Р Е Ш Е Н И Е
№
20
гр. Нови пазар, 01.02.2017 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на осемнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Даниела Петкова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №691 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК с обективно съединени установителен иск с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 248, 48 лв. и осъдителен иск с правно оснтование по чл.92, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 331, 35 лв. от страна на ищеца “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., район „***“, ж.к. “*** 4“, бизнес парк С., сграда 6, представлявано от Изпълнителния директор М.П.Ф., с пълномощник по делото адв. В.Г. от САК против ответника Х.С.Д., с ЕГН **********,***.
В исковата молба се изнасят следните факти: Между ищцовата страна и ответника бил сключен договор за мобилни услуги за мобилен номер 0895 786 887, както и допълнително споразумение от 23.11.2013 г. по програма Generation Globul 13.99 за срок от 24 месеца. При сключване на споразумението ответникът се възползвал от предоставения му бонус и взел мобилно устройство на изплащане. Уговорката между страните била ответникът да заплати цената на мобилното устройство на 23 месечни вноски, по 18, 42 лв. всяка. На 28.08.2014 г. страните предоговорили отношенията си, като подписали сертификат за пакетни услуги „Globul Combo +“, посредством който ответникът взел втора абонаментна програма с предоставен номер 0895 689 560. Двете услуги били обединени в обща пакетна услуга, за която била приложена отстъпка от 10% от месечния абонамент. Условията между страните били валидни до 18.02.2016 г. Така въз основа на сключените договори ответникът ползвал мобилните услуги, предоставяни от ищцовата страна, които били фактурирани за абонатен №*********. За период на потребление от 25.12.2014 г. до 24.06.2015 г. били издадени 6 бр. фактури, като последната от месец юни 2015 г. била на стойност 579, 83 лв. Ответникът обаче не заплатил всички дължими суми към ищеца за потребени услуги. Поради това неизпълнение, на основание чл.75 от Общите условия на мобилния оператор, ищцовата страна прекратила едностранно индивидуалните договори с ответника. При прекратяването била начислена и неустойка на основание т.3.3 от подписания между страните сертификат за пакетни услуги. Наред с това, предвид прекратяването на договорите за предоставяне на мобилни услуги, на основание т.12 от Общите условия, неизплатените месечни вноски за предоставеното мобилно устройство станали предсрочно изискуеми. Доколкото от страна на ответника било налице неизпълнение на задълженията му сключените договори, ищцовата страна подала в съда заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение против ответника за сумата от 579, 83 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга. Впоследствие ищцовата страна установила, че ответникът й дължи сумата от 248, 48 лв. потребени и незаплатени услуги и 331, 35 лв. договорна неустойка. Против издадената заповед за изпълнение ответникът възразил, поради което ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата от 248, 48 лв., представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане. Моли също така ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 331, 35 лв., представляваща договорна неустойка. Ищцовата страна моли и да й бъдат присъдени и направените по исковото производство разноски.
На ответника са връчени съдебните книжа по делото и му е указан законовия срок за отговор. В този срок отговор от страна на ответника е депозирана молба, в която ответникът е заявил във връзка с предявените искове, че подписите, положени от негово име в представените с исковата молба документи, не са негови, както и, че оспорва същите. Други твърдения от страна на ответника не са направени.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото от страна на ищеца в заверени копия са представени следните документи: допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги от 23.11.2013 г.; договор за лизинг от същата дата; запис на заповед, издаден на 23.11.2013 г. от ответника за сумата от 423, 66 лв. и предявен на същата дата; сертификат за пакетни услуги „Globul Combo +“ от 28.03.2014 г., с приложение към него ценова листа за частни клиенти; 7 бр. фактури, издадени в периода 25.01.2015 г.-25.06.2015 г.; общи условия на ищцовата страна за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и покана от ищеца до ответника за доброволно плащане от 25.03.2015 г. Приложено е към делото и ч. гр. д. №417/2017 г. по описа на РС – Нови пазар.
От така представените по делото документи съдът счита, че се установява безспорно, че страните по делото са имали договорни отношения по повод предоставени от ищцовата страна на ответника мобилни услуги. На 23.11.2013 г. страните са сключили допълнително споразумение, с което те са продължили срока на предоставените от ищеца и ползвани от ответника услуги с 24 месеца. На същата дата страните са сключили и договор за лизинг, по силата на който ищцовата страна предоставила на ответника мобилно устройство на стойност 423, 66 лв., която стойност последният да изплати на 23 месечни лизингови вноски, всяка от по 18, 42 лв. Пак на същата дата ответникът издал запис на заповед в полза на ищеца за сумата на предоставеното мобилно устройство, който запис на заповед е бил предявен за плащане на същия ден. Около четири месеца по-късно страните сключили споразумение (съгласно посочения по-горе сертификат от 28.3.2014 г.), с което се съгласили, че ответникът ще ползва двойна пакетна услуга „Globul Combo +“, относно предоставени му услуги за два мобилни номера. За потреблението от ответника на предоставените му услуги в периода 25.01.2015 г.-25.06.2015 г. са издадени приложените към делото фактури. С поканата за доброволно плащане, посочена по-горе ищцовото дружество е уведомило ответника, че има неизплатени задължения за заплащане на предоставените услуги; за заплащане на лизингови вноски, както и начислена неустойка в размер общо от 579, 83 лв., т.е. стойността на последно издадената фактура от 25.06.2015 г. С поканата за доброволно плащане ищецът е предоставил на ответника срок от 10 дни да заплати дължимата сума, и е отправил предупреждение, че при неизпълнение на това задължение, договорните отношения между страните ще бъдат прекратени. Няма данни по делото за извършено плащане от страна на ответника, след отправената му покана. На 11.04.2017 г. ищцовата страна е депозирала в РС – Нови пазар заявление по реда на чл.410 от ГПК против ответника за дължимата сума и е било образувано ч. гр. д. №417/2017 г. Била е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №218 от 13.04.2017 г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищцовата страна сумите 579, 83 лв. – незаплатена далекосъобщителна услуга, 98, 83 лв. – лихва за забава, както и разноски по делото.Ответникът е подал възражение против така издадената заповед за изпълнение, поради което и на ищцовото дружество са били дадени указания да предяви установителна претенция.
Горепосочените факти съдът приема за установени категорично от представените по делото доказателства. Ответникът е заявил, че подписите, положени от негово име в представените от ищцовото дружество писмени доказателства, не са негови, с което всъщност е оспорил факта на сключените договори. Предвид заявеното оспорване, съдът на основание чл.193, ал.2 от ГПК е открил производство по проверка истинността на допълнителното споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 23.11.2013 г., на договора за лизинг от същата дата; на записа на заповед, както и на сертификата за пакетни услуги от 28.03.2014 г. Доколкото тези документи представляват частни документи и носят подписа на страната, която ги оспорва, то тежестта за доказване неистинността им е именно на оспорващата ги страна, т.е. на ответника, като в този смисъл и съдът е разпределил тежестта за доказване. Не са посочени от ответника доказателства, не са направени искания и не е установено по делото така оспорените документи да са неистински. Предвид това следва да се приеме, че подписите, положени в представените по делото документи са на ответника и между страните са били сключени посочените договори, по силата на които ответникът има задължения към ищцовата страна. Направеното оспорване на документите следва да се обяви за недоказано. Доказателство за наличието на договорни правоотношения между страните е и фактът, че голяма част от дължимите към ищеца суми по договорите са били погасени от ответника, което от страна на ответника е признание за наличието на договорни отношения и задължения по тях. Няма доказателства ответникът да е погасил претендираните от ищцовата страна задължения, или да са налице настъпили други обстоятелства, по силата на което задълженията да се считат погасени. Предвид това установителната претенция за незаплатени далекосъобщителни услуги съдът счита, че е доказана по основание. Съгласно клаузите на сключеното между страните споразумение за пакетни услуги (т.3.3 от същото) при прекратяване на договора по вина на потребителя, то същият дължи неустойка, в размер, определен по условията на споразумението. Имайки предвид тази уговорка между страните, както и изпратената до ответника покана за доброволно изпълнение, с предупреждение за прекратяване на договора при неизпълнение на задължението за заплащане на предоставените услуги, то съдът счита, че и осъдителната претенция за неустойка е доказана по основание. Претенциите на ищцовата страна съдът намира за доказани и по размер от представените и неоспорени по делото фактури.
По горните мотиви съдът счита, че предявените от ищцовата страна установителна и осъдителна претенции са основателни и доказани и следва да се уважат. Съдът следва да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 248, 48 лв., представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 11.04.2017 г. до окончателното плащане, както и да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 331, 35 лв., представляваща договорна неустойка. Направеното оспорване на документи съдът следва да обяви за недоказано.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищцовата страна направените по заповедното производство разноски от 25 лв. - държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв., т.е. общо 205 лв. Той следва да заплати на ищцовата страна и разноските, направени по настоящото дело, а именно от 75 лв. – държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение, т.е. общо от 255 лв. Следователно общата сума на дължимите разноски е от 460 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.С.Д., с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., район „***“, ж.к. “*** 4“, бизнес парк С., сграда 6, представлявано от Изпълнителния директор М.П.Ф., с пълномощник по делото адв. В.Г. от АК - С., сумата от 248, 48 лв. (двеста четиридесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2017 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Х.С.Д., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., район „***“, ж.к. “*** 4“, бизнес парк С., сграда 6, представлявано от Изпълнителния директор М.П.Ф., с пълномощник по делото адв. В.Г. от АК - С. сумата от 331, 35 лв. (триста тридесет и един лев и тридесет и пет стотинки), представляваща договорна неустойка
ОСЪЖДА Х.С.Д., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., район „***“, ж.к. “*** 4“, бизнес парк С., сграда 6, представлявано от Изпълнителния директор М.П.Ф., с пълномощник по делото адв. В.Г. от АК – С. направените разноски в общ размер от 460 лв. (четиристотин и шестдесет лева), от които 205 лв. (двеста и пет лева) по частно гражданско дело №417/2017 г. по описа на съда и 255 лв. (двеста петдесет и пет лева) по настоящото дело.
ПРИЗНАВА, че заявеното оспорване на основание чл.193, ал.1 от ГПК на представените документи, а именно: допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги от 23.11.2013 г.; договор за лизинг от същата дата; запис на заповед, издаден на 23.11.2013 г. от ответника за сумата от 423, 66 лв. и предявен на същата дата и сертификат за пакетни услуги „Globul Combo +“ от 28.03.2014 г. с приложение ценова листа, с твърдение, че положените в тях подписи от името на ответника не са негови, Е НЕДОКАЗАНО.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: