ПРОТОКОЛ
№ 82
гр. Пловдив, 20.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Тодор Ст. Деянов
Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600073 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Обвиняемият А. А. А. се явява лично и с адв. А.Д. от АК - С.З..
Обвиняемата Р. Ш. Ш. се явява лично и с адв. Д. Е..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. Е.: Да се даде ход на делото.
Обв. А.: Да се даде ход на делото.
Обв.Ш.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, счита, че няма процесуална пречка за даване
ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се жалбата от съдията-докладчик Веселин Ганев.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи към състава на съда. Нямам искания.
Адв. Д.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи, няма искания
1
по доказателствата.
Адв. Е.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи и нови
доказателствени искания.
Обв. А.: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени искания.
Обв.Ш.: Нямам искания за отводи и нови доказателства.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, срещу двамата
обвиняеми е постановена най-тежката мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ
ПОД СТРАЖА от първоинстанционния съд, изцяло в съответствие с
наличните материали по ДП. Не мисля, че е спорно обстоятелството относно
наличие на обосновано предположение. В тази насока следва да се вземат
преди прихванатите и подбрани кадри от протокола за извършена
видеотехническа експертиза, държанието на свидетеля А., от когото двамата
обвиняеми са взели инкриминираните банкноти, заключението по
техническата експертиза за истинността.
Относно наличието на реална опасност, считам, че такава съществува и
по отношение на двамата обвиняеми, и по отношение на двете алтернативни
предпоставки, а именно, считам, че съществува реална опасност да извършат
друго престъпление, вземайки предвид съдебното им минало, навиците им -
битови, житейски, скандалите, възникнали между тях, като често се налагало
да се намесва полиция. Следва да вземете предвид обстоятелството, че се е
наложило обвиняемият А. да бъда обявен за общодържавно издирване преди
предишното му осъждане.
В този смисъл моля да оставите жалбата без уважение и потвърдите
определението на Окръжния съд В С.З., като правилно и законосъобразно.
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло жалбата,
внесена от адв. Д., с която молим да бъде отменено определение №
129/07.2024 г. на Старозагорския окръжен съд по ЧНД № 136/2024 г. Считам,
че не са налице изискванията на закона и следва да бъде отменена мярката и
да се постанови друго определение.
2
На първо място, в досъдебното производство няма двусмислени
доказано за пряк умисъл при извършване на деянието от страна на
обвиняемите. Факт е, че А. А. и жената, с която живее Р. Ш. на семейни
начала, на 08 срещу 09 ноември са били в зала „Е.“. Факт е, че са залагали
суми пари, които са обменили с помощта на крупието. Но няма доказателства,
както и самите те твърдят, че не са знаели, че банкнотите са неистински или
подправени. И двамата са дали такива показания, не са целели да прокарат
такива банкноти, още повече факта, че са ги обменяли не изцяло, а малко по
малко.
На следващо място, моля да вземете предвид, в досъдебното
производство има доказателства, че Р. Ш. и А. бяха призовани на 16 януари
от РПУ - Ч., на което се яви само Р. и тя доброволно и заяви, че мъжът, с
когото живее, а именно А. е в чужбина по работа, но ще му се обади и ще му
предаде да дойде. Бяхме призовани за 05 февруари. Той доброволно се върна
в Б. след обаждане от нея, а няколко дни по-рано, където е бил уведомен на
самата границата, пресичайки я, че е обявен за общодържавно издирване. На
05 февруари дойдоха доброволно, свидетелстваха. Повдигнаха им се
обвинения. Казаха каквото им е известно по случая.
Моля да вземете предвид обстоятелството, че А. се грижи за болна
майка и за малолетна дъщеря. Според мен, няма доказателства, че той би се
укрил или би извършил ново престъпление. От последното му деяние са
минали 2 години, което може да предполага обстоятелството да даде в нас
предположение, че се е поправил.
А относно укрИ.ето, има постоянен адрес в Ч., пребивава там. Там се
намира. Въпреки че няма трудов договор, ежедневно извършва търговска
дейност – покупко-продажба на зеленчуци. Смятам, че мярката за
неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, най-тежката, би могла да бъде
заместена с ДОМАШЕН АРЕСТ.
Обв. А. /за лична защита/: Поддържам казаното. Майка ми е на 77
години, тя е баба с бастун.
Адв. Е.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло жалбата.
Окръжният съд е взел най-тежката мярка, като относно обоснованото
предположение по чл. 63 ал. 1 НПК съдът приема две доказателства,
обосновава се на две доказателства, представени в ДП. Именно – разпитите
3
на двама свидетели Б. А. А. и Р.Г.Г. Считам, че към настоящия момент
събраните в ДП доказателства не са достатъчни и с оглед именно разпитите
на тези двама свидетели не е достатъчно да се приеме, че обвиняемата е
осъществила изпълнителното деяние, съобразно което й е повдигнато
обвинението.
Не е събрано нито едно доказателство, че обвиняемата Р. Ш. е знаела,
че процесните четири банкноти са били неистински и подправени. Именно от
разпита на свидетеля Б. А. се вижда, че на 13.11.2023 г. свидетелят А. говори
в разпита си единствено и само в единствено число, че само обвиняемият А. с
прякор „Т.“, негов приятел от Ч., е дошъл да остави колата си за ремонт в Х.,
дошъл в дома му на гости. Там на масата са били сложени тези банкноти, за
които свидетелят заявява, че е казал само на обвиняемия, че тези банкноти са
неистински. Но обвиняемият е бил настоятелен и ги е взел. След това не е
знаел какво е направил той с тях.
Никъде в показанията си този свидетел, на които Окръжният съд се
позовава като доказателство по делото, не говори за моята подзащитна
обвиняемата Р. Ш.. Като се прочетат показанията му, от тях не се доказва, че
Р. Ш. е знаела, че четирите банкноти са били неистински, подправени. Няма
такова доказателство. Аз не видях доказателство, въз основа на което да се
направи този извод, че тя е знаела.
Цялото обвинение и това, което приема първоинстанционният съд
относно обоснованото предположение и наличието на пряк умисъл у
обвиняемата, почива изключително на именно обясненията на този свидетел.
Който, от една страна, не казва абсолютно нищо за нея, а от друга – е
заинтересован свидетел, тъй като именно той е придобил, и държал, и дал
тези подправени, неистински банкноти.
Другото доказателство, на което се позовава Окръжен съд С.З., това са
показанията на другия свидетел. Но аз се връщам отново на показанията на Б.
А.. Тези показания са благоприятни за него. Той е направил всичко възможно,
за да обясни как тези банкноти са неистински и се е майтапил с тях, но за да
изолира, според мен, собствената си личност от извършване на
престъплението.
Другото доказателство – разпита на свидетеля Р.Г., крупие в игралната
зала също по никакъв начин не се доказва, че обвиняемата Р. е знаела, че
4
четирите банкноти са неистински, подправени. Не оспорвам факта, че тя е
била в игралната зала, че я е напуснала, че се е върнала, дала е банкнота на
крупието, което я е обменил. Даже самото крупие не се е усъмнило, че са
неистински.
Няма как тази обвиняема да е знаела, че банкнотите са подправени.
Въпреки това Старозагорският окръжен съд приема, че от събраните по
делото доказателства и именно от разпита на тези двама свидетели
съществува обосновано предположение по чл. 63 ал. 1.
Относно наличието на реална опасност по чл. 63 ал. 1 НПК същата да се
укрие, считам, че такова не съществува, тъй като става въпрос за човек, който
има постоянно местоживеене, адрес, майка е на малолетно дете на 6 години,
за което следва да се грижи. Вярно е, осъждана е в изпитателен срок за друго
престъпление, но считам, че това не е абсолютен аргумент, за да се наложи
най-тежката мярка.
Поради тези съображения моля да уважите молбата ни и да наложите
по-лека мярка на моята подзащитна, а именно Парична гаранция или
Домашен арест.
Обв. Ш. /за лична защита/: Искам да се прибера вкъщи да си гледам. Не
съм знаела за тези пари и бях аз измамена от този Б. А. А.. Нито моят мъж е
знаел, нито аз съм знаела. Поне един от двамата да пуснете да си гледаме,
защото става вече 12 дни, тя не е отишла нито на градина. Свекървата ми е
болна, на бастун. Поне един от двамата да пуснете, да си гледаме това дете.
Като говоря с нея по телефона, постоянно плаче.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ:
Обв. А.: Моля за по-лека мярка. Нямаме намерение да се крием, да
бягаме. Нямаме други престъпления.
Обв.Ш.: Моля за по-лека мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, намира и приема за установено
следното:
5
Производството е по реда на чл. 64, ал. 8 НПК.
Жалбата е неоснователна. Окръжният съд е преценил законосъобразно
всички предпоставки на чл. 63, ал. 1 НПК, за да стигне до извода, че следва да
постанови „Задържане под стража“ като мярка за неотклонение и по
отношение на двамата обвиняеми А. А. и Р. Ш.. Съдът подробно е посочил
доказателствените материали, в това число писмените доказателства,
видеозаписа от камерите за видеонаблюдение в игралната зала, протокола за
доброволно предаване, показанията на св. Б. А. и тези на крупието Р.Г., от
които доказателствени материали действително може да се изведе
обоснованото подозрение за съпричастността и на двамата обвиняеми към
инкриминираното деяние, включително и за знанието им, че въпросните
четири банкноти по 500 евро са били фалшиви.
На следващо място, няма спор, че съществува реална опасност от
извършване на престъпление, а по отношение на обв. А. и от укрИ.е, в случай,
че им бъде определена по-лека мярка за процесуална принуда, тъй като обв.
А. е многократно осъждан, видно от справката му за съдимост, както и от
това, че е бил обявен за ОДИ преди привличането му като обвиняем по
настоящото ДП, а по отношение на обв. Р. Ш. е факт, че въпросното деяние
попада в хипотезата на чл. 68, ал. 1 НК, в изпитателния срок на условното й
осъждане по НОХД № 458/2020 г. на РС Ч. в сила от 05.02.2021 г. Предвид на
изложените съображения се явява правилен и законосъобразен изводът на
първоинстанционния съд, че целите по чл. 57 НПК за нуждите на
конкретното наказателно производство и спрямо конкретните обвиняеми
могат да се постигнат само със задържането им под стража. Поради което,
Апелативен съд- Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 129/07.02.2024 г. постановено по
ЧНД № 136/2024 г. по описа на Окръжен съд С.З..
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.24 часа.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7