Р
Е Ш Е Н И Е
№ 384
гр.
Велико Търново, 6.12.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести състав,
в открито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на
секретаря С.А., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №527 по
описа на Административния съд за 2022 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 38, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.
Жалбоподателката Т.П.К.
***, чрез процесуалния си представител *** Р.П. от ВТАК, е обжалвала решение
№211 от 7.04.2022 година на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части
от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 189+344
от идейния проект на НКСИП /след пресичането на път III-303/=км 190+771,67 по технически
проект от 2020 година до км.222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223 +426,75 по техническия
проект от 2020 г. на територията на област Велико Търново /решението на МС за
лаконичност/ в частта му, която касае оценката на отчуждените части на собствените
и имоти с идентификатори, както следва: 21244.8.25 и 21244.11.1, представляващи
нива и лозе в землището на село Дичин, община Велико Търново, първият с площ от
15,009 дка, от които отчуждени 7,747 дка, а вторият площ от 3 дка, от които
отчуждени 0,234 дка. В жалбата се прави оплакване, че определената от ответника
оценка за тези отчуждени части на тези имоти не е равностойно парично
обезщетена, каквото е изискването на закона, както и практиката на ЕСПЧ. В
открито заседание, чрез процесуалния си представител *** Р.П. поддържа тези
оплаквания, като в допълнение сочи, че съдът следва да съобрази заключението на
ВЛ във вариант 2б, който гарантира най - адекватно обезщетение за отчуждените
части от имотите. Претендира разноските по представен списък.
Ответникът,
Министерски съвет на Република България, в представено по делото писмено
становище на процесуалния си представител, отрича основателността на жалбата. В
него се оспорва заключението на ВЛ, като се сочи, че езинствено вариант V.2.1 от това заключение бил
съобразим, тъй като отговаряла на законовите изисквания. Аргументира, че в
рамките на развилото се административно производство е съобразена Наредба, към
правилата на които чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС отпращат, като е процедирано
законосъобразно. Претендират се разноски като юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна по делото – Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез представителя си отрича
основателността на жалбата с идентични на изложените от ответника аргументи. Претендира разноски, определени по реда на ЗПП.
Заинтересованата
страна Министърът на финансите, в представено по делото писмено становище
отрича основателността на жалбата.
Заинтересованата
страна, Министърът на регионалното развитие и благоустройството не е изразил
становище по жалбата.
Жалбата
е допустима, като подадена в срок и от легитимирана
страна.
По
същество е основателна.
По
силата на чл.34а, ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна
собственост, предназначени за изграждане на национални обекти се извършва с
решение на Министерски съвет по предложение на министъра на РРБ и на Министъра
на финансите.
От
съдържанието на представения с преписката оценителски доклад се установява, че
с решение №250/25.04.2013 година на ответника републикански път А-2 „София –
Ботевград – Шумен – Девня – Варна“, част от който е и автомагистрала „Хемус“, е
обявен за обект с национално значение по смисъла на §5, т.62 от ДР на ЗУТ и за
национален обект по смисъла на §1 от ДР на ЗДС.
С
оспорената понастоящем част на решението на МС, за част от имот с идентификатор
по КК 21244.8.25 в размер от 15.009 дка, който имот е описан под №2 в
нотариален акт №17, том 6, дело №1964 от 1997 година на нотариус Д. Стоянова
като нива, пета категория от 15.011 дка, представляваща имот №008025, е
определено обезщетение за отчуждаването на част от този имот в размер от 7,744
дка в размер от 3242 лева. Освен това, с оспорената част от това решение е
отчужден и имот с идентификатор 21244.11.1 в размер от 3 дка, описан в същият
нотариален акт под №3 и представляващ според този нотариален акт лозе от 3.000
дка, парцел 1 от масив 11, пета категория, №011001, като за отчуждената част в
размер от 0,234 дка е определено обезщетение в размер от 91 лв.
Съдът
констатира, че решението на Министерският съвет е издадено в писмена форма, по
предложение на Министъра на РРБ и на Министъра на финансите, при което е
валиден административен акт по смисъла на чл.34а от ЗДС.
Съдът
констатира и, че решението на МС е със съдържанието, регламентирано в
разпоредбата на чл.34б и е мотивирано, като в приложенията към него подробно са
описани засегнатите от отчуждаването имоти и/или части от имоти като
идентификатор, вид територия, начин на трайно ползване, площ на целия имот,
площ, засегната от отчуждаването, собствеността на имота, индивидуализиращите
белези на собственика/собствениците и стойността на паричното обезщетение.
В
производството по издаването на решението са спазени всички съществени
административно-производствени правила, разписани в разпоредбите на чл.34,
чл.34а и чл.34б от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано
искане за отчуждаване до министъра на финансите и до Министъра на РРБ, като към
него са приложени документите, посочени в чл.34, ал.2 от ЗДС. Съответно,
министрите на финансите и регионалното развитие и благоустройството са направили
предложение до МС за отчуждаването на имотите, към което е приложен съвместен
доклад. Решението е разгласено по предвидения в разпоредбите на чл.34а ал.3 и 4
от ЗДС ред.
В
табличен вид са приложени данни за имотите и частите от имотите за отчуждаване,
вкл. и за тези, които се намират в землището на село Дичин, община Велико
Търново, където се намира имотите на жалбоподателите. Налице е финансова
обосновка, възлагателно писмо и прочие, както и оценителски доклад за
определянето на паричната равностойност на всеки от имотите – предмет на
отчуждаването.
Видно
е от този оценителски доклад, че за землището на село Дичин земеделската земя
се оценява по реда на Наредбата по чл.36 от ЗСПЗЗ поради липсата според
оценителя на сделки със сходни имоти. При оценяването на частите от отчуждаваните
в това /а и в други/ землище имоти е ползван реда, посочен в разпоредбата на
чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, т.е правилата на Наредбата за реда за определяне на
цени на земеделските земи. По този начин за засегната площ на всички имоти в
това землище, която е от общо 181, 783 дка, е определено обезщетение от общо
70 900 лв.
С оглед процесуалната позиция на жалбоподателката,
съдът допусна изслушване на съдебно икономическа – оценъчна експертиза със
задача към ВЛ за се даде заключение каква е справедливата пазарна стойност на
отчуждените части на имотите на жалбоподателката, определена по реда на чл.32,
ал.2 от ЗДС чрез равностойно парично обезщетение в съответствие с
предназначението им и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни
характеристики, намиращи се в близост до отчуждените имоти, като ползва вписани
в Службата по вписванията сделки за имоти с подобни характеристики, извършени в
рамките на 12 месеца до отчуждаването на процесните имоти, извършено чрез
оспореното решение.
Видно от представеното заключение, ВЛ е съобразило
два нотариални акта, сделките по които да послужат като пазарни аналози, както
следва: НА №202, том II, рег. №2814, дело №110/2021 година и НА №690, том IV, рег.№6155, дело №266/2021 година, страни по които
са физически лица. ВЛ е определило два основни варианта за оценки. В първият
вариант са налице са оценките са разделени на два пункта, като първият пункт А
държи сметка за средната цена на земята по всяка сделка, отразена в двата
нотариални акта, като са съобразени корекционни коефициенти по Наредбата за
реда за определяне на цени на земеделски земи . При това ВЛ дава заключение, че
единичната пазарна цена за декар при използването на този метод е от 721 лева.
Във втория пункт от този първи вариант на определянето на пазарни цени ВЛ не
съобразява категорията на земите и не прилага корекционни коефициенти. В този
случай ВЛ дава заключение, че единичната пазарна цена при използването на такъв
метод е от 981 лева за декар земеделска земя.
Освен това ВЛ е определило пазарните цени и в друг,
втори вариант от заключението си, който също условно е разделен на два пункта. В
първият пункт от този вариант ВЛ определя пазарната цена по реда и при
условията на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, като
при този метод дава заключение за цена от 418, 50 лв. на декар. В пункт Б от
този вариант ВЛ определя цената, като се базира на капитализираната поземлена
рента за декар, която за земите в посоченото землище е от 44 лв. на декар. В
този случай ВЛ определя пазарна цена на декар в размер от 1 100 лв. на декар.
Съдът намира, че не следва да се съобразява с посочената
експертиза. Заключението на експерта е необосновано, тъй като за формирането на
пазарната цена ВЛ е ползвало сделки, една от страните по които не е търговец,
като в това отношение е достатъчно да се посочи изискването на разпоредбата на
§1а, т.2, изречение първо от ЗДС. Затова заключението не може да бъде
кредитирано. От друга страна, вариант две от заключението се базира на
разпоредбите на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи,
която – както константно и предвидимо е сочил този състав на съда – е
неприложима, доколкото противоречи на Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото
Костов и други срещу България. Видно от т.91 на съображенията към това решение,
разгледана в контекста и във връзка със съображенията, посочени в т.86 и т.87,
начинът на определяне на обезщетението по реда на Наредбата за реда за
определяне на цени на земеделските земи не гарантира присъждане на обезщетение,
което е разумно свързано със стойността на отчуждаваната земя според
изискването на чл.1 от Протокол 1, като при това отчуждаване, обезщетяването на
което се основава на така направена оценка на собствеността на имота на
жалбоподателя, му налага непропорционална и прекомерна тежест, нарушаваща
изискванията за баланс /пропорционалност/ между защитата на собствеността и
изискванията от общ интерес.
Следва да се отбележи, че същото ВЛ е определяло пазарна
цена за земеделски земи в същото землище, съобразявайки два нотариални акта /№258,
том 2, рег.2595, дело №212 от 10.09.2020 година и от 2.2.2021 година, вписан в
СВ като акт №17, том II, дело №193 от 2021 г./, едната страна по които е търговец – „Сортови
семена - Вардим АД“ по първият нотариален акт и „Слънчев дар“ АД по втория
нотариален акт - вж. решение № по АД
№316/2022 година по описа на АСВТ. В решението си съдът е посочил защо
кредитира определената в една част от заключението пазарна оценка. Следва само
да се посочи, че прилагането на корекционните коефициенти към двата имота,
които са също пета категория, води до абсолютно същия резултат, като дадения в
заключението по това дело, тъй като корекционният коефициент за привеждането на
площта по тези нотариални актове в земя от пета категория и в този случай е
1,387.
При това положение следва да се приеме, че пазарната
цена на декар за землището на село Дичин е от 1085 лв. за един декар.
Възраженията на ответника и
на заинтересованата страна АПИ, които са в смисъл, че следва да се прилага единствено
начина на оценка по чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС във връзка с §1а, т.2 от ДР на ЗДС
са несподелими с оглед вече изложеното по-горе досежно решението на ЕСПЧ от
14.05.2020 година и задължението на съда да прилага последиците му.
С оглед проявлението на принципа на пропорционалност,
следва да се приеме, че оценяването на отчуждените части на съответните имоти
следва да е адекватно на икономическата ситуация и да се извършва максимално
близо до момента на отчуждаването му по правилата на чл.32, ал.2 от ЗДС във
връзка с §1а, т.2 от ДР на ЗДС.
Посоченото налага процесната част от решението да се
измени, като за отчуждената част на ПИ с идентификатор по КК 21244.8.25 в
размер от 7,747 дка се определи
обезщетение в размер от 8405, 49 лв. вместо определеният в размер от 3242 лв.
Съответно, за отчуждената част от имот с идентификатор 21244.11.1 в размер на
0,234 дка следва да се определи обезщетение в размер от 253, 89 лв., вместо определеното
с процесното решение в размер от 91 лв.
На жалбоподателите се следват разноски за
експертиза, за държавна такса и за ефективно внесено адвокатско възнаграждение
в размер от общо 660 лв., посочени в списък на разноските.
Така мотивиран Административен съд – Велико Търново,
шести състав
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ решение №211 от 7.04.2022 година
ма Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 189+344
от идейния проект на НКСИП /след пресичането на път III-303/=км 190+771,67 по технически
проект от 2020 година до км.222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223 +426,75 по техническия
проект от 2020 г. на територията на област Велико Търново, в частите му, с които: 1) е определено обезщетение от 3242
лв. за отчуждаването на площ от поземлен имот с идентификатор 21244.8.25 с обща площ от 15,009 дка и
засегната от отчуждаването площ в размер от 7,747 дка и 2) е определено обезщетение от 91
лв. за отчуждаването на поземлен имот с идентификатор 21244.11.1 с обща площ от
3 дка и засегната от отчуждаването площ от 0,234 дка, като УВЕЛИЧАВА размера на
обезщетението за отчуждената площ от 7,747 дка от имот с идентификатор 21244.8.25 на 8405, 49 лева и размера на обезщетението за отчуждената площ от
0,234 дка от имот с идентификатор 21244.11.1
на 253, 89 лева.
ОСЪЖДА
Министерски съвет на Република България да заплати на Т.П.К. *** разноски по
делото от 660 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: