№ 228
гр. Добрич, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20243230102301 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “БАНКА ДСК” ЕАД
– гр. София, със седалище и адрес на управление: гр. София, община
Оборище, ***, регистрирана по ф. д. №756/1999 год. при СфГС, с ЕИК на
търговеца *********, представлявяно от изпълнителните директори В. М. С.
и Д. Д. М., чрез упълномощения юрисконсулт Б. Н. срещу З. А. С., ЕГН
**********, гр.Добрич, ***. Исковете са с пр. осн. чл.422 от ГПК във вр. с
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, а именно: съдът да
приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумите, визирани в Заповед №1110/02.10.2023г., изд. по ч. гр. д.
№2471/2023г. по описа на ДРС, а именно: 1748,09 лева – главница по договор
за кредит от 16.06.2022г., ведно със законната лихва от 27.09.2023г. (датата на
подаване на заявлението) до окончателното изплащане; 190,36 лева –
неплатена договорна възнаградителна лихва за периода от 25.12.2022г. до
04.09.2023г.; 7,77 лева – лихвена надбавка за забава за периода от 25.12.2022г.
до 04.09.2023г; 13,38 лева – мораторна лихва за периода от 05.09.2023г. до
25.09.2023г.
Ищецът твърди, че вземането срещу ответника произтича от договор за
кредит за текущо потребление от 16.06.2022 г., сключен между “БАНКА
ДСК”АД, като кредитор и З. С., като длъжник, по силата на който договор,
банката е предоставила на ответника кредит в размер на 1900 лева., която сума
е преведена на 16.06.2022г. по разплащателната сметка на С.. Срокът на
1
издължаване на кредита е 60 месеца, считано от усвояването му. Крайният
срок на договора е уговорен до 16.06.2027г., съгласно погасителния план,
който е неразделна част от договора. Общата стойност на плащанията по
кредита са в размер на 2651.37 лв. Кредитът се олихвява с фиксиран лихвен
процент в размер на 13.99% годишно.
Длъжникът не е изплатил изцяло кредита и е просрочил вноски, като
последното му плащане е било на 12.12.2022г. на сума в размер на 44.31 лв., с
която са били погасени частично вноски от предходни месеци. След тази дата,
няма извършвани никакви плащания от страна на С..
Поради допусната забава над 90 дни, “Банка ДСК” АД е обявила
кредита за предсрочно изискуем на осн. чл.60, ал.2 от ЗКИ и е изпратила
покана-уведомление до длъжника, която му е връчена на адреса на
05.09.2023г., като това е датата на настъпване на предсрочна изискуемост.
След настъпване на изискуемостта, ответникът не е заплатил
задълженията си към банката, поради което тя е предприела действия по
снабдяване с изпълнителен лист, като е подала заявление по реда на чл.417,
т.2 от ГПК срещу З. А.. Заповедният съд по образуваното ч. гр. д.
№2471/2023г. е издал заповед срещу длъжника и е постановил да заплати
следните суми: 1748,09 лева – главница по договор за кредит от 16.06.2022г.,
ведно със законната лихва от 27.09.2023г. (датата на подаване на заявлението)
до окончателното изплащане; 190,36 лева – неплатена договорна
възнаградителна лихва за периода от 25.12.2022г. до 04.09.2023г.; 7,77 лева –
лихвена надбавка за забава за периода от 25.12.2022г. до 04.09.2023г; 13,38
лева – мораторна лихва за периода от 05.09.2023г. до 25.09.2023г, както и
сторените по делото разноски в размер на 41.59 лв. – държавна такса и 50.00
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника, при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
чрез залепване на уведомление на входната врата на жилището на С. в
гр.Добрич на 04.05.2024г. /постоянен и настоящ адрес/. С Определение от
28.06.2024г. заповедният съд е указал на заявителя, да предяви искове срещу
длъжника за установяване на вземанията си в 1-мес. срок от получаване на
съобщението и е спрял принудителното изпълнение по изп. д. №709/2023г. по
описа на ЧСИ Н. Ников.
В дадения срок ищцовото дружество е подало настоящата искова молба,
с която моли, съдът да приеме за установено в отношенията между страните,
че ответникът му дължи горевизираните суми, присъдени със Заповед №1110
от 02.10.2023г., издадена по ч. гр. д. №2471/2023г. по описа на ДРС.
Ищецът претендира сторените съдебни разноски в установителното
производство, както и тези по заповедното.
С Разпореждане от 25.09.2024г. ДРС е изпратил на ответника препис от
исковата молба и от доказателствата към нея. Актът е бил получен от
пълнолетен член от семейството на С. на 12.10.2024г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението
2
ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото, проведено на 27.02.2025г., с оглед
непредставяне в срок от ответника на отговор на исковата молба, неявяването
на З. С. и/или на негов представител в първото редовно проведено съдебно
заседание по делото, липса на изрично искане от ответника, процесът да бъде
разгледан в негово отсъствие, направено от съда указване на ответника на
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на
исковете, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени
доказателства, поради постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от
ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ДРС е
прекратил съдебното дирене и е приел, че са налице предпоставките за
произнасяне с неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяването на неприсъствено решение срещу ответника, което
ищцовото дружество е направило изрично в съдебно заседание на
27.02.2025г., чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Б. Н..
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и ако искът
е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и представените доказателства; съгласно чл.239, ал.2 от ГПК,
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза,
като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените
искове са вероятно основателни.
С оглед наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, предявените искове са основателни и трябва да бъдат уважени, а
именно: съдът следва да приеме за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца следните парични задължения, а именно:
1748,09 лева – главница по договор за кредит от 16.06.2022г., ведно със
законната лихва от 27.09.2023г. (датата на подаване на заявлението) до
окончателното изплащане; 190,36 лева – неплатена договорна
възнаградителна лихва за периода от 25.12.2022г. до 04.09.2023г.; 7,77 лева –
лихвена надбавка за забава за периода от 25.12.2022г. до 04.09.2023г; 13,38
лева – мораторна лихва за периода от 05.09.2023г. до 25.09.2023г., за което е
издадена Заповед №1110/02.10.2023г., изд. по ч. гр. д. №2471/2023г. по описа
3
на ДРС.
Ищецът е поискал присъждане на сторените съдебни разноски в
установително производство и е представил списък с такива /л.35/. С оглед
изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата държавна
такса в настоящото производство в размер на 178.33 лева /л.19/ и
юрисконсултско възнаграждение в размер 300.00 лв., /присъдено на осн. чл.78,
ал.8 от ГПК и определено, съобразно действителната фактическа и правна
тежест на делото, а също и предвид заявения правен интерес/, или общо
сумата от 478.33 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените съдебни
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №2471/2023г. по описа на
ДРС, а именно: 41.59 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, или общо: 91.59 лв.
Водим от горното, на основание чл.238 от ГПК във връзка с чл.239 от ГПК,
Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът З. А. С., ЕГН **********, гр.Добрич, *** дължи на ищеца
“БАНКА ДСК” ЕАД – гр. София, със седалище и адрес на управление: гр.
София, община Оборище, ***, регистрирана по ф. д. №756/1999 год. при
СфГС, с ЕИК на търговеца *********, представлявяно от изпълнителните
директори В. М. С. и Д. Д. М., присъдените със Заповед за изпълнение на
парично задължение №1110/02.10.2023г., издадена по ч. гр. д. №2471/2023г. по
описа на ДРС, суми, а именно: 1748,09 лева – главница по договор за кредит
от 16.06.2022г., сключен между кредитора „Банка ДСК“ АД и
кредитополучателя З. А. С., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.09.2023г. (датата на подаване на заявлението) до окончателното
изплащане, 190,36 лева – неплатена договорна/възнаградителна лихва за
периода от 25.12.2022г. до 04.09.2023г.; 7,77 лева – лихвена надбавка за забава
за периода от 25.12.2022г. до 04.09.2023г. и 13,38 лева – мораторна лихва за
периода от 05.09.2023г. до 25.09.2023г.
ОСЪЖДА З. А. С., ЕГН **********, гр.Добрич, *** да заплати на
“БАНКА ДСК” ЕАД – гр. София, със седалище и адрес на управление: гр.
София, община Оборище, ***, регистрирана по ф. д. №756/1999 год. при
СфГС, с ЕИК на търговеца *********, представлявяно от изпълнителните
директори В. М. С. и Д. Д. М., сторените съдебни разноски в настоящото
установително производство по гр. д. №2301/2024г. по описа на ДРС в размер
на 478.33 лв. /четиристотин седемдесет и осем лева и тридесет и три
стотинки/, от които: 178.33 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер
300.00 лв., както и сторените съдебни разноски в заповедното производство по
4
ч. гр. д. №2471/2023г. по описа на ДРС в размер на 91.59 лв. /деветдесет и
един лева и петдесет и девет стотинки/, от които: 41.59 лв. – държавна такса и
50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5