РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 355/7.2.2020г.
гр.
Пловдив, 7 февруари 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на осми
януари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: Милена Несторова -
Дичева
при секретаря Д. Й.
и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3242 по описа за
2019
г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.124, ал.1 ЗДСл.
Образувано е по жалба на Н.И.Н. *** против заповед № 1179 от 02.10.2019 г.
на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която на основание
чл.107, ал.1, т.5 и чл.108 ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на Н.И.Н.
на длъжност началник отдел „Регионална разплащателна агенция” в Областна дирекция
Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“, с ранг ІІ младши, считано от същата дата.
Според жалбоподателя оспорената заповед е
незаконосъобразна, тъй като е издадена при неспазване на установената форма,
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, противоречие с материално-правните разпоредби и в несъответствие с
целта на закона. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на
направените разноски. Допълнителни съображения по съществото на спора са
изложени в писмената защита, депозирана на 16.01.2020 г.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата и моли тя да се остави без уважение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси
непосредствено и неблагоприятно са засегнати от заповедта, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването й, извършено
лично на жалбоподателя на 02.10.2019 г. Заповедта съгласно нормата на чл.124,
ал.1 ЗДС подлежи на съдебен контрол по реда Административнопроцесуалния
кодекс. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по
същество тя е основателна поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че със заповед № 1077 от 31.07.2012 г. на главния секретар на
Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) жалбоподателят е бил назначен за държавен
служител на длъжността началник отдел в „Специализирана администрация“ на
Областна дирекция Пловдив, отдел „Регионална разплащателна агенция – РА“, с
ранг ІІІ младши, за неопределено време, считано от 01.08.2012 г. Съгласно
длъжностната характеристика, връчена на жалбоподателя на 08.06.2015 г.,
изискванията за заемане на длъжността са: 1) образователна степен – висше,
бакалавър; 2) професионална област – икономика, инженерство, социални,
стопански и правни науки, аграрни науки, технически науки, ветеринарна
медицина; 3) професионален опит – 4 години; 4) допълнителна квалификация/обучение
– владеене на английски език и/или друг работен език на ЕС, компютърни умения.
На 09.03.2017 г. е утвърдена нова длъжностна
характеристика за длъжността на
жалбоподателя, съгласно която изискванията за заемане на длъжността са: 1)
образователна степен – висше, бакалавър; 2) професионална област – счетоводство
и контрол, финанси, инженерство, горско стопанство, МИО, психология; 3)
професионален опит – 4 години; 4) допълнителна квалификация/обучение – владеене
на английски език и/или друг работен език на ЕС, компютърни умения. Т.е.,
извършена е промяна в професионалната област, в която трябва да се е обучавал
държавният служител за придобиване на образователно-квалификационна степен
„бакалавър“.
Въз основа на измененията, направени в длъжностната
характеристика, е издадена заповед № 116/09.03.2017 г. на ИД на ДФЗ, на
основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСЛ, за прекратяване на служебното правоотношение
на жалбоподателя. Тя е отменена с решение № 1158 от 28.06.2017 г. по адм.дело № 775/2017 г. на Административен съд – Пловдив,
оставено в сила с решение № 3993/28.03.2018 г. по адм.дело
№ 10500/2017 г. на ВАС.
Със заповед № 169/12.04.2018 г., издадена от ИД на
ДФЗ, Н. е възстановен на длъжността „началник отдел“, ОД – Пловдив, отдел
РРА-РА, с ранг II младши.
Със заповед № 170/12.04.2018 г. на ИД на ДФЗ отново е
прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, този път на основание
чл.107,ал.1, т.7 във вр. с чл.7, ал.1, т.6 и чл.108
от ЗДСл.
Тази заповед също е отменена – решение № 173 от 23.01.2019 г. на
Административен съд – Пловдив по адм.дело № 1306/2018
г., оставено в сила с решение № 12414 от 18.09.2019 г. по адм.дело №
2830/2019 г. на ВАС.
Със заповед № 1778 от 02.10.2019 г. на ИД на ДФЗ
жалбоподателя е възстановен на длъжността „началник отдел“, ОД – Пловдив, отдел
РРА-РА, с ранг II младши и със заповед № 1179 от 02.10.2019 г. на изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“, предмет на разглеждане в това производство, на основание чл.107, ал.1, т.5 и чл.108 ЗДСл.
за пореден път е прекратено служебното правоотношение на Н.И.Н. на длъжност
началник отдел „Регионална разплащателна агенция” в Областна дирекция Пловдив
на Държавен фонд „Земеделие“, с ранг ІІ младши, считано от същата дата.
Оспорената заповед е издадена на основание чл.107,
ал.1, т.5 и чл.108 ЗДСл. и като основание за третото поред прекратяване на
служебното правоотношение на жалбоподателя отново е посочено (идентично на
първата заповед) обективна невъзможност на жалбоподателя да изпълнява
служебните си задължения.
С оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно
производство, изпълнителният директор на
ДФЗ е приел, че е въведено изискване за образователна степен, която
жалбоподателят не притежава. Съответно възниква обективна невъзможност
жалбоподателят да изпълнява служебните си задължения, тъй като престава да
отговаря на изискванията за заемане на длъжността, поради което служебното
правоотношение е прекратено.
Между страните не е спорен факта, че жалбоподателят
притежава диплома за висше образование на ОКС „специалист“ по специалност
„Аграрна икономика“ и диплома за висше образование на ОКС „магистър“ по
специалност „Икономика и управление на агробизнеса“.
Т.е., Н.Н. притежава по-високата
образователно-квалификационна степен „магистър“, което означава, че е
задължително и необходимо да притежава и предходната
образователно-квалификационна степен „бакалавър“. От друга страна, съгласно §
32, ал.2 ПЗР ЗИД ЗВО (ДВ, бр.41 от 22.05.2007 г.) Н.Н.
е придобил образователно-квалификационна степен „специалист“ до влизането в
сила на този закон и има правата на лицата, придобили
образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по чл.42, ал.1, т.1, б.“а“
ЗВО. Следователно жалбоподателят е придобил и двете
образователно-квалификационни степени „бакалавър“ и „магистър“.
Страните нямат спор по фактите.
Каза се, служебното правоотношение на
жалбоподателя е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл., чиито текст
регламентира, че органът по назначаването може да прекрати правоотношението без
предизвестие при обективна невъзможност
държавният служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл.
В разпоредбите на ЗДСл. не се съдържа нормативно
определение на понятието "обективна
невъзможност", прието като материалноправна предпоставка за упражненото от органа
субективно право. Касае се за бланкетна правна норма
и ответникът е счел (неясно защо при
наличието на влязло в сила съдебно решение между страните в обратния смисъл),
че след изменение на длъжностната характеристика на заеманата до този момент
служба, служителят не притежава необходимата образователна степен, което
обуславя обективна невъзможност
за заемане на съответната длъжност.
Така формулираните доводи са
неоснователни.
Основните изисквания към всяка длъжност в
администрацията, каквото е образованието, се определят със закон, по силата на чл. 14, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за администрацията. Минимално необходимите
изисквания за заемане на длъжността намират израз в длъжностното разписание на
съответната администрация. На л.128 по делото
е приложено длъжностно разписание на ДФЗ, а на л.138 са налични данните
конкретно за ОД Пловдив и за процесната длъжност
началник отдел РРА - РА. Видно от тях, се изисква образователна степен
„бакалавър“ за заемане на тази длъжност каквато безспорно жалбоподателят
притежава.
Длъжностната характеристика има вторично
значение и с нея се извършва подробно описание на функциите, задачите и
задълженията, присъщи на длъжностите, каквито са изброени в длъжностното
разписание. Този извод се черпи от разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДСл, указваща, че в длъжностната
характеристика се определят задълженията на държавния служител, а не
изискванията за съответната длъжност. В длъжностната характеристика могат да
бъдат възпроизведени нормативно установените изисквания, както и да залегнат
специфични за конкретната длъжност - такива, въведени по преценка на органа по
назначаването, ако това обективно се е наложило в интерес на оптималното
функциониране на администрацията.
В контекста на тази нормативна
регламентация, следва да се приеме, че промяната в изискванията за заемане на
длъжността на държавния служител, вписана единствено в длъжностната
характеристика и обоснована само въз основа на нея, не поражда обективна невъзможност
за изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. В хипотезата на тази
разпоредба, за да е законосъобразно прекратяването на служебно правоотношение
на база обсъжданото правно основание, е необходимо да са налице кумулативно три
правно релевантни факта: 1). Да е създадена нова фактическа обстановка; 2).
Същата да води до невъзможност за
изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и 3). Причините за това да
са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни
на волята им.
Затова "обективната невъзможност" по принцип следва да е
породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по
правоотношението не е съдействала в една или друга степен. Фактът на
въвеждането на нови изисквания за длъжността очевидно не стои извън волята на
ИД на ДФЗ, обратно - това е извършено по негово изрично волеизявление,
материализирано в утвърдената длъжностна характеристика.
От изложеното следва извода, че не са
налице кумулативните изисквания за да се приеме, че съществува обективна невъзможност
за изпълнение на служебните задължения - липсват данни за нормативна или друга
по характер фактическа промяна, която да е извън волята на страните и която да
е довела до наложително изменение на обстоятелствата, а оттам и на
задълженията, заложени за изпълнение на процесната
длъжност.
Върховният административен съд многократно
е подчертавал в константната си практика, че промяната на изискванията за
заемане на длъжността на държавен служител, вписана единствено в длъжностната
характеристика и обоснована само от нея, не поражда обективна
невъзможност за изпълнение на служебните
задължения по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. (Напр. решение № 6610 от
10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2620/2012 г.,
5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева).
В този смисъл абсолютно идентично е и
първото решение на Административен съд – Пловдив за отмяна на първата заповед,
с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя.
По делото не са формулирани твърдения и
липсват доказателства кое е наложило въвеждането на новите изисквания. Не е
установено още към кой момент и по какъв начин е констатирано, че служителят е
в обективна невъзможност
да изпълнява служебните си задължения и изобщо налице ли е установено
неизпълнение на длъжностните функции от негова страна при положение, че същият
в един ден е възстановен на работа, връчена му е новата длъжностна
характеристика и веднага му е прекратено служебното правоотношение.
При липса на неизпълнение на служебните
задължения въобще, е безпредметно да се разглежда въпроса за обективна или субективна невъзможност за това.
Административният орган не е установил по
делото, че е налице обективна промяна,
независеща от субективната воля на страните и необходима за качественото
изпълнение на функциите за процесната длъжност,
поради което е постановил административен акт, противоречащ на материалния
закон.
В крайна сметка по делото не става ясно
защо ответникът е приел, че жалбоподателят не притежава изискващата се за
заемане на длъжността образователна степен „бакалавър“ предвид факта, че е
безспорно, че същият притежава дори по-високата степен „магистър“. Последното
прави заповедта и немотивирана и формира самостоятелно основание за нейната
отмяна.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че оспорената
заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото и направеното искане от
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските по
делото същото като основателно и доказано в размер на 560 лева за адвокатско
възнаграждение (л.12 от делото) следва да бъде уважено и на основание чл.143,
ал.1 АПК да бъде осъден ДФЗ да заплати на жалбоподателя тази сума.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е на минимума,
определено по правилото на чл.8, ал.4 във вр. с чл.7,
ал.1, т.1, б.А от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ето защо и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ХІ състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по
жалба на Н.И.Н., ЕГН **********,***,
заповед № 1779 от 02.10.2019 г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати
на Н.И.Н., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 560
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Административен съдия: