Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Пирдоп, 14.03.2018
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Пирдоп (РСПп), I-ви състав, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
при участието на съдебния секретар М.Н.,
като разгледа докладваното от съдия Гюров
гр. дело № 521 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 344 ал.
1 т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда /КТ/, вр. вр.чл.225, ал.1 КТ,чл.226,
ал.2, и ал.3, вр.чл.350 КТ, чл.224, ал.1 КТ, чл.220 КТ, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба вх. № 926/21.10.2016 година от И.С.С. с ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, срещу ПК „НАПРЕД” с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пирдоп, Софийска област, бул. „Цар
Освободител” № 45, представлявано от ДГТ - Председател. Ищецът твърди в
исковата молба, че на 01.04.1994г. между него и ответника ПК „Напред”, ЕИК
********* бил сключен трудов договор № 1/ 01.04.1994г. за длъжността
Председател на потребителната кооперация, а със Заповед № 02/13.07.2016г. било
прекратено трудовото му правоотношение във връзка с проведен избор на нов
председател на ПК „Напред”,
ЕИК ********* в лицето на ДГТ. Твърди, че видно от приложената заповед за
прекратяване на трудов договор № 02/13.07.2016г. прекратяването на служебното
правоотношение черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 325, ал. 1,
т.З Кодекса на труда - с изтичане на уговорения срок. Ищецът твърди в исковата
молба, че трудово правоотношение между него и ответника е възникнало въз основа
на избора му за Председател на ПК „Напред”,
респективно по отношение на прекратяването му се прилагат разпоредбите на Глава
XVI, Раздел II от КТ - Прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от
избор. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 337 от КТ Трудовото
правоотношение, възникнало от избор, се прекратява с изтичане на срока, за
който лицето е избрано, а ако при изтичане на този срок не е произведен нов
избор, трудовото правоотношение продължава до произвеждането му. Ищецът твърди
в исковата молба, че процесният случай не попада и в хипотезата на разпоредбата
на чл. 340 от КТ уреждаща възможността трудовото правоотношение възникнало въз
основа на избор да се прекрати и въз основа на друг нормативен акт или устав,
тъй като уставът на ПК „Напред" не съдържа специална уредба относно
прекратяването на трудовото правоотношение с избрания председател. Твърди, че
респективно дори и да се приеме, че трудовият договор е сключен като срочен с
основание чл. 68, ал. 5 от КТ, а именно - за определен мандат, когато такъв е
установен за съответния орган, то подобен срочен трудов договор попада в
хипотезата на изрично предвиденото основание за прекратяване чл. 325, ал. 1, т.
8 от КТ - с постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или
е спечелил конкурса и именно чл. 325, ал. 1, т.8 урежда хипотезата на
прекратяване на трудово правоотношение по трудов договор с предмет работа, за
която се предвижда възникване на основание избор или конкурс. Ищецът твърди в
исковата молба, че в подкрепа на гореизложеното, прилага константната практика
на ВКС по въпроса: Трудовото правоотношение на председател на кооперация,
възникнало от избор, се прекратява по реда на чл. 325, т. 8 от Кодекса на
труда. Със самото встъпване в длъжност на новоизбрания председател на
кооперацията се прекратява трудовото правоотношение с предишния председател.
Решение № 130 от 04.05.2011 г. по гр.д. № 141/2010 г. на Върховен касацонен
съд. Ищецът твърди в исковата молба, че във връзка с гореизложеното
прекратяването на трудовото му правоотношение със Заповед № 02/13.07.2016г.
почива на негодно основание, тъй като посоченото, а именно чл. 325, ал. 1, т. 3
не отговаря на правната квалификация на процесния случай и затова моли съда да
постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и респективно да
отмени правните последици, произтичащи от него, като го възстанови на заеманата
преди незаконното уволнение длъжност- Председател на ПК „Напред”. Ищецът твърди
в исковата молба, че с допълнително споразумение № 10/30.12.2015г. към Трудов
договор № 1/ 01.04.1994г., за което настоящия състав отбелязва че е сключено от ищеца със самия него, основното му месечно
трудово възнаграждение било променено на 2100 лв., считано от 01.01.2016г, като
в съдържанието на допълнителното споразумение било посочено, че настоящото
споразумение се сключва безсрочно, което също свидетелства за безсрочния
характер на процесния трудов договор. Ищецът твърди в исковата молба, че в тази
връзка освобождаването му на основание чл. 325 ал. 1 т. 3 от КТ е в абсолютно
противоречие със закона, тъй като посочената законова хипотеза е неприложима в
неговия случай, следователно уволнението му е незаконно и съгласно чл. 225, ал.
1 от КТ при незаконно уволнение служителят има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Твърди, че обезщетението, което му се дължи следва да бъде изчислено на базата
на последното му брутно трудово възнаграждение, като при това следва да бъде
взето предвид увеличението на основното му трудово възнаграждение с горепосоченото
допълнително споразумение № 10/30.12.2015г. към Трудов договор № 1/
01.04.1994г., което считано от 01.01.2016г. възлиза на 2100 лв. Ищецът твърди в
исковата молба, че работодателят все още не е изпълнил задължението си по чл.
350 ал. 1 от КТ да впише прекратяването на трудовото правоотношение в трудовата
му книжка, като с тези си действия работодателят незаконосъобразно е задържал
трудовата книжка му книжка в продължение на повече от два месеца, което му
отнема правото да се регистрира в НОИ, за получаване на обезщетение в случай
безработица, в размер на 60 % от брутното трудово възнаграждение. Ищецът твърди
в исковата молба, че на основание чл. 350 от КТ във връзка с чл. 226, ал. 2 и
ал. 3 от КТ работодателя в лицето на ПК „Напред” му дължи обезщетение поради
незаконното задържане на трудовата му книжка и невписване на коректни данни в
нея, в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяването на
трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или
служителя - в процесния случай, равняващо се на сумата от 2 100 лв. - брутното
трудово възнаграждение на ищеца за един месец. Ищецът твърди в исковата молба,
че във връчената му заповед № 02/13.07.2016г. за прекратяване на трудов договор
№ 01/01.04.1994г. от страна на работодателя е разпоредено да му се изплатят
обезщетения с основания чл. 220, ал. 1 от КТ за срока на недаденото или
неспазено предизвестие и по чл. 224, ал. 1 за неизползван платен годишен
отпуск, чиито точни размери нито са посочени в процесната заповед, нито са ми
изплатени към момента на депозиране на настоящата искова молба. Твърди, че с
оглед на изложените факти и обстоятелства и на основание чл. 224, ал. 1 КТ работодателят в
лицето на ПК „Напред” му дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за общо 53 дни / по 20 дни платен годишен отпуск за годините 2014 и 2015г. и 13
дни неползван платен годишен отпуск за 2016г. до датата на незаконното ми
уволнение/ в размер, определен по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на
трудовото правоотношение, а именно- 5 060 лв. /пет хиляди и шестдесет лева/-
обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск. Ищецът твърди в исковата
молба, че в подкрепа на предявената претенция към работодателя ПК „Напред”
прилага и константната практика на ВКС по въпроса относно дължимостта на
обезщетение по чл. 224 от КТ при всяко прекратяване на трудово правоотношение:
Няма пречка с исковете по чл. 344, ал. 1. т. 1-3 от Кодекса на труда да се
съединят за общо разглеждане и претенции за изплащане на обезщетение поради неползване
на платен годишен отпуск, като обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се дължи
винаги при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от уважаването
на иска за отмяната на уволнението. Решение №396 от 20.05.2010 г. по гр.д. №
1324/2009 г. на Върховен касационен съд, трето граждански отделение.
Обезщетението за неползван платен годишен отпуск се дължи винаги при
прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от уважаването на иска за
отмяната на уволнението. Решение №396 от 20.05.2010 г. по гр.д. № 1324/2009 г.
на Върховен касационен съд, трето гражданско отделение. Ищецът твърди в
исковата молба, че ответника не му е изплатил и дължимото му се обезщетение по
чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазеното предизвестие в размер на 2 100 лева. Ищецът
моли съда, на основание чл.344, ал. 1, т.1, т.2, т.З КТ, във вр. с чл. 225, ал.
1 КТ, във връзка с чл. 226, ал.2 и ал. 3 КТ във връзка с чл. 350, ал. 1 КТ, във
вр с чл. 357 КТ, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗЛ, във вр. с чл. 220, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 224 от КТ да постанови решение, с което да признае
уволнението на ищеца И.С.С., ЕГН ********** за незаконно и респективно да
отмени правните последици, произтичащи от него, като възстанови И.С.С., ЕГН **********
на предишната заемана от него длъжност - Председател на ПК „Напред” респективно
да осъди ответника ПК „Напред” да заплати на ищеца сумата от 21 860 лева
представляваща: обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа
поради уволнението в размер на 12 600 лв. /дванадесет хиляди и шестстотин лева/
на основание чл. 225 КТ и законната лихва върху същото, за периода от
предявяване на исковете до окончателното плащане на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; обезщетение поради незаконно задържане на трудова книжка в размер на 2 100
лв /две хиляди и сто лева/, на основание чл. 226, ал. 2 и ал. 3 КТ във връзка с
чл. 350, ал. 1 от КТ, заедно със законната лихва върху същото, за периода от
предявяване на исковете до окончателното плащане на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; обезщетение с правно основание чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 5 060 лв. /пет хиляди и шестдесет лева/, за периода от
предявяване на исковете до окончателното плащане на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; обезщетение с правно основание чл.
220 от КТ за неспазения срок на предизвестието за прекратяване на трудовия
договор в размер на 2100 лева. Ищецът моли да му бъдат присъдени направените в
настоящото производство съдебни и деловодни разноски, както и адвокатски
хонорар.
Ответникът ПК „НАПРЕД” с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пирдоп, Софийска област, бул. „Цар
Освободител" № 45, представлявано от ДГТ - Председател, чрез адвокат А.С. ***
-пълномощник, със съдебен адрес:***, в дадения му от съда срок, е дал писмен
отговор, представил е заверени копия на писмени доказателства по опис от № 1 до
№ 10 включително и е направил доказателствени искания. Ответникът в писмения си
отговор изцяло оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни,
като прави възражение за изтекла погасителна давност на претенциите на ищеца.
Съдът е приел за
безспорни и че не се нуждаят от доказване обстоятелствата между ищеца и
ответника е, че представения в с.з. от 12.10.2017 г. Трудов договор №
6/05.05.1994 г. в оригинал и в копие е трудовия договор, сключен между ПК
„Напред” и ищеца, за който се спори по делото, а не приложеното от ответника
и оспорено от шщеца копие от трудов договор №
161/30.04.1994 г.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото са
представени и приети следните писмени доказателства:
Трудов договор № 6/05.05.1994 г.; Решение
на ОСК на ПК „Напред" от 19.08.2010 г.; Решение на ОСК на ПК
„Напред” от
09.09.2013 г.; Решение
12 от 20.02.2014 г„ постановено по гр.д. 499/ 2013 г. по описа на Районен съд -
Пирдоп; Решение
31II 07.07.2014 г„ постановено по възз.гр.д. 281 / 2014 г. на Софийския Окръжен
съд; Решение
на ОСК на ПК „Напред" от 16.06.2014 г.; Решение 168 от
09.01.2015 г., постановено по гр.д. 233/ 2014 г. по описа на Районен съд -
Пирдоп; Решение
228/ 15.06.2015 г„ постановено по възз.гр.д. 174/ 2015 г. на Софийския Окръжен
съд; Определение
539/ 16.06.2016 г. по т.д. 3697/ 2015 г. на ВКС; трудова книжка и копие от Декларация от И.С.С., с която декларира, че е
съгласен работодателя да съхранява Трудовата книжка, приложена към досието му в
отдел „Личен състав”, от която не се установи, че след прекратяване
на трудовото правоотношение, за настоящия ищец е възникнало друго трудово
правоотношение, като се констатира в с.з. от представен оригинал на трудова книжка и
извършена констатация с преписа на същата, че последното отбелязване е с
ответника; Заповед № 3/15.09.2016 г. за делегиране на
права от председателя на ПК „Напред" на лице от кооперацията; констативен протокол
№КП-22-00245196/24.03.2017 год. на НОИ-ТП-София окръг, с приложени към
същия:а/задължителни предписания №ЗД-1-22-00245229/24.03.2017 год., б/ заповед
№ЗР-5-22-00243757/21.03.2017 год.; протокол
№П-22002316169980-073-001/09.12.2016 год. на НАП-ТД-София; писмо изх.
№15/15.09.2015 год. на ПК „Напред”-гр.Пирдоп
с приложена -обратна разписка с пощенско клеймо от 15.09.2016 год.; протокол
№21/23.08.2016 год. на ПК „Напред”-гр.Пирдоп; копие на страница от изходящ дневник; копие от обратна разписка; писмо изх.№ 75/08.01.2018 г. от Търговско отделение на
Софийски окръжен съд по ф.д.№ 3447/1991 г., към което са приложени заверени
преписи от Решение № 1 от 30.10.1991 г.; Примерен устав на Потребителна
кооперация от 1991 г.; Решение № 4 от 28.07.2000 г. и Устав на ПК „Напред"
гр.Пирдоп от 2000 г.
По
делото е прието и неоспорено от страните заключение по извършена
съдебно-счетоводна и допълнителна експертиза от вещото лице М.Л., изслушано в
с.з., от което се установява, че
Между ПК „Напред" град Пирдоп и И.С.С. с ЕГН**********
е сключен договор №161/30.04.1994 година „ на основание чл.88 ал.1 от Кодекса
на труда и избор на общото събрание на кооперацията, проведено на 30.04.1994
година и протокол №1/30.04.1994 година се сключи договор между Управителен
съвет на ПК "Напред" град Пирдоп и И.С.С. за период до провеждане на
нов избор". Със Заповед
№02/13.07.2016 година за прекратяване на трудовото правоотношение, с причини за
прекратяване на договора „Изтичане на мандат
съгласно ЗК и Устава на ПК „Напред”
град Пирдоп” е прекратено трудовото правоотношение с И.С.С. на
длъжност „Председател” считано от 19.08.2014
година /лист №7 от делото/. На Заповед
№02/13.07.2016 година за прекратяване на трудовото правоотношение на лицето да
се изплатят следните обезщетения: на основание чл.220, ал.1 от КТ /за срока на
недадено или неспазено предизвестие/ няма отразена сума в лева. На основание
чл.224, ал. 1 от КТ /за неизползвания платен годишен отпуск/ няма отразена сума
в лева. В.л. сочи че допълнително споразумение №10/30.12.2015 година към трудов договор
№1/01.04.1994 година е сключено между
работодател И.С.С. и служител И.С.С. за промяна на основното месечно трудово
възнаграждение на длъжност председател на 2100 лева, считано от 01.01.2016 година
/лист №8 по делото/липсва в трудовото досие на лицето. Заповед от 30.12.2015 година от И.С.С. да се доплаща към основната
месечна заплата, определена от Устава на Кооперацията в размер на 2100 лева по
0.6% за прослужени 36 години непрекъснат трудов стаж и професионален опит, общо
21.60% или 453.60 лева считано от 01.01.2016 година. / лист 125 от делото/
липсва в трудовото досие на лицето. В.л. сочи,че по Справка
за осигурителен доход за социално осигуряване по данни от декларации от наредба
Н-8 към Кодекса за социално осигуряване за периода от 01.01.2016 година до
31.05.2016 година на И.С.С. с ЕГН ********** /лист 126 от делото/, данните са
заличени. Справка за осигурителен
доход за социално осигуряване по данни от декларации от наредба Н-8 към Кодекса
за социално осигуряване за периода от 01.01.2015 година до 31.12.2015 година на
И.С.С. с ЕГН ********** /лист 127 от делото/, данните са заличени. Подадените данни на 6 и 7 юли 2016 година за лицето И.С.С. с ЕГН **********
за периода от месец септември 2014 година до месец май 2016 година, са заличени
на 23 юли 2016 година от осигурителя като неоснователни /в разчетно-платежната
ведомост няма начисления за лицето/. При проверка
на трудовото досие на И.С.С. с ЕГН ********** последното допълнително
споразумение е от 01.06.2012 година, няма и заповеди за изплащане на
допълнително трудово възнаграждение след тази дата. При проверка на разчетно-платежните ведомости за 2014, 2015 и 2016
година на И.С.С. с ЕГН **********
има начислено трудово възнаграждение за месец август 2014 година, като за същия
месец има отработени 12 дни и начислено брутно трудово възнаграждение 606.86
лева. След месец август 2014 година до момента на посещението ми в кооперацията
няма начислено трудово възнаграждение в разплащателната ведомост на И.С.С.. През месец август 2014 година на И.С.С. е начислено брутно трудово
възнаграждение в размер на 606.86 лева /включва индивидуална заплата за 12
отработени дни 514.29 лева, прослужено време 18% 92.57 лева/. 606.86 : 12 = 50.57x21 = 1061.97 лева. Обезщетението
по член 225 ал.1 от Кодекса на труда, което би получил И.С.С., ако уважаемият
съд реши, би било за един месец в размер на 1061.97 лева. Обезщетението по член
225 от Кодекса на труда, което би получил И.С.С. за шест месеца е в размер на
1061.97 лева х 6 = 6371.82 лева. Обезщетението по чл.220, ал.1 от Кодекса на труда, което би получил И.С.С.,
ако съдът реши, би било за един месец е в размер на 1061.97 лева. В заповедта
за освобождаване на И.С.С. „На лицето да се изплатят следните обезщетения: на
основание чл.220, ал.1 от КТ /за срока на недадено или неспазено предизвестие/
няма отразена сума в лева.” Обезщетението по член
224 ал.1 от Кодекса на труда, което претендира И.С.С. е за неизползван платен
годишен отпуск общо за 53 дни /20 дни платен годишен отпуск за 2014 година, 20
дни платен годишен отпуск за 2015 година и 13 дни платен годишен отпуск за 2016
година/. В заповедта за освобождаване на И.С.С. „На лицето да се изплатят
следните обезщетения: На основание чл.224, ал.1 от КТ /за неизползвания платен
годишен отпуск/ няма отразена сума в лева. В.л. сочи, че при посещение и проверка в ПК"Напред" град Пирдоп на
експертизата не бяха представени данни лицето И.С.С. да се е явявал на работа в
Кооперацията след датата на Заповед за прекратяване на трудов договор, считано
от 19.08.2014 година /присъствена форма, ведомост за заплати/. През месец август 2014 година на И.С.С. е начислено брутно трудово
възнаграждение в размер на 606.86 лева /включва индивидуална заплата за 12
отработени дни 514.29 лева, прослужено време 18% 92.57 лева/. Обезщетението по член 224 ал.1 от Кодекса на труда, което би получил
И.С.С., ако уважаемият съд реши, би било 2680.21 лева. 606.86 брутното трудово възнаграждение : 12 отработените дни = 50.57
двевна ставка х 53 дни неползван платен годишен отпуск /20 дни платен годишен
отпуск за 2014 година, 20 дни платен годишен отпуск за 2015 година и 13 дни
платен годишен отпуск за 2016 година/ = 2680.21 лева. Със Заповед №02/13.07.2016 година за прекратяване на трудовото
правоотношение на И.С.С. е съставен Протокол/23.08.2016 година „ В управлението
на Кооперацията г-н И.С. получи Заповед за прекратяване на трудовия си договор,
като същата бе подписана в дваекземпляра и получена от И.С.. Същия отказа да
получи трудовата си книжка, като се мотивира, че измененията и допълненията
нанесени в трудовата му книжка трябвало да ги подпише сега действащия
Председател и трябвало да се консултира за съвет”. В.Л.сочи, че ако се приеме, че работодателя
незаконосъобразно е задържал трудовата книжка, то брутното трудово възнаграждение за един месец би било 1061.97 лева. Настоящият съдебен състав кредитира даденото
заключение като изцяло
като безпристрастно и прецизно.
При така установената
фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
По отношение
на изложеното
в исковата молба, с която
е сезиран от ищеца с предявенито от него обективно съединени искове с правно
основание чл.
344, ал. 1,т. 1,т. 2, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, във вр. с чл.
226, ал. 2 и ал. 3 от КТ, във вр. с чл. 350, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 357 от КТ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 220, ал. 1 от КТ, във вр. с
чл. 224 от КТ, като се признае уволнението на ищеца И.С.С.,
ЕГН ********** за незаконно и респективно да се отменят правните последици, произтичащи от него, като възстанови И.С.С., ЕГН **********
на предишната заемана от него длъжност - Председател на ПК „Напред” респективно
да осъди ответника ПК „Напред” да заплати на ищеца сумата от 21 860 лева
представляваща: обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа
поради уволнението в размер на 12 600 лв. /дванадесет хиляди и шестстотин лева/
на основание чл. 225 КТ и законната лихва върху същото, за периода от
предявяване на исковете до окончателното плащане на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; обезщетение поради незаконно задържане на трудова книжка в размер на 2 100
лв /две хиляди и сто лева/, на основание чл. 226, ал. 2 и ал. 3 КТ във връзка с
чл. 350, ал. 1 от КТ, заедно със законната лихва върху същото, за периода от
предявяване на исковете до окончателното плащане на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; обезщетение с правно основание чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 5 060 лв. /пет хиляди и шестдесет лева/, за периода от
предявяване на исковете до окончателното плащане на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; обезщетение с правно основание чл. 220 от КТ за неспазения
срок на предизвестието за прекратяване на трудовия договор в размер на 2100
лева, настоящия съдебен състав намира, че исковете са неоснователни по
следните съображения: Между страните не е
съществувало трудово правоотношение. Трайната съдебна практика по въпроса за
характера на възникналото между председателя на кооперацията и самата
кооперация правоотношение по избор установява, че същото не е трудово по
смисъла на чл.357 от КТ. Според разпоредбата на чл.83, ал.1 от КТ случаите, в
които възниква трудово правоотношение въз основа на избор, се установяват в
закон, акт на Министерският съвет или устав. В настоящия случай, в Закона за кооперациите,
както и в приетите устави на кооперацията, приложени по делото: Примерен устав на ПК „Напред" от 1991 год., както и в следващия
Устав на ПК „Напред"-гр.Пирдоп /приет от Общото събрание на ПК
„Напред"-гр.Пирдоп, на 18.04.2000 год./ липсва уредба за длъжността
„председател на кооперацията", включително и такава, според която да е
предвидено, че с председателя на кооперацията се сключва трудов договор и, че
той изпълнява тази длъжност по трудово правоотношение. Едва в Устава на ПК
„Напред”-гр.Пирдоп, приет от Общото събрание на кооперацията на 19.08.2010 год.
и обявен в Търговския регистър на 17.03.2011 год. в чл.21, ал.4 е записано, че
„председателят на кооперацията може да изпълнява задълженията си на обществени
начала или по трудов договор", като във взетото решение не е посочено дали
същото по отношение на избрания за председател на кооперацията и ищец в
настоящото производство е въз основа на една от хипотезите. Не е налице и акт на Министерския съвет, с
който да е предвидена тази възможност. Председателят на кооперацията е
председател и на управителния съвет и се избира между членовете на
кооперацията. Той е орган на кооперацията, представлява я, организира
изпълнението на решенията на общото събрание и на управителния съвет и ръководи
текущата й дейност. Решенията и действията на органите на кооперацията,
включително решенията за избор и освобождаване на председателя на кооперацията
подлежат на обжалване по реда на чл.58-61 от ЗК. Тези спорове не са трудови / в
този смисъл Определение №715 от 13.05.2004г. на ВКС по гр.д.№1677/2002г., както
и Решение №312 от 3.10.2013г. на ВКС по гр.д.№1460/2012г., ІV г.о., постановено
по реда на чл.290 от ГПК, Определение №739 от 29.11.2010г. на ВКС по
т.д.№438/2010г./. За пълнота следва да се отбележи, че органите на кооперацията
и техните функции са уредени в закона за кооперациите. Съгл. чл.26 ал.2 т.4 от
ЗК председателят сключва и прекратява трудовите договори, наказва и награждава
работници и служители на кооперацията и определя трудовите им възнаграждения. Не
е предвидено в правомощията на същия да сключва сам със себе си трудови
договори, вкл. допълнителни трудови споразумения и да определя сам трудовите си
възнаграждения. Подобни права на председателя не са предоставени и с други
нормативни документи в т. ч. акт на Министерския съвет или Устава на
кооперацията. Данните по делото сочат, че ищецът претендира за присъждане на
суми за неплатени му трудови възнаграждения, които не са определени от друг,
колективен орган на кооперацията, а от самия него. Със Закона за бюджета на
ДОО, приеман всяка година, по императивен път се фиксира минималния
осигурителен доход по основни икономически дейности и класове професии, но не и
трудовото възнаграждение за съответните длъжности, което като един от
елементите на трудовия договор се определя от работодателя и работника
/служителя/. Не се установи и основателност на иска по чл.226, ал.2 и
ал.З КТ вр. чл.350, ал.1 КТ /за задържане на трудовата книжка на
ищеца, като видно от приложените писмени доказателства, е че същия е поканен лично, с изготвяне на
съответен протокол, неоспорен по делото, както и с писмо с обратна разписка,
неоспорени по делото, да се яви и да получи трудовата си книжка.Следователно, съдът
приема за доказано, че между страните не е съществувало трудово правоотношение,
поради което предявените от ищеца обективно и кумулативно съединени искове по чл. 344 ал.
1 т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда /КТ/, вр. вр.чл.225, ал.1 КТ,чл.226,
ал.2, и ал.3, вр.чл.350 КТ, чл.224, ал.1 КТ, чл.220 КТ, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, се явяват
неоснователни, поради което и съдът следва да ги отхвърли.
Относно
разноските: При
този изход на делото, съдът намира, че на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да
се уважи направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, като с оглед представен списък
на същите на основание чл.80 ГПК съобразно разпоредбата на същия член, а именно
до приключване на последното заседание в настоящата инстанция и в съответствие
с т.11 от ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, настоящия съдебен състав намира, че
ищеца И.С.С. с ЕГН **********, следва да заплати на ответника „ПК „НАПРЕД” с
ЕИК ********* направените разноски по делото в размер общо на 1600,00
лв.
Мотивиран от
гореизложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т.
2, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 226, ал. 2 и ал. 3
от КТ, във вр. с чл. 350, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 357 от КТ, във вр. с чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 220, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 224 от КТ, от И.С.С. с ЕГН ********** срещу „ПК „НАПРЕД” с ЕИК
*********, да се признае уволнението на ищеца И.С.С.,
ЕГН ********** за незаконно и респективно да се отменят правните последици, произтичащи от него, като възстанови И.С.С., ЕГН **********
на предишната заемана от него длъжност - Председател на ПК „Напред” респективно
да осъди ответника ПК „Напред” да заплати на ищеца сумата от 21 860 лева
представляваща: обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа
поради уволнението в размер на 12 600 лв. /дванадесет хиляди и шестстотин лева/
на основание чл. 225 КТ и законната лихва върху същото, за периода от
предявяване на исковете до окончателното плащане на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; обезщетение поради незаконно задържане на трудова книжка в размер на 2 100
лв /две хиляди и сто лева/, на основание чл. 226, ал. 2 и ал. 3 КТ във връзка с
чл. 350, ал. 1 от КТ, заедно със законната лихва върху същото, за периода от
предявяване на исковете до окончателното плащане на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; обезщетение с правно основание чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 5 060 лв. /пет хиляди и шестдесет лева/, за периода от
предявяване на исковете до окончателното плащане на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; обезщетение с правно основание чл. 220 от КТ за неспазения
срок на предизвестието за прекратяване на трудовия договор в размер на 2100
лева, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА И.С.С.
с ЕГН ********** да заплати на „ПК „НАПРЕД” с ЕИК *********, направени
разноски в размер на 1600,00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва
пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срокот
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: