№ 2064
гр. С., 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И. ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110214674 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Н.Ц.” ООД, ЕИК ХХХ със седалище и адрес
на управление в гр.С., ул.“В.“ ..., представлявано от управителя К.С., против
Наказателно постановление (НП) № 14-0000800/13.10.2022 г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Перник, с което на основание
чл. 416, ал. 5 КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството - жалбоподател
е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин)
лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като се сочи на първо място, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на закона - чл. 62, ал. 1,
вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, вр. чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН. Поддържа се също така,
че атакуваният акт е явно необоснован, като приетите в него за установени
факти и обстоятелства не се подкрепят от събраните в хода на проверката
доказателства. Отделно от това се навежда, че наложеното наказание е
неправилно определено в нарушение на чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ
и чл. 12, чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
По изложените съображения се моли атакуваното наказателно
1
постановление да бъде отменено изцяло.
В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв.С. – с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният
представител пледира за отмЯ. на атакуваното наказателно постановление по
съображения, че в производството не се установява с категоричност, че
дружеството е извършило вмененото му нарушение по КТ. Сочи се, че от
приложените по делото доказателства, а именно - граждански договор, се
установява, че работата е следвало да се извърши в рамките на 30-дни, като в
същия не е посочено работно време, отпуска и почивки, респективно и не са
налице белезите на трудово правоотношение. На следващо място се
поддържа, че липсва идентичност между посочената като нарушена законова
разпоредба в акта и в процесното наказателно постановление, тъй като в НП
нарушението е квалифицирано по чл. 62, ал. 1 от КТ, която разпоредба
единствено въвежда императивно изискване за формата на договора, но няма
самостоятелно отношение към уреждането на трудовото правоотношение, а
направената връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ не санира допуснатото нарушение.
Алтернативно и в случай, че съдът не приеме, че са налице основания за
отмЯ. на процесното наказателно постановление, се моли размерът на
наложеното наказание да бъде намален в законово предвидения минимум,
тъй като липсват факти, които да налагат определяне на санкция над
минималния размер. Претендират се сторените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение, за които се представя списък.
В проведеното по делото съдебно заседание въззиваемата страна,
редовно призована, се представлява от юрк.Михайлов, с пълномощно по
делото. В дадения ход по същество, процесуалният представител поддържа
становище за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и
моли същото да бъде потвърдено. Излагат се аргументи, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените
му правомощия, а от събраните в хода на съдебното следствие
доказателствени материали нарушението е безспорно доказано. Сочи се, че
представеният граждански договор е частен документ, който би могъл да има
автентичност само от отношение на неговото авторство, но не и по отношение
датата на сключването му. Поддържа се, че в конкретния случай АНО
правилно е посочил като нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал.
2
2 КТ, а именно – че трудовият договор се сключва в писмена форма с лицето
преди то да бъде допуснато на работа. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 17.08.2022 г., служители на Дирекция "Инспекция по труда“ със
седалище в гр.Перник, сред които и св. И. И. Я., извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство в обект - магазин за цветя, находящ се
в гр.С., ул.“ХХХХХХХ“ ХХ стопанисван от „Н.Ц.“ ООД, ЕИК ХХХХ. На
място било заварено лицето Т.Н.Н.
След като се легитимирали, служителите на Дирекция "Инспекция по
труда“ със седалище в гр.Перник, извършили проверка на всички заварени на
място в обекта лица, като установили, че Т.Н.Н.е без сключен трудов договор.
Във връзка с това обстоятелство служителите на Дирекция "Инспекция по
труда“ със седалище в гр.Перник дали на Т.Н.Н.да попълни декларация, в
която последният отразил, че работи в „Н.Ц.“ ООД от 17.08.2022 г. като „общ
работник“ с работно време от 10:00 до 15:00 часа, с трудово възнаграждение в
размер на 420 лева. В графа „имате ли сключен трудов договор“ в същата
декларация, последният посочил - „граждански договор“.
При извършената впоследствие и документална проверка на попълнената
на място в обекта декларация с данните от справките от НОИ и НАП за
сключените трудови договори, било установено, че спрямо Т.Н.Н.нямало
сключен трудов договор в писмена форма с „Н.Ц.“ ООД към датата на
проверката 17.08.2022 г.
За констатираното нарушение свидетелят И. И. Я., на длъжност „главен
инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, съставила акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 14 –
0000800/16.09.2022 г. на „Н.Ц.“ ООД, в качеството му на работодател за
извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Актът бил
съставен в присъствието на представител на дружеството и връчен на същия
лично и срещу подпис на 16.09.2022 г.
Срещу констатациите в АУАН било депозирано конкретно писмено
3
възражение, обективиращо оспорване на твърдението, че лицето Т.Н.Н.при
извършената на 17.08.2022 г. в обект на контрол - магазин за цветя в гр.С.,
ул."ХХХХХХХ" ХХ е полагало труд по трудово правоотношение, доколкото
между дружеството „Н.Ц." ООД и Т.Н.Н.бил сключен граждански договор №
1/01.08.2022 г., с който Н. в качеството си на изпълнител приел срещу
възнаграждение да извършва при нужда в рамките на 30 дни, поддържане и
профилактика на рафтовете за цветя, като в деня на проверката лицето е
извършвало дейност именно във връзка с възложената му с гражданския
договор дейност.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното Наказателно
постановление № 14-0000800/13.10.2022 г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” – Перник, с което на основание чл. 416, ал. 5
КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството – жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева за
извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетеля И. И. Я., както и въз основа на приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – Протокол за извършена
проверка № ПР2226793/17.08.2022 г. на ДИТ – Перник, декларация от
Т.Н.Н.от 18.08.2022 г., граждански договор № 1 от 01.08.2022 г., сметка за
изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, декларация от Т.Н.Н. приемо –
предавателен протокол от 31.08.2022 г., разписка за получена сума по договор
№ 1/01.08.2022 г., заповед № З – 0679/09.08.2022 г. на Изпълнителния
директор на ИА „ГИТ“, заповед № З – 0797/31.07.2018 г. на Изпълнителния
директор на ИА „ГИТ“, справка от Търговски регистър, заповед № ЧР –
1260/18.12.2017 г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, заповед № ЧР –
1178/26.07.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ и длъжностна
характеристика.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И. И. Я., тъй като същите са
логични и последователни. От показанията й и от протокола за извършената
проверка се установяват обстоятелствата по осъществените спрямо
дружеството-жалбоподател първоначална и последваща проверки по спазване
на трудовото законодателство и направените при тях констатации.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
4
приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета
на доказване по делото.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице – представител на наказаното юридическо лице в
законоустановения срок за обжалване на наказателното постановление,
връчено на 27.10.2022 г., след като жалбата е депозирана на 07.11.2022 г.,
поради което разглеждането й е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че в
конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението
на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички
давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът служебно констатира също така, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените и онагледени в писмена форма в АУАН фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Нарушението е описано подробно и точно, включително и обстоятелствата по
неговото извършване, със съответната им правна квалификация, като
доводите на въззивника в противоположния аспект са изцяло неоснователни.
5
С факта на издаване на процесното наказателно постановление наказващият
орган ясно и несъмнено е обективирал своята воля относно реализирано в
обективната действителност нарушение, за което следва да се ангажира
имуществената отговорност на въззивника. Изрично е посочена санкционната
разпоредба, въз основа на която се определят видът и размерът на наложената
имуществена санкция. Т. е., изпълнени са правните предписания на чл. 57, ал.
1 от ЗАНН. В този смисъл, правото на защита на жалбоподателя е
гарантирано в пълен обем с оглед възможността да разбере фактическите
параметри на предявеното му административно нарушение и да съобрази с
техните рамки своята защитна теза.
Отделно от това, АУАН и НП са подписани от съответните длъжностни
лица и свидетели, като са връчени за запознаване със съдържанието им на
представляващия дружеството - жалбоподател.
По същество на нарушението, съдът намира следното:
По арг. от чл. 62, ал. 1 от КТ отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения със сключване
на трудов договор в писмена форма. Съществените елементи от
съдържанието на трудовия договор са посочени в чл. 66 от КТ – място на
работа, наименование на длъжността, срок на трудовия договор, основно и
допълнителни възнаграждения, продължителност на работния ден или
седмица. Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила от
работника за продължителен, в повечето случаи неопределен срок, като се
извършват повтарящи се действия, включени в трудовата функция. При
трудовото правоотношение мястото на полагане на труд е част от
съществените елементи на договора и не може да бъде едностранно
променяно, а работникът е в дисциплинарна зависимост от своя работодател
и е задължен да спазва определения ред и трудова дисциплина, работно
място, работно време и т. н.
В случая настоящата съдебна инстанция намира, че липсва
правоотношение между въззивника и Т.Н.Н. което да има белезите на трудово
правоотношение. Не са налице част от основните елементи на трудовото
правоотношение, както и присъщата на трудовото правоотношение
зависимост на работник от работодател, което се установява както от
свидетелските показания, депозирани по делото, така и от саморъчно
6
попълнената от Н. декларация.
В случая жалбоподателят не твърди да е сключил трудов договор с
Т.Н.Н. Въззивникът навежда и от писмените и гласни доказателства се
установява, че правоотношението между „Н.Ц.“ ООД и Т.Н. е било уредено
със сключване на граждански договор. Макар да няма достоверна дата, съдът
намира, че представеният граждански договор е бил сключени преди
проверката, доколкото и свидетелят - актосъставител Я. заявява, че има
спомен да й е бил представен към датата на проверката. В случая от значение
при преценката дали правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е дали правоотношението между него и
Т.Н.Н.има характеристиките на трудово правоотношение и дали е следвало да
се уреди именно като такова.
Съществените елементи от съдържанието на трудовия договор, както
вече беше посочено, са уредени в чл. 66 КТ. Решаващо значение за
определяне характера на договора като трудов или граждански има естеството
на осъществяваната дейност. И при трудовия договор, и при договора за
изработка по чл. 258 – 269 ЗЗД, едната страна се задължава да положи труд
срещу възнаграждение. При трудовия договор се дължи престиране на
работна сила в рамките на определено работно време за изпълнение на
определена трайно осъществявана работа. По гражданския договор се дължи
т. нар. овеществен труд - постигане на определен трудов резултат. При
трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на
работодателя - на установен трудов ред и трудова дисциплина, докато при
гражданския договор изпълнителят е независим от възложителя и му дължи
само „изработване на нещо“ - на уговорения резултат, макар че и при този
договор поръчващият може да проверява изпълнението на договора във всяко
време, стига само да не пречи на изпълнителя (чл. 262, ал. 1 ЗЗД).
При така установената фактическа обстановка, на база горепосочените
кредитирани гласни и писмени доказателства, съдът не счита за доказано по
един безспорен начин, че „Н.Ц.“ ООД се е явявало „работодател“ спрямо
Т.Н., по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Вярно е, че посочената като
нарушена разпоредба на чл. 1, ал. 2 от КТ, във връзка и с чл. 62, ал. 1 от КТ,
сочи, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само
като трудови правоотношения със сключването на трудов договор в писмена
7
форма. Посочените разпоредби обаче не следва да се абсолютизират,
доколкото поради многообразието и необходимостта от извършване на
еднократни изпълнения на определени задачи, е допустимо отношенията
между възложител и изпълнител да се уреждат и на базата на граждански
договор и по-специално договор за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД.
Точно такъв е и настоящия случай, тъй като между „Н.Ц.“ ООД, в
качеството на възложител, и Т.Н., в качеството на изпълнител, е бил сключен
граждански договор № 1/01.08.2022 г., съгласно който изпълнителят приел да
извърши "поддържане и профилактика на рафтове за цветя, занитване на
липсващи попнитове, смЯ. и замЯ. на колела тип 1, 120 мм за максимално
тегло 150 кг.", като след приемане на работа, в срок до седем дни,
възложителят се задължавал да изплати на изпълнителя 600 лева. Видно от
съдържанието му, посоченият граждански договор покрива характеристиките
на договор за изработка по чл. 258 от ЗЗД и визира еднократно изпълнение на
определена конкретна поръчана работа срещу възнаграждение, формирано на
базата на изпълнението на поръчката, последната за срок от 30 дни. Този
извод се подкрепя от представените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, които индикират недвусмислено, че
горепосоченият граждански договор не е прикрит трудов договор, коректно е
сключен преди датата на проверката, декрариран е на проверяващите и не е
изготвен недобросъвестно за нуждите на административнонаказателното
производство. Самата декларация по чл. 399 от КТ и дадените писмени
сведения в нея от Н. също потвърждават, че последният действително е
работил на граждански договор и не е полагал трудова дейност с
характерните за нея продължителност и трайност във вида на
осъществяваната дейност. В посочената декларация Н. е отбелязал, че има
сключен граждански, а не трудов договор. Макар последният да е попълнил в
декларацията и графите за работно време и трудово възнаграждение, съдът
намира, че последното не опровергава гореизведения извод, че същият не е
бил обвързан от работно време, а дължимото му възнаграждение по
сключения граждански договор е за конкретно свършена работа, тъй като
лице, което няма юридическо образование и не е наясно с трудовоправната
терминология, може да попълни декларацията, желаейки да декларира, че е
сключило граждански договор, но от така попълнените отговори да наведе на
изводи за трудово правоотношение, макар и такова да не съществува.
8
В конкретния случай и от съвкупния анализ на събрания по делото
доказателствен материал не би могъл да се релевира извод, че са налице и
останалите елементи, характеризиращи едно правоотношение като трудово, а
именно - липсват установено работно време и трудово възнаграждение, което
да се плаща периодично за престирания труд. Не се установи по делото и да е
била налице работодателска власт. Лицето Н. не е имало и уговорено работно
място, а такова за свършена работа, поради което не може да се приеме, че е
налице правоотношение, което съдържа елементите, определящи го като
трудово. Иначе би се стигнало до забрана за сключване на граждански
договори с физически лица за извършването на услуги с временен характер.
Предвид изложеното съдът намира, че направеният от наказващия
орган извод, че лицето Т.Н.Н.е било наето за престиране на работна сила, а не
по граждански договор, т.е. за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. с чл.
1, ал. 2 от КТ, е необоснован и недоказан.
Отделно от това и независимо от гореизложеното, настоящата съдебна
инстанция намира, че атакуваното наказателно постановление, предмет на
въззивна проверка, респективно съставеният АУАН, подлежат на отмЯ. и
доколкото са издадени от материално, но не и териториално компетентни
органи.
Съгласно приложимата към момента на осъществяване на нарушението
и издаването на АУАН, въз основа на който е съставено оспореното
наказателно постановление разпоредба на чл. 16, ал. 2 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (отм. с
ПМС № 313 от 05.10.2022 г., обн. ДВ, бр. 81 от 11.10.2022 г.) дирекциите
"Инспекция по труда" осъществяват дейността си на територията на
съответната област. Действително, по делото е приложена Заповед № З-
0679/09.08.2022 г., издадена от изпълнителния директор на ИА"ГИТ", с която
на основание чл. 6, ал. 2, т. 14 от Устройствения правилник на ИА "ГИТ" на
служителите на Дирекция "Инспекция по труда гр.Перник", в това число и на
актосъставителя И. И. Я. в периода от 08.08.2022 г. до 08.11.2022 г., е
възложена разширена териториална компетентност и на територията на
Столична община. В Решение № 3624 от 15.04.2022 г. по адм. дело №
11698/2021 г. по описа на ВАС, VI-то отделение обаче, ВАС изрично е
посочил, че "Териториалната компетентност на отделните териториални
9
поделения на ИА "ГИТ" е императивно определена в чл. 16, ал. 2 от
Устройствения правилник и не е налице делегиране от страна на
изпълнителния директор на права да определя или изменя тази
компетентност. При делегирането има прехвърляне на правомощия от един
орган на друг орган, като за да е възможно и правно допустимо това, винаги е
необходимо изрично нормативно овластяване. В настоящия случай такова
овластяване няма. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 14 от УП повелява, че
изпълнителният директор ръководи Агенцията, като определя обхвата на
дейност и компетентност на инспекторите по труда. Това е признатата му от
подзаконовия нормативен акт възможност да определя материалната им
компетентност, което означава, че те могат да издават валидни
административни актове само в кръга на материята, която им е предоставена
като правомощия. Това обаче не касае пространствените граници, в които те
могат да действат редовно, т. е. териториалната им компетентност. Нито в
ЗЗБУТ, нито в УП на ИА "ГИТ" е изрично възложено правомощие на
изпълнителния директор да определя и променя териториалната
компетентност на инспекторите по труда". Настоящият съдебен състав
споделя изложените съображения в посоченото решение на ВАС, в какъвто
смисъл е и преобладаващата съдебна практика на АССГ - Решение № 6796 от
14.11.2022 г. по адм. дело № 6828/2022 г. по описа на АССГ, XV-ти
касационен състав, Решение № 7426 от 06.12.2022 г. по адм. дело №
7990/2022 г. по описа на АССГ, XXVI-ти касационен състав, Решение № 7425
от 06.12.2022 г. по адм. дело № 8055/2022 г. по описа на АССГ, XXVI-ти
касационен състав, Решение № 6811 от 15.11.2022 г. по адм. дело №
6826/2022 г. по описа на АССГ, XV-ти касационен състав, Решение № 798 от
12.02.2021 г. по адм. дело № 10773/2020 г. по описа на АССГ, XIX-ти
касационен състав, Решение № 7557 от 14.12.2021 г. по адм. дело №
10840/2021 г. по описа на АССГ, I-ви касационен състав, Решение № 3881 от
10.06.2022 г. по адм. дело № 665/2022 г. по описа на АССГ, XVIII-ти
касационен състав.
Съдът счита за допустим в хода на административнонаказателното
производство инцидентният съдебен контрол за валидност на
административните актове. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 17, ал. 2
ГПК, която се явява приложима в настоящото производство на основание чл.
46, ал. 2 ЗНА. В този смисъл, доколкото разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 14 от
10
Устройствения правлиник на ИА "ГИТ" (отм.) регламентира правомощие на
изпълнителния директор за определяне на обхвата на дейност и
компетентност на инспекторите на труда, но само в определената им
териториална компетентност, то приложените Заповед № З-0679/09.08.2022 г.
и Заповед № З-0797/37.07.2018 г. се явяват нищожни.
Аргумент в подкрепа на гореизложеното се явява и фактът, че с ПМС №
313 от 05.10.2022 г., обн. ДВ, бр. 81 от 11.10.2022 г. е приет нов Устройствен
правилник на ИА "ГИТ", в разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от който вече изрично
е регламентирано, че териториална компетентност на контролните органи се
определя и изменя от изпълнителния директор на ИА "ГИТ" с изрична
заповед.
В този смисъл АУАН, както и НП, са издадени от длъжностни лица,
които нямат съответна териториална компетентност, доколкото нарушението
е извършено в гр. С. извън териториалната компетенция на служителите на
Дирекция "Инспекция по труда - Перник". Посоченото нарушение на
процесуалните правила е съществено и обуславя отмЯ. на атакуваното НП
поради неговата незаконосъобразност.
При този изход на спора право на разноски има въззивникът, който е
претендирал такива в размер на 550,00 лева за адвокатско възнаграждение,
съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 21.02.2023
г., видно от които същото е изплатено изцяло и в брой, която сума следва да
му бъде присъдена.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 14-0000800/13.10.2022
г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Перник, с
което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на
дружеството - жалбоподател „Н.Ц.“ ООД, ЕИК ХХХХ е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева за
извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник да заплати на
11
„Н.Ц.” ООД, ЕИК ХХХ със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“В.“
..., представлявано от управителя К.С., сумата от 550,00 (петстотин и
петдесет) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. С. на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12