Решение по дело №1535/2019 на Районен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

951/16.5.2019г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

            ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 08.05.2019 година, в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева

 

при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 1535 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „А.Д.“ ЕООД, против НП № 03 –009748/12.09.2018г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на му е наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 15 000 лева.

 

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване и от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.

            С жалбата се изразява становище, че изводите на наказващият орган са неправилни, незаконосъобразни и напълно необосновани.Твърди се, че проверяващите не са положили никакви усилия да съберат всички доказателства за установяване на действителната фактическа обстановка, като се приема, че изводите са формирани единствено на база на попълнени сведения от Аветисян. Твърди се, че към момента на проверката лицето е работело по граждански договор. В този смисъл се излагат аргументи за липса на осъществен състав на административно нарушение към датата, визирана в АУАН и НП и се иска отмяна на НП.

            В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв.Д., надлежно упълномощен и приет от съда. Процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата, ангажира гласни доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП, тъй като не е осъществен състав на административно нарушение с аргументи, аналогични на изложените в жалбата.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразност, като аргументира доказаност и съставомерност  на нарушението към датата, визирана в АУАН и НП.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.09.2018г. служители на Дирекция „Инспекция по труда" Варна са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект: деискотека „Порте“, находящо се в гр. Варна. На място е установено от контролните органи, че работи лицето *, която извършвала трудова дейност като „танцьор“. Съгласно разпоредбата на чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, в рамките на материалната компетентност и с оглед събиране на доказателствен материал за ангажиране на административно наказателна отговорност, е попълнена декларация от лицето А* с оглед установяване на елементите на трудово правоотношение. Лицето собственоръчно е попълнило имената си, че работи за въззивното дружество, като танцьор, наета е от 01.09.2018г., с работно време от 00:30-03:30 часа, трудово възнаграждение 40 лева на ден, със сключен граждански договор и без сключен трудов договор. Изрично лицето при попълване на декларацията е посочило, че работи от дата 01.09.2018г. до дата 01.09.2018г.. Установено било, че въззивното дружество е организирало шоу програма в дискотека „Порте“ във вечерта на проверката.

В хода на проверката са изискани документи във връзка с трудовото правоотношение на работещата в обекта, при която е представен граждански договор сключен между А* и въззивното дружество.

За установеното нарушение на св.Б. е съставил акт за установено административно нарушение срещу лицето.

АУАН бил надлежно връчен на въззивника, които го подписало с възражение.

Срещу АУАН  са били депозирани писмени възражения, но  АНО не ги е възприел, не е проверил  АУАН с оглед неговата законосъобразност на фона на събраните доказателства, не е събрал допълнително такива, които да мотивират безспорен извод за извършено нарушение, което в последствие е довело до съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

 

АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка. Със същото, на въззивното дружество е било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 15000лв. на основание чл.414 ал.3 от КТ.

          Съдът напълно кредитира показанията на св.П., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

          По делото следва безспорно да бъде доказано, че  лицето е полагало труд в полза на въззивника в момента на проверката.

Писмени доказателства по делото се кредитират от съда, тъй като същите кореспондират с приетата за установена фактическа обстановка и липсват доказателства, които да ги оборват.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на свидетелите, АУАН и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид  императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

 

АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок.

Срещу АУАН са били депозирани писмени възражения, но  АНО не е проверил  АУАН с оглед неговата законосъобразност на фона на събраните доказателства, не е събрал допълнително такива, които да мотивират безспорен извод за извършено нарушение, което в последствие е довело до съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като следва да се посочат и доказателствата, които го потвърждава. В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението.

Видно от съдържанието на НП, в обстоятелствената му част се съдържа правният извод на АНО, че св.Ав* била допусната от работодателя си до работа в проверения обект, при определено работно място, определено работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по ТПО. Липсват каквито и да било факти, които да сочат  защо лицето се приема като работодател.

Основният факт на доказване в настоящото дело е дали въззивното дружество е било работодател на А*. В тази посока АНО е ангажирал само едно доказателство и то е попълнената от лицето дакларация. Други доказателства няма приложени. По делото е приложен сключен граждански договор между въззивника и работника, от които е видно, че му е сключен в деня преди проверката – 31.08.2018г. и касае участие на А* в музикално-артистична програма.

Разпитаният свидетел по делото П. заявява, че действително при проверката е бил представен граждански договор сключен между А*и въззивното дружество, но в него не била отбелязана дата за изпълнение на артистичната програма.

По отшение на попълнената от А* декларация, съдът следва да посочи, че още в хода на адм.производство лицето е сочило еднократност на полагания от него труд. Изрично е посочено, че поетия към въззивното дружество ангажимент е с начална и крайна дата 01.09.2018г. т.е. налице е еднократност на изпълнението. Още при попълване на декларацията лицето е посочило наличието на сключен граждански договор, не е посочило последно получено трудово възнаграждение, не е посочило почивни дни.

В случаят единственият факт които се доказа, и е безспорен е че между А*и въззивното дружество има сключен граждански договор.

От обективна страна, за съставомерността на деянието по чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 КТ е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение (ТПО) - работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по ТПО. Съдът приема, че тези елементи не са налице в конкретния случай,

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В тази връзка, следва да се отбележи, че дали едно лице осъществява трудова дейност, се определя от обективно извършените действия, които са характерни за трудова дейност. Особеният характер на трудовия договор, в една от същностните си отлики с "гражданския" договор за /изработка, поръчка/, предпоставя нееднократност на насрещната престация и необвързаност с постигане на конкретно овеществен резултат, а се престира работната сила при упражняване на конкретна трудова функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно място, характер на извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение. Тези елементи на трудовото правоотношение не са установени както от административнонаказващия орган, така и от настоящата  инстанция. При проведените разпити в с.з. на служителити на ДИТ Варна, не се установи каква мнократност на извършвана дейност от лицето в полза на въззиника.

Предвид събраните по делото и кредитирани доказателства, съдът счита, че не се касае за трудови правоотношения, а и от приложеният по делото граждански договор е видно, че същият не регламентира еднократно или многократно изпълнение на трудовите операции. Представеният граждански договор от жалбоподателя е частен документ, съставен от него и е доказателство, че съдържащите се в него изявления са направени от него, но не и доказателство, установяващо отразените в същия обстоятелства, които не се опровергават от събраните в с.з. гласни доказателства и писмените в АНП. В тази връзка следва да се отбележат и съответствието между отразените в декларацията, попълнена от работника  еднократност на задължението, работното време, и клаузите на гражданския договор, като всички тези факти водят до извод, че реалните отношенията между страните съответстват на отразените такива в гражданския договор.

Освен горното, от приобщените по делото писмени и гласни доказателства не се установи по безспорен начин между санкционирания търговец и св.А*да са били договорени елементи на трудово правоотношение, не се установи да са били договорени многократност и повторяемост на дължимите операции и на дължимост на съответното възнаграждение за всяка операция, не се установи по безспорен начин работника да е имала ежедневно конкретно работно време. В хода на АНП не са били събрани безспорни и категорични доказателства, че се касае за трудово, а не за друго правоотношение, поради което съдът намира, че налагането на административно наказание за нарушение, за което не е било безспорно, че е извършено от конкретния нарушителя, обуславя и неправилно приложение на материалния закон. В тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителя, че не го е извършил. АНО е следвало да събере допълнителни доказателства в подкрепа на приетото за установено нарушение, преди да се произнесе по преписката.

        Доказателства за противното в настоящото съдебно производство не бяха събрани, тъй като за наличието на трудово правоотношение е необходимо да се установи, че А* полагала труд и престирала работна сила периодично и многократно в полза на жалбоподателя. От доказателствата по делото се установява, че между страните по гражданския договор е било уговорено постигане на определен резултат, като за този  резултат не се установи в хода на въззивното производство да е имало между страните уговорено многократност на изпълнението. С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че по делото не се установи по несъмнен и безспорен начин  наличие на трудово правоотношение между жалбоподателя и А* което по своето естество да включва постигане на съгласие между страните относно престиране на труд в полза на „А.Д.” ЕООД,  място на работа, работно време, трудово  възнаграждение  и  трудова длъжност, поради което и не е осъществен състава на нарушение на чл.62 ал.1 във вр. чл.1ал.2 от КТ. Доказателствата за противното в хода на административно наказателното производство не са налице. Въз основа на това  следва да се приеме, че по силата на сключения договор, лицето е дължало резултат, а не поведение по повод предоставяне на работната си сила.  

           Съдът следва да посочи, че принципно правилно е била определена санкционната норма, но неясно защо наказанието е определено в завишен размер, мотиви в тази посока не са посочени.

Водим от горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, поради което  и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ НП №  03 –009748/12.09.2018г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на „А.Д.“ ЕООД ***, е наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 15000 лева.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

          След влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност на АНО.

                                                                                                     

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: