№ 178
гр. Благоевград, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20211210200991 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН..
Образувано е по жалба, подадена от „О.” Е. с ЕИК против Наказателно
постановление № 01-002087 от 21.06.2021г, издадено от С. С. С.- Я. – д. на Дирекция
"Инспекция по труда"- Благоевград, с което на жалбоподателя на основание чл.414,
ал.3 КТ е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000лв. за нарушение на чл.63,
ал.2 КТ.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила. Сочи се, че към датата на проверката не съществувал сключен
между дружеството и А.Г. трудов договор, поради което не било възможно такъв да
бъде предоставен на Г.. В тази връзка се сочи, че дружеството било извършило
нарушение на чл. 62, ал.1 КТ, като описаното в НП деяние не осъществявало състава
на нарушение по чл.63, ал.2 КТ, за каквото нарушение е наложена имуществената
санкция. Поддържат се нарушения при извършване на проверката и в процедурата по
съставяне и връчване на АУАН. Посочва се, че НП не съдържало обстоятелствата, при
които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават, което
съществено нарушавало правото на защита на санкционираното дружество. Навежда
се маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 ЗАНН, както и че отстраняване
на нарушението веднага след налагането обуславало прилагането на чл. 415в, ал.1 КТ.
По тези съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление и алтернативно такова за намаляване размера на наложената санкция.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебното заседание наказаното дружество, редовно призовано, се
представлява от адв.Камбуров, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от ю. П., която прави искане
за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
На 13.05.2021г., М. Ц. и М.С.- служители на Дирекция "Инспекция по труда" –
Благоевград, извършили проверка по спазване на разпоредбите на трудовото
законодателство в заведение за бързо хранене „К.“, находящо се в гр.Б., ул.„Х. С.“ №,
стопанисван от „О” Е.. С цел извършване на проверка по спазване на трудовото и
осигурителното законодателство, на намиращите се в обекта на проверка работници
били предоставени за попълване Декларации по образец. В попълнената на 13.05.2021г
от св. А.Г. декларация, същата собственоръчно отразила, че от 10.05.2021 г. работи в
„О”Е. на длъжност "г. п. на с." с работно време от 12.00ч. до 16.00ч., а уговореното с
работодателя трудово възнаграждение е в размер на 35 лв. дневно.
До „О”Е. на основание чл. 45, ал.1 АПК била изпратена призовка, в която са
указани документите, които дружеството следва да представи на проверяващите
органи. От извършената проверка в регистъра на трудовите договори на ТД на НАП
било установено, че дружеството- жалбоподател не е изпращало уведомление по чл.62,
ал.3 КТ за регистриране на трудов договор сключен с А.Г..
На 20.05.2021 г., в ДИТ – Благоевград се явил законният представител на
дружеството и предоставил изисканата с призовката документация, като за А.Г. не бил
представен сключен писмен трудов договор.
От направените при извършената около 13.05.2021г. проверка по работни места
и извършената на 20.05.2021г. проверка по документи служителите на ДИТ-
Благоевград установили, че „О”Е. в качеството си на работодател допуснал на
13.05.2021г. АЛ. М. ГР. с ЕГН ********** да извършва трудова дейност в заведение за
бързо хранене „К.“, находящ се в гр.Б., ул. „Х. С.“ №, стопанисван от „О” Е., без да й е
предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете
страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 КТ.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка
с изх. № ПР2115448/20.05.2021г., с който на дружеството са дадени и предписания за
предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения.
Предвид направените по време на проверката констатации св.М. Ц. приела, че
„О”Е. е нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ, за което съставила АУАН № 01-
002087/20.05.2021г. Актът бил съставен в присъствието на законния представител на
дружеството, който вписал, че има възражения.
В предвидения с чл. 44, ал.1 ЗАНН срок пред наказващия орган са постъпили
писмени възражения, към които е приложено справка от НАП, удостоверяваща
подадено на 25.05.2021г. уведомление за сключен трудов договор с Г..
Въз основа на АУАН, при идентичност на словесното описание и правната
квалификация на нарушението е издадено обжалваното наказателно постановление, с
което на основание чл.414, ал.3 КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.63, ал.2 КТ.
Наказателното постановление било връчено на управителя на дружеството
жалбоподател на 28.06.2021.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели, М. Ц., М.С. и А.Г. от приобщените към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: АУАН
№01-002087/20.05.21 г.; Заповед №3-0058/11.02.14 г.; Протокол за извършена проверка
з изх. №ПР2115448/20.05.2021 г.; Призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК от
2
13.05.2021 г.; Декларация от А.Г. от 13.05.2021 г.; Регистър на уведомления за трудови
договори; Сертификат за контрол №60/17.05.2021 г.; Идентификационна карта на О. Е.
от 19.05.2021 г.; Възражение срещу акт №01-002087 с изх. №03/25.05.2021 г.; Справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с придружително писмо
№013902100731294/25.05.2021 г.; Предложение с изх. №01/21.05.2021 г.; Справка от
търговски регистър.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетелите
Ц. и С., като съобрази тяхната непротиворечивост, хронологична издържаност и
корелацията им с приетите по делото писмени доказателства. Високата
доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава на това, че
същите възпроизвеждат непосредствено възприети от тях обстоятелства, относими към
предмета на доказване Показанията на Ц. и С. са източник на доказателствена
информация за обстоятелствата около извършените на 13.05.2021 г. проверка по
работни места и на 20.05.2021г. проверка по документи и направените при тях
констатации.
От показанията на тези свидетелите съдът установи, че при извършената на
13.05.2021г. проверка по работни места свидетелката Г. извършвала трудова дейност,
като приготвяла сандвичи.
При анализа на показанията на свидетеля Г., съдът отчете служебната й
зависимост от търговското дружество. С оглед горното и като съпостави с показанията
на Г. с доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че показанията й следва
да бъдат кредитирани частично.
Като достоверни следва да се приемат показанията на Г. в частта им, че към
13.05.2021г. между нея и дружеството не е имало сключен трудов договор, както и че
към датата на извършената от служители на ДИТ- Благоевград проверка същата
приготвяла сандвичи с продукти на дружеството. В тази им част показанията на Г. са
последователни и непротиворечиви и се подкрепят от доказателствената съвкупност по
делото.
Показанията на Г. в частта им, че при извършената от служители на ДИТ-
Благоевград проверка по работни места на 13.05.2021г. същата не извършвал трудова
дейност, а била на изпитателен срок, в който се обучавала и след който следвало да
бъде извършена преценка дали да бъде сключен трудов договор се приемат от съда
като част от защитната позиция на санкционираното дружество, като това
обстоятелство противоречи на съдържанието на попълнената от свидетелката
декларация.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
От показанията на свидетелите Ц. и С., кредитираните части на показанията на
свидетеля Г. и приетите писмени доказателства се установяват всички съществени
елементи на инкриминираното нарушение /допускането от дружеството на св.Г. до
работа, преди да й бъде предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов
договор /- дата, място и обстоятелства около неговото извършване .
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 28.06.2021 г., а жалбата е от
01.07.2021г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните
3
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд
е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
посочени от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от
актосъставител по смисъла на чл.416, ал.1 КТ, а атакуваното НП е издадено от
компетентен орган по смисъла на чл. 416, ал.5 КТ във връзка със Заповед № З-
0058/11.02.2014 г., т.4 на Изпълнителен директор ИА"Главна инспекция по труда".
НП отговаря на предвидените към съдържанието му изисквания, като е налице
съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното
постановление. Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно,
като са посочени всички елементи от неговия състав, включително датата на неговото
извършване, както и съответстващата му правна квалификация. Спазени са и сроковете
по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Неоснователни са релевираните във въззивната жалба възражения за допуснати
съществени процесуални нарушения в процедурата при установяване на нарушението
и връчването на АУАН. Поддържаното, че проверката е извършена в отсъствие на
представител на дружеството и съставения АУАН не е връчен на представител на
дружеството се опровергават съответно от Протокола за извършване на проверка /л.11-
12 / и съставения АУАН /л.7-9/ установяващи, както присъствието на двамата
управители при извършените проверка по работни места и по документи /независимо
че такова присъствие не е предвидено от законодателя като условие за извършване на
проверка/, така и надлежното връчване на АУАН на управител на дружеството.
Действително в НП, предмет на настоящия съдебен контрол не са посочени
доказателствата, които потвърждават нарушението съгласно изискванията на чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН. Според настоящият съдебен състав констатираният пропуск, макар и
процесуално нарушение не представлява съществено такова, което да засегне правата
на защита на санкционираното лице в степен, че да представлява самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното НП, доколкото последното подлежи на проверка
по съдебен ред, в рамките на която страните при условията на равнопоставеност
разполагат с гарантираната им от закона възможност за запознаване с всички
материали по административнонаказателната преписка. По изложените аргументи
подържаното наличие на съществено процесуално нарушение е неоснователно
С оглед изложеното съдът счита, че административнонаказателното
производство е проведено в съответствие с регламентираните в ЗАНН процесуални
изисквания, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление или
ограничаващи правото на защита на наказаното дружество и предпоставящи отмяна на
санкционния акт.
По същество преценката на административнонаказващия орган, че
санкционираното дружество е нарушило забраната на чл. 63, ал.2 КТ е правилна.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключен
трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
„О”Е. има качеството на работодател съгласно легалната дефиниция на това
4
понятие, дадена с §1 от ДР на КТ, според която такова е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и
икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Ето защо
наказаното дружество е адресат на разпоредбата на чл. 63, ал.2 КТ и като такъв е
следвало да спазва установените с нея задължения.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че
„О”Е. в качеството си на работодател, на 13.05.2021г. е допуснал до работа на
работника А.Г. да извършва трудова дейност в заведение за бързо хранене „К.“,
находящ в гр.Б. ул.„Х. С.“ №, експлоатирано от „О”Е. преди да й е предоставил
екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор и копие от уведомлението по
чл. 62, ал.3 КТ.
От приетите по делото писмени доказателства се доказва по безспорен начин, че
уведомлението до ТД на НАП е регистрирано на 25.05.2021г., което е 7 дни след датата
на извършената от служителите на ДИТ – Благоевград проверка по работни места.
Контролните органи обосновано са приели, че между св.Г. и „О”Е. е възникнало
трудово правоотношение, доколкото видно от попълнената от Г. декларация и
констатираното при извършената на 13.05.2021г. проверка по работни места са налице
определено работно място, длъжност, установено работно време и уговорено трудово
възнаграждение, а работодател е именно жалбоподателят, като към датата на
извършената проверка проверяващите са установили извършването на трудова дейност
от Г.. Ето защо с оглед наличието на задължителни елементи на трудово
правоотношение, същото е следвало да бъде уредено в съответствие с изискванията на
чл.63, ал.2 КТ, което не е сторено в настоящия случай, предвид липсата на регистрация
на процесния трудов договор преди започването на работа и предоставянето му на
работника ведно с уведомлението чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП- Благоевград.
Дори и да бъде прието за достоверно заявеното от свидетеля Г., че между нея и
управителите на дружеството е съществувала уговорка за изпитателен срок, то чл.70,
ал.1 КТ изисква договор с изпитателен срок да бъде сключен с работника или
служителя преди същият да бъде допуснат до работа.
Неоснователен е доводът на процесуалния представител на дружеството, че
доколкото към момента на извършване на проверката по работни места, не е
съществувал сключен трудов договор между „О”Е. и св.Г., дружеството не е
извършило нарушение на чл.63, ал.2 КТ, тъй като именно с цитираната разпоредба е
въведено задължение за работодателя /какъвто е дружеството/ да не допуска до работа
работник преди да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов
договор и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ. Ето защо, допускайки до работа
св.Г. преди да са й предоставени посочените документи, даже преди сключването на
писмен трудов договор между нея и търговското дружество, последното е
осъществило състава на нарушението по чл.62, ал.3 КТ. / В този смисъл Решение №
521 от 26.02.2021 г. на АдмС - Благоевград по к.н.а.х.д. № 39/2021 г, Решение № 1170
от 7.03.2020 г. на АдмС - Благоевград по к.н.а.х.д.. № 53/2020 г., Решение № 1075 от
5.10.2019 г. на АдмС - Благоевград по к.н.а.х.д № 195/2019 Решение № 1393 от
6.07.2019 г. на АдмС - Благоевград по к.н.а.х.д. № 281/2019 г. Решение № 834 от
29.03.2019 г. на АдмС - Благоевград по к.н.а.х.д. № 98/2019 г. и др. /
С оглед това, че в случая е ангажирана отговорност на юридическо лице,
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, съдът не следва да обсъжда
субективната страна и въпроса за вината, предвид обстоятелството, че отговорността
5
на юридическите лица е обективна и безвиновна.
Санкционираното нарушение не може да бъде определено като маловажно
такова, предвид това че чл.415в, ал.1 КТ, се явява специална по отношение на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Ето защо за тези нарушения, дори формално да са
налице кумулативно дадените чл. 415в, ал.1 КТ предпоставки /за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от
което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100.00 до 300.00 лева, а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50.00 до 100.00 лева./, не може да е
налице маловажност, а те се санкционират с наказанията, предвидени в съответната
санкционна норма, тъй като ал.2 на чл.415в КТ въвежда изрично изключение по
отношение приложимостта на тази норма по отношение на нарушенията по чл.63, ал.2
КТ.
В този смисъл са и задължителните указания на ТР № 3 от 10.05.2011 година по
т. д. № 7/2010 година на ВАС, според което чл. 415в КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл.28 ЗАНН. Според посоченото тълкувателно решение,
разпоредбата на чл.415в КТ представлява привилегирован състав спрямо този на
чл.414, ал.3 от КТ и изброените в него административни нарушения.
Съгласно санкционната разпоредбата на чл.414, ал.3 КТ в случаите на
извършено от работодател нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ се налага
имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лева
При преценка размера на наложеното с обжалваното НП наказание настоящият
съдебен състав счита, че същото необосновано е индивидуализирано в размер на 2000
лева, който е над минимално предвидения такъв, без наказващият орган да е изложил
мотиви за това. Административнонаказващият орган не е ангажирал каквито и да било
доказателства за извършени от дружеството предходни нарушения на трудовото
законодателство, като такива твърдения не се съдържат и в НП, поради което съдът
намира, че са налице предпоставки за ревизиране размера на определеното наказание.
Районният съд намира, че размерът на наложената имуществена санкция се
явява прекомерен и същият следва да бъде намален до предвидения в закона
минимален такъв от 1500лв, който се явява справедливо наказание за така извършеното
нарушение и ще постигне необходимия превантивен и предупредителен ефект към
спазване на установения в страната правов ред.
Предвид изложените съображения и доколкото от доказателствената съвкупност
е доказано извършването от страна на дружеството-жалбоподател на нарушение на
чл.63, ал.2 КТ, обжалваното НП следва да се измени единствено в санкционна му част,
като се намали размерът на наложената имуществена санкция от 2000 лева на 1500
лева.
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни с оглед
размера на наложената имуществена санкция и изменението му от настоящата съдебна
инстанция.
Жалбоподателят претендира заплащането на разноски в размер на 300лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид размера на санкцията след изменението от настоящия съдебен състав,
на дружеството жалбоподател следва да бъдат присъдени 75лв, който размер е
определен съобразно уважената част по правилото на чл.78, ал.1 ГПК, към която
разпоредба препраща чл.144 АПК.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на ДИТ- Благоевград, което е юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП, в
6
чиято структура е включен административният орган – издател на оспореното
наказателно постановление.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 ЗПП. С разпоредбата на чл. 144 АПК е регламентирано, че за неуредените в
този дял въпроси се прилага ГПК. В настоящия случай съдът е констатирал, че са
налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за
отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не
и по отношение на изменение на същото, на основание чл. 144 от АПК субсидиарно
следа да намери приложение ГПК. Съгласно чл. 78, ал.1 и ал. 2 ГПК ищецът,
съответно ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото
съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната
разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на наказващия орган, съизмеримо с размера на изменената
част на наложената с обжалваното НП санкция. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на наказващия
орган, съдът намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно сумата от
80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78 ал. 3 вр. с ал. 1 ГПК, в полза
на наказващия орган следва да се присъди заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, което възлиза на 60,00лв
.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 83 ЗАНН, вр. чл.334, т.3 вр.чл.
337, ал. 1, т. 1 НПК, Районен съд – Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 01-002087 от 21.06.2021г, издадено от
С. С. С.- Я. – д. на Дирекция "Инспекция по труда"- Благоевград, с което на „О.” Е. с
ЕИК, на основание чл.414, ал.3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лв. за нарушение на чл.63, ал.2 КТ като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция от 2000лв/ две хиляди лева/ на 1500лв /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК „О.” Е. с ЕИК,
представлявано от управителите Н. Н. и С. И. да заплати на Дирекция "Инспекция по
труда"- Благоевград сума в размер 60, 00 лева (шестдесет лева), представляваща
направени в хода на съдебното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК ДИТ-
Благоевград да заплати на „О.” Е. с ЕИК, представлявано от управителите Н. Н. и С. И.
сума в размер 75.00 лева (седемдесет и пет лева), представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8