№ 69
гр. Сливница, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20241890200694 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба от “........“ ООД, с която на основание чл. 59, ал. 1
и ал. 2 ЗАНН се обжалва електронен фиш за налагане на имуществена санкция
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение по чл.
102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен, тъй като не е
извършено твърдяното в него нарушение. Твърди се също, че електронният
фиш е издаден в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени процесуални правила, неправилно е приложена и
административнонаказателната разпоредба. Нарушено е провото на ЕС.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна- Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно
призована, не изпраща предствител.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
На 18.02.2022 г. в 05:21 ч. с устройство № 40672, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС)
автобус Унви Микробус с регистрационен номер ........, с технически
1
допустима максимална маса 5300 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО
6C, по път I-8, км. 41+234 в община Божурище, с посока намаляващ
километър (включен в обхвата на платената пътна мрежа), като за него не се
установило да е заплатена тол такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата (ЗП). Поради това и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с
чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е ангажирана
административнонаказателната отговорност на собственика на
горепосоченото ППС за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и му е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена
въз основа на приетите по делото писмени доказателства, а именно:
извлечение от електронната система на АПИ, статични изображения във вид
на снимков материал на ППС, електронен фиш, създаден доклад от
Елекронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за
установени нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в, справка за собственост на МПС.
За разкриване на обективната истина по делото способстват писмените
доказателства по делото. Същите са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно
фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в
срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, и срещу обжалваем (подлежащ на
съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява
процесуално допустима. По същество се явява основателна по следните
съображения:
По процедурата:
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият отговаря на образеца
на електронен фиш, приет с протокол № 28765/21 от заседание на УС на
Агенция „Пътна инфраструктура“.
Същият отговаря на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него.
Нарушението, макар и несъвсем прецизно посочено, може да се извлече от
съдържащите се в електронния фиш данни (фактическа и посочени правни
норми). Дори и да не издаден на утвърдения образец на електронен фиш
(каквито са доводите на жалбоподателя), процесният електронен фиш е
законосъобразен, издаден при спазване за законовите изисквания за форма на
акта и съдържа всички задължителни реквизити и е годен да породи целените
правни последици.
2
Препис от електронния фиш е връчен на наказания, с което е изпълнена
процедурата по чл. 189ж от ЗДвП. От изложеното следва извод, че при
издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че законодателят е
предвидил възможност за издаване на електронен фиш само и единствено за
нарушения на чл.179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, поради което издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и следва
да бъде отменен само на това основание. В разпоредбата на чл.167а от ЗДвП е
регламентирана процедурата, чрез която Агенция "Пътна инфраструктура"
осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси,
като в чл. 167а, ал. 2 са регламентирани правомощията на служителите в АПИ,
както и актовете, които могат и следват да издава контролните органи при
упражняване на правомощията си. В чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП изрично е
регламентирано , че при изпълнение на функциите си по този закон
служителите на АПИ създават и връчват електронни фишове за нарушения по
чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП. Следователно законодателят е регламентирал
възможността за ангажиране отговорността на правните субекти за извършени
административни нарушение по чл.179, ал.3-3в от ЗДвВ, чрез издаване на
електронни фишове за налагане на имуществена санкция за нарушение по
чл.179,ал.3-3в, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата /в този смисъл е и решение № 268 от
14.03.2023 г. по кнад № 135/2023 г. по описа на Административен съд- София-
област/.
По съществото на нарушението:
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за
пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за
преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства -
винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние-тол такси.
Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП за преминаване по платената пътна
мрежа се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3 /с обща технически допустима максимална маса над
3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9/. В разпоредбата се посочва още, че
заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя
на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
3
път или пътен участък.
Разпоредбата на чл. 10б, ал. 4 от ЗП предвижда, че размерът на
дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.
10, ал. 7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава
право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него
разстояние по определен маршрут като същата важи само за пътното превозно
средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от
собственика или ползвателя му.
Съгласно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139,
ал. 7 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва,
или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е въведено задължение за
собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. С
посочената разпоредба законодателят е предвидил отговорност за
собственика, респ. ползвателя на превозното средство, чието задължение е да
установи размера и да заплати пътната такса.
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата
пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се
документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно
чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични
изображения във вид на снимков материал (представени по делото). Докладът
и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на
отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е
изрично прокламиран и в разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, а именно:
контролните органи могат да извършват справки в електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като
отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните
обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената
4
пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
Видно от приложената справка за собственост по делото ППС е
собственост на дружеството жалбоподател и е с допустима максимална маса
5300, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, поради което на основание
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата за движението му по платената пътна
мрежа се дължи тол такса. Тол таксата е такса за изминато разстояние, като
заплащането й дава право на едно ППС да измине разстояние между две
точки от съответния път или пътен участък. Всеки път и пътен участък от
платената пътна мрежа е разделен на тол сегменти, за навлизането и
движението през всеки от който, се дължи тол такса в определения размер.
Тол таксите се определят в зависимост от техническите характеристики на
пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на
пътното превозно средство, броя на осите и екологичните му характеристики
и се определят за всеки отделен път или пътен участък.
В процесния случай размерът на дължимата за плащане тол такса се
определя въз основа на монтирано в превозното средство бордово устройство
и сключен договор с доставчик на услугата за електронно събиране на пътни
такси. При този вид таксуване бордовото устройство изпраща данни на база
GPS координати от движението на товарния автомобил, чийто обмен се
осъществява чрез спътници, а не чрез стационарните устройства на Агенция
"Пътна инфраструктура". Това е от значение доколкото при определяне на
дължимите тол такси въз основа на монтирано в превозното средство бордово
устройство приложение намират разпоредбите на чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 102,
ал. 2 от ЗДвП, които обаче са поставени в противоречие с общностното право,
регламентиращо съответния тип обществени отношения и по- конкретно с
разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане
на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО (Регламента), които е следвало да намерят пряко приложение.
Съгласно чл. 2, § 7 от Регламента: "Доставчиците на ЕУЕПТ
(Европейска услуга за електронно пътно таксуване) информират незабавно
ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във
връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство". Тази разпоредба обаче,
въпреки изричното указание, че се прилага пряко от държавите членки от
19.10.2021 г., е съобразена във вътрешното ни право едва с последното
изменение на Закона за пътищата, прието със Закон за изменение и
допълнение на Закона за пътищата (ЗП) (ред. Д** бр. 14 от 2023 г.). С него към
текста на чл. 10б от ЗП са добавени три нови алинеи – 7-9, в сила от 01.01.2024
г., първата от които – ал. 7 има следната редакция: "В случай че е налице
частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един
календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3 (каквото е
5
и процесното ППС), за което има действащ договор с доставчик на услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или
ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през
съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на
уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не
се образува административнонаказателно производство. Така формулирана, тя
в цялост е синхронизирана с нормата на чл. 2, § 7 от Регламента, така че да се
отговори на изискването за съответствието й с общостното право.
Налага се извод, че нормите на вътрешното законодателство, въвеждащи
нарушения на режима на деклариране на тол- данни и заплащане на тол- такси
и по- конкретно текстовете на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и
чл. 10б от ЗП към датата на нарушението, не са били съобразени и
противоречат на пораждащите пряко действие норми на акт от общностното
право. От друга страна, провежда се ясна диференциация между
уведомяването от доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за
изминато разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна такса, по
смисъла на чл. 2, § 7 от Регламента и заплащането на компенсаторна такса по
чл. 10, ал. 2 ЗП. Незаплащането на компенсаторната такса не дерогира
приложението на чл. 2 от Регламента. Обстоятелството, че изменените норми
на чл. 10б от ЗП влизат в сила на 01.01.2024 г. не променя този факт.
Доколкото действащото законодателство към датата на процесното нарушение
е поставяло в по - неблагоприятно положение адресатите на правилото на чл.
102, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, които са били обвързани в договорни
отношения с доставчици на услуги за електронно събиране на такси и не са
били уведомени за констатирани пропуски при декларирането на тол – данни
и заплащането на тол- такси, нормите на вътрешното право са били
несъвместими с общия принцип, установен в Договора за функциониране на
Европейския съюз (ДФЕС) за недопускане на дискриминация при
упражняване на основни права и свободи. Поради това е следвало да се
прилага пряко чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г., което от своя страна е щяло да доведе до
извод, че дружеството не е извършило нарушение. За да съобрази
разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламента, при констатация на неотчетено
ползване на платената пътна мрежа и незаплатени такси, доставчикът на
електронната услуга, респ. Агенция пътна инфраструктура, е следвало да
уведомят въззивника да отстрани техническата неизправност в бордовото
устройство и да заплати доброволно дължимата за съответния пътен участък
тол – такса. Едва при констатирано последващо бездействие от страна на
дружеството, е следвало да се пристъпи към ангажиране на имуществената
отговорност на собственика на пътното превозно средство. В случая
уведомяване не е извършено, така че да се коментира бездействие на
жалбоподателя след него, което налага и извод, че не е допуснато нарушение.
Именно този подход е бил именно верен и допустим, за да се постигне
съответстващ на цитирания Регламент резултат, в изпълнение и на
изискването на чл. 288 от ДФЕС, гласящ, че регламентът е акт с общо
приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във
6
всички държави-членки /в този смисъл е и решение № 926 от 12.07.2024 г. по
к.а.н.д. № 662/2024 г. по описа на Административен съд – София-област/.
Ето защо настоящият състав намира, че административнонаказващият
орган не е провел производството законосъобразно срещу въззивника по повод
така констатираното нарушение.
Нарушението е санкционирано на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.
179, ал. 3б ЗДвП, която разпоредба гласи, че собственик /вписания ползвател/
на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло
или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП,
включително и в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б,
ал. 1 ЗП се наказва с глоба в размер 2500 лв. Ако собственикът или вписаният
ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500
лева.
Определеното в горецитираната санкционна разпоредба наказание е
определено в абсолютен размер – 2 500 лева, независимо от характера и
тежестта на нарушението.
Според настоящия състав предвиденото в чл. 179, ал. 3б ЗДвП наказание
противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради нарушение на
изискването за пропорционалност. При нетранспониране в срок на директива
или при неправилното й транспониране се поражда директен ефект, който
позволява непосредствено приложение на съответните текстове на
директивата.
Абсолютната липса на пропорционалност на преследваната
отзаконодателя цел, както и възможност за индивидуализиране на санкцията
за всеки конкретен случай, съобразявайки неговите особености, изминато
разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество,
дори прозира и в обстоятелство, че независимо от налагането на
административното наказание, санкционираният правен субект дължи и
заплащането на съответна такса по чл. 10б, ал. 5 от Закон за пътищата. Същата
се изчислява като се приеме, че съответното пътно превозно средство е
изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки
от платената пътна мрежа, определена по най-прекия й маршрут по
протежението й. В конкретиката на настоящия случай тази такса е изчислена в
размер на 82 лева, а наложената на дружеството имуществена санкция
надвишава този размер 30 пъти. По делото не са налични данни за какво
време и разстояние е използван републиканският път от превозното средство,
а за да бъде освободен от административнонаказателна отговорност на
жалбоподателя е предложено да заплати компенсаторна такса в размер на 450,
00 лева, чийто размер също е в абсолютна стойност и се определя според
техническите характеристики на превозното средство.
Разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за
държавите-членки установените наказания за нарушение на директивата да
бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В тази връзка е практиката на
СЕС по съединени дела С-497/15 и С-498/15. Предвидената санкция в чл. 179,
ал. 3б ЗДвП е абсолютно определена, т. е., фиксирана и не предвижда
7
възможност за преценка на конкретните факти и тежестта, съответно,
предвиденото в този фиксиран размер наказание противоречи на чл. 9а от
Директива 1999/62, поради нарушение на изискването за пропорционалност.
В случая в становището от отдел Управление на информационна система и
инфраструктура НТУ се установява, че дължимата сума за сегмента е 0,05
лева. Така наложеното административно наказание надхвърля границите на
необходимото за постигане на целите на Закона за движението по пътищата в
смисъла на чл. 5, § 4 от Договора за Европейския съюз /така и решение № 895
от 10.07.2024 г. на Административен съд - София област по к. а. н. д. №
433/2024 г./ и напълно несъотвества на размера на неплатената сума за
сегмент.
Следва да се има предвид и че в чл. 12 ЗАНН е посочено, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Налагането на
административно наказание не е, а и не следва да бъде самоцел на държавата -
то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното
административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на чл.
35, ал. 3 НК, според който наказанието трябва да е съответно на извършеното
престъпление, т. е. по арг. от чл. 11 ЗАНН и административното наказание,
респ. имуществената санкция трябва да са да съобразени със степента на
засягане на обществените отношения от извършеното административно
нарушение.
По изложените съображения атакуваният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят е доказал
разноски по делото в размер на 660 лева с ДДС и същите му се дължат.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от ЗП № **********, издаден от Агенция “Пътна
инфраструктура”, с което на жалбоподателя “........“ ООД, с ЕИК: ............. е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500
лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
8
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН „Агенция пътна
инфраструктура“ да заплати на “........“ ООД, с ЕИК: ............., със седалище и
адрес на управление гр. С............., сумата от 660 лева с ДДС, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано от
получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред
Административен съд – София област по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
9