Р Е Ш Е Н И Е
№ 1325/7.7.2023г.
гр. Пловдив, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, VII състав, в открито
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова, като разгледа докладваното от председателя
Мариана Шотева адм. дело № 1587 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на К.Д.Б., ЕГН ********** ***, против Решение №
2153-15-163/29.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена
без уважение негова жалба с вх. № 1012-15-209/08.04.2022 г. против Разпореждане
№ **********/Протокол № 2140-15-686/06.10.2021 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят, чрез пълномощник адв. К. счита, че издаденото решение е
незаконосъобразно, поради което настоява за отмяната му. Претендира сторените
разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител
юриск. П. оспорва жалбата като неоснователна. Съображения по същество са
изложени в депозирано по делото становище. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Пловдив, VII състав, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това
14-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата
е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Със заявление вх. № 2113-15-2172/16.06.2020 г. от Б. е поискано отпускането
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по реда на чл. 69б от КСО,
към което са представени документи по чл. 2 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС) (л. 46 и сл.), в т.ч. Трудова книжка №
3980/15.08.1980 г. (л. 92 – 103), Трудова книжка – продължение №
3980/05.07.2010 г. (л. 104 – 113), ВОК № 005651/19.09.1980 г. (л. 89 – 91),
както и Уведомително писмо изх. № 5506-15-3095#1 от 22.11.2019 г. до Б. във връзка с подадено заявление за издаване на
обр. УП-13 и уточняване на категория труд за периода 1983 г. – 01.07.2010 г. по
данни от документите на осигурителя Пътни строежи гр. Пловдив (л. 37).
Във връзка с подаденото заявление е изискано от Началник на Сектор „ИДОСД“
ТП на НОИ – Пловдив извършването на проверка в предадените в Осигурителния
архив на НОИ документи на осигурители с прекратена дейност и издаването на обр.
УП-13 за периода 01.10.1987 г. – 31.12.1989 г. на длъжност „шофьор“ от
осигурител „Пътни строежи“ АД гр. Пловдив, като са приложени страници 10 - 11
от Трудова книжка № 3980/15.08.1980 г. с уточнението, че за правилно
категоризиране на труда, да се правят и данни за вида и товароносимостта на
управлявания от лицето автомобил (л. 87), в отговор на което е постъпило писмо
изх. № 5526-15-601/23.07.2021 г., в което се посочва, че е направена повторна
проверка и се потвърждават данните в обр. УП-13 № 5506-15-1430#1 от 22.04.2020 г. (л. 34 – 36) за периода м.10.1987 г. – м.12.1989 г.,
както и че няма данни за вида и товароносимостта на управлявания от лицето
автомобил за периода м.06.1989 г. – м.12.1989 г. В иззетите документи на
осигурителя „Пътни строежи“ АД гр. Пловдив се сочи, че няма лично досие и
заповеди, свързани с трудовата дейност за К.Д.Б.. В същото писмо се посочва още
и че с Протокол № 3306-15/10.07.2015 г. е извършена приемо-предавателна
процедура за съхраняваните към момента ведомости за заплати и трудовоправни
документи на осигурителя „Пътни строежи“ АД гр. Пловдив, съответно
осигурителният архив не може да удостовери дали приетата за съхранение
документация е в пълния си обем за периода на упражняваната от осигурителя
дейност и не носи отговорност за деклариране на неверни данни от задължените
лица (л. 88).
След извършена проверка на представените документи за осигурителен стаж и
служебно събрани такива, от органите на пенсионното осигуряване е констатирано,
че към 16.06.2021 г. (датата на заявлението) лицето има навършена възраст 58 г.
08 м. и 00 дни и редовно оформен осигурителен стаж за периода от 18.08.1980 г.
до 15.06.2021 г., както следва:
Осигурителен стаж от втора категория труд – 12 г. 02 м. и 03 дни, от които:
- от 18.08.1980 г. до 19.09.1980 г. с продължителност 00 г. 00 м. и 26 дни,
положен на длъжност „монтьор“ в СМУ – Пътни строежи – гр. Пловдив;
- от 01.12.1982 г. до 28.02.1984 г. с продължителност 01 г. 02 м. и 13 дни,
положен на длъжност „монтьор“ в СМУ – Пътни строежи – гр. Пловдив;
- от 01.08.1984 г. до 01.10.1987 г. с продължителност 03 г. 00 м. и 04 дни,
положен на длъжност „монтьор“ в СМУ – Пътни строежи – гр. Пловдив;
- от 01.03.1990 г. до 17.04.1991 г. с продължителност 00 г. 11 м. и 23 дни,
положен на длъжност „монтьор“ в СМУ – Пътни строежи – гр. Пловдив;
- от 07.01.1992 г. до 13.05.1993 г.
с продължителност 01 г. 04 м. и 06 дни, положен на длъжност „свинегледач“ в СМУ
– Кооперация Свиневъдство;
- от 13.05.1993 г. до 11.07.1994 г. с продължителност 01 г. 01 м. и 28 дни,
положен на длъжност „свинегледач“ в СД – Джордан – Крумово;
- от 12.07.1994 г. до 22.10.1997 г. с продължителност 03 г. 03 м. и 10 дни,
положен на длъжност „свинегледач“ във Фуражи Джордан АД;
- от 18.11.1998 г. до 31.12.1999 г. с продължителност 01 г. 01 м. и 13 дни,
положен на длъжност „монтьор“ в Пътни строежи – Ад – гр. Пловдив.
Осигурителен стаж от Трета категория труд – 25 г. 07 м. и 20 дни.
На основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към Трета
категория труд – 40 г. 10 м. и 09 дни.
Констатирано е, че с Трудова книжка № 3980/15.08.1980 г., издадена от СМУ
„Пътни строежи“, Б. удостоверява осигурителен стаж, придобит на длъжност
„монтьор“ и „шофьор“ за времето от 18.08.1980 г. до 17.04.1991 г. – 08 г. 08
м., като видно от представената ВОК № 005651/19.09.1980 г., същият е отбил
редовната си военна служба за времето от 19.09.1980 г. до 02.11.1982 г. с
продължителност 02 г. 01 м. и 14 дни, което е включено в осигурителния стаж,
удостоверен от СМУ „Пътни строежи“ Пловдив.
Съгласно обр. УП 13 № 5506-15-1430#1/22.03.2020
г., издаден от отдел „ООА“ при ТП на НОИ – Пловдив, съхраняващ разплащателните
документи на осигурителя СМУ „Пътни строежи“ Пловдив, е посочено, че е зачетен
осигурителен стаж – 05 г. 03 м. и 06 дни по условията на втора категория труд,
придобит на длъжност „монтьор“ и 06 м. и 06 дни по условията на трета категория
труд, придобит на длъжност „шофьор“ - общо 05 г. 09 м. и 12 дни. Не е зачетен
за осигурителен стаж времето от 01.03.1984 г. до 31.07.1984 г., от 01.10.1984
г. до 31.10.1984 г., от 01.10.1987 г. до 31.05.1989 г. и от 01.01.1990 г. до
28.02.1990 г., тъй като няма данни за отработени дни и получен доход в
предадените ведомости за заплати и други трудовоправни документи на осигурителя.
С писмо изх. № 2113-15-2172#2/07.07.2021 г. от
Отдел „Обединен осигурителен архив“ към ТП на НОИ – Пловдив се твърди, че е
изискано да издаде образец за осигурителен стаж УП-13 и да се предостави
информация за товароносимостта на управлявания от лицето автомобил за периода
от 01.10.1987 г. до 31.12.1989 г., като съгласно писмо изх. №
5526-15-601/23.07.2021 г. осигурителен архив при ТП на НОИ – Пловдив е
уведомил, че е направена повторна проверка и се потвърждават данните в обр.
УП-13 № 5506-15-1430#1/22.03.2020 г., съгласно който
от м.10.1987 г. до м.05.1989 г. няма данни за отработени дни и получен
осигурителен доход, а за периода от 01.06.1989 г. до 31.12.1989 г. няма данни
за вида и товароносимостта на управлявания автомобил. В предадените документи
на осигурителя „Пътни строежи“ АД гр. Пловдив се сочи, че няма лично досие и
заповеди, свързани с трудовата дейност за К.Д.Б..
В тази връзка и с Разпореждане № ********** по Протокол № 2140-15-686/06.10.2021
г. на жалбоподателя е отказано отпускане на ЛПОСВ, като е прието, че право на
пенсия за ОСВ по условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО през 2021 г. мъжете
придобиват при навършена възраст 58 г. 08 м., придобит осигурителен стаж
най-малко 15 години от втора категория труд и сбор от продължителността на
осигурителния стаж и възрастта не по-малко от 100 и ако не са придобили право
на пенсия по чл. 168 от КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО.
В тази връзка и на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е прието, че следва да се
откаже отпускането на ЛПОСВ, тъй като не е изпълнено условието за наличие на 15
години осигурителен стаж от втора категория труд – към датата на заявлението
16.06.2021 г. Б. има 12 г. 02 м. и 03 дни от втора категория труд.
При осъщественото задължително административно обжалване от ответния Директор
на ТП на НОИ – Пловдив са възприети изцяло изводите на долустоящия
административен орган. Допълнително е посочено, че в трудовата книжка
осигурителят не е направил предложение за зачитане на трудовия стаж от
категория, различна от трета, като в колона 2 е посочена вид дейност –
строителство. С оглед обстоятелството, че при заверката в трудовата книжка
осигурителят е записал продължителност, различна от календарната, бе да посочи
прекъсването на стажа с времето на военната служба, както и поради липса на
информация за вида и товароподемността на управлявания от лицето автомобил за
времето, когато заеманата длъжност е била „шофьор“ от 02.10.1987 г. до
01.12.1989 г. от съхранителя на първичните документи – отдел ООА при ТП на НОИ
– Пловдив е изискано издаване на обр. УП-13 за целия период на осигуряване и
допълнителна информация, с оглед преценка на категорията труд. По издадения
обр. УП-13 е посочено, че е зачетен стажът при осигурител СМУ Пътни строежи –
Пловдив за преценка правото на пенсия по периоди, както следва: от 18.08.1980
г. до 19.09.1980 г. – с продължителност 26 дни, при календарна такава 01 м. и
01 дни (5 дни по-малко) на длъжност „монтьор“ по условията на втора категория
труд по т. 66г от ПКТП (отм.); от 01.12.1982 г. до 28.02.1984 г. – с
продължителност 01 г. 02 м. и 13 дни при календарна такава 01 г. 03 м. (17 дни
по-малко) на длъжност „монтьор“ по условията на втора категория труд по т. 66г
от ПКТП (отм.); от 01.08.1984 г. до 01.10.1987 г. – с продължителност 03 г. 00
м. 04 дни при календарна такава 03 г. 02 м. (01 м. и 26 дни по-малко) на
длъжност „монтьор“ по условията на втора категория труд по т. 66г от ПКТП
(отм.); от 01.06.1989 г. до 01.01.1990 г. – с продължителност 06 м. и 06 дни
при календарна такава 07 м. (24 дни по-малко) на длъжност „шофьор“ по условията
на трета категория труд; от 01.03.1990 г. до 17.04.1991 г. – с продължителност
11 м. и 23 дни при календарна такава 01 г. 01 м. и 16 дни (01 м. и 23 дни
по-малко) на длъжност „монтьор“ по условията на втора категория труд по т. 66г.
от ПКТП (отм.). Или, разликата между календарната и зачетената продължителност
на стажа от втора категория е 04 м. и 11 дни, а от трета категория – 24 дни.
Съответно по данните от обр. УП-13 не е зачетен стаж за периодите от 01.03.1984
г. до 31.07.1984 г. – 5 месеца (по ТК на длъжност „монтьор“), от 01.10.1987 г.
до 01.06.1989 г. – 01 г. и 08 м. (по ТК на длъжност „шофьор“) и от 01.01.1990
г. до 28.02.1990 г. – 2 м. (по ТК на длъжност „монтьор“) или общо 02 г. и 03
м., тъй като в наличните първични документи е посочено, че няма данни за
отработени дни и получени възнаграждения.
В хода на съдебното производство като доказателства по делото са приети:
оригинал на трудова книжка № 3980/15.08.1980 г., представен от жалбоподателя
(л. 138); писмо вх. № 21123/11.011.2022 г. и писмо вх. № 1627/23.01.2023 г. по
описа на съда от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, видно
от които след извършена справка в АИС – КАТ – Регистрация не са установени
данни да има превозни средства с марка „Роман“, собственост на СМУ „Пътни
строежи“ – Пловдив за периода от 1980 г. до 1991 г., съответно няма данни и за
посочения период СМУ „Пътни строежи“ да са били собственици или наели превозни
средства (л. 142 и л. 185); представени от ответника с молба вх. №
140/04.01.2023 г. по описа на съда Справка изх. № 1029-15-46053/02.12.2022 г.,
издадена от Началник на отдел ООА при ТП на НОИ – Пловдив, приемо-предавателен
протокол № 3306-15/10.07.2015 г. и опис № 1/10.07.2015 г. (л. 144 и сл.); копия
на страници от трудови книжки, издадени на разпитаните по делото като свидетели
П. Т. Н. и Д. Г. А., представени от жалбоподателя (л. 173 – 178).
Като свидетели по делото са разпитани Д. Г. А. и П. Т. Н., чиито показания
съдът приема за логични, последователни и почиващи на непосредствени
впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се преценяват от съда, с
оглед на всички други данни по делото.
Прието е и заключение по СТЕ, изготвено от вещото лице С.М., към което са
приложени получени от Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив данни за собствени на
СМУ „Пътни строежи“ превозни средства. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, като
същото ще бъде коментирано при необходимост при разглеждане на спора по
същество.
Други доказателства не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ –
Пловдив е постановен от материално компетентен орган и в изискуемата от закона
форма. Действително, следва да се констатира, че Решение № 2153-15-163/29.04.2022
г. е подписано ЗА Директор на ТП от
Радостина Поборникова, но това обстоятелство не променя крайния извод, че
същото е издадено от материално компетентен орган, поради обстоятелството, че
титулярят - Р.Д.в периода 18.04.2022 г. – 29.04.2022 г. включително е бил в
платен годишен отпуск, поради което е била замествана при осъществяване на
възложените и от закона функции, а в случая при осъществяване на
компетентността й по чл. 117 от КСО от друг служител на същото учреждение, в
подкрепа на което са представени Заповед № 1015-15-14/12.01.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив (л. 124) и Заповед № 7605/01.04.2022 г. на
Управителя на НОИ (л. 135). Процесното разпореждане се установи, че е издадено
в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на
предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен
орган.
Спорът по делото е свързан с категорията на осигурителния стаж, положен от
жалбоподателя за периода от 02.10.1987 г. до 01.12.1989 г. при осигурител СМУ
Пътни строежи - Пловдив, като жалбоподателят претендира, че този стаж е положен
при условията на втора категория труд, а от страна на ответника същият е
зачетен като такъв от трета категория. Следващия спорен момент е свързан с
незачитането на определени периоди, подробно описани в оспореното решение, по
отношение на който стаж е прието, че съгласно удостоверение обр. УП-13 няма
данни за отработени дни и получен доход.
Както вече се посочи, подавайки заявлението си за отпускане на ЛПОСВ,
жалбоподателят претендира пенсиониране по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО, която
разпоредба дава право на лицата, които са работили 15 години при условията на
втора категория труд, да придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили
са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и
8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и
100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4
месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.
От административния орган са зачетени 12 години 02 месеца и 03 дни
осигурителен стаж при условията на втора категория труд, или, за да се
пенсионира по този ред, на жалбоподателя са необходими минимум още 02 години 09
месеца и 27 дни.
В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС е предвидено, че осигурителният
стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по
утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, а
според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на
изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд.
В тази връзка следва да се посочи, че по отношение на периода от 18.08.1980
г. до 17.04.1991 г. при осигурител СМУ Пътни строежи – Пловдив, от
жалбоподателя e представена Трудова книжка № 3980/15.08.1980 г. (л. 138), в
която трудова книжка на стр. 10 - 11 е отразено следното:
|
Наименование (фирма) и местонахождение на
предприятието, учреждението или организацията |
Вид дейност |
Длъжност (разряд) на работника или служителя |
Заплата надница тарифна ставка |
Дата на постъпва- нето или преназна- чаването |
Подпис на ръководителя на предприятието, учреждението
или организацията и печат |
Дата на прекратя- ване на трудовия договор |
По кой чл. и буква от Кодекса на труда или
постановление на МС е прекратен трудов. договор |
Подпис на ръководителя на предприятието,
учреждението или организацията и печат |
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
8 |
9 |
|
СМУ
„Пътни строежи“ Пловдив |
строителство |
Монтьор
III разряд |
5,16
лв. |
18.VIII. 1980 |
Положени
са подпис и печат |
05.08. 1985 |
преназначен |
Положени
са подпис и печат |
|
—||— |
—||— |
Монтьор IV р. |
5,62 лв. |
05.08.1985 |
Положени
са подпис и печат |
26.ХI. 1986 |
преназначен |
Положени
са подпис и печат |
|
—||— |
—||— |
Монтьор
V р. |
6,35 |
26.ХI. 1986 |
Положени
са подпис и печат |
2.X. 1987 |
преназначен |
Положени
са подпис и печат |
|
—||— |
—||— |
шофьор |
160,00
лв. |
2.X. 1987 |
Положени
са подпис и печат |
1.XII. 1989 |
преназначен |
Положени
са подпис и печат |
|
—||— |
—||— |
Монтьор
VI р. |
8,29 |
1.XII. 1989 |
Положени
са подпис и печат |
01.01. 1990 |
преназначен |
Положени
са подпис и печат |
|
—||— |
—||— |
монтьор |
240,00
лв. |
01.01. 1990 |
Положени
са подпис и печат |
17.04. 1991 |
328 ал.1 т.1 от КТ |
Положени
са подпис и печат |
На стр. 12 на трудовата книжка на жалбоподателя е видно, че е
положен т.нар. „правоъгълен печат“, в който е вписано прослужено време в СМУ
„Пътни строежи“ – Пловдив от 18.08.1980 г. до 17.04.1991 г. – 8 години и 8
месеца, в т.ч. с думи, положени се установяват и подписи на изготвил, гл.
счетоводител и директор, наличен е и печат на учреждението.
По отношение на така представената трудова книжка е прието от решаващия
орган, че с оглед обстоятелството, че при заверката в трудовата книжка
осигурителят е записал продължителност, различна от календарната, без да посочи
прекъсване на стажа с времето на военна служба, както и поради липса на
информация за вида и товароподемността на управлявания от лицето автомобил за
времето, когато заеманата длъжност е била „шофьор“ от 02.10.1987 г. до
01.12.1989 г. от съхранителя на първичните документи – отдел ООА при ТП на НОИ
– Пловдив е изискано издаване на обр. УП-13 за целия период на осигуряване и
допълнителна информация, с оглед преценка на категорията труд.
Следва обаче да бъде съобразено, че съгласно разпоредбата на чл. 134 от
Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (отм.), но
действал през спорния период, лицата, заемащи служби в държавни
учреждения, предприятия, обществени организации и кооперации, постъпили във
Въоръжените сили за отбиване на редовната военна служба, се считат в безплатен
служебен отпуск до изслужване пълния срок на службата. На местата на такива
лица могат да се назначават временни заместници. Между страните не е спорно, че
в периода от 19.09.1980 г. до 02.11.1982 г. жалбоподателят е отбивал редовна
военна служба, т.е. в този период е бил в безплатен служебен отпуск, няма данни
да е налице прекъсване на трудовото му правоотношение, поради което и такова не
е отразено в трудовата му книжка. Доколкото времето, през което жалбоподателят
е отбивал редовна военна служба, се зачита на друго основание, правилно в
трудовата му книжка е отразен действителният осигурителен стаж, който очевидно
се различава от календарната продължителност на този период.
Констатира
се обаче, че съгласно Наредбата за трудовите книжки от 1953 г. и Инструкция №
2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, издадена от
Министерството на финансите, комитета по труда и работната заплата и ЦС на
профсъюзите, в сила от 29.12.1967 г., отменени, но действали през процесния
период, времето, през което работникът или служителят е ползвал неплатен отпуск
или е изтърпявал наказание „поправителен труд“, което не се зачита за трудов
стаж съгласно чл. 58 и 61 от Кодекса на труда и чл. 24, ал. 2 от НК, като това
време се отбелязва на страниците, определени за вписване на ползвания неплатен
отпуск, и продължителността на придобития от работника или служителя трудов
стаж към датата на прекратяване на трудовия договор, изчислена по посочения в
т. 7 от тази инструкция начин, която се отбелязва на следващия ред под
вписването за напускане работа с цифри и думи и се подписва и подпечатва с
печата на учреждението, предприятието или организацията по начин да засегне
двете страници (така т. 6, б. „б“ и б. „в“ от Инструкцията).
В
конкретния случай в трудовата книжка на определените за целта места – стр. 26 и
27 не е налице отразяване на ползвания неплатен отпуск, а поставеният
правоъгълен печат не засяга двете страници. Визираните норми императивно
изискват съблюдаване на описаните правила при оформяне на стаж в трудовата
книжка след прекратяване на трудово правоотношение. Последицата от неспазването
им е липсата на обвързваща доказателствена сила на документа. По отношение на
надлежните в нея отразявания, заверени с подпис и печат на работодателя или
упълномощено от него лице – в конкретния случай, досежно посочената длъжност и
датите на постъпване и прекратяване на трудовия договор (в случая
преназначаване), трудовата книжка като официален удостоверителен документ има
материална доказателствена сила.
Това е
така, защото от приложените по делото доказателства се установява, че по искане
на жалбоподателя е издадено Уведомително писмо изх. № 5506-15-3095#1 от
22.11.2019 г. от Началник на отдел ОАА, в което е посочено, че във връзка с
подадено от Б. заявление за издаване на обр. УП-13 и уточняване на категория
труд за периода 1983 г. – 01.07.2010 г. по данни от документите на осигурителя
Пътни строежи гр. Пловдив, осигурителният стаж за горепосочения период, положен
в „Пътни строежи“ АД в несъстоятелност е надлежно оформен, съгласно
изискванията на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
Във връзка с гореизложеното, лицето е уведомено още и че не е необходимо
издаване на обр. УП-13, както и че Осигурителният архив на НОИ не издава
удостоверения за категорията на труда, положен при осигурители, чиито документи
са приети за съхранение в НОИ, съответно преценката за категорията на положения
труд, се извършва от компетентните лица в отдел „Пенсии“ по време на
пенсионното производство.
Издадено
впоследствие обаче е Удостоверение обр. УП 13 № 5506-15-1430#1/22.03.2020 г. от
отдел „ООА“ при ТП на НОИ – Пловдив, съхраняващ разплащателните документи на
осигурителя СМУ „Пътни строежи“ Пловдив, съгласно което е зачетен осигурителен
стаж – 05 г. 03 м. и 06 дни по условията на втора категория труд, придобит на
длъжност „монтьор“ и 06 м. и 06 дни по условията на трета категория труд,
придобит на длъжност „шофьор“ - общо 05 г. 09 м. и 12 дни. Не е зачетен за
осигурителен стаж времето от 01.03.1984 г. до 31.07.1984 г., от 01.10.1984 г.
до 31.10.1984 г., от 01.10.1987 г. до 31.05.1989 г. и от 01.01.1990 г. до
28.02.1990 г., тъй като няма данни за отработени дни и получен доход в
предадените ведомости за заплати и други трудовоправни документи на
осигурителя.
Тук е
мястото да се посочи обаче, че в цитираното удостоверение обр. УП-13 се сочи,
че Осигурителният архив на НОИ не може да удостовери дали
приетата за съхранение документация е в пълния си обем за периода на
упражняваната от осигурителя дейност. При това положение следва да бъде
съобразено, че внасянето на съмнения относно положения от лицето трудов стаж,
обосновано с действия на осигурителя, за които не може да се ангажира
отговорността му, само по себе си не е достатъчно, за да се откаже заявеното от
Б. право на пенсия. Още повече, че административният акт не може да почива на
предположения, а на конкретно установени факти и обстоятелства. В този смисъл
обосноваването на изводи с липсата на „... данни за отработени дни и получени
суми от лицето ...“ е в разрез с принципа за „истинност“, залегнал в чл. 7, ал.
1 от АПК, според който административните актове се основават на действителните
(а не на предполагаемите) факти от значение за случая. Достатъчно в тази връзка
е да се посочи, че видно от приложения по делото приемо-предавателен протокол №
3306-15/10.07.2015 г., за част от периодите, които не са признати на Б., липсва
пълнота на информацията, т.напр. по отношение ведомост за заплата – работници
за м.11.1987 г. липсва л. 33 (тук на жалбоподателя за м.11.1987 г. не е зачетен
положен осигурителен стаж); по отношение ведомост за заплата – работници за
м.02.1989 г. е посочено, че са увредени листове № 1 и 49 (тук на жалбоподателя
не е зачетен осигурителен стаж за м. 02.1989 г.); по отношение периода
01.01.1990 г. – 28.02.1990 г., който също не е зачетен на жалбоподателя,
липсват пък каквито и да било данни и т.н. (л. 147 и сл.). Посочената липса на
данни за отработени дни и получен доход обаче не се установява да е
съществувала към датата на вписване в трудовата книжка на жалбоподателя към
17.04.1991 г., ето защо, при положение, че вписването се извършва
непосредствено след датата на прекратяването на трудовия договор, то следва да
се приеме, че очевидно разплащателните ведомости са съществували тогава.
Все в тази насока следва да се посочи, че съществува съществена разлика
между липсата изобщо на ведомости за заплати (каквато се установи да е налице в
конкретния случай) от липсата на отразяване в иначе налични ведомости, а и няма
данни към момента на направеното вписване в трудовата книжка, разплащателни
ведомости да не са съществували, в т.ч. и в тях да не е била отразена
необходимата информация. Ето защо, както вече се посочи и по-горе, при
положение, че вписванията в трудовата книжка се извършват непосредствено след
настъпване на промените, то очевидно разплащателни ведомости са съществували
тогава, тъй като едната от причините, които може да се приеме за тяхната липса,
е свързана с евентуално непредаване на цялата документация в архива. С оглед на
това и доколкото, съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от НПОС, осигурителният стаж
се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни,
осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, като документите по ал. 1
се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни
документи и договори за възлагане на труд, а в случаите, когато такива липсват
или в тях не са направените нужните отразявания, трудовите книжки са
доказателство за установяването не само на трудовия стаж, но и на заеманите от
работника длъжности, следва да се приеме, че в периода от 18.08.1980 г. до
17.04.1991 г., с изключение на времето, през което е отбивал военната си
служба, К.Д.Б. е упражнявал трудова дейност при осигурител СМУ „Пътни строежи“
– Пловдив на длъжност „монтьор“, съответно „шофьор“, съгласно отразеното в
трудовата книжка.
С оглед
на всичко, изложено до тук, съдът намира, че административният орган е допуснал
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в
нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК същият не е изпълнил процесуалното
си задължение да издаде административния акт след като служебно изясни всички
факти и обстоятелства от значение за случая.
За пълнота следва да се добави, че невъзможността да бъде извършена
съответната проверка поради една или друга причина, в т.ч. и с оглед
непредаване на пълния обем документация от осигурителя, не може да послужи като
основание за незачитане на процесния стаж, при положение, че жалбоподателят
разполага с трудова книжка, в която въпросният стаж е надлежно отразен.
Действително, както вече се посочи и по-горе, поставеният правоъгълен печат не
обхваща двете страници, поради което и в тази част (относно продължителността
на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение) същата не се ползва с
официална доказателствена сила, съгласно чл. 347 от КТ. По отношение на
надлежните в нея отразявания, заверени с подпис и печат на работодателя или
упълномощено от него лице – в конкретния случай, досежно посочената длъжност,
трудовата книжка като официален удостоверителен документ има материална
доказателствена сила.
Не така стои въпросът обаче с претендирания като втора категория стаж,
положен в периода 01.10.1987 г. – 01.12.1989 г. при същия осигурител. Това е
така, защото по т. 53а от ПКТП (отм.), трудът на шофьори на товарни автомобили
с товароподемност 12 и повече тона се зачита от втора категория. На основание
чл. 70 от ПКТП (отм.) предприятията, фирмите и организациите са длъжни да
вписват не само продължителността на положения трудов стаж, но и неговата
категория, по коя точка от ПКТП (отм.) предлагат да се зачете стажът. В случая
обаче това изискване е предвидено само за удостоверенията УП-1, но не и за
трудовата книжка, поради което и направената от ответника в тази връзка
констатация се явява лишена от правно основание.
Следва в тази връзка да бъде съобразено, че товароподемността на товарния
автомобил се определя по паспортните данни на завода производител. От събраните
и неоспорени от страните доказателства, в т.ч. и СТЕ се установява, че през
спорния период, а именно от 01.10.1987 г. – 01.12.1989 г. осигурителят е притежавал
редица ППС, в т.ч. и товарни автомобили (л. 210 и сл.). Съгласно декларация на
жалбоподателя от 21.04.2023 г. (л. 202), за времето 1987 г. – 1989 г. същият
твърди, че е работел на бетоновоз марка „Роман“ тъмно оранжев на цвят с три оси
и буре с вместимост от 6 куб. м., такъв товарен автомобил обаче не се
установява да е притежава от осигурителя за процесния период. Друг е въпросът и
че през този период, освен товарни автомобили, осигурителят е притежавал и леки
автомобили, поради което и с оглед липсата на други данни, не може да бъде
безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал посочения от него товарен
автомобил, а не например лек автомобил ВАС 2105, който се установява, че е бил
в собственост на осигурителя от 20.08.1987 г. (л. 211). До извод в обратната
насока не водят и показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото същите
са твърде общи. Така свидетелят А. твърди, че жалбоподателят е работил като
шофьор в периода 1985 г., 1986 г. и 1989 г., а свидетелят Н. – че в периода
1987 г. – 1988 г. е станал шофьор на камион Роман – бетоновоз. Друг е въпросът,
че от страна на жалбоподателя дори не са представени данни през спорния период
да е притежавал необходимата категория, даваща му право да управлява товарен
автомобил, доколкото прави впечатление, че освен този период, същият няма друг
положен стаж като шофьор на товарен автомобил.
Или, от всичко, изложено до тук следва да се приеме, че трудът на Б. за
периода от 01.10.1987 г. до 01.12.1989 г. е полаган при условията на трета
категория труд. Ето защо, възраженията на жалбоподателя в тази насока, съдът
намира за неоснователни.
Независимо от гореизложеното обаче, новоустановеният осигурителен стаж на
длъжност „монтьор“ при условията на втора категория труд по т. 66г от ПКТП (отм.)
(който не е бил зачетен от пенсионния орган и който се установи да е в размер
на 11 м. и 11 дни), отново не е достатъчен, за да изпълни условието на чл. 69б,
ал. 2 от КСО за наличие на 15 години стаж от втора категория труд, доколкото,
ако към зачетения осигурителен стаж от втора категория 12 г. 02 м. и 03 дни се
прибавят 11 м. и 11 дни, се получават 13 г. 01 м. и 14 дни, т.е. по-малко от
изискуемите 15 години. Ето защо съдът намира за правилен крайния извод на
ответника.
Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за
законосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-163/29.04.2022 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Б.
с вх. № 1012-15-209/08.04.2022 г. против Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-686/06.10.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, поради което жалбата ще следва да бъде отхвърлена.
При посочения изход на спора, на ответника се дължат извършените разноски
по производството, които се констатираха в размер на 100 лева за осъществената
защита от юрисконсулт, който размер се определя на база правилото на чл. 37,
ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Д.Б., ЕГН ********** ***, против Решение №
2153-15-163/29.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
оставена без уважение негова жалба с вх. № 1012-15-209/08.04.2022 г. против
Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-686/06.10.2021 г. на Ръководителя
на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ОСЪЖДА К.Д.Б., ЕГН ********** *** да заплати на Национален осигурителен институт –
София с адрес гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64, сумата от 100
(сто) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: