Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 240 06.06.2022г. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Албена Ангелова и
с участието на прокурор
като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 219
по описа за 2022г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Т.С.С., ЕГН **********, с адрес ***,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0284-000059
от 01.02.2022г., издадена от Началник сектор „Охранителна полиция” в Районно
управление – Казанлък при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед,
на основание чл.171, т.1, б. „б” ЗДвП, на Т.С. е наложена принудителна
административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство” – до решаване на въпроса за отговорността, но за не
повече от 18 месеца.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, като по същество съображенията са за издаването
му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати
нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с
целта на закона. Жалбоподателят оспорва
описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа
обстановка досежно обстоятелствата по настъпилото ПТП и причините за това.
Твърди, че съставеният АУАН не му е бил предявен за запознаване и съответно е
бил лишен от възможността да направи възражения срещу същия, поради което и
издадената въз основа на този АУАН заповед се явява незаконосъобразна, при
липса на материалноправно основание за прилагане на принудителната административна
мярка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП. Направено е искане за отмяна на обжалваната
заповед.
Ответникът по жалбата – Началник сектор
„Охранителна полиция” в Районно управление – Казанлък при Областна дирекция на
МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не
изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на
оспорването.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На жалбоподателя в настоящото
производство – Т.С.С., е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия GA № 542866 от 31.01.2022г. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 31.01.2022г., в 19.15
часа, по ПП I – 5 в посока запад – изток, Т.С. е управлявал собствения си лек
автомобил с рег. № *****, като на км. 207+500м, поради движение с несъобразена
скорост на прав пътен участък губи контрол над управляваното МПС, излиза в
дясно от посоката си на движение и излиза в крайпътна нива. Настъпва ПТП.
Водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с фабричен № 0022, за установяване на употреба на алкохол. На Т.С.
е издаден талон за изследване с бланков № А083282. Водачът не представя СУМПС,
контролен талон към СУМПС и СРМПС за МПС, което управлява.
С оспорената в настоящото съдебно производство
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0284-000059 от
01.02.2022г., издадена от Началник сектор „Охранителна полиция” в Районно
управление – Казанлък при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на
жалбоподателя Т.С.С. е наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство №
********* на водача, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече
от 18 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.22
от ЗАНН и чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на
констатациите, съдържащи се в съставения срещу Т.С. АУАН серия GA № 542866 от 31.01.2022г.,
за това, че на 31.01.2022г., около 19.15 часа, на първокласен път ПП I – 5 в
посока запад – изток, Т.С. е управлявал собствения си лек автомобил с рег. № *****,
като на км. 207+500м, поради движение с несъобразена скорост на прав пътен
участък губи контрол над управляваното МПС, излиза в дясно от посоката си на
движение, излиза в крайпътна нива и настъпва ПТП. Водачът отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № 0022, за
установяване на употреба на алкохол. На Т.С. е издаден талон за медицинско
изследване № А083282, който водачът отказва да подпише и получи. Отказът на
нарушителя да подпише, да получи талона за изследване и да избере един от двата
начина на изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, е
удостоверено с подпис на свидетел.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване
на обжалваната ЗППАМ № 22-0284-000059 от 01.02.2022г., в т.ч АУАН серия GA №
542866 от 31.01.2022г.; Талон за изследване № А083282; Справка за
нарушител/водач за лицето Т.С. и др.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 349з-4467 от 23.12.2021г. на Директора на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с
ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед №
8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени
длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.1 от ЗДвП/, сред които са и началниците на сектор/група „Охранителна полиция“ в РУ при
ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната ЗППАМ по чл.171, т.1, б. „б”
от ЗДвП № 22-0284-000059/ 01.02.2022г. е издадена
от материално и териториално компетентен административен орган – Началник
сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, в
рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е
постановена в писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното
основание за упражненото от Началник сектор „Охранителна полиция” в РУ – Казанлък
при ОД на МВР – Стара Загора правомощие /чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП/, така и
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване наличието на законово регламентираната
материалноправна предпоставка за прилагане на принудителната административна
мярка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е
изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за
постановяване на мотивиран административен акт. Действително, в
обстоятелствената част на оспорения акт, са посочени и четирите приети за
установени нарушения на правилата за движение по пътищата – на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, за които на
нарушителя е бил съставен АУАН серия GA № 542866 от 31.01.2022г. и впоследствие издадено Наказателно
постановление № 22-0284-000085 от 14.02.2022г. От това обаче не следва извод,
че противоправното поведение, послужило като основание за издаването на
заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, не е
конкретизирано и индивидуализирано. След
като деянието, възприето от административния орган като материалноправно
основание за налагане на принудителната административна, е обосновано и от
фактическа, и от правна страна /с посочването, че водачът Т.С. е отказал да му
бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510” № 0022 за
установяване на употреба на алкохол – нарушение по чл.174, ал.3, предл. първо
от ЗДвП/, посочването и на другите установени нарушения по ЗДвП, не
представлява съществено нарушение на изискванията за мотивировка на акта.
Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0284-000059 от 01.02.2022г., издадена
от Началник сектор „Охранителна полиция” в РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара
Загора, е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния
закон, като съображенията за това са следните:
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно
основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените
с акта правни последици.
По дефиницията на чл.22 от ЗАНН
принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се
прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в
съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая като правно основание за издаване на
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0284-000059 от 01.02.2022г., е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б”
от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения са прилага принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство”, на водач, който управлява моторно превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца. Приложената на Т.С. с обжалвания административен акт ПАМ
по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП се основава на това, че на 31.01.2022г., Т.С.,
като водач на МПС при управление на собствения си лек автомобил с рег. № *****,
отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 № 0022, за установяване на употреба на алкохол, отказва да подпише и
получи талон за медицинско изследване № А083282, съотв. да му бъде извършено
медицинско и химическо изследване.
С оглед на така
направената фактическа и правна обосновка на наложената на Т.С. принудителна
административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и
доказването, че е налице констатиран по надлежния ред от компетентните
длъжностни лица обективиран от водача на МПС Т.С. отказ да бъде проверен с
техническо средство, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за медицинско и химическо изследване, за установяване на
употребата на алкохол.
Издаването на заповед за налагане на
ПАМ на основание чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, се свързва с извършено от водача
на МПС административно нарушение, което се установява със съставен акт за установяване
на административно нарушение, като прилагането на ПАМ не е обусловено от
издаването на наказателно постановление за налагане на административни санкции
по чл.174, ал.1, т.1 във вр. с чл.5, ал.3, т.1, предл. първо или по чл.174,
ал.3 от ЗДвП. Описаните в АУАН фактически
обстоятелства за извършено административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП /отказ
на водач на моторно превозно средство да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му/, съставляват
едновременно и релевантните фактически обстоятелства за издаването на заповедта
за прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Като официален свидетелстващ документ АУАН се ползва и
с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на
удостоверените с него факти и обстоятелства. Съответно доказателствената тежест
за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на
жалбоподателя. В настоящия случай фактическите констатации по АУАН относно
отказа на водача Т.С. да му бъде извършена проверка с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 № 0022 за установяване на употреба на алкохол; да подпише
и получи талон за медицинско изследване № А083282, съотв. да му бъде извършено
медицинско и химическо изследване, възпроизведени и в оспорената ЗППАМ, не са нито оспорени, нито опровергани от
жалбоподателя и съотв. законовата презумпция по чл.189, ал.2 от ЗДвП и материалната
доказателствена сила на съставения от длъжностно лице на службите за контрол при
ОД на МВР – Стара Загора АУАН серия GA № 542866 от 31.01.2022г., не са оборени от Т.С. по
надлежния ред. Следва да се отбележи, че в подадената до съда жалба, Т. С.
оспорва описаната в АУАН фактическа обстановка единствено досежно
обстоятелствата по настъпилото ПТП и причините
за непредставянето на СУМПС, контролен талон към СУМПС и СРМПС за МПС, което
управлява. Жалбоподателят не само че не оспорва, но и потвърждава факта, че
е отказал да му бъде извършена проверка
за установяване употребата на алкохол, като твърди, че бил силно притеснен и
уплашен от случилото се, а е хипертоник и взема силни лекарства за понижаване
на кръвното налягане. Освен, че въпреки дадените от съда указания за разпределението
на доказателствената тежест, жалбоподателят не ангажира доказателства в
подкрепа на защитната си теза, следва да се отбележи, че ако физическото
/здравословното/ състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство, това би оправдало единствено отказа на Т.С. да му бъде
извършена проверка за установяване на употребата на алкохол с техническо
средство Алкотест Дрегер, но не и отказа на водача на МПС да бъде изследван с
доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване
/чл.3а във вр. с чл.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, начините за установяване на употребата на наркотични вещества
или техните аналози от водачите на МПС/. В случая, доколкото от доказателствата
по делото се установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, наличието както на
изричен отказ да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство,
така и обективиран с конклудентни действия отказ да му бъде извършено
медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, съдът
приема, че наличието на правно релевантния юридически факт за възникването на
публичното право на органа да наложи ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, се
явява фактически и доказателствено обосновано.
Изложени в жалбата съображения относно причините за
настъпилото ПТП и доколко същите се свързват с противоправно поведение на
водача на МПС и допуснати от него нарушения на ЗДвП, са ирелевантни за
материалната и/или процесуалната законосъобразност на оспорената заповед и на
приложената със заповедта на основание
чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП принудителна административна мярка. Дали са спазени формалните и процесуалните изисквания
на ЗАНН при съставянето, предявяването и връчването на АУАН серия GA №
542866 от 31.01.2022г., съотв. дали е нарушено правото на защита на лицето, са
въпроси, относими към законосъобразността на издаденото Наказателно
постановление № 22-0284-000085 от 14.02.2022г. на Началника на РУ – Казанлък към
ОД на МВР – Стара Загора, с което на Т.С. са наложени административни санкции
по чл.179, ал.2, предл. първо, чл.174, ал.3, предл. първо и чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП. Налагането на ПАМ по чл.171,
т.1, б. „б“ от ЗДвП, е самостоятелна и отделна процедура от тази по
реализирането на административнонаказателна отговорност на нарушителя чрез
налагане на административни санкции по реда на ЗАНН. Издаването и
влизането в сила на наказателно постановление е от значение единствено за
действието на наложената принудителна административна мярка, регламентирана в
закона със срок „до решаване на въпроса за отговорността“.
Предвид така
установените по делото факти съдът намира, че са налице елементите от
правопораждащия фактически състав по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, с които
правната норма свързва издаването на заповед за прилагане на принудителна
административна мярка - „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство” до решаване на въпроса за отговорността, но за не
повече от 18 месеца. Административният орган обосновано е приел, че отказът на
водача на МПС да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство и
обективирания с конклудентни действия отказ да му бъде извършено медицинско
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, съставлява
законово регламентираната материалноправна предпоставка за налагане на
ограничителната мярка. В този смисъл оспореният административен акт се явява
постановен при правилно приложение на материалния закон.
Принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка
по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на
държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или
вменяване на задължения. Тяхната цел е
да предотвратят извършването на
административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните
последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и
продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни
последици от него /чл.22 от ЗАНН/. Следователно принудителната административна
мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел
постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с
прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, е осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В случая освен че
прилагането на обжалваната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гл.т
наличието на материалноправната предпоставка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, същата
се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на
предвидената в закона цел.
Съдът не констатира допуснати
нарушения на регламентираните процесуални правила при образуването и провеждане
на административното производство. Както вече беше посочено, дали са спазени
формалните и процесуалните изисквания на ЗАНН при съставянето, предявяването и
връчването на АУАН, са въпроси, които са ирелевантни за преценката на
процесуалната законосъобразност на издадената ЗППАМ.
С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0284-000059 от 01.02.2022г., издадена
от Началник сектор „Охранителна полиция” в Районно управление – Казанлък при
Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.171, т.1, б.
„б” ЗДвП, на Т.С. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство № ********* на
водача, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, като неоснователна.
Решението
не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: