Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 65
гр.Елхово, 28.04.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Елховският
районен съд в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Яна Ангелова
при
секретаря П. Н., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 17/2020 г.
по описа на ЕРС, за да се произнесе
взе в предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 3209 от 17.12.2019 година на и.д.
Началник отдел „МРР Южна морска“, при ГД „МРР“ В ЦМУ, Агенция „Митници“ – И. П.,
с което на Б.С. /B.S./, родена на ***
година, гражданка на ФР Германия, е наложено административно наказание –
ГЛОБА в размер на 1000.00 лв. на основание чл.18, ал.1, вр. с чл. 14а, ал.1 от
Валутен Закон /ВЗ/ и на основание чл.20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза на
държавата като предмет на нарушението – златни изделия с тегло 250.16 грама
както следва: златен синджир проба – проба 585 – 1 бр. с тегло 4.32 гр.; златна
халка – проба 585 – 1 бр. с тегло 3.55 гр.; златни гривни – проба 916 – 9 бр. с
тегло 184.79 гр. и златни монети – проба 916, 12 бр. с тегло 57.50 грама, с
обща пазарна стойност 19 985.43 лева.
В жалбата се излагат множество доводи за
процесуална и материалноправна незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, като се желае неговата отмяна.
В съдебно
заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява лично. За него се явяват пълномощниците му адв.
Д. К. и адв. Д. Г.,***, които поддържат жалбата против наказателното
постановление.
Въззиваемата страна в съдебно заседание чрез процесуален
представител юрисконсулт оспорва жалбата, депозирана против наказателното
постановление. Счита последното за правилно и законосъобразно издадено, поради
което и не намират основания за неговата отмяна.
Районна прокуратура Ямбол, ТО - Елхово, редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 09.08.2019
година около 15.20 часа на МП „Лесово“, на
трасе „Вход леки автомобили и автобуси” за влизане в страната
от Република Турция пристигнал лек автомобил марка „Мерцедес
Бенц“ с рег. № ***,
управляван от С. С.. В автомобила пътували и лицата М. С. и Б.С.. Според
създадената инфраструктура и организация на МП – Лесово, на трасетата за
влизане и излизане, има поставени указателни табели, в които на различни езици
са указани задълженията на лицата, преминаващи границата, да декларират
носените от тях стоки, ценности или валута над определени размери. Преди пристъпване към митническата проверка, свидетелят С.С. на длъжност „инспектор“ в ЦМУ при
Агенция „Митници“ в присъствието на колегата си
М.П., попитал пътуващите в автомобила лица на турски език дали имат стоки
за деклариране - цигари, алкохол, валута и валутни ценности, на което получили
отрицателен отговор. След това митническите служители пристъпили към извършване
на проверка на превозното средство, пътниците и техния багаж. В хода на тази проверка в дамска чанта на един от пътниците в автомобила - жалбоподателката
Б.С. били намерени изделия от жълт метал. На място бил повикан оценител на
благородни метали и скъпоценни камъни от гр. Елхово, притежаващ Удостоверение
за регистрация №5107, издадено от Министерството на финансите – Д. Ангелов
Янчев, видно от заключението на който, приложено на л. 8 от АНП, изделията от
жълт метал, намерени в дамската чанта на Б.С. са златни накити, по видове както
следва: златен синджир проба– проба 585 – 1 бр. с тегло 4.32 гр.; златна халка –
проба 585 – 1 бр. с тегло 3.55 гр.; златни гривни – проба 916 – 9 бр. с тегло
184.79 гр. и златни монети – проба 916, 12 бр. с тегло 57.50 грама, всички с
общо тегло 250.16 грама
Съгласно приложеното към АНП заключение на вещото лице, средната пазарна
стойност на 1 грам злато проба 585 е 64.00 лева, като в тази стойност е
включена цената на материала от Свободната борса, изработка, ДДС и надценка.
Общата пазарна стойност на златните изделия, собственост на жалбоподателката,
установена от вещото лице е в размер на 19 985.42 лева.
За извършената
митническа проверка бил съставен протокол за митническа проверка от
09.08.2019г. В писмени обяснения Б.С. посочила, че златните изделия са й били
подарени по повод на сватбата й, която се е състояла на 28.07.2019г. в
Република Турция и е пренасяла същите за ФР Германия, където живеела. Златните
накити не е декларирала, тъй като не е знаела, че е длъжна да стори това. Златните
накити били задържани с Разписка № 0142710 от 09.08.2019г.
На мястото на
проверката бил извикан преводач за извършване на превод от български на турски
език и обратно – Милка Янева Шигулова.
При тези
фактически обстоятелства и въз основа на обясненията, дадени от
жалбоподателката Б.С., актосъставителят С. приел, че същата е извършила
нарушение по чл. 18, ал.1, вр. чл. 14а, ал.1
от ВЗ,
във вр. чл. 5, ал.1 и чл.9, ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ
за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и
изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от ВЗ, като не е
декларирала пред митническите органи пренасяните от нея изделия от злато с общо
тегло 250.16 грама.
За така констатираното нарушение свидетелят С.С., в
присъствието на митническия служител М.П. съставил против Б.С. акт за
установяване на административно нарушение № 2167 от 09.08.2019 година, в който
актосъставителите изложили фактическо описание на нарушението, което
квалифицирали правно като такова по чл. 18, ал.1, вр.
чл. 14а, ал.1 от ВЗ, във вр. чл.
5, ал.1 и чл.9, ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и
вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и
от тях и за водене на митническите
регистри по чл. 10а от ВЗ, като посочили обстоятелствата при извършване
на нарушението и неговото установяване. Така съставеният акт бил подписан
от актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението, след което бил предявен на жалбоподателката на турски език от присъствалия
на място преводач Милка Шигулова и подписан от нарушителя с възражение, че е
декларирала, но не е била разбрана. Препис от акта е бил връчен на нарушителя,
което е удостоверено с подписа му върху самия акт, като й било разяснено отразеното и в АУАН, че в 3-дневен срок от връчването на преписа от АУАН може да направи допълнителни писмени възражения по него. В този срок не са постъпили такива възражения.
Въз основа на съставения АУАН и приложенията към него, на 17.12.2019 година
И.Д. Началник на отдел «МРР Южна морска» при ГД «МРР» в ЦМУ, Агенция «Митници»,
И. П. издал Наказателно постановление № 3209 от
17.12.2019 година с което наложил на Б.С.
/B.S./, родена на *** година, гражданка на ФР Германия, на основание чл. 18, ал.1, вр.
с чл. 14а, ал.1 от Валутен Закон /ВЗ/ административно
наказание – ГЛОБА в размер на 1000.00 лв. и на основание чл.20, ал.1 от ВЗ са
отнети в полза на държавата като предмет на нарушението – златни изделия с
тегло 250.16 грама както следва: златен синджир проба – проба 585 – 1 бр. с
тегло 4.32 гр.; златна халка – проба 585 – 1 бр. с тегло 3.55 гр.; златни
гривни – проба 916 – 9 бр. с тегло 184.79 гр. и златни монети – проба 916, 12
бр. с тегло 57.50 грама, с обща пазарна стойност 19 985.43 лева, за това,
че на 09.08.2019 година, на МП
„Лесово“ Б.С. не е изпълнила задължението си да декларира пренасяните от нея
златни изделия – общо 250.16 грама, съгласно разпоредбите на чл.9, ал.1, във
връзка с чл.5, ал.1 и чл.4, т.2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година с
декларация за парични средства по образец, утвърден от министъра на финансите – нарушение на чл. 18, ал.1, вр. с чл. 14а,
ал.1 от Валутния закон.
Наказателното постановление е връчено на пълномощниците
на наказаното лице на 07.01.2020 година, видно от приложеното към АНП известие
да доставяне.
Жалбата е входирана пред АНО на 14.01.2020 година, като
е изпратена по пощата с дата на пощенското клеймо на изпращане 13.01.2020г.
Представените по
делото заверени копия длъжностна характеристика на св. С., присъствена форма и
разпределение на работните места за времето от 08.00 часа до 20.00 часа на
09.08.2019г. на МП „Лесово“, Служебен график на митническите мобилни групи,
заповед за командировка на св. С., Заповед № ЗМФ-110 от 04.02.2019г. на
Министъра на финансите и Заповед № 7382 от 02.08.2019 година на Директора на
Агенция „Митници“ удостоверяват материалната компетентност на контролните
органи, установили валутното нарушение, посочено в чл. 18, ал.1 от ВЗ и
съответно на АНО, издал НП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява изцяло от приложените по делото писмени доказателства –
Наказателно постановление № 3209 от 17.12.2019 година,
АУАН № 2167 от 09.08.2019 година, Протокол за извършена митническа проверка №
19ВG9999M034657/09.08.2019 година, експертиза от вещо лице Д. Янчев, писмени бяснения от Б.С., Приемо - предавателен протокол от 13.08.2019
година, Заповед № ЗМФ – 110 от 04.02.2020 година на МФ, Заповед № 7382 от
02.08.2019 година и др., както и от показанията
на разпитания по делото свидетели – С.С.,
които кореспондират на писмените доказателства и съдът ги кредитира изцяло. Показанията на свидетеля съдържат данни за относимите факти и обстоятелства във връзка с
възприетите от него действия, респ. бездействия от страна на жалбоподателя, като анализирайки ги
на плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги приема за обективни,
логични и последователни, кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена
в законоустановения седмодневен срок от връчване на наказателното постановление
и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по
същество, поради следните съображения:
Извършвайки служебна проверка за
законосъобразност на наказателното постановление от процесуалноправна страна, съобразно правомощията си в настоящото
производство, съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, които да са основание за отмяна на НП, както и неправилно прилагане на
приложимия материален закон.
Спазена е изцяло административната процедура по
съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Настоящата съдебна инстанция
приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а
при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН.
В хода на АНП не са допуснати сочените от
жалбоподателя нарушения на процесуалните правила, водещи до нарушаване правото
му на защита, а като последица от това и отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките
на правомощията им, съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.21 от ВЗ и чл.47, ал.1,
б. „а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.18, ал.10 от ВЗ.
Не се установиха сочените в жалбата и в хода на делото
по същество от жалбоподателя процесуални нарушения в хода на административно –
наказателното производство при съставянето на АУАН и издаването на НП.
Безспорно е, че жалбоподателката не е българска
гражданка и не владее български
език. В потвърждение на това са показанията на разпитания по делото свидетел,
от които се установява, че комуникацията с жалбоподателката и останалите
пътуващи в автомобила лица е била провеждана на турски език. На зададения на
турски език въпрос към пътуващите в автомобила лица дали имат стоки, валута и валутни ценности за деклариране
пред митническите органи, същите отговорили отрицателно. В дадените в хода на
митническата проверка писмени обяснения жалбоподателката е посочила, че не е
извършила деклариране на пренасяните от нея златни бижута, защото не е знаела,
че трябва да декларира. Дадените от жалбоподателката писмени обяснения сочат
недвусмислено на това, че същата е разбрала зададеният от митническият служители
въпрос, но поради незнание не е декларирала пренасяните от нея златни накити. В
АУАН жалбоподателката е вписала като възражение, че е декларирала, но не е била
разбрана, което твърдение не се възприема от съда, с оглед на противоречието му
с дадените от самото лице писмени обяснения от една страна, а от друга страна с
показанията на св. С., които се кредитират от съда като обективни, правдиви и
безпристрастни.
Интерпретирани в съвкупност
свидетелските показания и писмените доказателствени средства, обосновават
безспорен извод, че действията по съставяне на АУАН са обяснени на
жалбоподателя, на същата е разяснено и съдържанието на акта, който й е бил
предявен на турски език, с което са гарантирани правата й. С това е
удовлетворено законодателното изискване за предявяване на акта, следователно
налице е валидно и редовно предявяване. С оглед на така изложеното съдът намира,
че не са налице основания да се приеме, че е било нарушено правото на защита на
жалбоподателя, поради което не се приема за основателно направеното от
процесуалният представител на жалбоподателя възражение в тази насока, а именно
че той не е разбрал какво административно деяние му е вменено.
От друга страна, съдът намира, че прокламираното и
гарантирано с Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство право на заподозрените лица или обвиняемите на устен и писмен превод
в наказателното производство с оглед осигуряване правото им на справедлив
процес, което е прогласено в чл.6 от ЕКПЧ, е несъотносимо към процесното адм.
нарушение. В тази насока е визираното в текста на цитираната Директива, че
„когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за
леки нарушения от такъв орган /т.е. орган, различен от съд с компетентност по
наказателноправни въпроси/ и е предвидено право на обжалване пред съд с
компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива следва да се
прилага единствено за производството по обжалване пред този съд”. Предвид на това съдът приема, че в настоящият
случай по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, което
право той е реализирал в пълен обем, включително и чрез жалба до съда.
Досежно материалноправната законосъобразност, настоящият съдебен състав прецени процесното НП за издадено в
съответствие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 14а, ал. 1 от ВЗ пренасянето
на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата
на страната за или от трета страна подлежи на деклариране. Редът, по който следва да стане това, е регламентиран в Наредба № Н-1 от
01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на
митнически регистри по чл. 10а от ВЗ. В чл.4, т.2 от цитираната Наредба № Н-1 от 2012
година е регламентирано, че при пренасяне през границата на страната на
благородни метали и скъпоценни камъни в необработен, полуобработен и обработен
вид, както и изделия със и от благородни метали и скъпоценни камъни, в случая
бижута от злато, същите не се декларират, ако размерът им е до 60 грама.
Пренасянето им над тези размери, съгласно чл.5, ал.1 от същата Наредба, следва
да се декларира за целите на Валутния закон по реда на чл.9, ал.1 с декларация
за паричните средства по образец, утвърден от министъра на финансите.
От показанията на разпитания свидетел С., които съдът
цени с доверие, тъй като кореспондират с приобщените
писмени доказателства, може да се
направи обоснован и категоричен извод, че
жалбоподателката е нарушила действащия валутен режим, като на посочената в АУАН и НП дата – 09.08.2019
при влизане
от трета страна – Република Турция в Република България пренесла изделия от
злато общо 250.16 грама на стойност 19 985.42 лева, без да е изпълнила
задължението си за писменото им деклариране по установения ред пред
митническите органи, подавайки митническа декларация по образец.
В конкретният случай Б.С. е пренесла
през границата на страната златни изделия над законоустановения размер,
освободен от митнически контрол, поради което е била задължена да попълни
митническа декларация. С бездействието
си жалбоподателката е
нарушила посочените разпоредби, за което правилно АНО е
ангажирал административно-наказателната й отговорност. В тази
връзка от показанията на разпитания свидетел бе установено, че митническите
изисквания към пристигащите и заминаващите пътници на граничния пункт са
обявени по подходящ начин, на видно място, на няколко езика, включително и на турски
език, така че да се предотврати възможността да бъдат пропуснати. Ето защо
следва да се приеме, че Б.С. е била запозната и е имала възможност да се
запознае със задълженията й при преминаване на ГКПП, но не е изпълнила това за
деклариране на пренасяното количество злато, като инициативата за деклариране на изделия от злато и др. принадлежи на лицето,
което пренася такива изделия през държавната граница, а не е задължение на
митническите органи по някакъв начин да принуждават лицето да изпълни своите
задължения съгласно митническите изисквания. Поради това
съдът приема, че жалбоподателката е действала виновно, доколкото е била длъжна и е могла да разбере действащото законодателство във
връзка с пренасянето на златни изделия в количество
над 60 грама от трета страна, каквато се явява Република Турция,
което подлежи на деклариране пред съответните
митническите органи. Заявеното от нея в писмените й обяснения, че не е знаела това задължение, не я извинява и не изключва виновното й поведение, поради което възраженията в тази насока са неоснователни. В
контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна
страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл.
Съдът
приема, че извършеното нарушение не представлява престъпление по смисъла на НК.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ВЗ предвижда за този, който извърши или допусне извършване на
нарушение по чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, както и на нормативните актове по неговото прилагане, наказание глоба в размер от 1000 до 3000 лв., ако деянието не съставлява
престъпление. С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателката Б.С. е наложена глоба в минимален размер от 1000.00
лева, което според съда съответства на тежестта на
извършеното нарушение, подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите
отговорността обстоятелства – липсата на данни за други извършени митнически
нарушения. Така наложеното с обжалваното НП наказание, съдът намира за съответно
и с оглед на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на
административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
По отношение на атакуваното НП в т. 2 от същото – за
отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението, съдът намира същото
в тази част за незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Съгласно
чл.20, ал.1 ВЗ – в сила към момента на извършване на нарушението и издаване на
атакуваното НП, а сега отменен, предметът на нарушението при пренасяне през
границата на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни
камъни, както и на изделия със и от тях, се отнема в полза на държавата,
включително когато нарушителят не може да бъде установен, на което основание с
оспореното наказателно постановление са отнети в полза на държавата златни изделия с тегло 250.16 грама с обща пазарна стойност 19 985.43
лева. Предвид на това и с оглед законодателната промяна на ВЗ, публ. в ДВ бр.14 от
18.02.2020г., с която разпоредбата на чл. 20 от ВЗ е отменена, наказателното
постановление в тази му част следва да бъде отменено.
С Определение №
15615/13.12.2018 г. по адм.дело 14291/2018 г. на ВАС, съдът е приел, че в
чл.84 ЗАНН е предвидена приложимост на разпоредбите на Наказателно-процесуалния
кодекс относно изземването на вещи в административно-наказателното
производство, като в чл.301, ал.1, т.11 НПК на съда е възложено при
постановяване на присъдата да обсъди и реши въпроса какво да стане с
веществените доказателства. Посочено е, че иззетите вещи представляват
веществени доказателства в процеса, а отмяната на наказателното постановление
няма за последица автоматичното връщане на тези вещи, поради което съдът следва
да се произнесе служебно по този въпрос.
По тези съображения, наред с отмяната на наказателното постановление в
частта за отнемането на вещите-предмет на нарушението, следва изрично да се
постави и тяхното връщане, в случая на задържаните златни изделия с тегло 250.16
грама както следва: златен синджир проба – проба 585 – 1 бр. с тегло 4.32 гр.;
златна халка – проба 585 – 1 бр. с тегло 3.55 гр.; златни гривни – проба 916 –
9 бр. с тегло 184.79 гр. и златни монети – проба 916, 12 бр. с тегло 57.50
грама, с обща пазарна стойност 19 985.43 лева с Разписка за задържане № 0142710
от 09.08.2019 година – на лицето, от което са иззети – Б.С..
В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за
приложимост на чл.28 от ЗАНН, както правилно е преценил АНО, произнасяйки се в
рамките на правомощията си в издаденото НП, тъй като не се касае за маловажен
случай на административно нарушение. Поначало обществената опасност на
нарушения по чл.11а, ал.1 от ВЗ е определена от законодателя като висока, тъй
като същите представляват неизпълнение на задължения към Държавата при
осъществяване на финансовата й дейност и дисциплина. Именно поради това и
нормативно определените минимуми на административни наказания за този вид административни
нарушения са във висок размер. Независимо, че от нарушението на Б.С. не са
настъпили вредни последици, както и че обществената опасност на дееца е ниска,
предвид на това, че се касае за първо нарушение от този вид, то с оглед на
формалния характер на състава на отговорността по чл.11а, ал.1 от ВЗ и предвид
на това, че процесното деяние не се отличава от останалите нарушения от своя
вид, то не би могло да се приеме, че обществената му опасност е явно
незначителна в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93,
т. 9 от НК. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици
представлява освобождаване на нарушителя от административно - наказателна
отговорност. По посочените съображения наказващият орган като не е приложил
чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 3209 от 17.12.2019 година на и.д. Началник отдел „МРР
Южна морска“, при ГД „МРР“ В ЦМУ, Агенция „Митници“ – И. П., В ЧАСТТА, с която на Б.С. /B.S./, родена на *** година, гражданка на ФР Германия,
притежаваща документ за самоличност № C7JYJ6K8C, издаден на 16.05.2019г., с адрес ФР Германия,
гр. Билефенд, ул. „Брилонер“ №8, съдебен адрес ***, адв. Д.К. и адв. Д.Г., на основание чл.18, ал.1, вр. с чл. 14а, ал.1 от Валутния закон е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 1000.00 лв., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 3209 от 17.12.2019 година на и.д. Началник отдел „МРР Южна морска“, при ГД
„МРР“ В ЦМУ, Агенция „Митници“ – И. П., В ЧАСТТА, с която на основание чл.20, ал.1 от ВЗ е отнет в полза на държавата предмета на
нарушението – златни изделия с тегло 250.16 грама както следва: златен синджир
проба – проба 585 – 1 бр. с тегло 4.32 гр.; златна халка – проба 585 – 1 бр. с
тегло 3.55 гр.; златни гривни – проба 916 – 9 бр. с тегло 184.79 гр. и златни
монети – проба 916, 12 бр. с тегло 57.50 грама, с обща пазарна стойност
19 985.43 лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ДА СЕ ВЪРНЕ на Б.С. /B.S./, родена на ***
година, гражданка на ФР Германия, притежаваща документ за самоличност № C7JYJ6K8C, издаден на 16.05.2019г., с адрес ФР Германия,
гр. Билефенд, ул. „Брилонер“ №8, съдебен адрес ***, адв. Д.К. и адв. Д.Г., отнетия в полза на държавата предмет на нарушението,
задържан Разписка за задържане № 0142710 към протокол за
извършена митническа проверка № 19BG9999М034657 от 09.08.2019
година, а именно: златни изделия с общо тегло 250.16 грама както следва: златен синджир проба
– проба 585 – 1 бр. с тегло 4.32 гр.; златна халка – проба 585 – 1 бр. с тегло
3.55 гр.; златни гривни – проба 916 – 9 бр. с тегло 184.79 гр. и златни монети
– проба 916, 12 бр. с тегло 57.50 грама, с обща пазарна стойност 19 985.43
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Ямболски административен съд чрез Елховски
районен съд по реда на АПК в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : .....................
/Яна Ангелова/