Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София,08.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на втори
юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 7211 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 74943/25.03.2019г.
по дело № 53311 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 165-ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба
вх. № 8020029/21.09.2016г. на „Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** срещу
А.П.П., ЕГН **********, Т.П.Г., ЕГН ********** и В.Л.П.,
ЕГН ********** с правно основание на чл.150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане при разделна отговорност на ответниците
и равни дялове от по 1/3 за всеки от тях на сумите в общи размери, както
следва: сумата от общо 282,70лв. ,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия в апартамент
№ 84, в гр. София, ж.к. „*******за
периода от 01.11.2012г. до 30.04.2014г.; сумата от
51,23лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за
периода от 10.08.2012г. до 03.07.2017г.,
като ищецът е осъден да заплати на ответниците
съдебни разноски от 300лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5064596/11.04.2019г. по регистъра на
СРС, депозирана от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК
*******в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочило е, че
приетото решение по дело 4015/2015г. установявало че наследодателят П.А.П.
бил в облигационна връзка с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота Претендирало
е разноски.
Въззиваемите-ответници по исковете
А.П.П., ЕГН **********, Т.П.Г.,
ЕГН ********** и В.Л.П., ЕГН ********** са оспорил жалбата. Посочили са, че решението в
обжалваната част било правилно. Претендирали са разноски.
Третото лице
помагач на страната
на въззивника-ищец – „МХ Е.”ЕООД, ЕИК ********
не е изразило становище.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 8020029/21.09.2016г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** срещу А.П.П., ЕГН **********, Т.П.Г., ЕГН ********** и В.Л.П.,
ЕГН ********** с правно основание на чл.150
от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане при разделна отговорност на ответниците
и равни дялове от по 1/3 за всеки от тях на сумите в общи размери, както
следва: сумата от общо 282,70лв. ,
представляваща ½ от стойност на потребена
топлинна енергия и възнаграждение за дялово разпределение на енергията в апартамент
№ 84, в гр. София, ж.к. „*******за
периода от 01.11.2012г. до 30.04.2014г.; сумата от
51,23лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за
периода от 10.08.2012г. до 03.07.2017г.,
като му се присъдят и разноски по делото. Навело е твърдения, че ответниците са наследници на П.А.П., собственик на ½
ид.ч. от апартамента. Така след смъртта на П.П. ответниците станали съсобственици
на неговата ½ ид.ч. от имота имота при равни квоти и като такива са потребители на топлинна
енергия в имота, потребили енергия количества и на
стойност за които е предявен иск, изпаднали в забава на плащането им.
Ответниците А.П.П., ЕГН **********, Т.П.Г.,
ЕГН ********** и В.Л.П., ЕГН **********
в предоставения срок за отговор са оспорили исковете. Посочили са, че не са потребител на топлинна енергия в имота,
не били сключили договор с ищеца, не били представени доказателства, че са
собственици на имота, решението по дело
40151/2015г. на СРС не установявало същото, с решението се отричали
правата на Т.С.“ЕАД срещу наследодателя им, а и по това дело не било твърдяно
от наследодателят им, че е потребител на топлинна енергия. Признали са че в имота е доставена енергия в
количества, посочени от ищеца. Евентуално задълженията били погасени по
давност. Претендирали са разноски.
Третото лице
помагач на страната
на ищеца – МХ Е.”ЕООД, ЕИК *******не
е изразило становище.
По делото е приет препис от Решение от 03.12.2015г. по
дело № 40151/2015г. на СРС, 42-ри
състав, с което са уважени отрицателни установителни
искове и е признато за установено, че П.А.П. не дължи на Т.С.“ЕАД заплащане на
суми за потребена
топлинна енергия в имот с абонатен № 225378 за периода от 01.11.2006г. до май 2012г. в размер
на 837,97лв. поради погасяването й по давност, който препис е без подпис на
съдия и без отбелязване дали и кога е влязъл в силя.
Прието е удостоверение за наследници, съгласно което П.А.П.
е починал на 17.01.2016г. и
оставил за наследници по закон съпругата си В.П. и децата си А.П. и Т.Г..
Приети са изравнителни сметки , протоколи за отчет на
уреди за имот с абонатен № 225377 с
посочен титуляр П.А.П. съгласно които реален отчет е направен на
08.05.2014г. и на 08.05.2013г.
С прието заключение по техническата и счетоводна
експертиза вещото лице е посочило че стойност на реално доставена енергия в
имота за периода е 547,04лв., нямало данни да е платена., начислени били и суми
за дялово разпределение на енергията от 18,36лв., които също нямало данни да са
платени
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се
произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд
е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението в обжалваната част, в която съдът прие, че е допустимо:
Предявените искове са с правно основание 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 5 и чл. 9 от ЗН – иск за за заплащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди, за
имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава
на плащане на същото, за
възнаграждение за дялово разпределение на енергията и за забава на плащането на
същото.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение, по което
ищецът се е задължил да доставя наследодателя на ответниците
топлинна енергия и да извършва дяловото й
разпределение срещу задължение на наследодатеиля на ответниците да заплащат стойността им, че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния
момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, носител е на вземане за
възнаграждение за дялово разпределение на топлиннаата
енергия и на обезщетение за забава на плащането му, поради което и
за ответниците да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на стойността им, като са изпаднали и в забава за
изпълнението му.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34
от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното
предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването
за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от
нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат
за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от
ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и
че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл.
153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от
сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото не е установено ответниците да са потребител /клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ в
имота през процесиня период. Това обстоятелство е
било оспорено от ответниците с отговора на исковата
молба, поради което и в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е било да установи същото. Съгласно чл. 149 и чл. 150
ЗЕ купувач по договора за продажба
на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия
за битови нужди.
Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за собствени
битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения
с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при
публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна
енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат
да бъдат и правни субекти, различни от посочените
в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди
за този имот
при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред,
включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване
на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г.
на ОСГК на ВКС).
В случая ищецът твърди, че ответниците са съсобственици на ½ идч. имота като наследници на П.А.П.. За правото на собственост
на П.А.върху ½ идч. от имота ищецът е
представил решение на РС, 42-ри състав по дело 40151/2015г. Това решение не носи подпис на
съдия, нито отбелязване кога и дали е влязло в сила и дори само на това
основание съдът приема, че не е документ, който установява право на собственост на ответниците
и на наследодателя им върху имота съответно квотите им в съсобствеността и то
за процесния период. Отделно, тези обстоятелства не
се установяват от това решение, защото то е постановено по отрицателен установителен иск за недължимост
на сумите. Това решение не установява валидно правоотношение между ищеца и
наследодателя на ответниците за процесния
имот, а недължимост на суми за потребена
в него енергия. Не са представени доказателства, то които да се установи, че
наследодателят на ответниците е признал качеството си
на потребител на енергията в процесния имот. В
решението на СРС, 42-ри състав спор е разрешен за имот с абонатен № 225378, а процесния
имот се установява, че е с друг абонатен
№ 225377, което е допълнително
основание да се приеме, че решението на СРС, 42-ри състав не е от естество да
установи качеството на потребители на ответниците.
Следва да се посочи и че решението на СРС
42-ри състав установява фактическа обстановка за период
от ноември 2006г. до май 2012г. Процесният период е от ноември 2012г. до април 2014г.
включително, поради което и на това допълнително основание съдът приема, че за
процеси5ня период не е установено ответниците да са
потребители на топлинна енергия в имота и правилно районният съд е отхвърли
исковете.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районният съд в тази част е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника –ищец
следва да се постави отговорността за разноски по делото, въззиваемите
са претендирали разноски, но
доказателства, че е направила такива са ангажирани само от въззимаемия В.П. и само нае такива се следват в размер на
300лв. разноски за адвокат в производство пред СГС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
74943/25.03.2019г. по дело № 53311 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 165-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** заплати на В.Л.П., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата
от 300лв (триста лева),
представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на въззивника – ищец – МХ
Е.”ЕООД, ЕИК *******Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.