№ 11840
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110172551 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 Граждански процесуален кодекс ГПК/.
Ищецът Ч. Т. Ц. твърди, че срещу него в полза на „С.В.“ АД бил издаден изпълнителен
лист от 06.10.2016 г. по ч.гр.д. № 26174/2016 г. по описа на СРС, 35-ти състав, въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Излага, че въз
основа на посочения изпълнителен лист било образувано изп.д. № 20168630403685 по описа
на ЧСИ С. Х.. В хода на изпълнителното производство сочи, че са извършени действия с цел
проучване на имущественото състояние на длъжника, като на 06.12.2016 г. били наложени
запори върху банкови сметки в „Прокредит Банк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Обединена
българска банка“ АД. Твърди, че на 31.10.2018 г. взискателят по изпълнителното дело е
депозирал молба за извършване на изпълнителни действия, след което отново бил наложен
запор в „Обединена българска банка“ АД. Аргументира, че повторното изпращане на
запорно съобщение до същата банка не прекъсвало давността. Счита, че последното
действие, годно да прекъсне давността е от 31.10.2018 г. Излага, че на 17.01.2024 г. изп. дело
било прекратено поради настъпила перемпция. Твърди, че процесното вземане било
погасено по давност, т.к. в периода 31.10.2018 г. – 08.01.2024 г. не били предприемани
действия по принудително изпълнение, като ищецът отчита и периода на спирането на
давността на основание ЗМДВИП. Въпреки изтеклата давност, на 05.03.2024 г. ответникът
депозирал молба за образуване на ново изпълнително дело и било образувано такова под №
2024863040765 по описа на ЧСИ С. Х..
Въз основа на изложеното е поискал признаване установено, че не дължи на ответника
поради изтекла погасителна давност сумата от 674, 80 лв., представляваща главница за
потребени ВиК услуги, за която сума е издаден изпълнителен лист от 06.10.2016 г. по ч.гр.д.
№ 26174/2016 г. по описа на СРС, 35-ти състав, въз основа на който е образувано изп. дело №
************** по описа на ЧСИ С. Х., с рег. № 863 КЧСИ, с район на действие СГС.
Претендира разноски.
Ответникът „С.В.“ АД оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че в негова полза е
издаден сочения от ищеца изпълнителен лист, както и образуването на двете изпълнителни
дела. Аргументира подробно, че приложимата давност по отношения на вземания, за които е
издадена и влязла в сила заповед за изпълнение, е петгодишна. Излага, че в хода на първото
изп. дело 20168630403685 са извършвани множество действия по принудително изпълнение,
1
годни да прекъснат давността, като сочи, че на 01.03.2017 г. е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника в банка „Банка Пиреос България“ АД, на 16.05.2018 г. –
изпратено съобщение до АВ за налагане на възбрана върху имот на длъжника, на 31.10.2018
г. – депозирана молба от взискателя с възлагане на чл. 18 ЗЧСИ и искане за налагане на
запор върху банкови сметки, на 21.01.2019 г. – изпратено запорно съобщение до „Обединена
българска банка“ АД. Оспорва твърдението на ищеца, че запорът върху банковите сметки в
„Обединена българска банка“ АД е наложен повторно, като в тази връзка сочи, че към 2016
г. ищецът не е имал разкрити сметки в сочената банка. Счита, че с подаването на нова молба
за образуване на изпълнително дело, давността е прекъсната отново, доколкото било
възложено извършването на действия по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ. При тези твърдения моли
съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност
на адв. възнаграждение, претендирано от ищеца.
От фактическа страна съдът установява следното:
Изпълнително дело № **********3685 по описа на ЧСИ с рег. № 863 с район на
действие СГС е образувано по молба на „С.В.“ АД с вх. № 147485/30.11.2016 г., в която е
поискано събирането от длъжника Ч. Ц. на сумите по приложения изпълнителен лист с дата
06.10.2016 г., издаден по гр. дело № 26174/2016 г. по описа на СРС, 35 състав, в който е
посочено, че длъжникът Ч. Т. Ц. следва да заплати на кредитора „С.В.“ АД следните суми:
674, 80 лв. – главница за незаплатена сума за потребена вода за периода 12.10.2013 г. –
12.03.2016 г., заедно със законна лихва за периода от 16.05.2016 г. до изплащане на
вземането; 56, 55 лв. – мораторна лихва за периода 12.11.2013 г. – 12.03.2016 г. и 325 лв. –
разноски по делото.
На 06.12.2016 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банкови вземания на
длъжника в следните банки: „Обединена българска банка“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Юробанк
България“ АД и върху пенС. на длъжника чрез запорно съобщение до НОИ от същата дата.
На 01.03.2017 г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в „Приеос Банк“ АД.
Съобщение за наложения запор е връчено на длъжника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК на дата
07.03.2017 г.
На 23.05.2018 г. е наложена възбрана върху недвижим имот собственост на длъжника.
На 31.10.2018 г. взискателят „С.В.“ АД е поискал с молба до съдебния изпълнител да
наложи запор на банковите сметки на длъжника; да насрочи опис на движими вещи,
собственост на длъжника; да наложи възбрана на притежаваните от него недвижими имоти
и да наложи запор на трудовото му възнаграждение.
В писмо с вх. № 467/03.01.2018 г. подателят НОИ е уведомил получателя ЧСИ с рег. №
863, че наложения от ЧСИ с рег. № 790 запор върху пенС.та на длъжника Ч. Ц. се изпълнява,
считано от 11.2018 г.
На 14.12.2018 г. „Пиреос Банк“ АД е уведомило ЧСИ, че наложеният върху сметката на
длъжника Ч. Ц. запор се изпълнява, но наличността по банковата сметка не е достатъчна да
обезпечи вземането в пълен размер. Банката е уведомила съдебния изпълнител, че на
12.12.2018 г. по неговата специална сметка е превела сума в размер на 694, 38 лв.
На гърба на изпълнителния лист съдебният изпълнител е отбелязал, че на 18.12.2018 г. е
изплатена сума в размер на 405, 73 лв., преведена на взискателя.
На 21.01.2019 г. е наложен запор на вземане по банкова сметка в „Обединен Българска
Банка“ АД с титуляр Ч. Ц.. В свое писмо от 24.01.2019 г. банката е признала вземането.
Със свое постановление ЧСИ с рег. № 863 е прекратил на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК изпълнителното производство и вдигнал наложените запори и възбрана.
На 12.01.2024 г. взискателят „С.В.“ АД е поискал от ЧСИ с рег. № 863 депозирания по
делото изпълнителен лист.
Същият изпълнителен лист е приложен към Молба с вх. № 21990/05.03.2024 г., подадена
от „С.В.“ АД до ЧСИ с рег. № 863 с район на действие СГС с искане да бъде образувано
изпълнително дело за събиране на посочените в него парични суми. В молбата е направено
2
възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
На 05.03.2024 г. съдебния изпълнител е разпоредил образуването на изпълнително дело
№ ************** по негов опис.
На 13.03.2024 г. е наложен запор на парично вземане към „Банка ДСК“ АД с титуляр Ч.
Ц.. На същата дата е наложен запор на негово вземане от „Юробанк България“ АД.
На 13.03.2024 г. съдебният изпълнител е наложил запор на секвестируемата част от
пенС.та на длъжника Ч. Ц. в НОИ.
На 19.02.2025 г. ЧСИ с рег. № 863 е постановил спиране на изпълнително дело №
765/2024 г.
От правна страна съдът намира следното:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен
от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това
вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца
е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.
При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително
изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявения
отрицателен установителен иск за неговата недължимост.
При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира
следното:
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д. №
1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая по делото липсвата
доказателства за датата, на която е влязла в сила заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, предвид на което съдът взема датата на издаване на
изпълнителния лист – 06.10.2016 г. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към
процесното вземане е общата петгодишна давност.
Първото прекъсване на давността е на 06.12.2016 г. с налагане запори върху вземане на
длъжника от конкретни банки спрямо които са насочени запорните съобщения. Второто
прекъсване на давността е на 01.03.2017 г., когато ЧСИ е наложил запор върху банкова
сметка на длъжника в „Пиреос Банк“ АД. Третото прекъсване на давността е на 23.05.2018
г., когато съдебният изпълнител е наложил възбрана върху ½ идеална част от недвижими
имот съсобственост на длъжника. Четвъртото прекъсване на давността е с наложения на
21.01.2019 г. запор в „Обединена Българска Банка“ АД. Оттогава е започнала да тече нова
петгодишна давност за вземанията, предмет на изпълнителния лист.
Поради неизвършването на изпълнителни действия повече от две години съдебният
изпълнител е прекратил изпълнителното дело със свое постановление и с предавателно-
приемамателен протокол изпълнителният лист е предаден на взискателят „С.В.“ АД.
Започналия да тече от 21.01.2019 г. петгодишен срок е следвало да изтече на 21.01.2024
г. Обаче съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
3
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на
давностния срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от 69 дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Предвид на това
давнностният срок е следвало да изтече на 30.03.2024 г.
Той е прекъснат на 13.03.2024 г. с налагането на запор върху вземане на длъжника към
„Банка ДСК“ АД по новообразуваното изпълнително дело № ************** по описа на
ЧСИ с рег. № 863. Неоснователно се явява възражението на ищеца, че тъй като вече имало
наложен запор върху негово вземане спрямо „Обединена Българска Банка“ АД то
повторният не произвеждал действие, респ. нямал силата да прекъсне давността. Давността
се прекъсва с предприемането на всяко изпълнително действие, което би могло да доведе до
събиране на вземането в полза на взикателя. Налагането на нов запор върху вземане спрямо
банка е с оглед възможността банковата сметка по предишния запор да е закрита и да
открита нова с нова наличност по нея. Считано от датата на последното прекъсване
/13.03.2024 г./ погасителната давност изтича на 13.03.2029 г., поради което към датата на
приключване на съдебното дирене в настоящото производство /13.05.2025 г./ давността за
процесното вземане не е изтекла. За този извод е без значение въпросът дали и кога е
настъпило прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй
като перемцията на изпълнението не води до погасяване на изпълняваното вземане, нито до
обезсилване на изпълнителния лист, а единствено до прекратяване на конкретното
изпълнително дело. До недължимост на вземането, каквато се претендира, води единствено
изтичането на петгодишния давностен срок, а в случая той не е изтекъл.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход на делото право на разноски има ответникът „С.В.“ АД. В отговора на
исковата молба е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът счита, че с оглед обстоятелството, че ответникът е подал обоснован и аргументиран
отговор на исковата молба, направил е доказателствено искане, доказателствената тежест, с
оглед правната природа на иска, е била изцяло негова, то относимото към положения от
юрисконсулта на ответника труд възнаграждение следва да бъде определено в размер на 150
лв., която сума ищецът следва да бъде осъден да му заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ч. Т. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул. „Я.С.“ №
44, ет. 2, ап. 7 срещу „С.В.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.
София, район К.С., бул. „Ц.Б. III“ № 159, ет. 2 и ет. 3 отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника поради изтекла погасителна давност сумата от 674, 80 лв., представляваща
главница за потребени ВиК услуги, за която сума е издаден изпълнителен лист от 06.10.2016
г. по ч.гр.д. № 26174/2016 г. по описа на СРС, 35-ти състав, въз основа на който е образувано
изп. дело № ************** по описа на ЧСИ С. Х., с рег. № 863 КЧСИ, с район на действие
СГС.
ОСЪЖДА Ч. Т. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул. „Я.С.“ № 44, ет. 2, ап. 7 да
заплати на „С.В.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, район
4
К.С., бул. „Ц.Б. III“ № 159, ет. 2 и ет. 3 на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 150 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред Софийски районен
съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5