Решение по дело №2507/2018 на Районен съд - Ловеч

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

                                                 №

                                  гр.Ловеч, 25.07.2019 г.      

                 

                           В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав  в публичното заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА  РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря………….……..РУМЯНА  БАЕВА….......……..…………...и в присъствието на

прокурора………………………………..………………………....като разгледа докладваното от

съдията  ………гр.дело № 2507 по описа за 2018г.,год, за да се произнесе съобрази:  

             Производството е образувано по реда на чл.415 от ГПК въз основа на искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК:*********, седалище/адрес на управление: гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”128, представлявано от изпълнителния директор Йордан В.В., чрез юрисконсулт В.В., против „ДОДО”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.Ловеч, ул.”Търговска”№44, ет.3.

           Ищецът излага в исковата молба, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, като с разпореждане по ч.гр.д.№ 2302/2018 г. по описа на ЛРС е  издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, която последният е оспорил.  Твърди, че ответникът е „небитов клиент” по смисъла на разпоредбата на §1, т.22а от ДР на ЗЕ и според легалната дефиниция за „небитов клиент” купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Изтъква, че ответникът е търговец, който по занятие извършва строителство и посредничи при продажби на недвижими имоти. Счита, че доказването наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между страните в настоящото производство, е само с доказателства за сключването на договор в изискуемата писмена форма, какъвто не е бил сключен между ищеца и ответното дружество. Посочва, че по делото не са ангажирани доказателства, относими към приложението на нормата на чл.293, ал.3 от ТЗ, нито такива, установяващи съвпадането на насрещни писмени волеизявления в отделни документи, които да обективират предложение за сключване на договор и приемане на предложението от дружеството – ответник. Твърди се, че ответникът  е с аб.№ 43223 и е използвал доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия, като не е погасил задължението си.  Излага че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от „Топлофикация – Плевен”ЕАД по  изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата от фирма „Холидей и Райзен”ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

             Наведени са твърдения, че до завеждане на исковата молба няма осъществени действия от ответната страна по изпълнение на задълженията за заплащане на процесните суми, дължими от ответника.

             В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „ДОДО”ЕООД, че дължи на „Топлофикация – Плевен”ЕАД сума за консумирана топлинна енергия на имота, в общ размер на 404,42 лв., от които: сума в размер на 357.50 лв. – главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2015 г. – 30.04.2018 г. и 46.92 лв. – лихва за периода 01.03.2016 г. до 17.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2303/2-18 г. по описа на РС – Ловеч до окончателното изплащане на сумите.

             Претендирани са разноски по исковото производство и сторените такива в заповедното призводство.

             В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който е изразил становище по допустимостта и основателността на предявения иск. Счита, че така предявения иск от „Топлофикация Плевен”ЕАД е недопустим, тъй като липсва пасивната легитимация на ответното дружество поради факта, че същото не е клиент на „Топлофикация Плевен”ЕАД. По същество, оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че ответното дружество е собственик на имот – самостоятелен обект в сграда с административен адрес: гр.Плевен, ул.”Васил Левски”№92, като твърди, че същият е магазин, а не апартамент, каквито са наведените твърдения в исковата молба. Оспорва твърденията на ищеца, че имота на ищеца е топлоснабден, както и твърденията, че ответното дружество е клиент на „Топлофикация Плевен” ЕАД. Оспорва по съдържание приложеното към ИМ извлечение от сметка за абонатен № 43223, съгласно което на „Додо”ЕООД е доставена топлинна енергия. Твърди, че до момента фактури за твърдяната доставка на топлинна енергия в дружеството никога не са получавани. Възразява срещу начислените им количества топлинна енергия, като счита, че същите са били изчислени на база предполагаемо, а не реално отчетено количество потребена ел.енергия от ответното дружество. Счита, че голяма част от претендираните месечни суми за топлоенергия и начислени лихви по тях са погасени и по давност, като намира, че в случая следва да се приложи по-кратката 3 – годишна погасителна давност. В тази връзка е направено възражение за погасяване на задълженията по давност.

             По искане на ищеца, на основание чл.219, ал.1 от ГПК, съдът е конституирал като трето лице-помагач на страната на ищеца фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинната енергия на процесния адрес – „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД, с адрес: гр.Варна, ул.”Македония”№129 и адрес на офис: гр.Плевен, ул.”Ал.Стамболийски”№1, офис 607А.

             В насроченото открито с.з.ищецът –„ Топлофикация - Плевен ” ЕАД  не изпраща представител.

             Ответникът  - „ДОДО”ЕООД се представлява от управителя Д.В.М. и договорно упълномощен представител– адв.Д.Н.. Моли като предявеният установителен иск да бъде отхвърлен изцяло по съображения, подробно изложени в хода на устните състезания.

             Съдът като съобрази становището на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на реализираните и приети по делото съдебно-техническа  и съдебно – икономическа експертизи, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             От приложеното ч.гр.д.№ 2302/2018 г. по описа на Ловешки РС се установява, че въз основа на заявление от 25.10.2018 г. „Топлофикация - Плевен” ЕАД се е снабдила със Заповед № 1350 от 22.11.2018 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК  срещу  „ДОДО”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.”Търговска”№44, ет.3, представлявано от Управителя Д.В.М. за следните суми:  513.53лв. – главница, представляваща ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2014 г. – 30.04.2018 г., 108.03 лв. – лихва върху главницата за периода от 30.04.2014 г. до 17.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в размер на 25.00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

 В двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение ответникът е подал писмено възражение, с което е оспорил вземането по издадената заповед за изпълнение.

             По повод постъпилото възражение, с Разпореждане № 3991 от 07.12.2018 г. по ч.гр.д.№2302/2018 г. по описа на ЛРС  на заявителя е указана възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства, че искът е предявен.

             Ищецът е упражнил правото си на иск, като в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия установителен иск.

 Между страните не се спори, че ответното дружество „Додо”ЕООД е собственик на  имот – търговско помещение, находящ се  на адрес: гр.Плевен, ул.”Васил Левски”№92. Видно от представената справка по лице на Служба по вписванията – гр.Плевен, изготвена за периода от 01.10.1992 г. до 24.04.2018 г., по партидата на „ДОДО”ЕООД, ЕИК ********* е налице вписан Анекс към договор с нот.заверка на подписите – Акт 240, том 12, 2009 год., със страни „ДОДО”ЕООД / наемодател/ и ГЕРМАНОС ТЕЛЕКОВ БЪЛГАРИЯ АД/наемател/ относно удължаване договор за наем с 5 години, считано от 01.07.2010 г., за имот с предназначение – за търговска дейност, площ – 63.510 кв.м, находящ се в гр.Плевен, ул.”Васил Левски”№92.

От ангажираните по делото доказателства, съдът приема за установено безспорно, че към исковия период сградата, в която е разположен имотът на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Установено е също, че услугата „Дялово разпределение” /„топлинно счетоводство”/ е извършвана от третото лице – помагач „ Холидей и Райзен” ЕООД, което е извършвало индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл.издаването на обща и индивидуални сметки.

Съгласно данните по делото, за имота, собственост на ответното дружество е открита партида с аб. № 43223, по която се отчита консумира топлинна енергия. По делото е представен препис- извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия от потребител: 43223, съгласно която в периода 01.12.2015 г. до 30.04.2018 г. на ответника са начислени  следните суми: главница за посочения период в размер на 357.50 лв. и лихва за периода от 01.03.2016 г. до 17.10.2018 г. – 46.92 лв.

Наред със справка за потреблението на абон.№ 43223  на името на ответника, са представени и 18 бр.фактури, издадени в периода 28.12.2015 г. – 27.04.2018 г., включващи начислени суми за топлоенергия по различните компоненти /ТЕ за отопление, ТЕ за БГВ, Услуга за разпределение/, като съдът констатира, че за този период по партидата на имота не е фактурирана ТЕ за БГВ.

От страна на ищеца са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански  нужди от „Топлофикация Плевен”ЕАД на потребителите  в гр.Плевен, приети  с Протокол от 12.09.2007 г. на Съвета на директорите на "Топлофикация Плевен" ЕАД, на основание чл. 149, ал.1, т.3 от ЗЕ и одобрени с Решение № ОУ-068/03.12.2007.г. на Държавната комисия за енергийно регулиране, на основание чл. 21, т.4 от ЗЕ. Съгласно чл.1, ал.2 от посочените ОУ,  продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация Плевен”ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр.Плевен се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач, като според чл.3, т.1 купувач може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна енергия за стопански нужди, който извършва стопанска дейност и използва топлинната енергия за технологични нужди, отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. В Глава ІV на ОУ – „Заплащане на топлинна енергия”, чл.52 е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизплащането им в горния срок, продавачът начислява  обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинната енергия.

 Установява се, че до ответника е  било изпратено писмо с изх.№ 859/22.05.2018 г., с което същият е уведомен, че като собственик на имот с адрес: гр.Плевен, ул.”В.Левски”№92 и партида № 43223 дължи на „Топлофикация – Плевен”ЕАД сумата от 600.59 лв. – главница и натрупани лихви за забава за периода от 01.2.2014 г. до 3.0402018 г. Ответникът е поканен в 30-дневен срок от получаване на поканата да издължи  по един от посочените начини  указаната сума заедно с натрупаните лихви. Наред с това, във връзка с чл.1 и 3 от Общите условия на ответника са изпратени като приложение към писмото 2 бр. договори за продажба на топлинна енергия / за обект на ул.”В.Левски”№92/ за надлежно оформяне и изпращане в „Топлофикация – Плевен”ЕАД в 15 – дневен срок след получаването им, като след оформянето на договорите от страна на „Топлофикация – Плевен”, единият екземпляр ще му бъде върнат. Видно от приложеното известие за доставяне на Български пощи, писмото е получено от представител на ответника на 31.05.2018 г.

По делото е представено и писмо на  ответника, изпратено до „Топлофикация – Плевен”ЕАД в отговор на писмо Изх.№ 859/22.05.2018 г, с което управителят на „Додо”ЕООД е информирал, че през собствения му имот не преминават тръби и радиатори на „Топлофикация – Плевен”ЕАД, както и че дружеството няма сключен договор за ползване на услугите на ищеца и никога не са ползвали такива. Посочил е още, че за периода 2014 г. до края на 2019 г. има сключен договор за наем с фирма „Хенди – Тел”ЕООД, гр.София, които са ползватели на имота, като тяхно задължение е да сключват договори за енергоснабдяване, ВиК и Топлофикация.

По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза за изясняване на въпроси от значение за спора. Съгласно заключението на вещото лице, до абонатната станция и до адреса на ответника, чрез сградната инсталация, е доставяна топлоенергия. Тръбната разводка е вградена в стените чрез аплици и дървена ламперия, които значително ограничават отдаването на топлина от сградната инсталация. Експертът е установил, че е извършено дялово разпределение на отчетената от общия топломер в абонатната станция и показанията на индивидуалните уреди, монтирани на отоплителните тела на останалите консуматори. При щателния оглед, експертът не е констатирал монтирани отоплителни тела и захранване с топлоенергия за БГВ, а от положената изцяло ламперия същият не е видял открити щрангове, преминаващи през обекта, но по негово мнение такива положително има, защото чрез тях се захранват живущите на горните етажи. Според експертизата, претендираните са процесния период суми са  начислявани в съответствие с нормативната уредба.

На основание чл.195 от ГПК съдът е  допуснал съдебно-икономическа експертиза, според която за периода до датата на подаване на ИМ в счетоводството на „Топлофикация – Плевен”ЕАД няма отразено извършено плащане от ответното дружество „ДОДО”ЕООД, гр.Ловеч, с регистриран потр.№ 43223 от начисленото задължение за топлоенергия за периода от 01.12.2015 г. до 30.04.2018 г. Съгласно заключението, размерът на дължимите суми от потребител № 43223 за периода от 01.12.2015 г. до 17.10.2018 г. по всяка една фактура и лихвите за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение / 17.10.2018 г./ са отразени в справката към констативната част на експертизата. Дължимите суми са за издадените фактури от „Топлофикация – Плевен”ЕАД за периода от 01.12.2015 г. до 30.04.2018 г., като в издадените фактури е включена ТЕ само за енергия отдадена от сградна инсталация, без да е включвана стойност за топлинна енергия за отопление и за ТЕ за битово горещо водоснабдяване. Вещото лице е установило, че общата стойност за ТЕ отдадена от сградна инсталация за посочения период, вкл. за извършени корекции е в размер на 357.33 лв. с ДДС, като цената е определена от ДКЕВР и за процесния период е прилагана коректно от „Топлофикация-Плевен”ЕАД. В отговор на поставената задача, експертизата е дала заключение, че начислените лихви за забава върху стойността на всяка една фактура за период отразен като безлихвен до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са в общ размер на 47.09лв.

 По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Красимира И. Маринова и Цецка Антонова Маринова. Св.Кр.Маринова е работила при ответника в периода от 2014 г . – 2018 г. на длъжност „инкасатор” и основните й задължения били свързани с посещения по обекти за отчитане на ел.енергия, организиране на ремонтни действия.  Според показанията й, ответното дружество има търговски обект в гр.Плевен, с адрес: ул.”В.Левски№92. Твърди, че обектът се отоплява с два климатика и няма парно, там няма радиатори и не минават никакви тръби. В този смисъл са и показанията на св.Ц.Маринова, която заявява, че имотът  е ползван от мобилните оператори и винаги се е отоплявал с климатици, като при посещенията си там не е виждала тръби на „Топлофикация – Плевен”.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация по чл. 422 вр.415 от ГПК, обективно кумулативно съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД. Ищецът прави искане да се признае за установено по отношение на ответника „ДОДО”ЕООД, че дължи на „Топлофикация – Плевен”ЕАД следните суми: сумата от 357.50 лв. – главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2015 г. до 30.04.2018 г. и 46.92 лв. – лихва за периода 01.03.2016 г. до 17.10.2018 г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане.

             В подаденото заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е  издадена Заповед № 1350 от 22.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като основание, от което произтича вземането е въведено наличието на облигационни отношения между  „Топлофикация – Плевен” и ответникът като потребител на ТЕ, които се регулират от Закона за енергетиката и публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия,  изготвени от „Топлофикация Плевен”ЕАД и одобрени от ДКЕВР. От горното се налага извод, че задължението на ответника е обосновано с неизпълнение на поето от ответника договорно задължение за заплащане на дължимите суми за ТЕ, предвидено в ОУ, а именно  в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Настоящото исково производство се явява продължение на заповедното производство, което предполага идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство по чл.415 от ГПК. Следва да е налице припокриване на твърденията по заявлението и обстоятелствата в ИМ, отнасящи се до основанието от което произтича вземането, размера на вземането и периода, за който същото се претендира. Наличието на пълен идентитет между заповедта за изпълнение и искът за установяване на вземането е абсолютна предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск, като е условие за надлежното сезиране на съда. Съгласно разясненията, дадени в т.11 б на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по иска, предявен по реда на чл.415 от ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 от ГПК – за изменение на основанието чрез заменяване на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение. Изрично е посочено, че въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. В конкретния случай в хода на процеса ищецът е изложил правни доводи, с които обосновава приложението на института на неоснователно обогатяване, но тъй като при предявяване на иска по надлежния ред   неоснователното обогатяване не е въведено  като основание за възникване на задължението чрез предявен осъдителен иск по чл.59 от ЗЗД, съдът дължи произнасяне в предметните предели, очертани в заповедното производство.

 За да бъде уважен предявения положителен установителен иск, ищцовото дружество следва да докаже по пътя на главното, пълно и пряко доказване следните предпоставки: че са налице валидно възникнали договорни отношения между него и ответника; че процесните суми са правилно начислени в съответствие с нормативната уредба – Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове и че всяка от сумите е изискуема.

  От страна на ответницата по делото не се оспорва, че  е собственик на търговски обект, находящ се в гр.Плевен, ул.” Васил Левски”№92, за който в „Топлофикация – Плевен” ЕАД е открита партида с аб.№43223. Страните не спорят, че обектът се намира в сграда – етажна собственост, в която ищецът доставя топлинна енергия. Безспорно е установено,че в процесния период ищцовото дружество е доставило в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, както и че е извършено дялово разпределение на отчетената ТЕ от общия топломер в АС и индивидуалните уреди. Събраните по делото доказателства налагат извод, че в обекта на ответника не се потлебява топлинна енергия за отопление, като същият се явява потребител единствено на топлинна енергия, отдадена от  сградната инсталация и за процесния период му е начислена такава на обща стойност в размер на 357.33 лв.

  Обществените отношения, свързани с осъществяването на производството и продажбата на топлинна енергия за процесния период, се регулират от Закона за енергетиката. В случая ответникът „ДОДО”ЕООД е юридическо лице и има качеството на „небитов клиент” по смисъла на разпоредбата на §1, т.33а от ДР на ЗЕ / Дв, бр.54 от 2012 г, в сила от 17.07.2012 г. Според легалната дефиниция „небитов клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при Общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия. Това е предвидено и в чл.1, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, действащи в исковия период и приложени към делото. Следователно, договорът се сключва при общи условия по чл.298, ал.1, т.2 от ТЗ, които ставата задължителни в отношенията между страните, след сключване на писмен договор, като предвидената писмена форма се явява форма за действителност.

             В исковата си молба ищецът признава, а и от ангажираните по делото доказателства  се установява, че между страните липсва сключен писмен договор. Фактът, че на името на ответното дружество е открита партида, не доказва наличието на облигационно правоотношение, доколкото не може да замести  писмения договор. По делото е установено, че с изпратеното до ответника писмо с Изх.№ 859/22.05.2018 г. на същия е било отправено предложение за сключване на писмен договор за продажба на топлинна енергия за процесния обект на ул.”В.Левски”№92 в гр.Плевен, но това предложение не е прието от ответника и писменият договор не е бил подписан.  В случая доколкото не е налице писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за небитови нужди, то не е налице и договорно основание за получаване на топлинна енергия в имота на ответното дружество. Ето защо съдът приема, че между страните не е възникнало валидно облигационно отношение, въз основа на което да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника. При това положение претенцията на ищеца за заплащане на исковите суми на договорно основание се явява неоснователна и недоказана. Тъй като съдът приема, че не е сезиран надлежно с иск за неоснователно обогатяване, то в рамките на настоящото исково производство не следва да се обсъжда наличието на елементите от фактическия състав на чл.55 от ЗЗД, в каквато посока са изложени доводи от страна на ищеца едва в молба/уточнение/ вх.№ 5322/13.05.2019 г.

             Съобразявайки всичко изложено до тук, съдът намира, че предявения  от „”Топлофикация – Плевен”ЕАД против „ДОДО”ЕООД – гр.Ловеч установителен иск за вземанията – предмет на  Заповед № 1350 от 22.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№ 2302/2018 г. по описа на ЛРС, се явява неоснователен и недоказан, поради което подлежи на отхвърляне.

    

 

     По разноските:

             При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да понесе сторените от ответника разноски по делото.  Ответната страна е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, в който са включени: 300.00 лв. – адвокатски хонорар по заповедното производство и 600.00 лв. – адвокатски хонорар за настоящото исково производство. По делото са ангажирани доказателства, че тези разноски са действително сторени.

             Чрез упълномощения процесуален представител ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. От представения Договор за правна защита и съдействие от 21.02.2019 г. е видно, че ответникът е заплатил в брой на упълномощения адвокат  адвокатско възнаграждение в размер на  600.00лв. за оказване на правна защита, съдействие и процесуално представителство по делото. Наред с това, по образуваното заповедно производство - ч.гр.д.№2302/2018 г. е приложен договор за правна защита и съдействие, който удостоверява, че ответникът е заплатил в брой на адв.Н. сумата от 300.00 лв. – да оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и защита по делото. Съдът констатира, че процесуалните действия извършени в заповедното производство от пълномощника на ответника се състоят единствено в депозиране на възражение срещу Заповедта по чл.410 ГПК.

             В случая с оглед размера на предявената претенция, по правилото на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от  09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение , адвокатското възнаграждение в исковото производство следва е в размер на 300.00 лв. Съдът като съобрази броя на проведените съдебни заседание, в които процесуалният представител на ответника е участвал, както и обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до сумата от 400.00лв.  По отношение  на възнаграждението в заповедното производство, платено с оглед попълване и подаване на възражение по чл.414 от ГПК приложение по аналогия следва да намери нормата на чл.6, т.5 от Наредба №1/2004 г., според която за изготвяне на книжа и молби възнаграждението е в размер на 50.00лв., като този размер не е обусловен от материалния интерес. Съдът намира, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредбата, тъй като същата се прилага единствено по отношение на кредитора, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. При така изложените съображения размерът на претендираното адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№ 2302/2018 г. по описа на ЛРС следва да се редуцира на 50.00лв.

            Мотивиран от горните съображения  и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

                                                         Р   Е   Ш   И   :

 

            ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”№128, представлявано от изп.директор Йордан В.В., чрез юрисконсулт Велслава В. против „ДОДО”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.Ловеч, ул.”Търговска”№44, ет.3, представлявано от управителя  Д.В.М., иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК – с искане да бъде признато за установено по отношение на „ДОДО”ЕООД, че дължи на „Топлофикация -Плевен" ЕАД следните суми - предмет на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №1350 от 22.11.2018 г., издадена по ч.гр.д.№ 2302/2018 г. по описа на ЛРС, а именно: сума за консумирана топлинна енергия на имота, в общ размер на 404.42 лв., от които: сума в размер на 357.50 лв. – главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2015 г. – 30.04.2018 г. и 46.92 лв. – лихва за периода 01.03.2016 г. до 17.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2303/2018 г. по описа на РС – Ловеч до окончателното изплащане на сумите.

             ОСЪЖДА  «ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”№128, представлявано от изп.директор Йордан В.В., чрез юрисконсулт В.В. ДА ЗАПЛАТИ на „ДОДО”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.Ловеч, ул.”Търговска”№44, ет.3, представлявано от управителя  Д.В.М. разноски по настоящото производство в размер на 400.00лв/ четиристотин/лева, както и разноски по заповедното производство в размер на 50.00 лв/ петдесет/лева.

             РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца- „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД, с адрес: гр.Варна, ул.”Македония”№129 и адрес на офис: гр.Плевен, ул.”Ал.Стамболийски”№1, офис 607А.

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

 

            

                                                                                    

                                                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: