Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви
въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
Т. КАНДИЛОВА
при секретаря Нели Първанова,
като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 8984 по описа за 2020 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба Т.П.П. срещу Решение № 73568/16.04.2020 г., постановено по
гр. дело №39473/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 83-ти
състав, в частта за ползването на семейното
жилище.
В жалбата се твърди, че решението в
обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на
материалният закон и непознаване на нормативните актове в тази насока, както и
на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и норми.
Въззивницата моли да се отмени
решението в обжалваната част и да се
постанови друго, с което да се уважи искът ѝ за предоставяне ползването на семейното жилище - на нея и
това на сина ѝ със запазено право
на ползване по закон върху това жилище
и да се осъди ответникът да напусне жилището. Заявява присъждане на всички
съдебни и деловодни разноски по водене на настоящото производство.
Въззиваемата страна Д.А.М. в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозирал отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като
цяло и допустим в обжалваните му части.
Въззивният съд, като прецени относимите
доказателства и доводи, прие за установено следното:
С Решение № 73568/16.04.2020 г.,
постановено по гр. дело №39473/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ
ГО, 83-ти състав, е прекратен с развод бракът, сключен с Акт за
граждански брак №3234/28.09.2001 г. на гр. София, СО, район Оборище, между Д.А.М.,
ЕГН **********, и Т.П.П., ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен
по вина на мъжа, на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал.1 и ал. 3 от СК; постановено
е, че след прекратяване на брака жената ще носи предбрачното си фамилно име П.,
на основание чл. 53 от СК; отхвърлен е предявеният от Т.П.П. срещу Д.А.М. иск с
правна квалификация чл. 56, ал. 1 от СК - за предоставяне ползването на
семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „*********, като неоснователен;
осъден е Д.А.М. да заплати по сметка на СРС сумата от 50.00 (петдесет) лева -
държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329,
ал. 1 от ГПК, а на Т.П.П. - сума в размер на 600.00 /шестстотин/ лева разноски
по делото на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Наведените доводи за неправилност
на решението в обжалваната част са неоснователни.
За да предостави ползването на
семейното жилище, съдът трябва да изследва собствеността на това жилище. Това
следва от систематическото тълкуване на отделните правни норми, закрепени в
различните алинеи на чл. 56 от СК. При преценката на кого от съпрузите да бъде
предоставено ползването на семейното жилище, когато съпрузите са съсобственици
или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът изследва
жилищната нужда на съпрузите (чл. 56, ал.1 СК), интересите на ненавършилите
пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства - чл.
56, ал. 5 СК. Когато семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът
може да предостави ползването на другия съпруг, комуто е предоставено
упражняването на родителските права - чл. 56, ал.2 СК. Съдът може да предостави
ползването на семейното жилище за срок до една година на съпруга, упражняващ
родителските права и в случаите, когато жилището е собственост на близки на
другия съпруг – чл. 56, ал.3 СК.
Когато от брака няма ненавършили
пълнолетие деца, семейното жилище, което е собственост на един от съпрузите не
може да бъде предоставено за ползване на другия съпруг. Такава възможност бе
предвидена в чл. 107, ал.2 СК отм. само в една тясна хипотеза –ползването на
семейното жилище може да бъде предоставено за определен срок на невиновния
съпруг, когато то е собственост на виновния за прекратяването на брака. Това
правило обаче не е приложимо понастоящем, доколкото не е възпроизведено в чл.
56 от сега действащия Семеен кодекс.
В настоящия случай, от брака няма ненавършили пълнолетие деца /синът на страните П.Д.М., роден на ***г.
е пълнолетен/, като видно от представения по делото препис от нотариален акт за
дарение № 38, том I , рег. №
1868, дело № 34 от 18.02.2008 г. на нотариус Е.К.с район на действие РС –
София, вписан в регистъра на НК под № 311, семейното жилище, находящо се в град
София, ж.к. „*********, е собственост на въззиваемия Д.А.М., придобито от него
по дарение от баща му – А.Д. М., който си е запазил правото на ползване на
целия имот до края на живота си, поради което правилно първоинстанционния съд е
предоставил за ползване това жилище на собственика му. Съобразно изложеното,
първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно, постановено е при
спазване на материалния и процесуалния закон. Ето защо, въззивният съд
потвърждава решението на първостепенния съд в обжалваната част.
С оглед изхода на делото,
въззивницата няма право на разноски.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 73568/16.04.2020
г., постановено по гр. дело №39473/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
ІІІ ГО, 83-ти състав, в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.П.П., ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.