РЕШЕНИЕ
№ 3678
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110203093 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на М. М. М. чрез процесуалният му представител
адв. К., срещу Заповед за задържане на лице рег. ****** година, издадена от
полицейски орган при 07 РУ-СДВР.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
задържането. Сочи се, че при издаване на заповедта не са налице правни
основания, фактическа обстоятелства и непосредствена необходимост от нея.
Поддържа е, че е ограничено правото на защита на жалбоподателя, тъй като
не ставало ясно защо е задържан. Претендира за материална
незаконосъобразност на заповедта, тъй като нямало данни М. да е извършил
престъпление. Не била изпълнена и целта на задържането, тъй като от
жалбоподателят не били снемани обяснения, не били извършвани и
процесуално-следствени действия. При така изложеното претендира за
отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се
явява и адв. М..
Ответникът по жалбата, не се явява, представлява се от юрк. В***, който
оспорва жалбата. Процесуалния представител намира, че процесната заповед
отговаря на законовите изисквания и са били налице основания за нейното
издаване, поради което моли същата да бъде потвърдена. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
1
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.01.2022 по реда на чл. 212, ал. 2 НК било образувано досъдебно
производство № 3382 ЗМК – 128/2022 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. №
22805/2022 г. по описа на СРП, водено за това, че времето от 22.16 часа на
27.01.2022 г. до 01.00 часа на 28.01.2022 г., в гр. С********“, от ресторант
„Д*****, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот –
повреждане на заключващия механизъм на входната врата, са отнети чужди
движими вещи – метална касичка, съдържаща паричната сума от 1188.00
лева, от владението на Б********, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието отговаря на обективните
характеристики на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
На 08.02.2022 г. бил задържан, за времето от 07.00 часа до 15.05 часа,
жалбоподателят М. М. М., като основание за задържането в заповедта било
посочено чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – по данни за извършено престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, във връзка с ДП № 128/2022 г. на 07 РУ-СДВР.
Жалбоподателят бил разпитан по досъдебното производство като
свидетел, на 08.02.2022 г. за времето от 15.20 часа до 15.44 часа
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – Заповед
за задържане на лице рег. № 3382зз-182/08.02.2022 година, декларация от М.
М. М., протокол за личен обиск на М. М. М., справка от 09.05.2022 г.; заповед
№ 513з-7802/10.04.2020 г., копие от материали по досъдебно производство №
3382 ЗМК – 128/2022 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 22805/2022 г. по
описа на СРП.
Съдът намира посочените източници за вътрешно непротиворечиви,
съответни едни на други и взаимодопълващи се, като не са налице основания
за съмнение в автентичността или достоверността, на който и да е от
приложените документи, като същите поотделно и в своята съвкупност
допринасят за изясняване на делото.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на съдебен
контрол действие на администрацията, с оглед, на което е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Атакуваната заповед е издадена от компетентно лице, доколкото видно от
заповед № 513з-7802/10.04.2020 г. М. Ш. е преназначен като разузнавач V
степен в 07 РУ-СДВР.
Заповедта за задържането е издадена в писмена форма, и препис от
същата е връчен на лицето, а жалбоподателят в нарочна писмена декларация е
удостоверил, че е запознат с правата си във връзка със задържането, както и
кои от тях желае да упражни, с което формално е спазена процедурата по
самото задържане. Действително в заповедта е посочено, че подлежи на
обжалване пред АССГ, а компетентен е СРС, но това само по себе си не е
довело до нарушаване на правата му, доколкото е успял да упражни това свое
2
право, с оглед развитието на настоящото производство.
Съгласно посоченото в заповедта задържането е осъществено на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, която разпоредба допуска задържане по
отношение на лице, "за което има данни, че е извършило престъпление".
При преглед на процесната заповед, обаче се установява, че не се
съдържат каквито и да е конкретни фактически основания за издаването й,
липсва изложение на обстоятелствата обосновали задържането, съответно
наложили ограничаване на правото на свободно придвижване на лицето. В
издадената заповед единствено се сочат номер на досъдебно производство и
разпоредба от НК, но с това описание, не може да се приеме, че са изпълнени
изискванията за изложение на конкретни обстоятелства за задържането, което
отнесено към посоченото за това правно основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР
означава данни за съпричастност на задържаното лице към конкретно
престъпно посегателство, чрез посочване най-малко на конкретни признаци
на престъпление или в какво се е изразило деянието на лицето. В настоящия
случай фактическите основания за задържането отразени в заповедта се
свеждат до цитиране на номер на ДП и цифров текст от Наказателния кодекс,
което съдържание само по себе си не носи каквато и да е допълнителна
информация.
Действително съдебната практика, прилагайки разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, приема, че не
съществува пречка мотивите за издаване на административния акт, в частност
фактите дали основание за упражняването на конкретно правомощие да бъдат
изложени и допълнително, след издаването на административния акт чрез
изготвяне на други документи от органа издал акта, стига да се постигне
целта, на изискването за мотивиране на административни актове, а именно да
позволи на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по
които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него, респективно
да се извърши съдебен контрол върху тези съображения. В настоящия случай
обаче такъв допълващ документ липсва, като той не се съдържа в
административната преписка, не е бил представен на адресата на
административния акт- жалбоподателя М., нито пък в рамките на настоящото
производство по съдебно оспорване на действията на полицейския орган. С
оглед изложеното съдът намира, че процесната заповед не отговаря на
изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, доколкото в нея не се съдържат
фактическите основания за издаването й, а от друга страна такива въобще
липсват в административната преписка. В същото време, при липса на
описание на фактическите основания за задържането е нарушено правото на
задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за
задържането си, залегнало както в чл. 5, § 2 от ЕКЗПЧ, така и в практиката на
ЕСПЧ по въпросите относно законността на задържането.
С оглед на горното съдът намира, че при задържането на жалбоподателя
М. М. са допуснати нарушения на процедурата, които в съществена степен са
ограничили възможността на задържаното лице да разбере причините за
задържането си и своевременно да се защити срещу същото, което се явява
достатъчно основание за определя на задържането като незаконно от
3
процедурна страна и отмяна на издадената заповед.
Наред с това липсата на данни какви са фактическите основания за
издаване на заповедта т. е. конкретните обстоятелства мотивирали
задържането, прави невъзможен съдебния контрол за материална
законосъобразност и целесъобразност на задържането, доколкото не може да
бъде извършена преценка за правилно приложение на закона, нито пък за
съразмерност на упражнената административна принуда. Включително и
съгласно изричното тълкуване дадено в ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС,
единствено при наличието на мотиви "съдът, пред които актът е обжалван, ще
разполагат с необходимата основа за по-правилно извършване на проверката
на законосъобразността и правилността на обжалвания акт", при това същите
следва да се изготвят от издалия акта орган, а не да се търсят в кориците на
друго производство.
С оглед горепосоченото съдът намира, че задържането на М. М. М. се
явява незаконосъобразно, доколкото нито в издадената заповед, нито в друг
документ са изложени фактически основания за задържането, които да
позволят на съда да извърши контрол върху приложението на материалния
закон или основателността на действията.
На следващо място, при преглед на материалите по досъдебното
производство не може да се извлече легитимна цел за ограничаване на
свободното придвижване на жалбоподателя. Задържането за срок до 24 часа
на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР представлява форма на
административна принуда, като в зависимост от случая би могло да се
предприеме с цел осуетяване извършването на противоправно деяние или
прекратяване на вече започнало такова и отстраняване на неговите
вредоносни последици, наред с това същото може да бъде използвано и за
извършване на неотложни действия с участие на задържания, насочени към
разследване на извършено от него престъпление. В настоящия случай обаче
не се констатира нито едно от тези основания, като по отношение на
задържания единствено е извършен разпит и то повече от 8 часа, след като е
бил задържан, което не предпоставя извършване на следствени действия в
спешен порядък, а и такива не се установяват. Нямало е пречка
жалбоподателят да бъде призован за конкретното действие по разследването,
като не са налични обстоятелства, от спешен характер /т.н. „горещи следи/,
които да са изисквали неговото задържане, още повече, че деянието, за което
е образувано ДП е с относителна давност от датата на задържането му.
Така мотивиран съдът намира, че извършеното на 08.02.2022 г. задържане
на М. М. М. се явява незаконосъобразно, а процесната заповед следва да бъде
отменена.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК
жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски-
възнаграждение, заплатено на един адвокат, и заплатената държавна такса, но
в същото време такова искане не е отправено пред настоящата инстанция
Така мотивиран и на осн. чл. 72, ал. 4 ЗМВР, СРС, НО, 115 състав
4
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за незаконно задържането на М. М. М., ЕГН ********** по
Заповед за задържане на лице рег. № 3382зз-182/08.02.2022 г., като
ОТМЕНЯ същата.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- гр. София в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5