Р Е Ш Е Н И Е
гр. Русе, 12.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение, в публичното заседание на дванадесети
април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН СИРМАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
АТАНАС ДИМИТРОВ
при секретаря Цветелина
Коева и в присъствието на прокурора Б. Велков, като разгледа докладваното от
съдия Герасимова ВНАХД №135 по описа за 2018 г., въз основа на закона
и данните по делото :
Р Е Ш И :
НА ОСНОВАНИЕ чл.378, ал.5, вр. чл.
336, ал. 1 т. 2 от НПК ОТМЕНЯ решение №27 от 09.01.2018
г. на Русенски районен съд, НО, 11-ти състав, постановено по НАХД №2361/20** г.
в частта, с която обв. Б.К.Г. е бил
признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение за осъществен състав на
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК, вместо което постановява:
ПРИЗНАВА обв. Б.К.Г. за ВИНОВЕН в това, че на 04.09.2015
г., в гр. Р., в съизвършителство с Н.К.Г., по
хулигански подбуди, причинил на Д.Б.Б.от гр. Р. лека
телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане,
одраскване и охлузване на лицето, кръвонасядане и
охлузване на ляво коляно и охлузвания на дясно коляно, причинили му болка и
страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.131,
ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2, вр.
чл.20, ал.2 от НК и чл.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му налага административно наказание „Глоба в размер на 1000 лева“.
НА ОСНОВАНИЕ чл.378, ал.5, вр.
чл. 337, ал. 1 т. 2 от НПК ИЗМЕНЯ решение №27 от
09.01.2018 г. на Русенски районен съд, НО, 11-ти състав, постановено по НАХД
№2361/20** г. в частта, с която обв. Н.К.Г. е бил признат за невинен в това, да
е извършил в съизвършителство с Б.К.Г. престъплението
по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК и на
основание чл.304 от НПК оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.20, ал.2 от НК, като го признава за ВИНОВЕН в извършване на престъплението по чл.131,
ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2, вр.
чл.20, ал.2 от НК в съизвършителство с Б.К.Г..
НА ОСНОВАНИЕ чл.378, ал.5, вр.
чл. 337, ал. 1 т. 2 от НПК ИЗМЕНЯ решение №27 от
09.01.2018 г. на Русенски районен съд, НО, 11-ти състав, постановено по НАХД
№2361/20** г. и в частта, с която обв. Н.К.Г. е бил
осъден на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати в полза на ОДМВР – Русе
сумата от 119 лева за направени разноски на досъдебното производство, като осъжда
обв. Н.К.Г. и обв. Б.К.Г.
да заплатят в полза на ОДМВР – Русе сумата от по 59.50 лева за направени
разноски на досъдебното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и протест и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
Мотиви по В.Н.А.Х.Д. №135/2018 г. по описа на Русенски окръжен съд,
Наказателно отделение
С решение №27 от 09.01.2018 г.
Русенски районен съд, НО, 11-ти състав по н.а.х.д. №2361/20** г. РРС, 11-ти
наказателен състав обв. Б.К.Г. е бил признат за
невинен в това че, на 04.09.2015г., в гр. Р., в съизвършителство
с Н.К.Г., по хулигански подбуди, причинил на Д.Б.Б.от
гр. Р. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане,
одраскване и охлузване на лицето, кръвонасядане и
охлузване на ляво коляно и охлузвания на дясно коляно, причинили му болка и
страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание 304 от НПК
го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2
от НК.
Със същия съдебен акт обв. Н.К.Г. бил признат за виновен в това, че на
04.09.2015г., в гр. Р., по хулигански подбуди причинил на Д.Б.Б.от гр. Р. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане, одраскване и охлузване на лицето, кръвонасядане и охлузване на ляво коляно и охлузвания на
дясно коляно, причинили му болка и страдание без разстройство на здравето,
поради което и на основание чл.78а, ал.1, вр. чл.131,
ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2, вр.
с чл.54 от НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено
административно наказание „Глоба“ в
размер на 1000 лв.
Съдът признал обв. Н.К.Г. за невинен в това, да е извършил в съизвършителство с Б.К.Г. престъплението по чл.131, ал.1,
т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК, поради което и на
основание чл.304 от НПК, го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.20,
ал.2 от НК.
Съдът се произнесъл и на
основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил обв. Н.К.Г. да
заплати в полза на ОДМВР – Русе сумата от 119,00 лв. за направени разноски на
досъдебното производство.
В съдебно заседание
представителят на Русенска окръжна прокуратура поддържа протеста по
съображенията изложени в него. Счита, че в рамките на производството пред РРС
са били събрани достатъчно доказателства за доказана съставомерност
на извършеното от двамата обвиняеми деяние. Счита, че първостепенният съд не е
изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на
събрания в предсъдебната фаза доказателствен
материал, касателно осъществяването на престъплението
по текста на чл.131, т.12 от НК и от
страна на обв. Б.Г.. Моли протеста да бъде
уважен, като решението на РРС – отменено в оправдателната му част. Пледира обв. Б.Г. да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение и освободен от наказателна отговорност като му се наложи
административно наказание глоба, а обв. Н.Г. –
признат за виновен и за съизвършителство в
осъществяване на престъпния състав.
Упълномощеният защитник на обв. Б.Г. и обв. Н.Г. – адв. А.С. моли решението на РРС да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно постановено. Счита, че доказателствената
дейност на проверяваната съдебна инстанция не е била нарушена като съответно –
съдът е достигнал и до единствения възможен и правилен извод. Счита за
недоказано участието на обв. Б.Г. в извършване на
престъплението с дадената от органите на досъдебното производство правна квалификация.
Обв. Б.Г. и обв. Н.Г. се
присъединяват към казаното от упълномощения им защитник.
В последната си дума молят
протеста да бъде оставен без уважение.
Русенски окръжен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и след като извърши цялостна служебна
проверка на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на субсидиарно приложимия текст на чл. 314 от НПК, намери за
установено следното:
На 04.09.2015 г., около 18.00 часа, св. Д.В., на ** г., посетил ресторант „М“, находящ се на площад „**“ в гр. Р.. Св. В. се придвижил до
ресторанта със своя *. Когато влязъл в заведението, оставил *а, подпрян от
вътрешната страна на входа на кухнята на заведението. Малко след това, при св.В.
отишли малолетните свидетелите Б. Г. и М. Г.. Двамата били братовчеди и живеели
в ********до р.. Малолетните попитали св. В. може ли да вземат неговия * за да
го използват. Въпреки, че св. В. и преди това бил давал *а на свидетелите Б. Г.
и М. Г., този път им отказал, тъй като не можел да ги наблюдава. Въпреки отказа
му, след като св. В. влязъл в кухнята на заведението, децата без негово
разрешение взели *а, след което отишли на площадка до ****.
Около 20.30 часа св. В.
установил липсата на *а си. Св. К., който работел като готвач в ресторант „М“,
му казал, че по-рано видял св. Б. Г. да взема *а, поради което и св. В. тръгнал
да го търси. След като излязъл от заведението, св.В. забелязал на площада пред
кафе-бар „Г“, находящо се срещу ****, св. Б. Г.,
който бил с родителите си - св. С.К.и обв. Б.Г.. Св.В.
отишъл при тях и попитал детето къде се намира лонгоброда.
Св. Б. Г. казал на св. В., че с братовчед си - св. М. Г. са го взели, отишли да
го използват на площадката до „П“, но впоследствие го изоставили. Тогава св. В.
помолил св. Б. Г. да му покаже мястото, на което е използвал *а, след което
двамата отишли да го потърсят. След като не я открили, двамата се върнали при
родителите на св. Б. Г. и св. В. казал на обв. Б.Г.,
че *а е скъпа вещ, на стойност около 200.00 евро, поради което, ако не му се
върне, той ще поиска от обв. Б.Г. и родителите на
другото дете да му го заплатят. При тези думи на св.В., обв.
Б.Г. се подразнил и блъснал няколко пъти св. В. с корема си в тялото. Попитал
го на висок глас какви 200.00 евро иска, като му казал му да се „разкара“ преди
да му е „набил един“. Св. В. го попитал
дали наистина ще го удари пред всички хора в заведението, тъй като масите били
пълни с клиенти, но обв. Б.Г. отново му казал „да се
разкара“. Междувременно от блока излязъл и бащата на св. М. Г. - обв. Н.Г., на когото междувременно другият обвиняем се
обадил по телефона да дойде. Обв. Н.Г. се запътил към
св. В. и викайки го попитал какво иска. Обв. Б.Г.
отговорил на брат си - обв. Н.Г., че св. В. е поискал
сумата от 200.00 евро за липсващия *, при което обв. Н.Г.
започнал да блъска св. В. с тялото си и да му крещи да се маха. Св. В. на свой
ред попитал обв. Н.Г. сериозно ли му говори да се
махне, предвид това, че децата са взели *а без неговото разрешение и не са го
върнали. Тогава обв. Н.Г. внезапно и без причина
нанесъл силен юмручен удар с дясната си ръка по лявата горна част на главата на
св. В., в областта на окото и слепоочието. От удара св.В. загубил равновесие,
залитнал с тяло към паркиран в близост автомобил и ударил тялото си в него.
Непосредствено след това двамата обвиняеми започнали да блъскат св. В.,
съборили го на земята и го приклещили до автомобила, при което свидетелят
паднал на колене. Непосредствено след това двамата обвиняеми съборили св. В. и
започнали да му нанасят удари по главата и тялото. Св. В. не отвръщал с агресия
спрямо действията на двамата обвиняеми. Свидетели на случилото се станали св.М.
Й. и С** му – св. В.Й., които се разхождали с кучето си, управителя на кафе-бар
„Г“–св. А.К.и клиентите на заведението св. Д.Л.и св. В.К., които били седнали
на външните маси на същото заведение. Виждайки случващото се, св. А.К.се
намесила, като опитала вербално да прекрати инцидента, а св. Й. се обадил на
телефонен номер 112 и съобщил за произшествието.
След пристигането на дежурните
полицейски служители от *****при ОДМВР – Р., св. В. разказал за случилото се на
св. Б.Т..
От заключението на изготвената
в рамките на досъдебното производство СМЕ било установено, че следствие
нанесения от обвиняемите побой, на св. В. била причинена лека телесна повреда,
по смисъла на чл.130, ал.2 НК, изразяваща се в кръвонасядане,
одраскване и охлузване на лицето, кръвонасядане и
охлузване на ляво коляно и охлузвания на дясно коляно, довели до болка и
страдание без разстройство на здравето.
Изложената фактическа обстановка, приета почти в съответен вид от РРС
(с изключение на приетата от страна на РРС липса на съпричастност на обв. Б.Г. към побоя на св. В.), въззивната
инстанция изведе от доказателствените източници, на
които макар и бланкетно се е позовал и районния съд.
На първо място във връзка с доказателствената дейност на РРС следва да се посочи, че въззивният съд намира за неправилни действията на
проверяваната съдебна инстанция по приобщаване на обясненията на обв. Б.Г. от досъдебното производство – чрез прочитането им
по реда на чл.279, ал.1, т.4 от НПК. Подобна деятелност на РРС е в противоречие
с процесуалната уредба и спецификата на производството по глава 28, чл.375 и
сл. от НПК. Конкретно както се сочи и в Тълкувателно решение №3/2014 г. на ОСНК
и в Постановление № 7/04.11.1985 год. на Пленума на ВС, в това особено
производство се прилагат съответните правила на НПК, касаещи първоинстанционното разглеждане на делото, но само и
единствено при липса на предвидени в глава 28 специални правила. По отношение
на приобщаването, респективно ползването на материалите от досъдебната фаза на
производство, включително и гласните доказателства инкорпорирани в съответните
протоколи за разпит, чл.378, ал.2 от НПК възвежда такова специално правило,
което съответно препятства приложението на текстовете на чл.279 и чл.281 от НПК, а именно – ползват се събраните в предсъдебната
фаза доказателства, без същите да се приобщават чрез прочитане. При
констатиране на противоречия (в случай на допълнително събиране на нови гласни
доказателства) не следва да се четат обяснения, респективно показания на
свидетели, а същото следва да бъде анализирано в мотивите към съдебния акт.
На второ място, в качеството
си на втора първа инстанция по фактите, настоящият въззивен
състав изразява несъгласие с тази част от тях, в които РРС е приел липсата на доказателствена обезпеченост, касателно
участието на обв. Б.Г. в нанесеният на св. В. побой,
респективно – причиняването на инкриминираното телесно увреждане.
В този смисъл и въззивният съд подложи на самостоятелен и критичен анализ доказателствената съвкупност, приобщена в рамките на
производството пред първата съдебна инстанция. Същите могат да бъдат условно
обособени в три отделни групи. На първо място в първата условна група следва да
бъдат разгледани обясненията на обв. Б.Г., който
отрича съпричастност към нанасянето на побоя над св. В. на процесната
дата – както от негова страна, така и от страна на втория обвиняем – св. Н.Г. и
подкрепящите ги показания на лицето живеещо с него на съпружески начала – св. С.Д..
На второ място следва да бъдат съобразени показанията на пострадалия св. В.,
който надлежно отразява участието и на двамата братя в побоя и каузалния принос
на всеки един от тях и подкрепящите ги пряко показания на свидетелите М. Й. и В.Й.,
както и производно – тези на св. Б.Т.. На трето място следва да се обособят
показанията на свидетелите Л., К.и К.– очевидци на част от инцидента и
категорични за участието на обв. Н.Г. в него.
Съдът в настоящия си състав намира, че следва да
даде вяра на показанията на св. В. и тези на свидетелите – очевидци на
цялостния инцидент, незаинтересовани от изхода на производството – М. Й. и В.Й.
по следните съображения.
На първо място въззивният състав отчете двойнствената
природа на обясненията на обвиняемото лице – от една страна доказателствено
средство, което следва да бъде ценено след съпоставка с цялата доказателствена съвкупност, а от друга – едно от основните
средства за лична защита на привлеченото към наказателна отговорност лице.
Изхождайки от това въззивният състав възприе
изложението на обв. Б.Г. единствено като защитна
версия, но не и като достоверно отражение на интересуващите производството
факти. В тази насока РОС отчете категоричното опровергаване на твърденията на обв. Б.Г. от цялата гласна доказателствена
съвкупност – касателно пасивното поведение на втория
обвиняем и агресията от страна на пострадалия В.. В тази му част изложението му
се опровергава от показанията на всички очевидци на инцидента, които надлежно
описват внезапното нанасяне на удар от страна на обв.
Н.Г. в главата на св. В. и последващите му действия,
както и липсата на ответна реакция от страна на пострадалия. Това се
опровергава с категоричност и от обективно установените посредством
заключението на СМЕ телесни увреди на В.. В тази насока показанията на
пострадалия изцяло се подкрепят от всички приобщени в производство
доказателства и доказателствени средства.
Допълнително следва да се посочи, че изключително житейски нелогично е
твърдението на обв. Б.Г., че ** годишно, значително
по-слабо физически лице агресивно ще напада значително надвишаващите го по
възраст и телосложение двама мъже.
По идентични съображения не се
възприеха и показанията на св. Д., за която беше отчетена и явната и
заинтересованост от благоприятното развитие на производството по отношение на
лицето, с което съжителства фактически.
Показанията и не бяха изключени априори, но същите се
опровергават от цялата доказателствена съвкупност.
Не се възприеха обясненията на
обв. Б.Г. и показанията на св. Д. и в частта, в която
същите отричат съпричастността на този обвиняем към нанасяне на побоя на св. В.
и конкретния му принос към причиняване на телесните му наранявания. В тази
насока конкретно и последователно св. В. описва участието на този обвиняем след
нанасянето на първия удар от страна на обв. Н.Г., по
събарянето му на земята и последващото му затискане
към терена. Изложението на св. В. пряко се подкрепя от последователните и безпротиворечиви
показания на незаинтересованите и случайно преминаващи свидетели – Й. и Й., а
по производен път – и от изложеното от полицейския служител, пред който
непосредствено след инцидента св. В. е разказал за случилото се. Като цяло тази
втора група от гласни доказателства се подкрепя и от третата такава –
показанията на очевидците на части от инцидента – свидетелите - Л., К.и к,
които без да отричат с категоричност участието на обв.
Б.Г. в побоя сочат, че не са видели или са наблюдавали само отделни елементи от
развилите се събития.
Въззивната съдебна инстанция
изключи от гласната доказателствена съвкупност
показанията на св. М.. В същите единствено се преразказват писмени обяснения
преди образуване на досъдебното производство, в рамките на извършената от същия
свидетел проверка. Показанията на този свидетел имат деривативен
характер и напрактика заместват първичните
доказателства, като с използването им пряко се заобикаля процесуалния закон,
където законодателят изрично е посочил как се снемат обяснения и показания и
кога същите могат да бъде ползвани. В този смисъл и същите не могат да послужат
за формиране на доказателствени изводи (в този смисъл
Решение №89/18.05.2012 г. по н.д. №2978/2011 г. на ВКС, ІІІ н.о.). В последната
насока доказателственото право е категорично -
производните доказателства могат да бъдат поставени в основата на постановената
присъда само в три случая: когато разкриват наличието на първични
доказателства, когато служат за проверка на първичните доказателства или когато
по една или друга причина първичните доказателства са се оказали недостъпни. В
конкретния случай не е налице нито една от посочените хипотези.
При така възпроизведена
фактическа обстановка въззивният съд намира, че
районният съд е направил неправилни изводи
от правна страна в частта, с която е приел, че с поведението си подс. Б.Г. не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.131,
ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК, с които въззивната инстанция изразява категорично несъгласие.
С оглед на това и като втора
инстанция по установяване на фактите, РОС прие, че са налице предпоставките за
постановяване на нова присъда по съществото на делото, с осъдителен диспозитив по отношение на обвинението спрямо този обвиняем
по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 НК.
Въззивната съдебна инстанция намира, че поведението на обв. Б.Г. е
осъществило от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130 ал.2, вр. чл.20 ал.2 от НК, тъй като същият на на 04.09.2015 г., в гр. Р., в съизвършителство
с Н.К.Г., по хулигански подбуди е причинил на Д.Б.Б.от
гр. Р. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане,
одраскване и охлузване на лицето, кръвонасядане и
охлузване на ляво коляно и охлузвания на дясно коляно, причинили му болка и
страдание без разстройство на здравето.
С оглед извършеният на
собствено основание анализ на приобщените в рамките на съдебното дирене
доказателства въззивният съд намира, че от обективна
страна на процесната дата и място подс.
Б.Г. е причинил телесна повреда на св.Д.В..
В случая е налице пряка причинно-следствена връзка между действията на Б.Г. – събаряне
на земята, блъскане и притискане към терена, нанасяне на удари и полученото от В. увреждане, тъй като видно
от назначената по делото експертиза и показанията на свидетелите В., Й. и Й.
нараняванията са били причинени вследствие на събаряне на твърд терен и
нанасяне на удари от страна на двамата обвиняеми.
Съвкупната преценка на всички
гласни доказателства води до категоричния извод, че обв.
Н.Г. пръв е нанесъл удар на пострадалия, след което в побоя се е включил обв. Б.Г., който заедно с обв. Н.Г.
е съборил пострадалия на земята и нанесъл удари на В.. Налице са както преки
доказателства за съпричастност на всеки един от двамата обвиняеми (показанията
на посочените по-горе очевидци), така и производни такива – показанията на св. Т.,
възпроизвеждащи извънпроцесуални изявления на част от
присъствалите на мястото лица, непосредствено след побоя над св. В..
При извършване на
престъплението всеки един от обвиняемите е действал ведно с друго наказателно
отговорни лице, всеки е нанасял произволно удари на пострадалия и вследствие на
съвместната им деятелност се е достигнало до увредата
на телесната неприкосновеност на В.. В последната насока въззивният
съд съобрази трайната практика на ВКС съобразно която когато няколко лица
нанасят удари върху пострадалия, като не може да бъде установено кой именно от
тях конкретно е причинил нараняването, всички те следва да отговарят за общо
причинения резултат. Така нееднократно съдилищата са подчертавали, че в
случаите на побой от няколко лица без значение е кой от нападателите какви
удари е нанесъл, с каква сила и насоченост и с какво оръжие са осъществени.
Същественото е, че действията на всеки един от нападателите в побоя са били насочени
към осъществяването на общия престъпен резултат - телесното увреждане на
пострадалия, действайки с общност на умисъла (В този смисъл Решение № 231 от
26.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1256/2011 г., III н. о., НК, Решение № 167 от
10.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1147/2011 г., II н. о., НК и редица други).
От субективна страна
престъплението е извършено под форма на вината пряк, внезапен умисъл. Съдът
прие, че Б.Г. събаряйки пострадалия и нанасяйки удари ведно с обв. Н.Г. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици като пряко е целял
причиняването на телесната увреда на В.. Той
е съзнавал, че за причиняване на крайния
резултат действа ведно с друго наказателноотговорно
лице, осъзнавайки и конкретния си каузален принос, както и този на другият
участник в побоя. Деянието осъществява квалифицирания състав по чл.131, т.12 от НК доколкото същото е било реализирано по хулигански подбуди – с цел
саморазправа, на публично място, при множеството присъствали лица, включително
и дете, при груба демонстрация на незачитане на обществените порядки, при
заявена законосъобразна претенция на пострадалия и без каквото и да е
провокативно поведение от негова страна.
По така изложените съображения
въззивната съдебна инстанция счете, че първоинстанционният акт следва да се отмени, като се
произнесе и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК призна обв.
Б.Г. за виновен по повдигнатото му обвинение за осъществен състав на
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2,
вр. чл.20, ал.2 от НК.
Съдът в настоящия си състав
намира, че са налице предпоставките на чл.78А, ал. 1 НК за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия Б.Г.. За извършеното от него умишлено
престъпление санкционната част на нормата на чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК предвижда наказание лишаване от
свобода до три години. От това престъплението не са причинени имуществени
вреди. Към датата на деянието обвиняемият Б.Г. не е бил осъждан и не е бил
освобождаван и от административно наказателна отговорност, като на същият
следва да бъде наложгено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лева. В последната насока въззивният
съд намира, че това е санкция, годна да изпълни целите по чл. 36 от НК. Този
размер административното наказание е съответен на степента на обществена
опасност на деянието и личната опасност на обвиняемия Б.Г.. В тази връзка въззивният съд не отчете отегчаващи отговорността фактори.
Като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство въззивният
съд отчете изминалия период от време от извършване на деянието до приключване
на делото пред първата инстанция. Доколкото казусът не е с фактическа и правна
сложност и няма данни обвиняемите да са се укривали от разследващите органи,
изтеклият период от около три години не следва да бъде преценяван като
незначителен. При индивидуализация на наказателната отговорност съдът отчете и
обстоятелството, че конкретната му поведенческа реакция, свързана с физическа
агресия към пострадалия, която все пак не е добила по-широк обхват и съдържание
- обстоятелство, пряко рефлектиращо върху конкретната степен на обществена
опасност на дееца. И ако отегчаващите обстоятелства сочат, че обвиняемият е
личност с обществена опасност, то смекчаващите характеризират конкретното
деяние като такова, чиято обществена опасност не е особено висока. Ето защо
Русенски окръжен съд счете, че индивидуалната и генерална превенция могат да се
постигнат с административно наказание глоба в отмерения от районния съд размер
от хиляда лева – на минимума на предвиденото в закона.
Отменителният въззивен съдебен акт и
осъждането на обв. Б.Г. по отношение на обвинението
по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, налага изменение на контролирания
акт и в частта, с която обв. Н.Г. е бил признат за
невинен в това, да е извършил в съизвършителство с Б.Г.
престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130,
ал.2 от НК и на основание чл.304 от НПК оправдан по повдигнатото му обвинение
по чл.20, ал.2 от НК, като въззивният съд го призна
за виновен в извършване на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2
от НК в съизвършителство с Б.К.Г..
На основание чл.378, ал.5, вр. чл. 337, ал. 1 т. 2 от НПК въззивният
съд се произнесе и измени решщението на РРС и в
частта, с която обв. Н.Г. е бил осъден на основание
чл.189, ал.3 от НПК да заплати в полза на ОДМВР – Русе сумата от 119 лева за
направени разноски на досъдебното производство, като осъди двамата обвиняеми да
заплатят в полза на ОДМВР – Русе сумата от по 59.50 лева за направени разноски
на досъдебното производство.
В останалата си част
атакувания акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Така мотивиран и Русенски
окръжен съд постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.