Решение по адм. дело №167/2025 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 193, ал. 4 от Закона за устройство на територията.

Производството по делото е образувано по жалба на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Е, представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет, подадена чрез юрисконсулт В. В., против мълчалив отказ за издаване на Заповед за учредяване на право на прокарване през имот/и публична общинска собственост на мрежи, отклонения от мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура по искане с вх. № 20-3/ 02.04.2025 г.

В жалбата се сочи, че административната процедура по чл. 193, ал. 4 от ЗУТ е започнала по искане, подадено на 02.04.2025 г. и съгласно чл. 57, ал. 1 от АПК срокът за произнасяне по искането от страна на Кмета на общината е 14-дневен и е изтекъл на 16.04.2025 г. Искането е касаело издаване на заповед за прокарване на енергиен обект, съставляващ ВКЕЗ 0.4 kV от съществуващ кабелен шкаф ШК в поземлен имот 66425.501.8932, електрозахранен от трафопост с диспечерско наименование ТП „Одрин“ до нова разпределителна кутия тип РК-3 пред УПИ ХХV-9271, град Силистра, като е предвидено трасето на съоръжението да преминава през имоти, публична общинска собственост – улици. Изтъкнато е също, че съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗЕ дружеството не дължи обезщетение за правото на прокарване през имоти публична общинска собственост, поради което не може да се извърши оценка по реда на чл. 210 ЗУТ и по критериите, предвидени в чл. 65, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗЕ. Сочи се, че подаденото искане е отговаряло на изискванията на чл. 193, ал. 4 от ЗУТ и общите изисквания на АПК и че от страна на ответния орган не са констатирани нередовности или основания за отказ. По изложените съображения се твърди, че по искането е формиран незаконосъобразен мълчалив отказ, като се моли за отмяната му, като се задължи ответния орган да издаде заповед за прокарване в съответствие с чл. 193, ал. 4 от ЗУТ. Като последица от уважаване на жалбата се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по делото – Кметът на Община Силистра, не е подал писмен отговор в указания срок и не е изпратил представител в съдебно заседание.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Началото на административното производство е сложено с подаването на Искане с вх. № 20-3/ 02.04.2025 г. от „Електроразпределение север“ АД гр. Варна до Кмета на Община Силистра относно учредяване на право на прокарване през имот/имоти общинска собственост на мрежи, отклонения от мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура за обект ВКЕ3 (външно кабелно електрозахранване) 0.4 kW от съществуващ кабелен шкаф ШК в ПИ 66425.501.8932 (електрозахранен от ТП „Одрин“) до нова разпределителна кутия тип РК-3 пред УПИ ХХV-9271, гр. Силистра. Искането намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 193, ал. 4 от ЗУТ. Към искането е бил приложен инвестиционен проект, който в последствие е бил върнат на заявителя, видно от писмо с изх. № 11-00-598_1 от 01.08.2025 г. (л. 34), без данни кога точно е сторено това.

До 30.04.2025 г. от страна на ответника не са предприети каквито и да е действия във връзка с подаденото искане. На 30.04.2025 г. в Община Силистра е подадена жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, като същата е получила вх. № 92-00-657/30.04.2025 г.

След получаването на жалбата, от страна на ответния орган е изпратено писмо до дружеството с изх. № 92-00-668/05.05.2025 г. (л. 7), получено от негов пълномощник, с което дружеството е уведомено, че документите във връзка с искане с вх. № 20-3/ 02.04.2025 г. са разгледани от служители на Община Силистра и е било установено, че съгласно чл. 79, ал. 2, т. 1 от Наредбата за общинската собственост е необходимо да се представи пазарна оценка с определен размер на обезщетение, след представянето на която ще се премине към процедура по право на прокарване.

Два дни след изпращането на писмото подадената жалба от дружеството срещу мълчаливия отказ е била придвижена към съда.

Допълнително, във връзка с дадените от съда указания за попълване на делото с доказателства, от страна на жалбоподателя е представена скица-извадка от инвестиционния проект, показваща трасето на електропровода (л. 35 – лице и гръб), във връзка с който е направено искане с вх. № 20-3/ 02.04.2025 г., съдържаща и регистъра на засегнатите от трасето имоти, съгласно който трасето следва премине единствено през имот 66425.501.8932 с площ от 6147 км. м, който е публична общинска собственост, като предвидената площ от имота, засегната от сервитута, е 68.21 кв. м.

Предмет на оспорване е мълчалив отказ за издаване на Заповед за учредяване на право на прокарване през имот/и публична общинска собственост на мрежи, отклонения от мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура. Органът е следвало да се произнесе по заявеното искане по чл. 193, ал. 4 от ЗУТ в 14-дневен срок (чл. 57, ал. 1 АПК), в който да прецени редовността на подаденото искане и ако то е редовно – въз основа на приложения инвестиционен проект да прецени дали трасето на енергийния обект действително преминава само през имоти публична общинска собственост или и през други имоти (частна собственост на общината или трети лица), в който случай неговото произнасяне би било обусловено от произнасянето на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ (чл. 193, ал. 8 ЗУТ). В първата хипотеза би следвало да издаде заповедта, а във втората - да назначи комисия по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ и да спре производството по издаване на заповедта на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК до влизане в сила на акта по чл. 210, ал. 3 от ЗУТ, който подлежи на самостоятелно обжалване. При условие, че съгласно представените доказателства засегнат е единствено имот, който е публична общинска собственост, е налице първата хипотеза и заповедта е следвало да се издаде в 14-дневен срок. Следователно по постъпилото искане на 02.04.2025 г. кметът е следвало да се произнесе до 16.04.2025 г., което не е сторено. Следователно по искането е формиран мълчалив отказ, който съгласно чл. 215, ал. 4 от ЗУТ би могъл да се оспори в 14-дневен срок (чл. 149, ал. 2 АПК не е приложим относно актове по ЗУТ - Определение № 9414 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6333/2020 г., II о., Определение № 826 т 2016 г., ВАС и др. ). Жалбата е постъпила при органа на 30.04.2025 г. (видно от отразения входящ номер и дата върху печата при приемането ѝ в деловодството на общината), т. е. в рамките на 14-дневния срок, поради което правото на оспорване е реализирано своевременно и подадената жалба е допустима.

Предвид обстоятелството, че се оспорва мълчалив отказ, се презумират компетентността на издателя и процесуалната законосъобразност на акта, като предмет на преценка в настоящото производство следва да бъде съответствието на акта с материалния закон (в този смисъл Определение № 10169 от 24.10.2007 г. на ВАС по адм. д. № 5560/2007 г., Определение № 9752 / 16. 07. 2020 г. на ВАС по адм. д. № 6361 / 2020 г.).

Едва след формиране на мълчаливия отказ и подаването на жалбата срещу него на „ЕРП Север“ са дадени указания за изправяне на недостатъци по подаденото искане с № 20-3/ 02.04.2025 г. (л. 7). Посочените указания от една страна са просрочени, постановени след изтичането на срока по чл. 57, ал. 1 АПК и формирането на мълчаливия отказ, а от друга страна са незаконосъобразни, тъй като въведеното изискване в чл. 79, ал. 2, т. 1 от Наредбата за общинската собственост, при подаване на искането за учредяване на съответното право заинтересованите лица да представят възложена от тях на оценител, отговарящ на Закона за независимите оценители, пазарна оценка, определяща размера на обезщетението, противоречи на разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, предвиждаща определянето на пазарната цена на обезщетението да се направи от комисия, назначена от кмета на общината. Още по-озадачаваща е разпоредбата на чл. 79, ал. 2, т. 1 от наредбата, предвиждаща възможност назначената от кмета на Общината комисия да приеме оценката по т. 1 или да определи друга – т. е. въведено е изискване за прилагане на документ, снабдяването с който е свързано с разходи по заплащането на труда на оценителя и който може да се окаже ненужен. В тази връзка и съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове противоречащата на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ разпоредба от местната наредба е неприложима в случая, а след като това е така, дадените указания за спазването ѝ са незаконосъобразни и не биха могли да доведат до удължаването на срока за произнасяне на административния орган (в този смисъл Определение № 7256 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6033/2021 г.).

Освен това отказът противоречи на материалния закон по следните съображения: Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути. В чл. 64, ал. 2, т. 2 ЗЕ е предвидено, че сервитут е право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1. Според чл. 67, ал. 2 ЗЕ (ред. ДВ бр. 83 от 2018 г.) лицата, които изграждат или експлоатират енергийните обекти, имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и друга инфраструктура – публична собственост, с изключение на поземлени имоти в горски територии, за изграждане, прокарване, скачване, преминаване и поддържане на линейни енергийни обекти, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети. Жалбоподателят е лице, което ще изгражда и експлоатира линеен енергиен обект, което води до възникване на сервитут по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗЕ през имоти, публична общинска собственост. Разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗЕ изключва възмездния характер на особеното ограничено вещно право (в този смисъл Решение № 8162 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14521/2016 г., Решение № 2301 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8757/2016 г. и Решение № 858 от 23.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2016 г.). Поради това неприлагането на пазарна оценка от оценител, отговарящ на Закона за независимите оценители, към искането за учредяване на сервитута, не би могло да бъде предпоставка за постановяването на отказ. В процеса нито се сочат, нито е установено наличието на други основания за постановяването на мълчалив отказ. Ето защо същият се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.

Тъй като при условията на чл. 173, ал. 1 АПК въпросът относно учредяването на право на прокарване на през имот публична общинска собственост на мрежи, отклонения от мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура, е предоставен на преценка на кмета на общината, след отмяната на мълчаливия отказ делото във вид на преписка следва да бъде върнато на административния орган за произнасяне по искането при спазване на указанията по прилагане на закона, съдържащи се в настоящото решение.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК Община Силистра, доколкото тя е юридическото лице, в структурата на което кметът упражнява своите функции (§1, т. 6 от ДР на АПК), следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски, които възлизат на 290. 00 лева и са формирани от платена държавна такса в размер на 50.00 лева и дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 240. 00 лева, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на Кмета на Община Силистра по предявено Искане с вх. № 20-3/ 02.04.2025 г. за издаване на Заповед за учредяване на право на прокарване през имот публична общинска собственост на мрежи, отклонения от мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура, подадено от „Електроразпределение север“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Е.

Връща делото във вид на преписка на Кмета на Община Силистра за ново произнасяне по Искане с вх. № 20-3/ 02.04.2025 г., съгласно указанията, съдържащи се в настоящия съдебен акт.

ОСЪЖДА Община Силистра с ЕИК:********* да заплати на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Е, направените по делото разноски в общ размер на 290. 00 (двеста и деветдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.