Решение по дело №639/2023 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 63
Дата: 15 май 2024 г. (в сила от 14 май 2024 г.)
Съдия: Николай Александров Николов
Дело: 20231500600639
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Кюстендил, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Надя Сп. Георгиева
Членове:Н. Ал. Н.

Мина Цв. П.а
при участието на секретаря Теодора С. Д.а
в присъствието на прокурора М. В. К.
като разгледа докладваното от Н. Ал. Н. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20231500600639 по описа за 2023 година



Производството е по реда на глава 21-ва НПК.

Образувано е по жалба от подсъдимия Р. П. С., ЕГН ********** чрез
защитника му адв.Н. Ц. от АК-Перник срещу присъда №45 от 20.09.2023г. по
НОХД№365/2023г. по описа на Районен съд-Дупница, с която последният е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343в, ал.3 във вр. с
ал.1 НК и са му е наложени наказания - „лишаване от свобода“ за срок от 1
година при първоначален общ режим и глоба в размер на 200 лева.
Жалбата, която е своевременно депозирана, критикува присъдата
относно наложеното наказание, което счита за несправедливо. Иска се
изменението й, като се приложи института на условното осъждане,
евентуално – да се намали размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание подсъдимият е защитаван от адв.Б. В. от АК-
1
Кюстендил, който заявява, че поддържа въззивната жалба. В съдебните
прения обаче заявява, че иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с
която подзащитния му да бъде оправдан.
Прокурорът от ОП-Кюстендил пледира за потвърждаване на
процесната присъда.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на
фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както
поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК,
като съобрази релевираните в жалбата оплаквания, намира същата за
допустима, доколкото е предявена от надлежна страна и в срока по чл.319
НПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна, а присъдата,
доколкото липсват основания за нейната отмяна или изменение на основание
чл.338 НПК следва да се потвърди.
Съображенията за това са следните:
С процесната присъда подсъдимият Р. П. С., ЕГН ********** е
признат за виновен в това, че на *** год. на Е-79, км.325+713 при разклон за
с.П. в посока гр.Д., движейки се по Е-79, ул.“***“, ул.“***“ и паркинга на
магазин „**“ управлява МПС - лек автомобил, марка ***, с рег.№***, в срока
на изтърпяване на принудителна административна мярка „временно отнемане
на СУМПС на водач“, наложена на основание чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП със
заповед №22-1158-000472 от 09.07.2022г., издадена от мл.автоконтрольор при
ОДМВР-Перник, връчена му лично на 09.07.2022г. - престъпление по чл.343в,
ал.3, във вр. с ал.1 НК, за което и при условията на чл.54, ал.1 НК са му
наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим и „глоба“ в размер на 200 лева.
Отделно от това, на основание чл.23, ал.1 НК с присъдата му е
наложено общо наказание за престъпленията по НОХД №365/2023г. по описа
на РС-Дупница и НОХД №1712/2022г. по описа на РС-Перник - „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година, което да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим, като на основание чл.23, ал.2 и ал.3 НК към определеното общо най-
тежко наказание са присъединени и наказанията „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 година и „глоба“ в размер на 200 лева.
Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е
изградил изводите си по фактите и правото на база събраните доказателства.
2
Във въззивното следствие подсъдимият е дал обяснения, с които на
практика отрича да е управлявал процесния автомобил, като сочи, че това е
сторено от приятелката му А. Й.. Последната е допусната и разпитана по
делото.
Въз основа на всички събраните и проверени доказателства, и в
изпълнение на задължението си за извеждане на своя фактология по делото,
КОС прие следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р. П. С. е роден на ***г. в гр.П., живущ в същия град,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работещ,
осъждан, ЕГН **********.
По отношение на подсъдимия С. била приложена принудителна
административна мярка (ПАМ) „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство“, наложена на основание чл.171,
т.1, б.“б“ ЗДвП със заповед №22-1158-000472 от 09.07.2022г., издадена от
мл.автоконтрольор при ОДМВР-Перник, връчена му лично на същата дата.
Срокът на действие на посочената ПАМ по силата на закона и посочен в
самата нея бил - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече
от 18 месеца.
Срещу подсъдимия било образувано досъдебно производство за
престъпление по чл.343б, ал.3 НК, като към ***г., въпросът за отговорността
му не бил решен, тъй като наказателното производство по отношение на
същия не било приключило с влязъл в сила прокурорски или съдебен акт.
На ***г. вечерта подсъдимия Р. П. С. управлявал лек автомобил „***“
с рег.№*** по републикански път I-1, Е-79 в посока гр.Д..
Около 20:20ч. часа при км.325+713 при разклона за с.П., област К.,
служители на ОДМВР-Кюстендил - свидетелите Р. З. и К. К., изпълнявали
служебните си задължения. Към тях наближил посочения автомобил,
управляван от подсъдимия. К. подал знак със стоп-палка по образец за
спиране. Водачът не се подчинил на подадения сигнал и продължил
движението си към гр.Д.. Полицейските служители се качили в служебния
автомобил и потеглили след автомобила, управляван от подсъдимия.
Последният влязъл в гр.Д., движейки се по ул.“**“ и по ул.“***“, след което
навлязъл на паркинга пред магазин „**“. През цялото време полицейските
служители имали визуален контакт към автомобила му. Подсъдимият спрял
3
автомобила на паркинга. Служителите спрели в непосредствена близост до
автомобила му, представили се и поискали от подсъдимия да представи лична
карта, СУ на МПС и свидетелство за регистрация на автомобила. В
автомобила на дясната седалка до водача седяло дете. Нямало други пътници.
Полицаите попитали водача защо не е спрял на подадения сигнал със стоп-
палка, като той обяснил това си поведение с факта, че не носел
свидетелството си за управление на МПС. След като установили
самоличността му при направена справка служителите на полицията
установили, че свидетелството за управление на МПС му е отнето със заповед
за налагане на принудителна административна мярка от 09.07.2022г. Редовно
съставен бил АУАН №681041/***г., който подсъдимия подписал без
възражения. Иззети били свидетелството за регистрация на МПС и
регистрационните табели на автомобила.
С определение в сила от 12.12.2022г. по НОХД№1712/2022г. по описа
на Районен съд-Перник е одобрено постигнато споразумение за решаване на
делото, с което подсъдимият С. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.343б, ал.3 НК, като са му наложени наказания: лишаване
от свобода за срок от 6 месеца, изпълнението на което на основание чл.66,ал.1
НК е отложено с тригодишен изпитателен срок, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 година.
Така изложената фактическа обстановка не се различава значително
от приетата от страна на РС-Дупница и се установява от събраните по делото
доказателства: показанията на свидетелите З. и К.; АУАН, справка за
нарушител и свидетелство за съдимост.
Не съществуват причини, които да пораждат съмнения в
обективността на показанията на посочените свидетели. Същите са прецени
като логични, последователни и в съответствие с приложени по делото
документи.
Съдът не е дал вяра на обясненията на подсъдимия и показанията на
св.А. Й., които са изцяло опровергани от кредитираната доказателствена
съвкупност. Нещо повече, същите са напълно алогични.
В тази връзка защитната позиция е напълно несподелима.
Обвинението против подсъдимия С. за извършване на престъпление
по чл.343в, ал.3 във вр. ал.1 НК е доказано по безспорен и несъмнен начин.
4
Категорично бе установено, че подсъдимият на *** год. на Е-79, км.325+713
при разклон за с.П. в посока гр.Д., движейки се по Е-79, ул.“***“, ул.“***“ и
паркинга на магазин „**“ е управлявал МПС - лек автомобил, марка ***, с
рег.№***, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка
„временно отнемане на СУМПС на водач“, наложена на основание чл.171, т.1,
б.“б“ ЗДвП със заповед №22-1158-000472 от 09.07.2022г., издадена от
мл.автоконтрольор при ОДМВР-Перник, връчена му лично на 09.07.2022г.
В мотивите към обжалваната присъда първоинстанционния съд е
изложил своите съображения относно осъществяването на състава на
престъплението и неговото авторство, които въззивния такъв споделя.
Изложените от страна на защитата доводи за противното не могат да
бъдат споделени – извършването на престъплението и неговото авторство в
лицето на подсъдимия се установяват по безспорен начин.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.343в, ал.3 НК е
налице, когато деецът управлява МПС в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане СУМПС.
За да е осъществен този престъпен състав, необходимо е
едновременно да се установи, че това деяние е извършено при действието на
наложена ПАМ – в случая деянието е осъществено едва няколко месеца след
влизане в сила на заповедта. Същата е постановена в съответствие с
разпоредбата на чл.171, т.1, б."б" ЗДвП, като деянието е извършено в срока на
изтърпяване на наложената със заповедта мярка. Това престъпление е
формално, на просто извършване, и за неговата съставомерност не се изисква
друг съставомерен резултат.
Субект на престъплението е подсъдимия С..
От субективна страна деянието е извършено от него при форма на
вината пряк умисъл, като същият е съзнавал, че управлява МПС при
действието на наложена му ПАМ „временно отнемане на СУМПС“,
доколкото от материалите по делото се установява, че същата му е била
лично връчена на 09.07.2022г. Допълнителен аргумент, подкрепящ този извод
и е конкретното поведение на подсъдимия, а именно демонстрирания от
негова страна отказ да спре при подадения от страна на полицейските
служители сигнал за спиране.
5
При определяне вида и размера на наказанията първоинстанционния
съд правилно е определил същото при условията на чл.54 НК.
Степента на обществена опасност на деянието е завишена, предвид
изложената конкретика по делото. От друга страна, степента на обществена
опасност на подсъдимия също е завишена – същият е осъждан многократно, в
това число за престъпления по транспорта. Липсват смекчаващи
отговорността обстоятелства. При това положение наложеното от РС-
Дупница наказание – "лишаване от свобода" за срок от 1 година и глоба в
размер на 200 лева се явява занижено, но при липсата на съответен протест,
същото не може да бе коригирано.
Законосъобразно е отказано приложението на института на условното
осъждане, доколкото липсват дори формалните предпоставки за това.
Предходните осъждания на С., за които той не е реабилитиран са именно тази
формалната пречка за отлагане изпълнението на така наложеното наказание.
Правилно е определен първоначален общ режим на изтърпяване на
наказанието, макар нито в присъдата, нито в мотивите й да е посочено
правното основание за това, а именно – чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС.
Правилно са групирани наложените на подсъдимия наказания за
настоящото престъпление и това по НОХД №1712/2022г. по описа на РС-
Перник, макар основанието за това да е посочено некоректно. Прецизното
такова е чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 НК.
В случая е налице усложнена форма на престъпна дейност –
множество престъпления. Посочените престъпления са извършени в
условията на реална съвкупност, доколкото са извършени преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях. Това е наложително да се
отбележи като допълнение на първоинстанционните мотиви, доколкото от
последните е видно, че при изготвянето им извършеното групиране сякаш е
убягнало на проверявания съд.
Извън горепосоченото, на ДП и при разглеждане на делото от страна
на РС-Дупница не е допуснато съществено отстранимо нарушение на
процесуалните правила, което да налага отмяна на присъдата. Доколкото не
са налице основания за отмяна или изменяне на присъдата, същата следва да
бъде потвърдена.
6
По изложените съображения и на основание чл.338 НПК,
Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №45 от 20.09.2023г. по
НОХД№365/2023г., постановена по описа на Районен съд-Дупница.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7