№ 4879
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ц.А З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от Ц.А З. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110208889 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД,
ЕИК: ***************, срещу наказателно постановление (НП) № 771102-
F762316/22.05.2024 г., издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности"-
София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", при ЦУ
на НАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 278б, ал. 4 от ДОПК, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
сумата от 1633.5 лв. (хиляда шестстотин тридесет и три лева и 50 ст.), лева за
нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредба
№5/29.09.2023 г. на МФ, вр. с чл. 278б, ал. 4 от ДОПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Оспорват се изложените в НП фактически констатации. Твърди се, че в НП
липсва описание на извършеното нарушение и на механизма на извършването
му. Излагат се съображения, че АУАН е съставен по реда на чл. 40, ал. 3 от
ЗАНН, без да са били налице предпоставките за това. Изтъква се, че
установените 6 000 бр. яйца размер L съответстват на придружаващите
документи, а обстоятелството, че доставчикът е изпратил по-малко количество
стока в сравнение с предварителното заявеното от него не би могло да
представлява нарушение. Поддържа се, че от редакцията на чл. 278б, ал. 4 от
ДОПК, която предвижда имуществена санкция в размер 40 на сто от
разликата между данъчната основа на установените при проверка стоки и
1
данъчната основа на декларираните стоки, следва, че същата не може да
намери приложение в случай, че данъчната основа на декларираните стоки е
по-голяма от тази на установените. Сочи се и че с налагането на процесната
санкция се нарушава принципът на пропорционалността, изведен в
практиката на СЕС. С тези въображения се иска отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ
ЕООД ЕНД КО" КД, редовно призовано, се представлява от адв. Т., надлежно
упълномощен. Същият моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление по изложените в жалбата аргументи, които допълва в съдебно
заседание. Иска отмяна на НП и претендира присъждане на разноски в полза
на жалбоподателя.
Въззиваемата страна - Началник на отдел "Оперативни дейности" -
София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", при ЦУ
на НАП, редовно призована, се представлява от юрк. Георгиев, с представено
пълномощно, който намира, че описаното в НП нарушение е доказано, поради
което моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като извърши цялостна преценка на
събраните доказателства и доказателствени средства, като обсъди
доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
На 30.01.2024 г., в 13:58 часа, на фискален контролен пункт ГКПП
Кулата, служители в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП
извършили проверка на транспортно средство влекач марка "Скания", с рег. №
Е0234МС, с водач Стефан Петров Парушев. При извършената проверка било
установено, че в транспортното средство се превозва стока от списъка на
стоките с висок фискален риск. Предвид това органите по приходите
поставили техническо средство за контрол на транспортното средство.
Проверяващите установили, че от страна на получателя - "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ
ЕООД ЕНД КО" КД предварително е било декларирано с УНП /уникален
номер на превоза/ 2024013010336 на стоката, издаден/предоставен от НАП
чрез електронна услуга за деклариране на данни за превоза на СВФР, че с
транспортното средство се превозват общо 24000 броя яйца /12000 бр. яйца
размер М и 12000 бр. яйца размер L/ за базата му в с. Кабиле.
На датата и мястото на разтоварване - на 01.02.2024 г. в 09:36 часа в
базата на "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД, находяща се в с. Кабиле,
общ.Тунджа обл.Ямбол, ул. „Тракия“ № 1, била извършена проверка от органи
по приходите от ГД "Фискален контрол", сред които свидетелят Ц. С., на
длъжност "Главен инспектор по приходите" и С.Р., заемащ длъжност
"инспектор по приходите". При проверката органите по приходите отстранили
техническото средство за контрол, за което съставили Протокол за
отстраняване на техническо средство за контрол №
2
010102935263.10/01.02.2024г. Органите по приходите установили, че в
превозното средство се превозват стоки с висок фискален риск: "Птичи яйца с
черупки, пресни, консервирани или варени, Други пресни яйца: От кокошки
(Gallus doraesticus)", с код по КН: 0407 21 00 – 18000 броя (12000бр. яйца
размер М и 6000бр. яйца размер L), с доставчик "TSAKIRIS FAMILY" S.A. -
Гърция и получател "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД. Проверяващите
констатирали, че така установеният брой яйца съответствал на представените
придружаващи стоката документи /ЧМР № 45321/30.01.2024г., Опаковъчен
лист № 18/30.01.2024г. и документ за доставка № 18/30.01.2024г./, но не
съответствало на посоченото в предварително декларираните данни с УНП
2024013010336 за превоза на стоката, тъй като били предварително
декларирани 24000 броя яйца, от които 12000 бр. яйца размер М и 12000 бр.
яйца размер L, т.е. получените яйца размер L са били с 6000 броя по-малко от
предварително декларираните с УНП 2024013010336. Видно от приложената
фактура № 000017 от 31.01.2024 г. данъчната основа на превозваните яйца
размер L е в размер на 4 083,77 лв. (2088 евро, изчислена по фиксиран курс на
БНБ, 1 EUR =1.95583 BGN).
При тези констатации на 04.04.2024 г. в присъствието на един свидетел
на съставянето и връчването на акта - К.С.Д., и в присъствието на
упълномощен представител на "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД,
свидетелят Ц. С. - "главен инспектор по приходите" в ГД "Фискален контрол"
съставил АУАН № F762316/04.04.2024 г., срещу дружеството-жалбоподател, за
извършено административно нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 8,
ал. 2, т. 4 от Наредба №5/29.09.2023г. на МФ, вр. чл. 278б, ал. 4 от ДОПК,
изразяващо се в това, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на
получател на стоки с висок фискален риск, е декларирало неверни данни при
превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга
държава - членка на Европейския съюз и завършва на територията на
страната. Актът бил подписан от актосъставителя, свидетеля и
представляващия дружеството-жалбоподател, на когото бил предявен за
запознаване със съдържанието му и му бил връчен препис. В срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН от страна на дружеството-жалбоподател не били депозирани
писмени възражения срещу АУАН.
Въз основа на АУАН № F740393/19.10.2023 г.,
административнонаказващият орган - Началник на отдел "Оперативни
дейности"-София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален
контрол", при ЦУ на НАП издал процесното наказателно постановление, с
което, на основание чл. 278б, ал. 3 от ДОПК, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на сумата от 5000,00 (пет хиляди)
лева за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени
средства – показанията на свидетеля Ц. С. – актосъставител, които съдът
кредитира, т.к. същите са логични, последователни и подкрепени от
3
писмените доказателства – Протокол за извършена проверка на СВФР №
010102935263К11/01.02.2024 г., ЧМР № 45321/30.01.2024г., Опаковъчен лист
№ 18/30.01.2024г., документ за доставка № 18/30.01.2024г., Справка за
предварително декларирани стоки, фактура № 000017/31.01.2024г., приемо-
предавателен протокол за стоки № 010102935263_15/01.02.2024г., протокол за
отстраняване/поставяне на техническо средство за контрол №
010102935263.10/01.02.2024г., Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на
изпълнителния директор на НАП, пълномощни.
Съдът намира, че приобщените по делото доказателствени материали са
достоверни и еднопосочни, и допринасят за цялостното изясняване на всички
значими за делото факти и обстоятелства. Доколкото не са налице
противоречия в доказателствата по делото, то не е необходимо подробното им
аналитично обсъждане.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни за това административни органи. Свидетелят
Ц. С., заемаща длъжността "главен инспектор по приходите" в ГД "Фискален
контрол", явяващ се орган по приходите съобразно изискванията на чл. 279,
ал. 1 от ДОПК, поради което е бил компетентен да състави процесния АУАН.
Оспорваното НП е издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности"-
София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", при ЦУ
на НАП, който е длъжностно лице, оправомощено от изпълнителния директор
на Националната агенция за приходите да издава наказателните
постановления за налагане на административни наказания на основание чл.
278б от ДОПК (т.1.8. от Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на ИД на НАП), с
което е спазено изискването на чл. 279, ал. 1 от ДОПК.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на
давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
В случая обаче при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение не е спазена императивната разпоредба на чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН. Същата съдържа задължение актът да се състави в
присъствието на свидетели, които са присъствали на самото нарушение или на
неговото установяване. Горното представлява основно правило, чието
неспазване е допустимо само при изрично посочени предпоставки, което
прави приложението на останалите алинеи субсидиарно. Безспорно е, че със
4
съставянето на акта за установяване на административно нарушение се
поставя началото на административнонаказателното производство. Поради
тази изключително важна функция, законодателят, като гаранция за
обективност, е поставил изискване това да става в присъствието на свидетели-
очевидци на извършването или такива на установяването. Сравнението на
разпоредбите на алинея 1 и 3 на чл. 40 от ЗАНН ясно показва различните
изисквания, които законодателят поставя към съставянето на акта за
установяване на административно нарушение тогава, когато има свидетел на
извършването или на установяването (разкриването) на нарушението и тогава,
когато няма нито един от двата вида свидетели. Само тогава, когато няма
свидетели, присъствали при извършването или при установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие,
законът изисква актът за установяване на административно нарушение да
бъде съставен в присъствието на двама други свидетели – чл. 40, ал. 3 от
ЗАНН. Последните са свидетели единствено на съставянето на акта. /в този
см. Решение № 1891 от 12.02.2019 г. по адм. д. № 8568/2017 на Върховния
административен съд/. Подобно становище е застъпено и в Постановление №
10 от 28.09.1973 г., Пленум на ВС, съобразно което, при наличие на очевидци
на нарушението или на неговото констатиране в акта за установяване на
административно нарушение да не се посочват за свидетели други лица,
присъствали само при съставянето му, тъй като това затруднява дейността на
административнонаказващите органи и съдилищата при разкриване на
обективната истина. В процесния случай видно от протокол за извършена
проверка на СВФР № 010102935263К11/01.02.2024 г., е имало свидетел на
установяването на нарушението - С.Р., заемащ длъжност "инспектор по
приходите" в Главна дирекция "Фискален контрол". Въпреки това АУАН не е
съставен в присъствието на този свидетел, като не са посочени причините за
това – не се твърди да е била налице невъзможност да се състави акт в негово
присъствие. Наред с това разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН изисква при
посочените по-горе предпоставки, актът да бъде съставен в присъствието на
други двама свидетели, а в случая и това изискване не е спазено, доколкото
свидетелят на съставянето на АУАН е само един.
Коментираното процесуално нарушението на чл. 40 ал. 1 ЗАНН,
допуснато при съставянето на АУАН е от категорията на абсолютните, тъй
като опорочава цялото административнонаказателно производство и поради
това се явява достатъчно съществено и е основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление /в този смисъл Решение № 9741 от 25.06.2024 г.
на АССГ по адм. д. № 2101/2024 г., Решение № 5463 от 15.10.2020 г. на АССГ
по адм. д. № 6414/2020 г., Решение № 2500 от 13.04.2018 г. на АССГ по адм. д.
№ 979/2018 г., Решение № 3083 от 5.05.2016 г. на АССГ по адм. д. №
1713/2016 г. и др./.
Освен изложеното, съдът констатира, че в АУАН и НП са допуснати и
нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН съответно,
изразяващи се в липса на посочване в АУАН и НП на датата и мястото на
5
извършване на твърдяното нарушение. Макар и да е недопустимо тези
обстоятелства да се извеждат по тълкувателен път, може да се приеме, че с
оглед състава на вмененото нарушение – невярно деклариране от получателя
при превоз на стоки с висок фискален риск от една държава-членка на ЕС,
завършващ на територията на друга държава-членка на ЕС, и доколкото
декларирането се извършва по електронен път, то мястото на нарушение е гр.
София, където е ЦУ на НАП. Същевременно обаче, по отношение на датата на
нарушението, е абсолютно невъзможно да се това обстоятелство да се
определи – освен, че датата на твърдяното невярно деклариране не е посочена
нито в АУАН, нито в НП, този дата липсва и в цялата административно-
наказателна преписка, доколкото липсва твърдяната за невярна декларация.
Датата и мястото на твърдяно административно нарушение са основни
елементи от описанието му, освен това датата рефлектира и на приложението
на принципа „не бис ин идем“, поради което липсата им в АУАН и НП винаги
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е
засегнало в голяма степен възможността на санкционираното лице да разбере
какво точно нарушение му е вменено от една страна, съответно – реализиране
на адекватна защита, а друга страна възпрепятства съда да осъществи
законосъобразен контрол.
С оглед на гореизложеното настоящият състав на съда приема, че в хода
на административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, налагащи отмяната на наказателното постановление.
Освен констатираната процесуална незаконосъобразност, съдът
констатира и неправилно приложение на материалният закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 ДОПК при превоз на стока с
висок фискален риск, който започва от територията на друга държава - членка
на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят
или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният
получател във верига последователни доставки на стоки предварително
декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство
на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно
до края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на
получаване/разтоварване. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №
Н-5 от 29.09.2023 г. "При всеки отделен превоз на СВФР, който започва от
територията на друга държава - членка на Европейския съюз, и завършва на
територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в
тристранна операция или крайният получател във верига последователни
доставки на стоки предварително декларира данни за превоза до влизане на
транспортно средство на територията на страната. Декларирането се извършва
чрез подаване по електронен път на данни съгласно приложение № 1 по реда
на чл. 48."
Според чл. 4 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. списъкът на стоките с
висок фискален риск се утвърждава със заповед на министъра на финансите
по мотивирано предложение на изпълнителния директор на Националната
6
агенция за приходите, издадена на основание чл. 127а, ал. 7 от ДОПК,
заповедта и списъкът се публикуват на интернет страниците на
Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите в деня
на издаването на заповедта, като в заповедта се определя срок за влизането й в
сила, който не може да бъде по-кратък от 3 дни.
Със заповед № ЗМФ - 543/02.08.2023 г. на Министъра на финансите към
датата на нарушението е бил утвърден списък на стоки с висок фискален риск
с кодове по Комбинираната номенклатура съгласно приложението на
заповедта. В списъка на стоките с висок фискален риск са включени и
видовете стоки, чиито превоз е установен в настоящия случай, а именно:
"Птичи яйца с черупки, пресни, консервирани или варени, Други пресни яйца:
От кокошки (Gallus doraesticus)", с код по КН: 0407 21 00. Впоследствие
Заповед № ЗМФ - 543/02.08.2023 г. на Министъра на финансите е била
отменена със Заповед № ЗМФ - 1295/28.12.2023 г. на Министъра на
финансите, с която е утвърден нов списък на стоките с висок фискален риск,
допълнена със Заповед № ЗМФ - 169/20.02.2024 г., но стоките с код по КН
0407 21 00 отново са определени като такива с висок фискален риск и в
списъка, утвърден със Заповед № 3МФ-1295/28.12.2023 г. на министъра на
финансите.
В случая е установен превоз на стоки с висок фискален риск съгласно
посочената комбинирана номенклатура, който е започнал на територията на
друга държава - членка на Европейския съюз - Гърция и е завършил на
територията на страната, за който превоз получателят "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ
ЕООД ЕНД КО" КД е декларирал с УНП на стоката, издаден/предоставен от
НАП чрез електронна услуга за деклариране на данни за превоза на СВФР, че
с транспортното средство се превозват общо 24000 броя яйца /12000 бр. яйца
размер М и 12000 бр. яйца размер L/, а при извършената на датата и мястото
на разтоварване - на 01.02.2024 г. проверка, е установено, че се превозват
18000 броя (12000бр. яйца размер М и 6000бр. яйца размер L), което
съответства на представените придружаващи стоката документи /ЧМР №
45321/30.01.2024г., Опаковъчен лист № 18/30.01.2024г. и документ за доставка
№ 18/30.01.2024г./, но не съответствало на посоченото в предварително
декларираните данни с УНП 2024013010336 за превоза на стоката, тъй като
получените яйца размер L са били с 6000 броя по-малко от предварително
декларираните с УНП 2024013010336. При това положение, макар формално
да е налице деклариране на неверни данни по чл. 127и, ал. 1 – 5 от ДОПК,
същото не може да се подведе под санкционната норма на чл. 278б, ал. 4 от
ДОПК, доколкото с тази разпоредба, санкцията при невярно деклариране е
определена като процент от разликата между данъчната основа по смисъла на
Закона за данък върху добавената стойност на установените при проверка
стоки и данъчната основа на декларираните стоки. Така формулирана
разпоредбата, предполага, че подлежат на санкция единствено случаи, когато
тази разлика е положителна, в противен случай, при отрицателна разлика, ще
следва санкцията да е процент от тази отрицателна разлика, което ще доведе
7
до отрицателна санкция – противоречие с целта на закона. В конкретния
случай данъчната основа на установените при проверката стоки е по-малка от
данъчната основа на предварително декларираните стоки, което предполага
именно такава отрицателна разлика. Разпоредбата на чл. 278б, ал. 4 от ДОПК
не случайно е посочено каква конкретно разлика се използва за определяне на
санкцията. Ако целта на закона е да се санкционира всяка разлика, независимо
дали предварително е декларирано повече или по-малко от реално
полученото, то това щеше да е формулирано по такъв начин, а не конкретно
разликата между данъчната основа на установените при проверката на
мястото на получаване стоки и предварително декларираните – подреждайки
двете суми по този начин, неминуемо законът предвижда първата да е по-
голяма.
В тази насока е и последващото (след датата на твърдяното нарушение)
изменение на чл. 8, ал. 5 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г., което допуска при
получаването да се констатира разлика във вида или количеството на стоката
(тук вече няма значение в каква посока е разликата) и указва какви действия
следва да предприеме получателя при констатирането й. Това отново показва,
че не всяка разлика в предварително декларираните и получени стоки се явява
невярно деклариране по смисъла на чл. 278б, ал. 4 от ДОПК.
Ето защо съдът намери, че НП следва да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото право на разноски съгласно разпоредбата на
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН има дружеството-жалбоподател, което е направило
своевременно искане и е представило доказателства за направени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 555,60 лева с ДДС, заплатени по
банков път съгласно представените списък на разноските, фактура и банково
извлечение. По силата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Цитираната разпоредба намира приложение само при депозирано искане от
страната за намаляване на разноските, каквото в настоящето производство е
своевременно релевирано. Възнаграждението за един адвокат съгласно чл. 18,
ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения в актуалната й към момента на сключване на договора за
правна помощ редакция, минималното възнаграждение, при интерес от 1000
до 10 000 лв., е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., което в случая се
равнява на 463.35 лв. без ДДС или 556.02 с ДДС, като следва да се отбележи,
че съгласно §2а от посочената наредба дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Ето
защо, доколкото уговореното и заплатено възнаграждение за адвокат е в
рамките на нормативно установения минимален размер, така направеното
8
възражение за прекомерност на същото е неоснователно и поради това съдът
следва да присъди в цялост сумата в размер на 555,60 лева в полза на
жалбоподателя и в тежест на въззиваемата страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, ал. 3 и чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН Софийски районен съд, НО, 133 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 771102-F762316/22.05.2024 г.,
издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности" - София, Дирекция
"Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с което на
"ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД, ЕИК: ***************, на
основание чл. 278б, ал. 4 от ДОПК, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на сумата от 1633.50 лв. (хиляда шестстотин
тридесет и три лева и 50 ст.), лева за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК,
вр. чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредба №5/29.09.2023 г. на МФ, вр. с чл. 278б, ал. 4 от
ДОПК.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на "ЛИДЛ
БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД, ЕИК: ***************, сума в размер на
555,60 /петстотин петдесет и пет лева и 60 ст./ лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава
Дванадесета от АПК, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9