МОТИВИ:
Подсъдимият
С.Г.К. - роден на xxx xxx, жител
и живущ xxx, българин,
български гражданин, средно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx
е обвинен в това, че на 07.10.2009год. в стопанска сграда в домът си на xxxx в с. С. б., обл. М. укрил 5 куб. м. незаконно
добит от другиго дървен материал - дърва за горене от видовете „дъб” и „цер” на
обща стойност от 125.00 лв. – престъпление по чл. 235, ал. 2, предл. 1-во във
връзка с ал. 1 от НК.
Представителят на обвинението поддържа
повдигнатото обвинение, счита същото за безспорно установено по делото от
събраните доказателства и моли съда да признае подсъдимия за виновен, като при
определяне на наказанието, наложи наказание при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, тъй като подсъдимият К. е
осъждан, като отчете, че настоящото деяние е извършено в изпитателния срок по
предходно осъждане, изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, по което
е отложено за изпитателен срок от три години. Тъй като съдебното следствие е проведено
по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК счита, че съдът императивно следва да приложи
разпоредбата на чл. 58а от НК, редакцията на закона към датата на извършването
на деянието, който е по-благоприятен за дееца и да определите на същия, прилагайки
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б”, предл. първо от НК наказание
Пробация, чрез налагане на пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и
т. 3 от НК, а именно пробационната мярка по т. 1 „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от 1 година със задължително явяване два пъти седмично
пред пробационен служител, мярката по т. 2 „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” също за срок от 1 година, а по т. 3 „Ограничения в
свободното предвижване”, която да бъде от вида с налагане на забрана за посещаване на недвижимите имоти в землището на с. С. б.,
които попадат в горския фонд, която намира подходяща предвид извършеното
престъпление. Смита, че предложените по вид и размер наказания биха оказали
търсения от закона ефект върху подсъдимия, тъй като с оглед обстоятелството, че
подс. К. няма постоянна работа, наказанието глоба е неприложимо спрямо същия. На
основание чл. 235, ал. 7 от НК предлага още подсъдимият да бъде осъден да
заплати равностойността на предмета на престъплението, както и направените по
делото разноски.
Подсъдимият по
делото прави самопризнание, като изцяло признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт на РП - М., като е изразил становище,
че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Съзнава извършеното
и съжалява. Назначеният по делото служебен защитник на подсъдимия предлага на
съда да постанови присъда с която признае подсъдимия за виновен, като моли съда
да определи наказанието при условията на чл. 58а НК с прилагане на разпоредбата
на чл. 55 НК, която е по-благоприятна за дееца, тъй като деянието е извършено
на 07.10.2009 г., редакцията към момента на извършване на деянието. А именно
пробация, за срока към минимума визиран от законодателя, като счита че така
определено същото би постигнало целите, които законодателят е визирал в чл. 36 НК.
Представените и приети от съда по делото
доказателства са писмени и гласни.
Съдът след като ги обсъди в тяхната връзка и
съобрази становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият С.Г.К. е осъждан два пъти, като за извършени престъпления
по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, и т. 5, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, по чл.
339, ал. 1 от НК и по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, във връзка с чл. 194, ал. 1
от НК са му наложени наказания лишаване от свобода, изтърпяването на което било
отложено за изпитателен срок от три години, считани от 15.04.2009 год., като
деянието по настоящето наказателно производство е извършено в този срок.
Подсъдимият К. xxx, но живее в с. С. б., обл. М.
на адрес xxxx .На 16.02.2006 год. продал 1/2 част от
недвижим имот в с. К.. Към датата на извършването на деянието нямал
регистрирано МПС.
На 07.10.2009 год. св. Й. В. Л. - изпълняващ длъжността
“горски стражар” в РДГ Б. и св. М. С. Г. – изпълняващ длъжността „горски
надзирател” в РДГ Б. получили анонимен сигнал, че С.Г.К. xxx укривал в дома си
на адрес xxxx незаконно добит дървен материал. Двамата
свидетели отишли на посочения адрес в с. С. б. и констатирали, че в стопанска
постройка, намираща се в двора на недвижимия имот срещу улицата се съхранявали
дърва за горене от видовете „дъб” и „цер” немаркирани с КГМ, ЕГМ или Общинска
марки. Дървата били прясно отрязани с моторен трион, масивни, с дължина от един
метър, със среден диаметър от 14 до 18 сантиметра и след измерване установили, че
са 5 куб. м. Двамата свидетели не установили наличието на моторен трион или на
МПС, които да са послужили за отрязването и транспортирането на намерените
дърва в стопанската постройка на подсъд. К..
След като констатирали, че намерения от тях
дървен материал бил с незаконен произход, св. Й. Л. съставил два броя актове за
установяването на административни нарушения - с №127/07.10.2009 год. за
нарушаването на разпоредбата на чл. 80, ал. 14 от ЗГ и №128/07.10.2009 год. -
за нарушаването на разпоредбата на чл. 80, ал, 16 от ЗГ. Св. Л. съставил и
констативен протокол на подсъд. К. за установеното при проверката. С.Г.К.
подписал съставените му актове и получил преписи от тях.
От писмото на директора на ДГС М. от 08.12.2009
год. е установено, че подсъд. С.Г.К. xxx не е подавал заявление и не му е
издавано позволително за сеч, нито позволително за извозване на дърва за огрев
през 2009 год.
Според вещото лице М. В. стойността
на укритите дърва за огрев от подсъд. К. е 125.00 лв.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанието на подсъдимия. Производството
по делото е разгледано по реда на чл. 370 и сл. от НПК. Съдът приема
самопризнанието на подсъдимия, който признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт на РП - М.. Самопризнанието се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което
съдът с определение в съдебно заседание по делото обяви, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
на РП – М., на основание разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК. Същото напълно
съответства на показанията на разпитаните свидетели на досъдебното производство
по делото, същите се подкрепят от събраните по досъдебно производство № 1338/2009год.
по описа на РУ на МВР -М. писмени доказателства.
С
горното подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 235, ал.
2, предл. 1-во във връзка с ал. 1 от НК: на 07.10.2009год. в стопанска сграда в домът си
на xxxx в с. С.
б., обл. М. укрил 5 куб. м. незаконно добит от другиго дървен материал - дърва
за горене от видовете „дъб” и „цер” на обща стойност от 125.00 лв.
От субективна страна деянието е извършено с
пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Съзнавал е, че укрива
незаконно добит от другиго дървен материал - дърва за горене от видовете „дъб”
и „цер” в стопанска постройка.
Причини за извършване на деянието са - ниско
правосъзнание, слаби морално-волеви здръжки.
При определяне на наказанието съдът взе
предвид вида наказание, предвидено в съответните текстове на НК, разпоредбите
на общата част на същия закон касаещи материята, както и смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед индивидуализиране на
наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, подбудите
за неговото извършване, степента на обществена опасност на подсъдимото лице, смекчаващите
отговорността обстоятелства, съзнаването на вината и съжаление за извършеното, съдействие
за разкриване на обективната истина, както и отегчаващите
отговорността обстоятелства – степента на обществена опасност на деянието, минали
осъждания на подсъдимото лице.
Съдът призна подсъдимия за
виновен за извършеното деяние, представляващо престъпление по чл. 235, ал. 2, предл. 1-во във
връзка с ал. 1 от НК, но приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
“б”, предл. 1 от НК с оглед реда на разглеждане на делото и без да са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, прилагайки законът който е
най – благоприятен за дееца. Съгласно разпоредбата на чл. 58а НК, в редакцията действала към момента на
извършване на деянието когато в производството по чл. 372, ал. 4 от
Наказателнопроцесуалния кодекс съдът постанови осъдителна присъда, той не може
да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни
наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл. 55
от НК. Съдът на основание
чл. 235, ал. 2, предл. 1-во във връзка с ал. 1 от НК във вр. с чл.
55, ал. 1, т. 2, б. ”б” предл. първо във вр. с чл. 42а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т.
2, във вр. с ал. 3 и ал. 4 във вр. с чл. 42б, ал. 1 и ал. 2 от НК, във вр. с чл.
2, ал. 2 от НК замени предвиденото наказание „лишаване от свобода” с ПРОБАЦИЯ, чрез
налагане на пробационите мерки: задължителна регистрация по настоящия адрес на
подсъдимия К.:xxx с периодичност два пъти седмично, всеки вторник и четвъртък
от седмицата за срок от 6/ШЕСТ/ месеца и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 6/ШЕСТ/ месеца.
Съдът с оглед на събраните по делото
доказателства и предвид на обстоятелството, че подсъдимото лице е безработно
намери, че на същия не следва да бъде наложено наказание “глоба” което е
кумулативно предвидено в текста на закона, тъй като същото не би изпълнило
предвидените цели на наказанието в наказателния кодекс, поради което и на
основание чл. 55, ал. 3 от НК не наложи на подсъд. С.Г.К. по – лекото наказание “глоба”, което законът
предвижда наред с наказанието “лишаване от свобода”.
На основание чл. 235, ал. 7 от НК
присъди подсъд. К. да заплати равностойността на предмета на престъплението, който
липсва, а имемнно 125лв. в полза на Държавата.
Така определеното
наказание, съдът намира, че е от вид и характер да изпълни целите на
специалната и генералната превенция. Целите на наказанието, както по отношение
на подсъдимия, като го мотивират занапред да спазва законите и установения
правен ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им
въздейства предупредително и възпитателно.
При горния изход на делото съдът постанови подсъдимият да заплати по сметка на
ВСС сумата от 50 лева разноски по водене на делото, както и сумата от 5лв. държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
При горния фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: