Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 26.07.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 1501 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството са предявени от Г.К.П. и К.Г.П. против „И.“ АД *** осъдителни искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД за сумата 45 000лв., представляваща неплатени наемни вноски по договор за наем за периода м.05.2017г.-м.01.2018г. и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 3081.51лв. лихви за забава за периода 26.05.2017г.-31.01.2018г.

В исковата молба ищците сочат, че са собственици на недвижим имот-Магазин № 2 в гр.София, ж.к.*********партер, с разгърната застроена площ от 373.35 кв.м., състоящ се от 1.Първи етаж-търговска зала, складови и офис помещения, санитарен възел и вътрешна стълба за втори етаж и 2.Втори етаж-търговска зала, офис и санитарен възел, при съседи: изток-междублоково пространство /стълби/, запад-проход между блок 13 и 14 и помещение от съседен апартамент, север-коридор от вход на бл.13 и съседен апартамент и юг-ул.Пиротска, заедно с 6.043% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ І-38, кв.65, местността „Пробив бул.П.Славейков“ по плана на гр.София. Предоставили го за ползване на „С.Т.“ ЕООД въз основа сключен договор за наем, развален на 07.04.2017г. поради неизпълнение от наемателя задължението за плащане на наемната цена. Имотът бил освободен и изпразнен с изключение на някои движими вещи /стилажи/ принадлежали на наемателя. Твърдят, че на 26.04.2017г. бил извършен опис от ЧСИ на оставените от наемателя движими вещи във връзка с образувано против него изпълнително дело с взискател „И.“ АД. Ответникът бил назначен за пазач на вещите, като неговият представител отказал тяхното преместване, поради което останали в имота им. Връчили писмо на ответника с покана за освобождаване на имота от вещите, като в противен случай ще претендират заплащането на наем от 5000лв. месечно. Твърдят, че от м.05.2017г. до подаване на исковата молба водили многократно разговори с ответника за изнасяне на вещите, тъй като се възпрепятства възможността им да го ползват или отдадат под наем и поради бездействието на ответника търпят вреди от пропуснати ползи. Сочат, че последният не възразил срещу определения от тях наем от 5000лв., а същевременно вещите и понастоящем се намират в имота, поради което претендират заплащането на исковата сума от 45 000лв., представляваща дължими наемни вноски за периода м.05.2017г.-м.01.2018г., както и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД.

В молба във връзка с дадени указания по чл.129, ал.2 ГПК уточняват, че правата върху имота на Г.П. са 3/4ид.ч., а тези на К.П. са ¼ ид.ч. и в това съотношение претендират исковите суми.

В хода на производството е починала ищцата Г.П., спрямо която делото е прекратено с определение от съдебно заседание на 26.02.2019г. Като  неин правоприемник и единствен наследник съгласно представеното удостоверение за наследници /стр.60/ се явява другият ищец К.П..

Ответникът не оспорва имотът да е собственост на ищците, обстоятелството в него да се намират вещи на С.Т.“ ЕООД, който е бил негов наемател, както и да е бил назначен от ЧСИ за пазач при извършения опис по изпълнително дело, по което е взискател на бившия наемател и тези вещи понастоящем да се намират в имота. Оспорва исковете с възражение да не е било постигнато съгласие и да не е сключвал договор за наем с ищците, в тази част никога да не е ползвал имота, поради което няма качеството наемател и не дължи заплащането на наемна цена.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

От фактическа страна не е предмет на спор Г.П. и К.П. да са съсобственици на следния недвижим имот:  Магазин № 2 в гр.София, ж.к.*********партер, с разгърната застроена площ от 373.35 кв.м., състоящ се от 1.Първи етаж-търговска зала, складови и офис помещения, санитарен възел и вътрешна стълба за втори етаж и 2.Втори етаж-търговска зала, офис и санитарен възел, при съседи: изток-междублоково пространство /стълби/, запад-проход между блок 13 и 14 и помещение от съседен апартамент, север-коридор от вход на бл.13 и съседен апартамент и юг-ул.Пиротска, заедно с 6.043% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ І-38, кв.65, местността „Пробив бул.П.Славейков“ по плана на гр.София. Правата им са 3/4 ид.ч. за Г.П. и 1/4 ид.ч. за К.П., а с оглед смъртта на първата в хода на производството вторият ищец по наследствено правоприемство и като единствен наследник по закон е придобил правото на собственост върху целия имот.

Собствениците предоставили под наем имота на „С.Т.“ ЕООД, който бил ползван като магазин от веригата „Пикадили“,  договорът с когото бил развален 07.04.2017г. поради неизпълнение задължението на наемателя за плащане наемната цена. Дружеството напуснало имота, но оставило в него принадлежащи му движими вещи-стелажи и оборудване, за които не е спорно да се намират в него и понастоящем.

Безспорно е, че против бившия наемател „С.Т.“ ЕООД било образувано изпълнително дело № 20177810400278 при ЧСИ Г. *** действие СГС, за задължения към „И.“ АД, по което последната е взискател. Взискателят и ответник по настоящото производство насочил принудителното изпълнение към оставените в имота движими вещи на длъжника, във връзка с което на 26.04.2017г. съдебният изпълнител  извършил опис и назначил банката за пазач.

К.П. изпратил писма до ЧСИ и ответника „И.“ АД /стр.4/, връчени съответно на 26.04.2017г. и 27.04.2017г., в които поискал вещите на бившия наемател, които се намират в имота да бъдат изнесени, както и изявление, че считано от 26.04.2017г. му дължат солидарно наем в месечен размер от 5000лв. до изпразване на имота, тъй като нарушават владението и правото на собственост без основание.

Въз основа тези доказателства съдът намира исковете за неоснователни по следните съображения:

Съгласно чл.228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му плати определена цена. Той е двустранен- и за двете страни възникват права и задължения; възмезден-размяна на насрещни престации, консенсуален-произвежда действие от сключването и неформален-в закона не е предвидена писмена форма за действителност. Като всеки друг договор, за да се счита сключен и да породи правно действие е необходимо постигането на съгласие между страните изразяващо се в съвпадение на насрещните им волеизявления съобразно чл.13 и чл.14 ЗЗД. Според чл.14, ал.1 ЗЗД договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя. По начало приемането на предложението трябва да бъде изрично, т.е. да обективира волята на страната, до която е адресирано, да се обвърже с договора. В гражданското право мълчанието не е равнозначно на съгласие. Възможно е приемането да се осъществи и с конклудентни действия, които за да заместят изричното волеизявление за приемане на предложеното изпълнение и да формират съгласие за сключване на договора, следва да са такива, че да манифестират ясната воля на страната за нейното съгласие.

В настоящия случай представеното по делото писмо /стр.4/ по правната си същност представлява предложение по смисъла на чл.13 ЗЗД за сключване на договор за наем, което обаче не е прието с изрично волеизявление от страна на ответника и в този смисъл не може да се счита за сключен.

Договор не е сключен и с поддържаното от ищцовата страна приемане с конклудентни действия. Назначаването на ответника за пазач от ЧСИ по чл.470 ГПК на принадлежащите на бившия наемател движими вещи, намиращи се в имота, във връзка с принудителното изпълнение върху тях, както и функциите и задълженията му като такъв по чл.471 ГПК  не са равнозначни от една страна на фактическо ползване, а от друга като действие демонстриращо намерение и желание това ползване да бъде осъществено в рамките на облигационно правоотношение с ищеца. Задълженията на пазача са изцяло свързани с опазване имуществото на длъжника и всичките му действия подчинени на тази цел. Той следва да ги изпълнява там, където се намират вещите /арг. от чл.470, ал.3 ГПК/, с грижата на добър стопанин и да дава сметка за приходите от нея и за разноските по пазенето й. Съгласно чл.472 ГПК ако са нужни разноски за пренасяне или пазене на вещта, те се внасят предварително от взискателя. В конкретния случай такива разноски биха били заплащането на наем на ищеца, като собственик на имота, в който се съхраняват, но те не се дължат само поради факта на местонахождението на вещите, а предполагат облигационно правоотношение, каквото не може да се приеме да е възникнало. Идентично е разрешението и в хипотезата, при което за пазач е назначено не трето лице, а взискателя.

Доводът на ищцовата страна, наведен в писмените бележки, договорът да съставлява търговска сделка с позоваване на чл.301 ТЗ е неоснователен. Твърдяния да е сключен договор за наем не попада във визираните в чл.286 ТЗ сделки, които да го определят като търговска сделка, а законовата презумпция за съгласие на търговеца, от името на който е осъществено действие без представителна власт при непротивопоставяне веднага след узнаването в случая е неприложима.

След като по делото не е доказано съгласие на ответника, не е налице основание да се приеме сключването на договор за наем, поради което и такова облигационно правоотношение между страните  не е възникнало. Липсата на сключен договор предпоставя и липса на задължение за ответника да заплаща наем, обуславящо неоснователност на предявения иск по чл.232, ал.2 ЗЗД за главница и като последица неоснователност на съединения акцесорен иск за лихви за забава по чл.86 ЗЗД.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски. Ответникът е направил такива за свидетел в размер на 50лв. и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на сумата от 100лв. съгласно чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл.78, ал.8 ГПК или общо сумата от 150лв.

Водим от горното съдът    

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Г.П., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.*********–лично и като правоприемник на починалата в хода на процеса ищца Г.К.П., ЕГН **********, против „И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД за сумата  45 000лв., представляваща неплатени наемни вноски по договор за наем за периода м.05.2017г.-м.01.2018г. и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 3081.51лв., представляваща лихви за забава за периода 26.05.2017г.-31.01.2018г.

ОСЪЖДА К.Г.П., ЕГН **********, от гр.София, да заплати на „И.“ АД, *** разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 150лв.

 

 

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                        СЪДИЯ: