Мотиви
към Присъда №118/26.05.2015 г. постановена по НОХД № №332/2015 г. по описа на
Бургаски окръжен съд
Производство в Окръжен
съд –гр.Бургас е образувано по повод внесен от Окръжна прокуратура –гр.Бургас
обвинителен акт срещу Н.Щ.А. ***, за това, че
На
06.03.2015 г., около 17,00 часа , в гр.Бургас, от офис на ЕТ „Дева-9-З.П.“,
находящ се на площад „Тройката“ №*, при условията на опасен рецидив, отнел
чужди движими вещи –портфейл на стойност от 6,00 (шест) лева и парична сума в
размер от 120,00 (сто и двадесет) лева, всички вещи на обща стойност от 126,00
(сто двадесет и шест) лева от владението на З.И.П. с ЕГН **********, с
намерение противозаконно да ги присвои, като бивайки заварен на мястото на
престъплението от малолетното лице А.Б.К. ЕГН ********** –на * (**) години е
употребили сила спрямо него-ударил К. с длан по дясното рамо, за да запази
владението върху откраднатите (отнетите) вещи-престъпление по чл.199 ал.1 т.4
вр. чл.198 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК.
В
съдебно заседание преди даване ход на делото пострадалата З.И.П. *** с писмена
молба поиска от съда да бъде приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу
подсъдимия А. в размер на 126,00 (сто двадесет и шест) лева, представляващ
обезщетение за причинените й от непозволеното увреждане имуществени вреди и
поиска да бъде конституирана в качеството на граждански ищец. Желае да бъде
конституирана и в качеството на частен обвинител. Съдът с определение прие за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу
подсъдимия А. в размер на 126,00 лева. Съдът конституира пострадалата З.И.П. в качеството на
граждански ищец и частен обвинител в наказателното производство, а за неин
повереник конституира адв.Любенов-АК в гр.Бургас надлежно упълномощен с
приложено по делото пълномощно.
В
съдебно заседание защитата на подсъдимия А. –адв.Ясен Вълков – АК - Бургас
направи искане производството да се разгледа по реда на глава ХХVІІ от НПК, в
частност по диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият Н.Щ.А.
заяви, че признава изцяло фактите и обстоятелствата по начина, по който са
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като желае да не се
събират никакви доказателства за фактите на обвинението.
Прокурорът, гражданският ищец и частен обвинител П. не се
противопоставят производството по делото да протече по реда на съкратеното
съдебно следствие пред първата инстанция.
Съдът,
след като съобрази, че обстоятелствата изложени в обвинителния акт изцяло се
подкрепят от доказателствата събрани в хода на досъдебното производство и са
събрани при стриктно спазване на процесуалните правила предвидени в НПК с определение
допусна предварително изслушване и разясни на подсъдимия А. правата му по
чл.371 и сл. от НПК, като го уведоми, че
събраните доказателства в хода на досъдебното производство и направеното от
него признание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата.
В
съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвинителния
акт по отношение на обстоятелствената му част и правната квалификация на
деянието. Не се прави искане за събиране на нови доказателства. Прокурорът счита
обвинението за доказано по безспорен и несъмнен начин. Предлага на съда
наказателната отговорност да се определи при превес на отегчаващите вината
обстоятелства като се подчертава обществената опасност на подсъдимия и на
деянието, както и механизма на
извършване на престъплението. Предлага на съда наказание от седем години и шест месеца лишаване от свобода, което след
редукцията на чл.58а ал.1 НК да бъде намалено с 1/3 и наложено наказание от пет
години лишаване от свобода, което подсъдимият
да изтърпи при първоначален режим „строг“ в затвор. Предлага на основание чл.59 ал.1 т.1 от НК от наложеното наказание
лишаване от свобода да се приспадне времето, през което подсъдимият А. е бил с
мярка за неотклонение “Задържане под стража“ взета в хода на досъдебното
производство. Прокурорът предлага да бъде уважен приетия граждански иск.
Веществените доказателства по делото –раница от текстил и снимки собственост на
подсъдимия да му бъдат върнати.
Гражданският
ищец П., чрез нейния повереник адв.Любенов
иска от съда да уважи изцяло приетия граждански иск срещу подсъдимия за нанесени
имуществени вреди вследствие непозволеното увреждане. Повереникът на частния обвинител иска от съда да наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода в максималния размер посочен в закона.
Защитата на подсъдимия
иска от съда при определяне на наказателната отговорност да се вземе предвид
пълното съдействие от страна на А. за разкриване на обективната истина. Да се
определи наказанието, като след редукцията на чл.58а ал.1 НК да бъде наложено
четири години лишаване от свобода и от него се приспадне времето, през които
подсъдимият е бил с мярка за неотклонение Задържане под стража„ по същото дело
считано от 12.03.2015 г.
В последната си дума
подсъдимият А. изказва съжаление за стореното. Признава се за виновен и посочва
като причина пияното си състояние. По отношение
на наказанието поддържа направеното от
неговия защитник искане за наказание под пет години лишаване от свобода.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Н.Щ.А. е
осъждан многократно за престъпления срещу собствеността, както и общоопасни
такива.
С определение, с което е одобрено
споразумение по НОХД №4474/2013 г. по описа на Районен съд-гр.Бургас в сила от
23.10.2013 г. за извършено умишлено престъпление по чл.325 ал.4 вр. ал.2 вр. чл.29
ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер
на 1 година лишаваен от свобода. Наказанието е било изтърпяно на 14.09.2014 г.
С присъда постановена
по НОХД №40/2010г. по описа на Окръжен
съд –гр.Бургас за извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр. чл.29
ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК му е наложено наказанието лишаване от свобода за срок от
четири години, което да бъде изтърпяно при първоначален режим строг в затвор.
Наказанието е изтърпяно за времето то 07.01.2010 г. до 12.10.2013 г.
Предвид изложеното
по-горе и с оглед сроковете по чл.30 ал.1 НК настоящата деятелност на подсъдимия
А. е извършена в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.“а“ и
б.“б“ от НК
На 06.03.2015 г., около
17,00 часа малолетното лице свидетелят А.Б.К. на ** години, заедно с баба си
свидетелката З.П. се намирали в офиса
стопанисван от ЕТ „Дева-9-З.П.“ находящ се в гр.Бургас, на площад „Тройката“
№* и състоящ се от две стаи. Около посочения час свидетелката П. излязла от
помещенията, като оставила внука си за много кратко време. Малко след това
вратата на офиса се отворила и вътре влязъл подсъдимият А., облечен в яке и панталон с тъмни цветове и
шапка на главата. Носел раница на гърба си. Целта на подсъдимия била да се снабди
с вещи или пари по неправомерен начин. След като влязъл затворил вратата след
себе си. Доближил се до бюрото в офиса и взел оттам намиращия се портфейл,
собственост на свидетелката З.П.. След това отишъл в другата стая. Малолетният
свидетел се притеснил и усетил, че става нещо нередно. В същото време, обаче,
смело тръгнал след подсъдимия. Видял как последният повдигнал монетник намиращ
се на другото бюро и взел банкнотите поставени под него. Подсъдимият се обърнал
към свидетеля К. и му заявил, че парите са негови и е дошъл да си ги вземе.
Свидетелят се усъмнил в това и му казал да изчака свидетелката П. и с нея да се
разберат. В този момент подсъдимият хукнал да бяга. Свидетелят К. тръгнал след
него и на излизане от стаята успял да хване подсъдимия за якето, за да го спре.
Задържал го за секунди, но А. успял да се извърти и ударил К. по дясното рамо с
длан. През цялото време подсъдимият държал отнетите портфейл и банкноти. В
резултат на удара свидетелят К. залитнал, изгубил равновесие, като се опрял на
мебели в стаята. Подсъдимият се отскубнал и напуснал помещението. Бил последван
от свидетеля К., който започнал да вика: “Крадец!“.
В този момент
свидетелката П. се върнала и заедно с внука си тръгнали след подсъдимия по
ул.“Сердика“ и след това в посока ул.“Христо Ботев“. Малолетният свидетел К.
продължавал да крещи :“Крадец!“. На помощ се притекъл свидетелят А., който в
този момент преминавал покрай магазин „Трия“. Видял подсъдимият да бяга с
раница на гърба си. Затичал се след него и успял да го настигне. Свидетелят А.
хванала раницата с ръка. Подсъдимият за миг спрял и се обърнал с лице към
преследвача си , незабавно изхлузил раницата от гърба си и отново побягнал.
Раницата останала в ръцете на свидетеля А.. След това той се върнал на площад
„Тройката“, където го чакала свидетелката П. заедно с внука си. Свидетелят К.
бил силно стресиран, уплашен и плачел. В отнетия от подсъдимия портфейл,
собственост на П. се съдържала парична
сума в размер от 100 лева, а оставената в другата стая на офиса и отнета от подсъдимия
парична сума била в размер от 20 лева. След случилото се в І-во РПУ в ОД на
МВР-гр.Бургас бил подаден сигнал от пострадалата свидетелка З.П. за отнетата
сума в размер от 120 лева от офиса й. Пред
пристигналите на място полицаи свидетелите П. и К. отворили раницата, в
която установили намиращите се лични вещи, измежду които снимки на лице от
мъжки пол, в които свидетелят К. разпознал избягалия извършител на
престъплението. Разпитан в качеството на свидетел К. заявява, че лицето от
снимките намерени в раницата на подсъдимия е същото като лицето отнело парите и
портфейла на баба му.
Полицейските служители
свидетелите Д. и Ф. установили от снимките самоличността на подсъдимия Н.Щ.А..
При проведеното впоследствие разпознаване на лице свидетелят Р.А. е посочил А.
като бягащото лице, чиято раница останала в него.
Съгласно заключението
на извършената съдебно-оценъчна експертиза стойността на вещите е следната:
портфейл на стойност от 6,00 лева и заедно с парична сума от 120 (сто и
двадесет) лева или общата стойност на
отнетите вещи е 126,00 (сто двадесет и шест) лева.
Назначена и изготвена
по делото е съдебно-идентификационна експертиза. От заключението й е видно, че
лицето на снимките намерени в процесната раница е подсъдимият Н.Щ.А..
Горната фактическа
обстановка се потвърждава по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода
на досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства,
както и от изготвените експертизи като следва: протоколи за разпит на
свидетелите: А.К., З.П., Б.К., Р. А., М. Д. и Ж. Ф., протокол за разпознаване на
лице и фотоалбум, справка за съдимост на подсъдимия А.,*** за изтърпяно наказание
лишаване от свобода от А., определение постановено по НЧД №201/2015 г. на БОС за вземане мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ от 13.03.2015 г. в сила от 17.03.2015 г., постановление
за назначаване на защитник, съдебно-оценъчна и съдебно-идентификационна
експертиза, 15 броя снимки и раница от текстилен плат.
С оглед установеното
по-горе фактическа обстановка съдът направи следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съставното престъпление
грабеж при условията на чл.198 ал.3 вр. ал.1 от НК включва в изпълнителното си
деяние два акта –отнемане и последваща осъществена принуда с цел деецът да запази
владението върху отнетата вещ. От обективна страна се установи по несъмнен
начин, че подсъдимият Н.А. е извършил престъпление по чл.198 ал.3 вр. ал.1 от НК,
изразяващо се в последователни лични физически действия функционално подчинени
на целта да присвои чуждите вещи като противозаконно отнел чужди движими вещи
–пари и портфейл от владението на пострадалата П. в размер на 126,00 лева, след
което приложил сила по отношение на малолетния свидетел К. изразяваща се в
бутане с длан, с цел да запази владението върху отнетите вещите, след което
избягал. Употребената сила от подсъдимия спрямо малолетния свидетел К. не довела до причиняване на телесни увреждания, видно
от показанията на свидетелите Б.К. и А.К.. Изпълнителното деяние е извършено в
условията на чл.198 ал.3 вр . ал.1 НК, тъй като действията, състоящи се в
употребата на сила спрямо свидетеля К. са били насочени да се запази владението
върху отнетите вещи.
Подсъдимият А. е осъден с определение, с което е
одобрено споразумение по НОХД №4474/2013 г. по описа на Районен съд-гр.Бургас в
сила от 23.10.2013 г. за извършено умишлено прстъпление по чл.325 ал.4 вр. ал.2
вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК и му е наложено наказание лишаване от
свобода в размер на 1 година. Наказанието е било изтърпяно на 14.09.2014 г.
С присъда постановена
по НОХД №40/2010г. по описа на Окръжен
съд –гр.Бургас за извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 арл.1
вр. Чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК на подсъдимия А. му е наложено наказанието
лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален режим строг в
затвор. Наказанието е изтърпяно за времето то 07.01.2010 г. до 12.10.2013 г.
Следователно и предвид
обстоятелството, че сроковете регламентирани в чл.30 ал.1 от НК , по отношение
на горецитираните две наказания, към периода на извършване на настоящото деяние
не са изтекли, следва спрямо подсъдимия А. да намери приложение квалифициращия
състав на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК.
Предвиди изложеното по
несъмнен и категоричен начин се доказа
извършеното от подсъдимия А. от обективна и от субективна страна престъпление
по чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.3 вр. ал.1 вр. чл29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК
за това, че на 06.03.2015 г., около
17,00 часа , в гр.Бургас, от офис на ЕТ „Дева-9-З.П.“, находящ се на площад
„Тройката“ №*, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи
–портфейл на стойност от 6,00 (шест) лева и парична сума в размер от 120,00
(сто и двадесет) лева, всички вещи на обща стойност от 126,00 (сто двадесет и
шест) лева от владението на З.И.П. с ЕГН **********, с намерение противозаконно
да ги присвои, като бивайки заварен на мястото на престъплението от малолетното
лице А.Б.К. ЕГН ********** –на **(**) години е употребили сила спрямо
него-ударил К. с длан по дясното рамо, за да запази владението върху
откраднатите (отнетите) вещи.
От субективна страна престъплението
е извършено при форма на вината пряк умисъл и присвоително намерение, като подсъдимият
А. е съзнавал, че парите са чужди вещи, във владение са на друго лице, което не
е съгласно да му бъдат отнети, като е целял именно този противоправен резултат,
още с влизането в офиса на ЕТ „Дева-9-З.П.“ находящ се на площад „Тройката“ №*
в гр.Бургас. Срещу свидетеля А.К. подсъдимият съзнателно е осъществил принуда
изразяваща се в използването на сила, за да запази владението върху отнетите
вещи.
Налице е било специфичното
за присвоителните престъпления намерение за противозаконно присвояване на
предмета на посегателство. Този субективен елемент е намерил обективен израз в
поведението на подсъдимия, който напуснал офиса бягайки и отнасяйки със себе си
отнета сума от 120 лева и портфейла собственост на пострадалата П.. Без значение е дали след това парите са били
изхвърлени или не. Подсъдимият се е разпоредил с тях по начин какъвто е
преценил, че е най-добър. Деянието е извършено виновно при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК. А. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и и е искал тяхното настъпване.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от
подсъдимия А. престъпление законодателят е
предвидил наказанието лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Обществената
опасност на деянието е висока.
При индивидуализацията
на вида и размера на наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление,
съдът отчете, че е налице превес на отегчаващи вината обстоятелства. На първо
място обществената опасност на личността на подсъдимия е изключително висока. Налични
в справката му за съдимост са 31 на брой осъждания за престъпления против
собствеността на гражданите. Търпял е наказание лишаване от свобода за същото
по вид престъпление като това, което е предмет на настоящото наказателно производство.
Наложеното му наказание от четири години
лишаване от свобода не е показало превъзпитаващ и поправителен ефект върху
подсъдимия. Шест месеца след изтърпяване на последното му наказание от една година
лишаване от свобода, подсъдимият извършва и настоящото си деяние. Съдебният
състав намира за смекчаващо вината обстоятелство направеното от подсъдимия признание
в хода на досъдебното производство. При тези съображения съдът намира, че
размерът на наказанието следва да бъде определен към средния предвидин в закона,
а именно седем години и шест месеца
лишаване от свобода. След като го редуцира
с 1/3, съгласно императивната разпоредба на чл.58а ал.1 НК вр. чл. чл.373 ал.2
от НПК, наложи на подсъдимия наказанието пет години лишаване от свобода, което
съгласно чл.60 ал.1 вр чл.61 т.2 от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален
режим строг. Наказанието следва да бъде изтърпяно в затвор. Съдебният състав е
на мнение, че с това наказание в пълен обем могат да бъдат постигнати целите
визирани в чл.36 от НК.
Съдът приспадна на
основание чл.59 ал.1 т.1 от НК времето, през което подсъдимият А. е бил с мярка
за неотклонение „Задържане под стража„ постановена в хода на досъдебното производство по настоящото дело считано от 12.03.2015
година до влизане на настоящият съдебен акт в законна сила.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
Предявеният граждански
иск е с правно основание по чл.45 от ЗЗД и е допустим, а разгледан по същество
е основатели и доказан по размер. Касае се за отговорност от непозволено
увреждане, като са налице всички
елементи от фактическия състав на деликта (противоправно деяние, вина, вреда и
причинна връзка) необходими за реализирането на тази отговорност. Съдът уважи
изцяло приетия граждански иск в размер от 126,00 лева предявен от гражданския
ищец З.П. и осъди подсъдимия А. да й го заплати. Предвид уважения граждански
иск подсъдимият А. следва да заплати и съответната държавна такса в размер от
50,40 (петдесет лева и 40 стотинки) лева в полза ан съдебната власт по сметка
на БОС.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО
ДЕЛОТО:
Съдът върна на
подсъдимия А. приложените по делото веществени доказателства представляващи 15
броя снимки и един брой текстилна раница негова собственост.
НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ:
С оглед изхода на
делото съдът осъди подсъдимия А. да заплати на основание чл.189 ал.3 от НПК направените
в хода на досъдебното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 20 (двадесет)
лева по сметка на ОД на МВР–гр.Бургас.
Мотивиран от горните съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: