Решение по дело №2027/2018 на Районен съд - Видин

                                              Р Е Ш Е Н И Е  №

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                      гр. Видин, 25.04.2019г.

 

Районен съд гр. Видин, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                                                    Председател: Владимир Крумов

                                                                                    Съдебни заседатели:

                                                                                    Членове:

при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора .................................. след като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 2027 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното :

                Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, и чл. 92 от ЗЗД, от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против М.М.П., ЕГН: **********,***.

            Твърди се от ищеца, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника, за което било образувано гр. д. № 3412 / 2017г. на Районен съд Видин. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поддържа се от ищеца, че между страните е бил сключен договор за мобилни услуги на 18.02.2016г. Ответната страна е абонат, на дружеството доставчик на мобилни услуги, с клиентски номер № ********* и избрана абонаментна програма Стандарт +15,99лева с уговорен срок на действие до 18.02.2018г. При възползване от преференциални условия на дружеството, ответната страна е взела мобилно устройство LENOVO модел А1000 Dual на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 4,59лева всяка. Ответната страна е ползвала предоставяните от ищеца мобилни услуги, за което са издадени описаните в обстоятелствената част на исковата молба 3 броя фактури. Поради неизпълнение на ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 87,40лева, на основание чл. 75 вр. с чл. 19б т.в от Общите условия ищецът е прекратил едностранно договора и е издал крайна фактура № ********** от 15.07.2016г. с начислена сума за плащане в общ размер на 455,33лева. Неизпълнението на задълженията на ответната страна е обусловило правото на ищеца да начисли обезщетение за неизпълнение съгласно т. 11 от договора за мобилни услуги. Дължимите лизингови вноски са обявени за предсрочно изискуеми. Предвид постигнато споразумение между ищцовото дружество и Комисия за защита на потребителите дължимата се от абонатите неустойка при предсрочно прекратяване на договорите да бъде в размер на три стандартни за съответната ползвана програма месечни абонаментни такси, ищцовото дружество претендира неустойка в общ размер на 47,97лева.

                Иска се от Съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 87,40лева представляваща общ сбор на незаплатените далекосъобщителни услуги. Иска се ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 47,97лева неустойка, както и сумата в общ размер на 91,80лева представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от месец юли на 2016г. до месец януари на 2018г. Иска разноски по заповедното производство и по настоящето производство.

                      В срока по чл. 131 от ГПК от ответната страна не е постъпил писмен отговор.

              По делото са събрани писмени доказателства.

  Съдът след като прецени събраните по делото писмени доказателства  поотделно  и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна :

Страните са били в облигационни отношения породени от Договор за мобилни услуги от 18.02.2016г. както и от Договор за лизинг от 18.02.2016г., съгласно които на ответната страна  са й предоставяни далекосъобщителни услуги, както и мобилно устройство LENOVO модел А1000 Dual на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски всяка в размер на 4,59лева. Ответната страна не е изпълнила задълженията си по договорите за заплащане на цената на далекосъобщителни услуги и лизингови вноски. Ищцовото дружество е прекратило едностранно договора за мобилни услуги на 14.07.2016г. Периодът на ползвани и незаплатени далекосъобщителни услуги е от 15.02.2016г. до 14.07.2016г. Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. Видин на 28.11.2017г. като е образувано гр.д. № 3412/ 2017г. по описа на Районен съд гр. Видин. По делото е издадена Заповед № 3491- РЗ от 04.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми на въведеното с настоящата искова молба основание, със съответната законна лихва, както и разноски по производството. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В указания от съда срок заявителят е предявил настоящия иск. Ответната страна не доказа изпълнение на задълженията за заплащане на предоставените мобилни услуги и заплащане на лизингови вноски.

               Останалите събрани по делото доказателства съдът намира, че не са необходими към правния спор, поради което не следва да се обсъждат. 

                При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна :

                Предявените искове са допустими. Против Заповедта за изпълнение е постъпило възражение от ответната страна в срока за това, като за ищеца възниква правен интерес от предявяване на иска за установяване на вземанията си по заповедното производство.

                Искът за установяване вземанията на ищеца за стойност на мобилни услуги в размер на 87,40лева е основателен. През процесния период ответната страна е ползвала мобилни услуги, като не е заплатила договорената цена.

                Искът за заплащане на лизингови вноски в общ размер на 91,80лева е основателен. Ответната страна не доказа изпълнение на задължението си за заплащане на лизингови вноски през процесния период.

                 Искът за установяване вземането на ищеца за претендирана неустойка е неоснователен. Договорът е едностранно прекратен от ищеца съгласно т. 75 от Общите условия на 14.07.2016г. Съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, националните съдилища са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. Правилата на директивата са транспонирани в националното ни законодателство, като в чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи са обявени за нищожни, а за нищожността, доколкото е уредена с императивни материалноправни норми, съдът е длъжен да следи служебно. При служебно извършената проверка за наличието на неравноправни клаузи в сключения между страните договор, съдът констатира, че такива клаузи са налице. Неравноправни са клаузите, съдържащи се в т. 11 от индивидуалния договор, които предвиждат, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е СИМ карта по вина или инициатива на потребителя, последния дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта до края на този срок. В настоящия случай договорът между страните е предсрочно прекратен на 14.07.2016г. по инициатива на ищеца, поради незаплащена на сумата от 87,40лева-стойност на мобилни услуги. Съдът намира, че при това положение поради неизпълнение на парично задължение от страна на потребителя, ищецът би могъл да претендира единствено лихва за забава върху тази главница, или пък неустойка за забава, стига последната да не е уговорена в необосновано висок размер – арг. от чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Неравноправна се явява клаузата, която позволява на оператора сам да прекрати договора и същевременно да претендира, под формата на неустойка, възнаграждение за престация по вече прекратения договор, която не е предоставил на абоната – чл. 143, т. 6, пр. 2 от ЗЗП. След като ищецът е предпочел да прекрати договора с потребителя, вместо да запази неговото действие и да претендира изпълнение по него заедно с обезщетение или неустойка за забава, то той не разполага с възможност едновременно с това, под формата на неустойка, да претендира и изпълнението на прекратения договор от страна на потребителя и то за пълния срок на неговото действие, при това без сам да предлага изпълнение. Следователно горните клаузи в този смисъл са неравноправни на посочените по – горе основания - чл. 143, т. 6, пр. 2 и т. 5 от ЗЗП и поради това са нищожни. По отношение на искането на ищеца за присъждане на претендирана неустойка в размер на 47,97лева-стойност на три месечни абонаментни такси, съгласно постигнато споразумение между ищеца и Комисия за защита на потребителите, съдът намира : постигнатото между ищеца и Комисията за защита на потребителите споразумение от 11.01.2018г. по гр. дело № 15539/2014г. по описа на Софийски градски съд се отнася за задължение за ищеца да преустанови прилагането на клаузите за неустойка в договорите за нови клиенти и за съществуващи клиенти-физически лица считано от 12.01.2018г. Договорът с ответника е прекратен още през месец юли на 2016г., поради което споразумението няма действие спрямо ответника.

Предвид това искът за  неустойка се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

                      С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати на ищеца сумата от 75,00лева за държавна такса, сумата от 70,84лева за възнаграждение за адвокат съразмерно уважената част от исковете. В заповедното производство ответната страна дължи разноски в размер на 25,00лева за държавна такса и 70,84лева съразмерно основателността на претенциите.

                      Воден от горното Съдът,

                                                                    Р Е Ш И :

 

                Признава за установено по отношение на М.М.П., ЕГН: **********,***, че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, има вземане спрямо М.М.П., ЕГН: **********,***, за сумата от : 87,40лева -  главница, ведно със законната лихва върху главницата, считана от 28.11.2017г. до изплащане на вземането, която сума е включена в Заповед № 3491 от 04.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по гр. д. № 3412 / 2017г. на Районен съд гр. Видин.

                Осъжда М.М.П., ЕГН: **********,***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 91,80лева неплатени лизингови вноски за периода от месец юли на 2016г. до месец януари на 2018г.

                Отхвърля предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против М.М.П., ЕГН: **********,***, иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 47,97лева договорна неустойка, като неоснователен.

                Осъжда М.М.П., ЕГН: **********,***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в общ размер на 145,84лева разноски в настоящето производство и сумата в общ размер на 95,84лева разноски по заповедното производство, като исканията в останалата част отхвърля като неоснователни.

                Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.                        

                                                        
                                                                                     Районен съдия :