ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 220/9.2.2021г.
гр. Пловдив, 09 февруари 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ГР. ПЛОВДИВ, Първо отделение, Четиринадесети състав в публично заседание на седми януари през две
хиляди двадесет и първата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното
от съдията частно административно дело №
1723 по описа за 2021 год. на
Административен съд – гр. Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 147, ал.3 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закон за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл.144, ал.2 ДОПК вр. с чл.107 ДОПК.
Образувано е по жалбата на П. Н.Н., лично и като ЕТ“Ариско– П. ***, срещу решение
№ 30 от 11.05.2020 г. на директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Пловдив, с което жалбата, подадена срещу акт за установяване на
задължение по декларация № 449/ 03.06.2019 г., издаден от С.Л.П.– гл.инспектор
в отдел „Събиране и контрол” на дирекция „МДТ” при Община Пловдив, е оставена
без разглеждане, а производството по нея е прекратено.
В жалбата се оспорва процесното
решение. Счита, че процедурата по чл.32 от ДОПК при връчване на АУЗД е била
опорочена, поради което жалбата му пред директора е била допустима за
разглеждане. Оспорва съставените протоколи за извършени проверки на адреса.
Твърди, че на посочения адрес пребивавали постоянно жалбоподателят и съпругата
му, а често и неговите синове. Не посещават работно място извън посочения
адрес, поради което на практика цял ден са си вкъщи. Твърди, че не е изпълнена
в цялост процедурата по връчване на АУЗД, в това число и на представения
електронен адрес. Развива подробни съображения в тази връзка, както и по
същество във връзка с незаконосъобразността на акта, тъй като част от имотите,
за които са му вменени задължения за следващи години, са били предмет на
публична продан, поради което неправилно са му били вменени задължения. Прави
се искане да бъде отменено обжалваното решение, а преписката да се върне на
административния орган за произнасяне по същество.
Ответникът - директор на дирекция „Местни данъци и такси“
при Община Пловдив, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Я., намира
жалбата за неоснователна, и моли съда да потвърди процесното решение, издадено
на основание чл.147, ал.2 от ДОПК, като законосъобразно и правилно. Излага
подробни съображения в становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – гр. Пловдив, след като прецени допустимостта на
постъпилата жалба /видно от приложената разписка на л.24 по делото, решението е
връчено на 26.06.2020г., а жалбата е подадена чрез административния орган по
пощата на 03.07.2020 г., видно от приложения в оригинал на пощенски плик/ и като обсъди всички събрани по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
С процесното решение № 30/ 11.05.2020 г. на директора на дирекция „МДТ“ жалбата
на лицето срещу АУЗД № 449/ 03.06.2019 г. е оставена без разглеждане поради просрочие.
Горестоящият орган е приел, че процесният АУЗД е издаден на основание чл. 107,
ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1-5 и чл. 96 от ЗМДТ е връчен по реда на
чл. 32, ал. 6 от ДОПК и тъй като не е бил обжалван в законоустановения срок е
влязъл в сила.
Органът в решението си е приел, че съобщаването е извършено в унисон с
изискванията за връчване, предвидени в чл. 29 и сл. ДОПК на посочения от едноличния търговец адрес за кореспонденция в
гр. Пловдив, ***.
Позовал се е и на чл. 5, ал. 1. от Общите правила за условията за доставяне
на пощенските пратки и пощенските колети (Приети с Решение № 581 от 27.У.2010
г. на Комисията за регулиране на съобщенията). Посочено е, че пратката,
съдържаща акт за установяване на задължение по декларация № 449 / 03.06.2019г.
се е върнала на 25.06.2019г., с отметка от "Български пощи" ЕАД, че
същата е "непотърсена" от получателя, поради което АУЗД е бил връчен
по реда на чл. 32 от ДОПК чрез прилагане към досието, след две посещения на адреса
за кореспонденция на едноличния търговец,за което са съставени съответните
протоколи при спазване изискванията на чл. 50 ал. 2, 3 и 4 от ДОПК на
27.06.2019 г. и на 05.07.2019 г. Посочва се, че на 19.07.2019г. на определеното
за това място в дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив,
е поставено съобщение по чл. 32 от ДОПК, с изх. № 19 Ф-5695 / 15.07.2019г.,
ведно със списък на длъжниците е публикувано и в Интернет, за периода от 19.07.2019г.
до 02.08.2019г. Съобщение по чл. 32 от ДОПК, с изх. с изх. № 19 Ф-5695 /
15.07.2019г. е било изпратено до ЕТ "Ариско - П. Н.", с писмо, с
обратна разписка ИД Р8 4040 01ООРЕ, чрез пощенски оператор - "Български
пощи" ЕАД на адреса за кореспонденция на едноличния търговец - гр.
Пловдив, ***. Пратката, съдържаща съобщение по чл. 32 от ДОПК с изх. № 19
Ф-5695 / 15.07.2019г. се е върнала с отметка от "Български пощи" ЕАД,
че същата е "непотърсена" от получателя.
Направен е извод, че едноличният търговец и/или негов представител не е
намерен при посещенията за връчване на документи на адреса за кореспонденция -
гр. Пловдив, ул. "***, нито от служителите на "Български пощи"
ЕАД, нито от служителите (органи по приходите) на дирекция "Местни данъци
и такси" при Община Пловдив.
Прието е, че срокът за обжалване на АУЗД, връчен на 02.08.2019г., е изтекъл
на 16.08.2019г. (петък - присъствен ден). Посочва се, че установените с АУЗД задължения
за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци не са платени в
определения срок, поради което тяхното събиране е възложено на ЧСИ с акт за
възлагане събирането на публични вземания № 266 / 25.09.2019г. и към 30.09.2019г.
- датата на предаване на преписката на ЧСИ в дирекция „Местни данъци и
такси" при Община Пловдив няма постъпила жалба от ЕТ "Ариско-П. Н.".
По делото от страна на жалбоподателя се представиха писмени доказателства
за връчване на различни съобщения на едноличния търговец на адреса за кореспонденция
– протокол от 14.06.2019 г. на ТД на НАП, придружен с разписки за връчване на
документи, разпореждане от 04.06.2019 г. /л.76/ и разписка за връчване на
05.06.2019 г.; искане на жалбоподателя до публичен изпълнител от 06.06.2019 г.,
съобщение до жалбоподателя от Окръжен съд – Пловдив за получаване на препис от
решение по гр.д.№ 783/2018 г., връчено на адреса на 14.06.2019 г. и първа
страница на въззивна жалба от 28.06.2019 г. срещу решението по същото
гражданско дело; заявление от 18.05.2013 г. до ТД на НАП- Пловдив за ползване
на електронни услуги, предоставяни от НАП; справка за активен електронен адрес;
разрешение за ползване на електронни услуги от 18.05.2013 г. на орган по
приходите в ТД на НАП – Пловдив; справки –архив за осъществена кореспондения по
електронна поща на ЕТ“Ариско- П. Н.“; два броя удостоверения за извършване на
връчване по електронната поща на жалбоподателя от 08.07.2019 г. и от 09.07.2019
г. на документи, изпратени от ТД на НАП – Пловдив; протокол за въвод във
владение от 14.06.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив,
касаещ самостоятелен обект в сградата на ул.“Емил де Лавеле“ № 11 в гр.
Пловдив, както и постановление за възлагане на недвижим имот от 07.06.2019 г.,
връчени на 14.06.2019 г. на жалбоподателя; удостоверение от „Публикс“ ЕООД за това, че за периода 22.06.-30.06.2019
г. св. Н. Н.е бил в платен годишен отпуск; снимков материал на сградата на ***
в гр. Пловдив, отвън и отвътре, както и заверено копие на архитектурен проект
на първия етаж на сградата на посочения адрес.
От страна на ответника, освен представената административна преписка, се
представи договор № 18ДГ-746 от 20.08.2018 г., сключен между Община Пловдив и
„Аврора – БГ“ ЕООД за извършване на услуга по връчване на писма, покани,
съобщения, уведомления, разписки и др. срещу заплащане.
По делото се разпитаха трима свидетели.
Разпитаният св. Н. Н.– син на жалбоподателя, посочва, че през 2019 г. в
периода м. юни работил в гр. София до септември месец, но от 22.06 до 01.07 си
взел отпуска по случай рождения ден на баща си. Идвал си всяка година по това
време. В случая си бил в гр. Пловдив, на ул. „Емил Делавеле“ 11, в дома си. Св.
Посочва, че семейството нямат друг имот и няма къде другаде да отседне. Според
него никой през този период не е идвал, а преди обяд си е бил вкъщи всеки ден.
Баща му също работел от вкъщи. Спомня си, че имали проблеми с магазина, който е
бил на долен етаж и преди ползвал за офис. Нямали достъп до него тогава.
Магазинът се намирал в кооперацията, на партерния етаж. Спомня си, че баща му си
вършел дълго време работата вкъщи, не е имал чести излизания. Майка му била безработна
и също си била вкъщи по това време, брат му също. Посочва, че не е имало някой,
който ги е търсил по това време. Ако баща му го търсили, той винаги се отзовавал.
На адреса получавали писма и връчвания. Посочва, че преди обед всеки ден си е
бил вкъщи, както и че врата е с екран с табло, на което се натиска даден номер
и позвънява звънец. Освен това имало табели, пишело кой номер за кое семейство
е. Звъни звънец, има домофон, който е за всеки апартамент отделен. Улица „Емил де
Лавеле“ № 11 бил адрес на конкретната сграда, но същата била на четири етажа и
един междинен. Общо пет семейства живели в сградата и всички били на този
адрес. Има табло, входна врата и табло със звънци, на което било описано всяко
семейство на кой номер отговаря.
Св. П.Д. посочва, е от около 2 години изпълнява функцията да съпътствам
инспекторите при посещения на адрес. Той е съм служител в охранителната фирма „Аврора“,
а последните имали договор за тази дейност с общината. При предявяване на протокол
877 от 27.06.2019 г. на л. 44 от делото на свидетеля, същият посочи като негов
подписа най-долу вляво на „присъствали“ под № 1.
Свидетелят си спомня да е бил на адреса, няколко пъти. Спомня си, че в
единият от случаите даже успели да връчат книжата. Когато ходели на адресите,
оставяли съобщения - листчета, които залепят, ако лицата не могат да бъдат
открити. Поставяли ги на звънец, на входна врата, на блока или къщата. Водели
се уведомления. Ходел на адресите, когато му се обадят, за да присъства на
връчването. Случвало се да ходи поне два пъти в седмицата, в зависимост колко
актове имат да връчват. Свидетелят отивал да ги вземе от данъчната служба, а те
са подредили документите по адреси. Общо били трима човека. Св. не се обажда по
телефон, самите инспектори от данъчното
го правели. Не си спомня конкретния случай. Помни, че винаги звънят на звънеца
на адреса. Спомня си, че отишли на централния вход на сградата. Там имало
кафене до входа. Посочва, че на масата на кафенето написали уведомлението на
кой трябва да се обади човекът, когото търсели. Посочва, че входът е на
кооперацията. Вратата била затворена, не могли да стигнат до входната врата на апартамента.
Посочва, че колегата звънял по името на звънеца. Няма спомени дали са търсили
на друг обект лицето. Само в апартамента го търсили. Съобщенията ги попълват, когато
звънят на звънеца, но никой не се показал, и за да уведомят човека, попълват
уведомление с имената му или с фирмата. Свидетелят посочва, че не е негово задължение
да попълни тези уведомления. На тях се пишело към кого да се обърне, залепвали
го или го оставяли в пощенска кутия. В конкретния случай не си спомня къде е
било сложено уведомлението. Посочва, че предявеният от съда протокол не са го
подписали на масата на заведението, другаде го били подписали. Понякога били
подготвени и ги разписвал веднага или на следващия ден, като отиде да се
подписва. Не си спомням кога е подписал конкретния протокол. Спомня си, че
ходили на адреса няколко пъти, както и че в друг случай, в който вече връчили,
колегата звъннал по телефона и човекът излязъл. Преди това ходили няколко пъти
и нямали никаква връзка с лицето.
Свидетелят С.п. – главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ в дирекция
„Мести данъци и такси“ при Община Пловдив посочва, че връчва документи с фирма
Аврора, с техен представител и служебна кола. Посочва, че на адрес ходят по
двама човека и двама инспектори. Твърди, че ако бъде намерен човекът, когото
търсят, му връчват документите, а ако не го намерят, имат бележки, които са
напечатани и се попълват от инспектора, който е извършил посещението. Поставят
ги на вратата, ако не могат да влязат, ги оставят и отвън, на видно място,
където хората минават и си ги виждат. Голяма част от хората, които не намират,
после се обаждали. За конкретните случаи на ул. „Емил де Лавеле“ си спомня, че
са ходили там доста пъти – преди 6-7 г.
и са връчвали документи на същото лице. Миналата година пак му връчили едно
решение. Спомня си, че отишли свидетелят П., С.П.и П.Д.. Адресът се намирал на
главната улица зад общината, вляво били звънците. Звъннали на звънеца, никой не
отговорил и оставили бележки с телефона на г-жа П.. Към онзи момент нямали
телефонен номер, на който да се обадят. След един-два месеца имало едно решение,
което трябвало да връчи, а му бил даден вече от юристите телефонен номер на
лицето, тъй като след като депозирало жалбата, лицето е посочило телефон. Като
отишли, свидетелят се обадил по телефона, лицето слязло и на масата на едно
заведение му му връчил решението. Посочва, че не е звънял на звънеца.
Свидетелят посочва, че като направят посещенията, връщали се в дирекцията, където
имат регистър, в който под пореден номер е описват всички. Имат и разписка,
която е пак с регистър под номер и когато не намерят лицето, пишат дата и час,
„лицето не е намерено на адрес“ и се подписвали. След разписката издавали
протокол. Правели посещенията през седем дни. Свидетелят твърди, че не познава жалбоподателя, но мястото, на което живее бил
запомнящо се. Не моли да отидат до там с кола, тъй като е забранена зона и
ходили пеша. Спомня си, че е връчвал на жалбоподателя като на физическо
лице актове и го е намирал на адреса. Шест
– седем пъти бил ходил. Не може да каже дали тогава е имало телефонен номер.
Посочва, че няма практика да се събират данни като телефонен номер, но ако бъде
посочен, ще има. Посочва, че се занимава с физически лица и с фирми, имат
достъп до търговския регистър, и до ГРАО за физическите лица – постоянен и
настоящ адрес, но телефони нямали. Ако лицето си било посочело и ръчно бил
въведен, тогава имало данни. Твърди, че когато е фирма, взимали информация от
търговския регистър, адрес за кореспонденция и седалище и посещавали актуалния
в търговския регистър адрес, каквото имало посочено, но понякога имало и стари
телефони. Посочва, че не е питал в кафенето как може да намери жалбоподателя.
Спомня си, че имало панорамно стълбище, с прозорци. Срещу входа на жилището имало
5-6 маси, където жалбоподателят слязъл и там му връчили решението. Освен до кафенето,
срещу сграда също имало маси. Имало седнали хора. Не си спомня какво има на първия
и втория етаж от сградата, но входната врата на стълбището била заключена.
Имало звънци, на които звънят, а ако отворят се качвали, ако не – оставяли
бележка. Закачали бележките, ако имало пролуки по звънците, или ако имало място,
ги залепвали. Посочва, че поставили бележка на входа. Не си спомня дали е имало
табела с офис.
От така събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира
жалбата за основателна.
Съобразно чл. 29, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, връчването на съобщенията в
административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на
субекта. Връчването се извършва от органа по приходите или от друг служител
(връчител). Съобщенията могат да се връчват чрез изпращане на писмо с обратна
разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното
действие.
Според чл. 29, ал. 2 от ДОПК, всяко лице има право да посочи пред органите
по приходите електронен адрес за получаване на съобщения.
Според чл. 29, ал. 4 от ДОПК,
съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно
съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по
приходите.
Съобразно, чл. 30, ал. 6 от ДОПК, електронното съобщение се смята за
връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно
електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от
информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на
електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите
разпечатка на записа в информационната система.
Цитираният текст на чл. 29, ал. 1 ДОПК, очевидно императивно изисква,
съобщенията да се връчват на адреса за кореспонденция. В този смисъл, правилата
за връчване установени в чл. 29, ал. 3 и 4 от ДОПК, за връчване на съобщения
чрез писмо с обратна разписка, телефакс или по електронен способ са предвидени
като възможност, към която следва да се пристъпва, ако връчването на
съобщението по чл. 29, ал. 1 ДОПК не е осъществено. Императива, съобщението
първо да се връчва на адреса за кореспонденция следва и от чл. 28, ал. 4 ДОПК,
който изисква посочване на лице за връчване на съобщение при отсъствие от
адреса за кореспонденция за повече от 30 дни, което изискване не би имало
смисъл, ако връчването на съобщение по електронен способ е равностойна
алтернатива на задължителното връчване на съобщението на адреса за
кореспонденция от връчител по чл. 29, ал. 1 ДОПК( в този смисъл Определение №
8521 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6447/2012 г., I о., докладчик съдията
Маруся Д.а).
В разпоредбите на чл. 28 – чл. 33 от ДОПК от Глава Шеста от ДОПК,
озаглавена "Съобщения", приложими в настоящото производство във
връзка с препращащата норма на чл. 4, ал.1 от ЗМДТ, са регламентирани правила
за връчване на съобщения, касаещи актове, документи и книжа в производството по
ДОПК. В разпоредбата на чл. 32 от ДОПК, озаглавена "Връчване чрез
прилагане към досието", са регламентирани особени правила за връчване на
съобщения, касаещи актове, документи и книжа в производството по ДОПК. Касае се
за извънреден способ, който се прилага в случаите, когато не е възможно да бъде
извършено връчване по някой от редовните способи за връчване, и в частност, по
реда на чл. 29 от ДОПК.
Съгласно нормата на чл.29, ал.4 от ДОПК Съобщенията могат да се връчват
чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на
квалифициран електронен подпис на органа по приходите.
От представените по делото доказателства става ясно, че лицето е
пребивавало на адреса за посочения период, в който е търсено от служители на
пощите и от органите на общинската приходна администрация. За горното са
представени множество доказателства, от които е видно, че лицето не се е
укривало, тъй като е намирано на адреса от служители на различни други
институции.
Съдът намира, че от страна на приходната администрация не са извършени всички
възможни действия и в изпълнение на горе цитираната норма. Св. П. заяви
съдебно заседание, че правят справка в търговския регистър за
декларирани данни за контакт, преди да пристъпят към търсене на лицето. Това
очевидно не отговаря на истината, тъй като по делото е представена такава
справка, а и съдът служебно извърши такава в търговския регистър, от която е
видно, че още към 22.12.2010 г. едноличният търговец е декларирал електронен
адрес за контакт. Освен това от представените справки от НАП става ясно, че
този адрес е активен и лицето
многократно получава съобщения, покани и административни актове, включително и
за процесния период, когато е било търсено от органите на общинската приходна
администрация.
Ето защо съдът намира, че за да се пристъпи към извънредния способ на
връчване по чл.32 от ДОПК, следва да се изчерпят възможностите на чл.29 от ДОПК, което не е било сторено, а в случая е имало такава възможност.
При това положение, явно не е възможно да се приеме, че адресата на ААУЗД е
бил уведомен по предвидения за това процесуален ред и при охраняване на
неговото право на участие и защита в административното производство, за
издадения срещу му акт, с който в негова тежест се възлагат конкретни
задължения спрямо бюджета.
Това обоснова извода, че подадената жалба срещу индивидуалния
административен акт е била допустима като заявена в срок и при наличието на
правен интерес.
От страните се прави искане за присъждане на разноски, които предвид изхода
от спора следва да се присъдят на жалбоподателя. Съищте се констатираха в
размер на 65 лв., съгласно приложен списък с разноските.
Ето защо, на основание чл. 147, ал. 3 от ДОПК и чл. 88, ал. 3 от АПК във
връзка с § 2 от ДР на ДОПК, Съдът
О П Р ЕД Е Л И :
ОТМЕНЯ решение № 30 от 11.05.2020 г. на директор на дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Пловдив, с което жалбата, подадена срещу акт за установяване
на задължение по декларация № 449/ 03.06.2019 г., издаден от С.Л.П.–
гл.инспектор в отдел „Събиране и контрол” на дирекция „МДТ” при Община Пловдив,
е оставена без разглеждане, а производството по нея е прекратено.
ВРЪЩА преписката на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив за
произнасяне по съществото на спора по жалбата на ЕТ“Ариско– П. ***, ЕИК
*********, против акт за установяване на задължение по декларация № 449/
03.06.2019 г., издаден от С.Л.П.– гл.инспектор в отдел „Събиране и контрол” на
дирекция „МДТ” при Община Пловдив.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на ЕТ“Ариско– П. ***, ЕИК *********, с
представляващ П. Н.Н., сумата от 65 /шестдесет и пет/ лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: