РЕШЕНИЕ
№ 1088
гр. Пловдив, 25 юни 2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, шестнадесети състав, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното
от съдия ЯНКО А. административно дело № 3915 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 292 – чл. 293 от Административно процесуалния кодекс АПК).
Делото е образувано по исковата
молба на В.Н.Г. с ЕГН ********** и Д.Г.М. с ЕГН **********, двете с адрес: ***,
с която е предявен
отрицателен установителен иск, с който се иска да
бъде признато за установено по отношение на
РДНСК Пловдив, че правото на принудително изпълнение на издадената Заповед
№ ДК-02-17/28.05.2009 г. на Началника на РДНСК-Пловдив, с която е разпоредено да бъде премахнат като незаконен строеж “ремонт
и реконструкция на съществуващата сграда”, намираща се в гр.Пловдив, ул.”***, е
погасено поради изтекла давност.
Навеждат се доводи, че от издаване на посочената заповед
на Началника на РДНСК – Пловдив до деня на получаване на съобщенията за
започване на принудително изпълнение са изминали повече от 5 години.
В
съдебното заседание – ищцата Д.Г.М. се явява лично и с адв.
С.А., която представлява и ищцата В.Н.Г.. Поддържа се предявения иск, като адв. А. представя писмени бележки, претендира разноски.
Ответникът - Началник на РДНСК Пловдив в
качеството му на орган по изпълнението, чрез процесуален представител
юрисконсулт А. оспорва предявения иск,
като счита исковата молба за
неоснователна, представя писмени бележки, претендира разноски.
Съдът като съобрази събраните по делото
доказателства, намира, че искът е допустим, а по същество е основателен.
Влязла в
сила заповед за премахване на незаконен строеж е изпълнително основание по чл. 268, т. 1 АПК.
С влизането й в сила за жалбоподателя възниква валидно задължение да премахне
незаконния строеж, което подлежи на изпълнение. Предмет на установяване с иска
по чл. 292 АПК е, че
макар и възникнало, изпълняемото задължение е
престанало да съществува или е станало неизискуемо поради настъпването на нови
факти след издаване на изпълнителното основание.
Отрицателният установителен иск по чл. 292 АПК
може да се подаде без ограничение във времето, преди, по време или след
осъществяване на изпълнението, като преценката дали са налице нови факти по
смисъла на чл. 292 АПК
е въпрос по същество.
Навеждат се твърдения от ищцовата страна, че по
отношение принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-17/28.05.2009 г. на
Началника на РДНСК-Пловдив не са връчвани покани за доброволно изпълнение,
нито възлагателно писмо, нито уведомление, че
премахването ще започне на конкретна дата, а освен това самата заповед не
представлявала изпълнителен титул, тъй като за нейното изпълнение е изтекла
погасителната давност предвидена в чл.285 от АПК.
Заповед № ДК-02-17/28.05.2009 г. на Началника на РДНСК-Пловдив е
стабилен административен акт, като по въпроса за законосъобразността на същата
се е произнесъл Върховен административен съд с Решение № 14528 от
09.11.2011 г. по административно дело № 8985 от 2011 г..
След окончателното стабилизиране на процесния админстративен акт
подлежащ на изпълнение, е изпратена Покана
за доброволно изпълнение, изх.№ П-568-02-000 от 21.11.2011 г. до адресат Д.М.
на адрес ***, като няма доказателства същата да е получена от лицето /л.73/.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
С разпоредбата чл. 292 от АПК
е регламентирана възможността задължението - предмет на изпълнението да се
оспори по исков ред, чрез отрицателно установителен
иск, само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното
основание. Това са фактите, относими към законосъобразността на изпълнителното
основание, които не са могли да бъдат приобщени и ценени в производството по
издаването или оспорването на съответните актове, съставляващи изпълнително
основание. Такива факти имат качеството на правопогасяващи,
правоизключващи и правоотлагащи
изпълняемото изпълнително основание. Предмет на иска
е установяването, че макар и възникнало, изпълняемото
задължение е престанало да съществува или пък е станало неизискуемо.
По принцип давността като институт на правото може да се претендира чрез
възражение - чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК или чрез иск -чл. 292 АПК. Погасителната
давност като юридически факт е факт от време, с изтичането на който настъпват
определени правни последици - погасяване на вземане и преклудиране
възможността за изпълнението.
В процесния
случай ищецът се позовава изтекла погасителна давност по чл. 285 от АПК.
Съгласно чл. 285, ал. 1 АПК, ако
специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в
изпълнение ако са изминали 5 години от влизането му в сила, като давността не
се прилага служебно. Погасителната давност като юридически факт е факт от
време, с изтичането на който настъпват определени правни последици - погасяване
на вземане и преклудиране възможността за изпълнение.
По принцип давността, като
институт на правото, може да се претендира чрез възражение - чл. 282, ал. 1, т.
9 АПК, или чрез иск - чл. 292 АПК / виж Решение № 3039 от 4.03.2013 г. на ВАС
по адм. д. № 14984/2012 г., II отд.,
, Решение № № 6385 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д.
№ 7923/2016 г., II отд., и др. /
Давността започва да тече от
влизане в сила на изпълнителното основание (заповедта за премахване на
незаконния строеж) и тече до момента, в който изпълнителното основание се
приведе в изпълнение. Така визираното привеждане в изпълнение обаче не е
обвързано с действия по принудителното изпълнение, а напротив - с надлежното
връчване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е разпоредбата на
чл. 282, ал. 1, т. 9 от АПК, установяваща като основание за прекратяването на
изпълнителното производство изтеклата давност - по възражение на длъжника, ако
от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата
по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285 от АПК. Цитираната разпоредба свързва
изтеклата давност с факта на получаването на поканата, а не с нейното
изпращане, което предвид предназначението на тази покана - да извести
задължението лице за възможността в посочения срок да изпълни задължението си,
е резонно.
Няма основание обаче при
възражение за изтекла давност, направено по реда на чл. 282, ал. 1, т. 9 от АПК, да се изчислява срока по чл. 285 от АПК до получаване на поканата за
доброволно изпълнение, а при иск по реда на чл. 292 от АПК този срок да се
изчислява до датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение. Това
становище се възприема в редица решения, като горното е в мотивите на Решение №
6385 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7923/2016
г., II о., докладчик председателят Н. Д..
В този смисъл е и Решение № №
11918 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6745/2016
г., II о., докладчик председателят З. Т., което приема следното:
"Съгласно чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, изпълнителното
производство се прекратява, ако от деня, в който задължението е станало
изискуемо, до получаването на поканата по чл. 277, е изтекла давността по чл.
285. Разпоредбата свързва визираните последици с факта на
"получаването", а не с изпращането на поканата, което е резонно и с
оглед предназначението й - да извести задълженото лице за възможността в
определения срок по своя воля да изпълни задължението, след което се задвижва
процедурата по принудителното изпълнение - чл. 277, ал. 2, т. 4 АПК.
Изпращането на поканата не води
до прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД, както
се твърди, тя не поставя началото на изпълнителното производство, а е
предпоставка за него - необходимо е разграничение между образувано (служебно
или по молба - чл. 276 АПК) и започнало, с конкретни действия изпълнително
производство. "
Като възприема тази съдебна
практика, която е и преобладаващата, съдът счита, че в процесния
случай по отношение на ищците В.Н.Г. и Д.Г.М. действително е изтекъл срокът по
чл. 285, ал. 1 от АПК и Заповед № ДК-02-17/28.05.2009 г. на Началника на
РДНСК-Пловдив, не подлежи на изпълнение.
Предвид изложените по-горе мотиви
от значение за спазване на петгодишния срок е не издаването, съответно
изпращането на поканата за доброволно изпълнение, а получаването й от
заинтересованите лица.
Първата и единствена покана за
доброволно изпълнение - изх.№ П-568-02-000 от 21.11.2011 г. до адресат Д.М. на
адрес ***, е съобщавана по реда на § 4
от ДР на ЗУТ и е качена на интернет страницата на ДНСК на 09.02.2012 г., без да
е спазен реда по този параграф.
Съгласно § 1, ал. 2 от ДР на ЗУТ
" Когато в този закон и в актовете по неговото прилагане не се предвижда
изрично, че съобщаването се извършва по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, то се извършва чрез отправяне на писмено съобщение до заинтересуваните
лица. В случаите, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е
известен или то не е намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява
с подписите на две длъжностни лица, съобщението се залепва на жилището или на
недвижимия имот, за който се отнася, и се поставя на таблото за обявления в
сградата на общината, района или кметството или на интернет страницата на
съответния орган за времето за подаване на възражения, предложения и искания.
"
Преди да пристъпи към
приложението на изр. второ от горната разпоредба, административният орган е
длъжен да потърси адресатите на известните адреси. Подобно удостоверяване с
подписите на две длъжностни лица липсва. Освен това, следва да се отбележи, че
към дата 21.11.2011 г. когато с придружително писмо
изх.№ П-568-02-001 е изпращана поканата за доброволно изпълнение, до адресата
на заповедта Д.Г.М., за същата няма доказателства да е имала адресна
регистрация по постоянен и настоящ адрес ***. Този адрес видно от представените
по делото удостоверения за постоянен и настоящ адрес /л.41 и л.42/ е на
адресата на заповедта В.Н.Г., но до нея на този адрес изобщо не е изпращана
поканата.
Следователно издадената след
влизане в сила на заповедта покана за доброволно изпълнение не е получена от ищците.
При този изход на спора, следва
да бъде уважено и искането на пълномощника на ищците за присъждане на сторените
по делото разноски, които са в размерна 20 лв. държавна такса и 400 лв.
адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно.
Така мотивиран, Административен
съд Пловдив, ІІ–ро отделение, 16-ти състав:
Р
Е Ш И
:
УВАЖАВА иск с
правно основание чл. 292 АПК, във връзка с чл. 285 от АПК, предявен от В.Н.Г. и
Д.Г.М., двете с адрес: ***, срещу РДНСК Пловдив, като УСТАНОВЯВА, че
задължението по влязла в сила Заповед № ДК-02-17/28.05.2009 г. на Началника на
РДНСК-Пловдив, с която е разпоредено да бъде
премахнат като незаконен строеж “ремонт и реконструкция на съществуващата
сграда”, намираща се в гр.Пловдив, ***********, не подлежи на принудително
изпълнение.
ОСЪЖДА РДНСК
Пловдив да заплати на Д.Г.М. с ЕГН **********,
сумата от 400 лв./четиристотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА РДНСК Пловдив, да
заплати на В.Н.Г. с ЕГН **********,
сумата от 20 лева за държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховният административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :