№ 1484
гр. Пазарджик, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220105192 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2 чрез пълномощник - юрк. С. К., срещу
Е. Д. К., с ЕГН **********, с адрес с. Чепинци, обл. София град, гр. София, ул. „***** като
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищцовото
дружество следните суми: 500 лева главница на основание сключен Договор за паричен заем
№ 345246 от 28.01.2023 г.; 86,87 лева договорна лихва за периода 28.01.2023 г. до 28.10.2023
г.; 516,13 лева неустойка, законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на
подаване на заявлението до изплащане на вземането.
В исковата молба, уточнена с последващи молби, се твърди, че е сключен Договор за
паричен заем № 345246 от 28.01.2023 г. между „Креди Йес” ООД като кредитодател и
ответницата Е. Д. К. в качеството й на кредитополучател. Твърди се, че съгласно сключения
договор за заем ответницата е получила в заем сумата от 500 лв., която се е задължила да
върне на 9 вноски по 117 лв. в срок до 28.10.2023 г. Общата сума, която потребителят е
следвало да върне била в размер на 586,87 лева.
По отношение на претендираното вземане за неустойка се посочва, че същото е
формирано като сбор от сумата по чл. 8 от договора – 466,13 лева неустойка, която
потребителят дължи поради непредставяне на обезпечение и сумата по чл. 14 от ОУ към
договора- 50 лева неустойка от 10 % върху остатъчната главница при неизпълнение на
договорно задължение. Сборът от двете неустойки е в размер на 516,13 лева.
Сочи се, че ответницата не е извършвала плащания за погасяване на задълженията по
1
договора.
Ищецът твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
12.01.2024 г. „Креди Йес” ООД в качеството му на цедент е прехвърлило вземанията си по
договора за потребителски кредит на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, за
което длъжникът е уведомен. В случай, че съдът приеме, че длъжникът не е надлежно
уведомен за извършената цесия, прави изявление за уведомяването му с връчването на
препис от съдебните книжа и приложеното там уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
За дължимите суми ищецът подал заявление по чл. 417 от ГПК, което било
отхвърлено. В указания от съда едномесечен срок предявява настоящия осъдителна
претенция.
Претендира разноските, вкл. в заповедното производство. Ангажира писмени
доказателства.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законов или процесуален
представител. Постъпила е молба, с която се иска да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Е.
Д. К..
В проведеното съдебно заседание ответната страна не се явява лично и не изпраща
процесуален представител.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 4308/2024 г. по описа на РС Пазарджик се установява, че
същото е образувано въз основа на заявление от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с
ЕИК ********* с искане за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу
длъжника Е. Д. К. за вземане в размер на 1103 лева, от които 500 лева главница, 516,13 лева
неустойка и 86,87 лева договорна лихва за периода от 28.01.2023 г. до 28.10.2023 г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
С Разпореждане № 8647 от 18.10.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 4308/2024 г.
заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист против Е. Д. К. за
посочените вземания. Със същия акт съдът е указал на заявителя, че досежно вземанията, за
които заявлението е отхвърлено, може да предяви осъдителен иск в едномесечен срок от
връчване на съобщението, като ангажира доказателства за това по делото.
Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на
осъдителен иск е получено от ищеца на 12.11.2024 г., като ищецът е упражнил правото си на
иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия осъдителен
иск.
Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото - договор за паричен
заем № 345246 от 28.01.2023 г., погасителен план, общи условия в сила от 27.04.2022 г. се
2
установява, че между „Креди Йес“ ООД като заемодател и ответницата Е. Д. К. като
заемател е сключен договор за паричен заем № 345246 от 28.01.2023 г. В чл. 3 от договора е
уговорено, че заемодателят предоставя на заемателя потребителски заем при следните
параметри: 1. Размер на отпуснатия заем - 500 лева; 2. Размер на погасителна вноска – 65,21
лева 3. Ден на плащане - 28-мо число; 4. Вид вноска - месечна; 5. ГПР - 48, 319 %; 6. Брой
вноски - 9; 7. Месечен лихвен процент - 3,330%; 8. Дата на първо плащане - 28.02.2023 г.; 9.
Обезпечение - да /по чл. 6 от договора/; 10. Дата на последно плащане - 28.10.2023 г.; 11.
Такса за усвояване - няма; 12. Обща сума за плащане – 586,87 лева. Срокът на договора е
уговорен в размер на 9 месеца – чл. 3. 1 от договора. Лихвеният процент е фиксиран за
целия срок на договора - чл. 3. 2. от договора. В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че
заемателят с полагането на подписа си е удостоверил, че надлежно е получил заемната сума
в размер на 500 лева съгласно параметрите, посочени в чл. 3 от договора и се е задължил да
я заплати на заемодателя в сроковете и условията, описани по-горе, в приложения
погасителен план и в Общите условия към договора за заем.
С чл. 6 от договора за заем страните са се съгласили договорът за заем да бъде
обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към
договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения по избор на заемателя: 1.
Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия; 2. Особен
залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия; З. Банкова
гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия; 4. Ценна книга, издадена в полза на
заемодателя.
Според чл. 8 от договора за заем с подписването на договора заемателят декларира, че
му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното
в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не
отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за
заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 466,13 лева, с начин на
разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план към договора за заем.
Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем, страните имат
право за обезпечаване изпълнението на договора за заем да уговарят в самия договор
учредяването на следното обезпечение: Гаранти - две физически лица, всяко от които да
отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000
лева, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е
заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с
класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.
Видно от приложения погасителен план, неразделна част от договора за паричен заем
е, че месечната погасителна вноска без неустойка по чл. 8 от договора за заем е в размер на
65,21 лева, като последната вноска е в размер на 65,19 лева и е с падеж 28.10.2023 г. В
погасителния план е включен и размерът на разсрочената неустойка по чл. 8 от договора за
3
заем при липса на обезпечение в размер на 51,79 лева месечно /последна вноска в размер на
51,81 лева/. Така общият размер на погасителната вноска с включена разсрочена неустойка
по чл. 8 от договора за заем е в размер на 117 лева месечно, видно от погасителния план.
Не е спорно между страните, че ответницата е получил заемната сума в размер на 500
лева.
Установява се, че в деня на сключване на договора за паричен заем 28.01.2023 г.
ответницата Е. Д. К. е издала запис на заповед, с който се е задължила да заплати на
предявяване на „Креди Йес“ ООД сумата от 1053 лева, съставляваща общо дължимата сума
по кредита, с включената неустойка при непредоставено обезпечение. Записът на заповед е
предявен на длъжника на 29.01.2023 г.
На 12.01.2024 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,
по силата на който „Креди Йес“ ООД е прехвърлило на заявителя „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД вземания, произхождащи от договори с трети лица по смисъла на
ЗЗД, ЗПК, ЗКИ и ЗЗП и ТЗ, ведно с всички привилегии, обезпечения и други
принадлежности. Вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1 към Договора за
цесия, като в същото фигурират данни за сключения договор за кредит с ответницата - №
345246 от 28.01.2023 и посочени дължими суми по него – 500 лева главница, 86,87 лева
договорна лихва и 516,13 лева неустойка.
Ответницата е уведомена за извършената цесия преди предявяване на иска – на
23.02.2024 г., което обстоятелство се установява и от приложената обратна разписка,
находяща се на л. 14 от делото. Уведомяването е извършено от ищеца в качеството му на
цесионер, надлежно упълномощен за това, видно от приложеното на л. 29 от делото
пълномощно от цедента.
Не е спорно по делото и при извършена справка в ТР се установява, че настоящото
наименование на ищеца е „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявени са по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 9 от ЗПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ
и чл. 92 от ЗЗД за вземания за главница, договорна лихва и неустойка по договор за
потребителски кредит, сключен с ответницата и цедирани в полза на ищеца.
С депозираната от цесионера ИМ се претендира вземане, което произтича договор за
потребителски кредит, който е обезпечен със запис на заповед /приложен в оригинал към
заповедното производство/. В случая с въведените твърдения от поемателя за наличието на
каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, се разкрива
основанието на поетото задължение за плащане и обезпечителният характер на ценната
книга. В тази хипотеза при установената връзка между двете правоотношения на изследване
подлежи и каузалното правоотношение, каквото се явява договорът за кредит, представен
към заявлението по чл. 417 от ГПК. Съдът следва да съобрази и качеството на потребител на
длъжника, като извърши служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи.
4
Евентуална нищожност на каузалната сделка може да има погасителен ефект за вземането
по менителничната сделка. В случая следва да се вземат предвид и постановките, свързани с
потребителската защита в Решение по дело С-176/17 на СЕС, според което – член 7,
параграф1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
национална правна уредба като тази по главното производство, позволяваща издаването на
заповед за изпълнение по редовен запис на заповед, с който е обезпечено вземане по договор
за потребителски кредит, когато сезираният със заявление за издаване на заповед за
изпълнение съд не е компетентен да провери евентуално неравноправния характер на
клаузите по този договор, тъй като правилата за упражняване на правото на възражение
срещу такава заповед не позволява да се осигури зачитането на правата, които потребителят
черпи от тази директива. В мотивите на решението на СЕС са изложени подробни
съображения за потребителското качество на лицата, които са сключили договор за
потребителски кредит или заем, съответно че същите не губят потребителската си защита,
когато вземанията по договора са обезпечени чрез запис на заповед.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че е възникнало
облигационно правоотношение между „Креди Йес“ ООД и Е. Д. К.. В тази насока са всички
събрани по делото писмени доказателства. Представеният договор като частен диспозитивен
документ не е оспорен от ответницата и тъй като носи подписите на лицата, посочени в него
като издатели, съгласно чл. 180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се
съдържат в същия са направени от тези лица. Същевременно по силата на чл. 20а, ал. 1 от
ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с
подписването на процесния договор в правната сфера на всяка от страните са възникнали
права и задължения. Доколкото договорът съдържа изявление, удостоверяващо получаването
на заемната сума от страна на кредитополучателя, доказано е и, че ответницата е получила
заемната сума. Тези обстоятелства налагат извода, че заемодателят е изправна страна по
договора, докато ответницата не е изпълнила задълженията си за връщане на заетата
парична сума.
Страните са сключили договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от
ЗПК. Предвид това ответната страна има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
ЗПК, поради което неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на
специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем
5
начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, с което са изпълнени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за
формата на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 към закона начин. ГПР по кредита според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от
ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието
„общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а именно:
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и
по–специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Посочването на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа
за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите
последици от сключване на договора. В процесния договор кредиторът е посочил
единствено абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, без да е разписана
ясна методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същият от 48,319 %/. Посочената лихва не е ясно
как точно участва в него. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на
чл. 11, т. 10 ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. В тази връзка е достатъчно да се посочи,
че в ГПР не е включено задължението за заплащане на неустойка в размер на 466,13 лева,
което според погасителния план е начислено и се дължи от ответника, представляваща също
разход за потребителя, който се заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска. Това, освен
че противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, лишава кредитополучателя, а и съда от
възможността да извърши прецизна преценка за съответствието на договора с
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на разходите по
кредита. Поради това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на
съществен елемент на договора, което води до недействителност не само на тази клауза, но и
до недействителност на целия договор, съобразно чл. 22 от ЗПК. /В този смисъл Решение №
108 от 14.04.2020 г. на ОС Пазарджик по в. гр. д. № 93/2020 г., Решение № 122 от 20.09.2021
г. на ОС Пазарджик по в. гр. д. № 395/2021 г. и Решение № 184 от 04.11.2021 г. на ОС
Пазарджик по в. гр. д. № 635/2021 г. и Решение № 260184 от 20.05.2021 г. на ОС Пазарджик
6
по в. гр. д. № 231/2021 г. /. Съобразявайки размера на уговорената неустойка, съдът приема,
че в случая действителният размер на годишния процент на разходите съществено би
надхвърлил максимално заложения в закона петкратен размер на законната лихва.
На следващо място съдът приема, че вземането по чл. 8 от договора за
потребителски кредит няма характеристиките на неустойка, тъй като неговата действителна
цел не е да обезпечи представянето на обезпечение от страна на потребителя, нито да
обезщети евентуалните вреди от необезпечаването на кредита. Макар да е уговорена като
санкция, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, тази неустойка е
предвидена да се кумулира към дължимото текущо възнаграждение /договорна лихва/, както
и към законната лихва, дължима при просрочие. По този начин неустойката се отклонява от
основните си функции - обезпечителна и обезщетителна и предоставя сигурна печалба за
кредитора. Освен това заплащането й представлява допълнителна финансова тежест за
потребителя и в този смисъл уговорката противоречи на добрите нрави, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, поради което представлява
неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
С договореното задължение кредитополучателят да предостави в тридневен срок
след сключването на договора обезпечение, кредитодателят на практика се освобождава от
задължението си да извърши предварителна оценка на риска, като отпуска кредит без да
извърши такава, но вменява в тежест на кредитополучателя в невъзможно кратки срокове и
при трудно изпълними условия да обезпечи кредита. Неизпълнението на това изискване е
обвързано с неустойка, която е в размер от около 93 % от размера на заемната сума, като по
този начин увеличава дължимата погасителна вноска. Чрез кумулиране на неустойката към
задълженията по договора на практика се стига до различни стойности както на ГПР, така и
на лихвата. По същество това представлява порок на договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т.
9 и 10 от ЗПК.
На следващо място неустойката обезпечава изпълнението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват по размер. С
разяснението по т. 3 от ТРОСТК № 1/09 г., със задължителна сила за съдилищата е прието, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора,
като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии естеството
им на парични или непарични и размерът на задълженията, обезпечени с неустойката, дали
изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на
неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението вреди. Освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и
други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа,
съобразно установеното в хода на процеса като настъпили юридически факти, както и да
7
извърши преценка за основателност на възражението в съответствие със задължителна
тълкувателна практика на ВКС.
В случая така наречената неустойка би трябвало да обезпечи изпълнението и
евентуално да обезщети вредите от неизпълнението на едно свързано с кредита акцесорно
непарично задължение на потребителя. От непредставянето на обезпечение обаче не
произтича вреда за кредитора, ако кредитът се обслужва редовно. Неблагоприятните
последици за кредитора са свързани с евентуални затруднения при събирането на
просрочено необезпечено вземане, а те могат да настъпят едва след падежа на задължението.
Но дори и след това за кредитора е налице интерес от представяне на обезпечението, тъй
като ще получи втори солидарен длъжник, от който да претендира плащане. В контекста на
горното съждение е нелогично и неоправдано поставянето на кратък 3-дневен срок от
сключването на договора, в който потребителят да представи обезпечението, след което това
негово задължение да се замества от неустойка с компенсаторен характер, сякаш кредиторът
е изгубил интерес от реалното изпълнение. Освен това се оказва, че ако потребителят не
представи обезпечението или го представи, но след срока, той би дължал неустойката дори
при редовно обслужван кредит. Уговарянето на такъв кратък срок и възможността
задължението по чл. 8 да възникне при редовен кредит показва, че целта на кредитора не е
да обезпечи кредита, за да гарантира неговото събиране, а да получи сумата от неустойката.
Следователно действителната цел на обсъжданата договорна клауза е да породи
допълнително парично задължение за потребителя, наред с това за връщане на главницата
по кредита и заплащането на възнаградителна лихва.
Доколкото в случая размерът на неустойката е около 93 % от размера на кредита,
тя се явява прекомерна и противоречи на обезщетителната й функция. Тази неустойка по
своя характер е санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от неизпълнението. Не без значение е и фактът, че в изготвения
към ДПК погасителен план заемодателят изначално е предвидил и разсрочил и вземането за
неустойка при липса на обезпечение, като при формирането на всяка погасителна вноска е
добавил и част от дължимата сума за неустойка. Това от своя страна насочва към извод, че
още при сключването на договора кредиторът е имал очаквания, че длъжникът не би могъл
да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Предвидена е да се кумулира към
погасителните вноски, като по този начин се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. В същото време обаче
неустойката не е обявена по този начин на потребителя. Посоченият размер на разходите по
кредита за потребителя като ГПР нараства допълнително с размера на неустойката по чл. 8
от договора. Включена по този начин в размера на месечните погасителни вноски,
неустойката по същество се добавя към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател
и поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си
позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер, доближаващ
се до сумата по кредита, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в
8
съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне
при потребителско кредитиране /чл. 19 ЗПК/. Налице е и противоречие с добрите нрави и
добрите търговски практики, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. /чл. 143, т. 5 ЗЗП/. Такава разпоредба е в пряко противоречие и с
добрите нрави, поради което е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. За да достигне до
този извод, съдът прави преценка за естеството на договора за кредит, съотношение между
размера на заема и размера на неустойката, съотношение на законните лихви и неустойката,
както и съпоставка с вредите от неизпълнението. /В горния смисъл Решение №
110/07.04.2022 г. по в. гр. д. № 64/2022 г. по описа на ОС Пазарджик/.
С оглед на изложеното съдът счита, че макар и формално договорът за паричен
заем да съдържа изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, посочените в него
параметри на кредита са в отклонение от изискуемото съдържание по т. 10, касаещо
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Непосочвайки действителния размер на годишните разходи по договора кредиторът е
нарушил изискването на закона. Поради изложеното настоящия съдебен състав счита, че
процесният договор е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
На основание чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. По делото е установено, че кредиторът е предоставил
на кредитополучателя сумата от 500 лева. Тази сума представлява чистата стойност на
кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК и се дължи на кредитора. Ответната страна не твърди и
не ангажира доказателства да е извършвала каквито и да било плащания по договора.
Следователно ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на
500 лева, представляваща дължимата главница. Поради това искът за заплащане на
дължимата главница по договора следва да бъде уважен в цялост. Поради недължимост на
договорната лихва и другите разходи по кредита останалите предявени искове за договорна
лихва в размер на 86,87 лева за периода 28.01.2023 г. до 28.10.2023 г. и за неустойка в размер
на 516,13 лева следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата от 500
лева, то такава не следва да бъде присъждана. В случая е приложимо решение от 15.06.2023
г. по дело №С-520/2021 на СЕС, според което при недействителност на договор за
потребителски кредит чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13/ЕИО, инкорпорирана във
вътрешното законодателство съгласно § 13а, т. 9 от ЗЗП, не допускат съдебна практика по
тълкуване на националното право, според която кредитната институция има право да иска от
потребителя обезщетение, надхвърлящо връщането на паричните средства, предоставени за
изпълнение на този договор, както и плащането на законна лихва за забава, считано от
поканата за плащане. За да достигне до този извод съдът се е позовал на принципа, че никой
9
не може да се позовава на собственото си противоправно поведение, както и на възпиращия
ефект, който обявяването на договора за недействителен упражнява върху продавачите или
доставчиците, който би бил заплашен от премахване, ако се приеме, че кредитната
институция би имала право да иска от потребителя обезщетение, надхвърлящо връщането на
предоставени за изпълнение на договора.
По разноските:
С оглед изхода на спора основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна ще следва
да понесе сторените от ищеца разноски в настоящото производство съразмерно с уважената
част от иска в общ размер на 113,33 лева, от които 22,67 лева платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лева съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
респ. 90,66 лева съразмерно на уважената част от иска. С оглед отрицателния изход на
заповедното производство за заявителя, сега ищец, на последния не се дължат разноски за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
При този изход от спора ответната страна също има право на разноски, но такива
не се претендират.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК Е. Д. К., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес с. Б., общ. Пазарджик, ул. „***** ДА ЗАПЛАТИ на „БЕСТ
Кепитъл България“ ЕАД /с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”
ЕАД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2, сумата от 500 лева, представляваща
чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № 345246 от 28.01.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за договорна лихва в размер на 86,87 лева за периода 28.01.2023 г. до
28.10.2023 г. и за неустойка в размер на 516,13 лева, както и искането за присъждане на
законна лихва върху главницата.
ОСЪЖДА Е. Д. К., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. Б., общ.
Пазарджик, ул. „***** ДА ЗАПЛАТИ на „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД /с предишно
наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс” ЕАД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2
сумата в общ размер от 113,33 лева, представляваща сторени разноски в производството,
съразмерно на уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
10
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11