Р Е Ш Е Н И Е  №

     гр.Враца, 22.05.2019 год.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, първи граждански състав, в публично заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА

 

при секретаря Цветелина Банинска, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 660 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по постъпила искова молба от Б.Ф.Д., със съгласието на своята майка и законен представител Н.Е.Н. и от Н.Е.Н., като майка и законен представител на малолетното дете П.Ф.Д., против Ф.Д.П. за увеличаване размера на присъдената издръжка от 110,00 лв. за всяко от децата на 140 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, считано от подаване на исковата молба до настъпването на законни основания за нейното изменение или прекратяване. Предявен е иск с правно основание чл.150 СК за изменение размера на присъдената издръжка.

В исковата молба се навеждат твърдения, че със съдебния акт по гр.д. № 1225/2014г. на ВрРС ответникът бил осъден да заплаща издържка в размер от 85 лева на всяко от децата. Този размер бил увеличен на 110 лева с решение по гр.д. №4727/2016г. на РС-Враца.  От решението на съда, с което бил увеличен размерът на присъдените издържки, бил изтекъл срок от три години. През този период се били променили значително икономическите условия в страната, като се увеличили разходите за поддържане на домакинството. Били нараснали необходимите средстав за издържка на децата с оглед възразстта им. Сочи, че минималната заплата за страната е била увеличена значително от постановяване на предходното увеличаване на издържката на децата, като тогава е била 420 лева, а към настоящия момент е определена в размер на 560 лева.  Двете деца са ученици, като за тях полага грижи единствено тяхната майка.  Ответникът се бил дезинтересирал от децата и не полагал грижи за тях, не изплащал и издържка. Същият бил осъждан два пъти за неизпълнение на задължението си да заплаща издържка. Твръди, че ответникът е в трудоспособна възраст, не страда от заболявания, които биха му попречили да упражнява трудова дейност и да реализира доходи.  Моли издържката за двете деца да бъде увеличена на 140 лева месечно, вносими до 15-то число на текущия месец по банков път, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства за прекратяване или изменение.  Претендира разноски.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответникът се е явил лично и е изложил, че не може да заплаща идръжка в по-голям размер, тъй като наскоро е излязъ от затвора, в момента по отоншение на него е приложена мярката пробация и не може да напуска град Враца. Не можел да си намери работа, тъй като никой не желаел да го наеме.

Врачанският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С определение № 985/19.04.2019 г. като безспорни между страните са отделени фактите, че ответникът е баща на децата  Б.Ф.Д. и Ф.Д.П., както и че с решение на съда по гр.д. № 4727/2016г. по описа на РС-Враца е увеличена първоначалната месечна издръжка за всяко от децата до  размер от 110,00 лв. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото Решение № 400/12.06.2014г. по гр.д. №1225/2014г. по описа на РС-Враца  и Решение №94/17.02.2016г. по гр.д. №4727/2015г. по описа на РС-Враца и удостоверение за раждане, въз основа на акт за раждане №0095/10.02.2005г. и удостоверение за раждане въз основа на акт за раждане № 0336/19.06.2008г.

Видно от удостоверение №499/07.02.2019г., издадено от Средно училище „Никола Войводов“ Враца се установява, че П.Ф.Д. е записан като редовен ученик в 4 клас за учебната 2018/2019г.

Представено е удостоверение № 500/07.02.2019г., издадено от Средно училище „Никола Войводов“ Враца, от което се установява, че Б.Ф.Д. е записана като редовен ученик в 7 клас за учебната 2018/2019г.

От изисканата справка от Община Враца, отдел „Местни данъци и такси“  се установява, че ответникът няма декларирани имоти и МПС.

Представено е становище от Дирекция „Социално подпомагане“ – Враца, в което е изложено, че основни грижи за децата се полагат от майката, като след раздялата с бащата, последният не се интересувал и не поддържал контакт с децата си. Помощ в отглеждането на децата оказват родителите на майка им. Към настоящия момент майката живее и работи в Германия като осигурява финансовата издръжка на децата, а те живеят при баба си  и дядо си по майчина линия. На децата са осигурени всички необходими условия на живот, като битовите условия, при които се отглеждат, са добри, поддържа се добра битова и лична хигиена.

По делото е изслушан свидетелят Н., като същата е баба на децата. Заявила е, че децата живеят с нея и съпруга й, като майка им изпраща пари за тяхната издръжка. Посочила е, че майката се прибира почти всеки месец. Изложила е, че са налице ежедневни разходи за децата – дневни пари, за път до училище, както и допълнителни разходи – за езикови курсове, допълнителни занимания – зелено училище, учебници. Посочила е, че ответникът се занимава със строителство, като доколкото знаела в момента работи.

Изискана е справка от НОИ, от която се установява, че към настоящия момент ответникът не е в трудово правоотношение. Последният осигурител на ответника е декларирал получено от него трудово възнаграждение от 139,09 лева за месец ноември 2018г., като трудовото правоотношение е било за периода 09.11.2018г.-27.11.2018г.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявени е иск за изменение на присъдена издръжка, поради настъпила промяна в обстоятелствата, с правна квалификация чл.150 СК, вр. чл.143 СК..

По делото е установено, че страните се намират в родствена връзка дъщеря и син – баща, т.е. те са материалноправно легитимирани да търсят издръжка, респективно да отговарят по иска за издръжка.

С Решение №94/17.02.2016г. по гр.д. №4727/2015г. по описа на РС-Враца, ответникът е осъден да заплаща на децата си П.Ф.Д. и Б.Ф.Д. месечна издръжка в размер на 110,00 лв. за всеки от тях.

От този момент до датата на приключване на съдебното дирене по настоящото дело е изминал период от три години. Към настоящият момент Б. е навършила 14 години, а П.е навършил 10 години, при което несъмнено нуждите им от издръжка са нарастнали. Безспорно е, че с израстване на децата, те се нуждаят както от повече средства за храна, облекло и ежедневни нужди, така и за задоволяване на образователни потребности - учебници и помагала.

В рамките на периода след присъждане на издръжката е налице и промяна в икономическите условия в страната, която също следва да бъде отчетена. Категоричен показател в тази насока е размерът на минималната работна заплата в страната, с който законодателят е обвързал и минималния размер на издръжката за едно дете. Към настоящия момент минималната работна заплата в страната е 560,00 лева, а към 2016г.  / моментът, в който е била увеличена издръжката на децата/, е бил в размер на 420,00 лв. Увеличението е от 140 лв., което представлява съществена промяна в икономическите условия.

Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството “непълнолетно лице”. Това задължение е общо за двамата родители и произтича от общото им задължение да се грижат за децата си.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 СК размерът на дължимата издръжка се определя от една страна според нуждите на лицето, което има право на издръжка, а от друга – от възможностите на лицето, което я дължи. Съдът следва да прецени нуждите на детето, като потребностите се ограничават до обикновените условия на живот. Другият критерий са възможностите на родителя. При определяне на конкретния размер, съдът отчита и размера на собствената издръжка на задълженото лице, както и дали има задължение към други лица.

За да определи размер на издръжката, съдът съобрази разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, определяща минималния размер на издръжката на едно дете /1/4 от минималната работна заплата за страната – понастоящем 140,00 лв., нуждите на лицето търсещо издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Съдът намира, че за отглеждането и възпитанието на всяко от децата са необходими месечно 260 лева, от които от бащата да се поеме 140 лева, а останалите 120 лева – от майката. При определяне размера на издръжката и разпределението й между родителите на децата, съдът е взел предвид, че майката полага непосредствените грижи за децата с помощта на своите родители.

Безспорно в изменението на обстоятелствата по смисъла на закона се включва порастването на детето, на което е присъдена издръжка, водещо до съответното увеличаване на неговите текущи нужди. Както бе посочено и по-горе, към настоящия момент Б. е навършила 14 години, а П.е навършил 10 години и за времето след увеличаване на издръжката през 2016 г. потребностите им неминуемо са се увеличили, като за задоволяването им са необходими парични средства, които са в по-висок  размер от определената по гр.д.№ 4727/2015 г. издръжка от 110,00 лева. Децата са ученици в четвърти и седми клас и за тяхното обучение и възпитание, храна, облекло, обувки, учебници и учебни пособия са необходими значителни парични средства, които надвишават необходимите до момента. Децата във финансово отношение има нужди, сравними с нуждите на техните връстници. Тези обстоятелства налагат извода, че от момента на увеличаването на издръжката е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържаните деца по смисъла на т. 19 от Постановление № 5 от 16.11. 1970 г. на Пленума на Върховния съд. Не се установи децата да имат някакви хронични заболявания свързани с трайни разходи.

По отношение възможностите на ответника да заплаща издръжка в претендирания размер, по делото не се събраха никакви доказателства за реализирани от него доходи или налично имущество, което да ангажира отговорността му за заплащане на издръжка над законоустановения минимум, който е и претендиран от ищците. Ответникът е в трудоспособна възраст, няма данни да страда от заболявания, които биха били пречка за упражняване на трудова дейност, респ. за получаване на доходи от труд, поради което базата, на която следва да се преценяват възможностите му да заплаща поисканата увеличена издръжка е в размер на минималната работна заплата за страната, или 560 лева от 01.01.2019г. до настоящия момент /в този смисъл Решение № 756 от 26.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 575/2010 г., IV г. о., ГК, постановено по чл. 290 ГПК; Решение от 10.06.2015 г. по в.гр.д.№ 346/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр.Враца/. По делото не са събрани доказателства същият да има особени нужди, свързани с личната му издръжка, които да налагат неизбежност на конкретни разходи с регулярен характер - за медикаменти, квартирни, парични задължения с периодична изискуемост. Не се установи да има доход или собствено имущество, от което да се издържа, с оглед което, съдът намира, че следва да бъде взет предвид минималния размер на дължимата издръжка от родител на непълнолетното му дете в размер на 140 лева, каквато е и предявената от ищците претенция.

Следва да се има предвид, че при изменение на обстоятелствата или при данни за реализирани доходи в по-висок размер от ответника, въпросът за възможностите му може да бъде преразгледан по инициатива на страните.

Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че иска за увеличение размера на присъдената издръжка се явява основателен в размер от 140 лева от 19.02.2019г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, по отношение на всяко от децата.

Предвид императивната разпоредба на чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

По разноските:

Въз основа на сбора от тригодишните платежи върху присъдената сума за увеличение, съдът определя дължимата държавна такса в размер на 86,40 лв., която ответника следва да се заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Враца.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищцата Н.Н. в производството разноски в размер на 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ размера на определената с решение по гр. дело № 4727/2015 г. по описа на Районен съд – гр.Враца издръжка на детето Б.Ф.Д., ЕГН **********, и П.Ф.Д., ЕГН **********, КАТО УВЕЛИЧАВА дължимата от Ф.Д.П., ЕГН ********** издръжка от 110,00 лева на 140,00 лева за всяко от децата, считано от датата на предявяване на иска – 19.02.2019 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, поради което:

ОСЪЖДА Ф.Д.П., ЕГН ********** да заплаща на всяко от децата Б.Ф.Д., ЕГН **********, и П.Ф.Д., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Н.Е.Н., ЕГН *********, издръжка в размер на 140,00 лева /сто и четиридесет лева/, платима до 15-то число на текущия месец по банков път, считано от датата на предявяване на иска – 19.02.2019 г., до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 Ф.Д.П., ЕГН **********  да заплати държавна такса в размер на 86,40 лева /осемдесет и шест лева и 40 ст./ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Враца на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 , Ф.Д.П., ЕГН ********** да заплати на Н.Е.Н., ЕГН *********,  сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 22.05.2019г., която е посочена от съда в открито съдебно заседание на 08.05.2019г. съгласно чл.315, ал.2 ГПК, за което страните са били призовани редовно, а в частта му, в която е постановено предварително изпълнение, в която част има характер на определение – с частна жалба пред Окръжен съд гр. Враца в едноседмичен срок от 22.05.2019г. на основание чл.315, ал.2 ГПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: