Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, XII-ти
въззивен състав на осми ноември две хиляди и деветнадесета година в
открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
ЧЛЕНОВЕ:АНИ ЗАХАРИЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
на
секретаря Христина Цветкова, в
присъствието на прокурора …….., разгледа докладваното от съдия Кехайова наказателно дело ВНЧХД № 4006 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
Образувано е по частна жалба на частната
тъжителка И.И.С., срещу разпореждане № 123654 от 24.05.2019 г. по НЧХД № 3829/2019
г. по описа на СРС, НК, 105 състав, с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 24, ал. 1, т. 6, пр. 2, алт. 1 от НПК е прекратено наказателното
производство по делото, образувано по тъжба на И.И.С. срещу Р.Г.П..
В жалбата се излагат аргументи за
неправилност на атакуваното разпореждане, тъй като се касае за депозирана в СРС
нова частна тъжба срещу Р.Г.П., поради което и липсват основанията на чл. 250,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1 , т. 6 НПК за прекратяване на наказателното
производство по образуваното НЧХД № 3829/2019 г. по описа на СРС, НО, 105
състав. Аргументира се тезата, че се касае за обвинение, различно от това,
което е било предмет частната тъжба, въз основа на която е било образувано
прекратеното с влязло в сила определение НЧХД № 16523/2018 г. по описа на СРС,
НО, 134 състав, като се сочи, че втората тъжба съдържа и гражданска претенция
за обезвреда на причинени вреди. Прави
се искане за отмяна на обжалваното разпореждане и връщането на делото на СРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В съдебно заседание по настоящето дело
повереникът на частната тъжителка И.С. поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Обръща внимание, че с новата тъжба са били въведени нови обстоятелства.
Счита, че предходно образуваното наказателно производство е било прекратено
поради некоректно поведение на процесуалния представител. Пледира да бъде
отменено обжалваното разпореждане и делото да бъде върнато на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия, тъй като в противен случай би се
стигнало до преграждане на пътя на защита на частната тъжителка.
Процесуалният представител на П. прави
искане за потвърждаване на атакуваното разпореждане. Счита, че се касае за
идентични факти, каквито са били обсъдени и в тъжбата станала повод за
прекратяване на предходно образуваното наказателно производство от частен
характер. Прави се искане за присъждане на разноски.
Р.П. заявява, че се присъединява към
становището на адвоката си.
Софийският градски съд, като обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
разпоредбите на закона, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното определение,
Софийският районен съд е счел, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като спрямо същото лице за същото престъпление има влязло в сила
определение за прекратяване на наказателното производство.
Настоящият състав на СГС след обсъждане
на събраните по делото пред първата инстанция доказателства намира следното. По
повод подадена частна тъжба от И.И.С., ЕГН ********** срещу Р.Г. П., ЕГН **********,
в СРС, НО е било образувано НЧХД № 16523/2018г. по описа на СРС, НО, 134 състав.
С тъжбата са повдигнати обвинения за извършени на 07.09.2018 г. и в периода от
09.09.2018 г. до 15.09.2018 г. престъпления по чл. 130 ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
разпореждане за 04.02.2019г. С протоколно определение от същата дата в открито
съдебно заседание съдебният състав е прекратил наказателното производство.
Съдебният акт не е обжалван от страните и е влязъл в законна сила на
20.02.2019г.
Настоящият съдебен състав след като се
запозна с тъжбите, депозирани от И.С., предмет на НЧХД № 3829/2019 г. по описа
на СРС, НО, 105 състав и на НЧХД № 16523/2018г. по описа на СРС, НО, 134
състав, намира че е налице пълна идентичност между изложените факти, на които
се основава частната тъжителка, респективно деянията, предмет на двете
производства.
Както в тъжбата, депозирана на
11.12.2018г. от частната тъжителка И.И.С., въз основа на която е било
образувано НЧХД № 16523/2018г. по описа на СРС, НО, 134 състав, така и в тази,
предмет на НЧХД № 3829/2019 г. се излагат факти за събития, които се твърди, че
са се случили на 07.09.2018г. в дома й между нея и Р.П., както и такива случили
се в периода 09-15.09.2018г. по време на съвместното им пътуване от гр. София
до Република Турция, които се сочи, че са осъществили състава на престъпленията
по чл. 130, ал. 1 от НК и по чл. 148,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Без никакви различия относно страните
и/или извършените от тях действия, респ. бездействия, в двете частни тъжби е
изложена идентична фактология.
При това положение правилно е било
прието от първата инстанция, че са налице основанията за прекратявана на
наказателното производство по НЧХД № 3829/2019 г. на СРС. Съгласно разпоредбата
на чл. 24, ал.1, т. 6 от НПК не се образува наказателно производство, а
образуваното се прекратява когато спрямо същото лице за същото престъпление има
незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или
разпореждане за прекратяване на делото.
Без значение и ирелевантни се явяват основанията за постановяване на акта на
съда или прокурора за прекратяване на наказателното производство, както и
правилността на същия, тъй като страните са разполагали с право на жалба, от
което в случая не са се възползвали. Не са се възползвали и от възможностите,
дадени им от чл. 185 НПК и чл. 186 НПК да поискат от съда удължаване или
възстановяване на срока за обжалване на съдебното определение, при наличие на
съответните основания за това, което е довело до влизането му в сила.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни сочените във въззивната жалба доводи, според които изпълнителните
деяния по втората тъжба са обхващали период, различен от този, инкримиран с
първата.
На първо място, след направена
съпоставка между частните тъжби въз основа на които са били образувани
прекратеното с влязло в сила на 20.02.2019 г. определение по НЧХД № 16523/2018г.
по описа на СРС, НО, 134 състав и НЧХД № 3829/2019 г. по описа на СРС, НО, 105
състав се установява пълна идентичност на фактическото обвинение, в това число
времето, мястото, начинът на извършване на престъпленията, предмета на двете
частни тъжби. Нещо повече, обвинението, предмет на хронологически последната
частна тъжба е стеснено, като е намален периодът на извършване на деянията,
който е фиксиран до конкретна дата – 09.09.2018 г. Следователно не е налице
хипотезата на обвинение за извършено ново или различно престъпление. Липсват
твърдения за деяния, които да са били извършени по различно време, място или
начин. При отсъствие на подобни
твърдения коректно първата инстанция е приела, че се касае за обвинение за
идентични престъпления, за които е бил постановен влязъл в сила съдебен акт.
Не се споделят и аргументите, изтъкнати
във въззивната жалба, че се касае за различно обвинение поради това, че с
частната тъжба, предмет на НЧХД № 3829/2019 г. по описа на СРС, НО, 105 състав
е предявен граждански иск. Видно от приложените по делото доказателства и
най-вече от тъжба с вх. № 1066538/2019 г., предмет на НЧХД № 16523/2018г. по
описа на СРС, НО, 134 състав, с нея е бил предявен иск за неимуществени вреди в
размер общо на 10 000 лв., идентичен с този, определен с последната тъжба
на И.С.. Обстоятелството, че редом с гражданския иск за неимуществени вреди е
бил предявен и такъв за имуществени такива в размер на 1269,90лв., не
установява наличие на обвинение за различно престъпление. Изобщо наличието или
отсъствието на предявен гражданския иск е обстоятелство, ирелевантно към
изводите за това дали се касае за идентичност на престъплението, за което е
приложим принципът, закрепен в чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК - ne bis in idem. Това е така и
доколкото фактът на прекратяването на наказателното производство по
депозираната в съда частна тъжба не преглажда пътя на частната тъжителка да
претендира обезвреда за евентуално претърпените от нея имуществени и/или
неимуществени вреди по реда на ГПК.
С оглед изложеното, въззивният съдебен
състав намира, че не са налице основания за отмяна на определението на първата
инстанция, с което наказателното производство е прекратено, поради което и
същото определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 334,
т. 6 от НПК, СГС, ХІІ въззивен състав
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №
123654 от 24.05.2019 г. по НЧХД № 3829/2019г. по описа на СРС, НК, 105 състав,
с което на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК е прекратено наказателното
производство по делото, образувано по тъжба на на И.И.С. срещу Р.Г.П..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.