П Р
О Т О
К О Л
Гр. София, 20 април 2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, 20-ти състав в публично съдебно заседание на двадесети април, две
хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РУСИ АЛЕКСИЕВ
|
Съдебни
заседатели: |
1.Р.А. |
|
|
|
2.Н.С. |
|
||
|
Секретар: |
Елка
ГРИГОРОВА |
||
|
Прокурори: |
ЮЛИЯН
ЛЕФТЕРОВ, ДИМИТЪР ПЕТРОВ |
||
сложи за
разглеждане докладваното от съдия АЛЕКСИЕВ НОХД № 200 по описа за 2018 г.
На поименното повикване в 14.30 ч. в съдебната зала се
явиха :
ПОДСЪДИМИЯТ О.Б.С. – редовно призован, по делото е върнат отрязък
от съобщението по чл. 276б от НПК, получено на 11.04.2018 г. от съпругата на
подсъдимото лице, явява се лично.
ЯВЯВА СЕ адв. В.И., ВАК,
упълномощен защитник от ДП, редовно призован.
За
посоченото като ощетено юридическо лице - М.НА Ф., като представител на държавата в съдебните производство за
престъпления, от които държавата е претърпяла вреда в областта на публичните
финанси – редовно призован – съобщението по чл. 276б от НПК е получено на
13.04.2018 г. от юрисконсулт, изпраща представител - ст. юрк. Н. Г., с пълномощно
№ П-251/13.06.2017 г., представено в
заверено електрофотографско /ксерографско/ копие.
За
СГП
– прокурори Димитър ПЕТРОВ и Юлиян ЛЕФТЕРОВ.
ПРОКУРОР ПЕТРОВ : Тъй като към
настоящия момент съм заместник на административния ръководител на специализираната
прокуратура, Ви представям заповед за командироването ми в днешното съдебно заседание.
Заповедта е № РД- 07-470 от 19.04.2018
г.
Юрк. Г. : От името на М.НА
Ф. изявявам желание да се конституираме като страна в процеса, а именно като граждански
ищец. Представям граждански иск, който като пълномощник на М.НА Ф. предявявам срещу
подсъдимия О.Б.С.. С него претендирам имуществени вреди за държавата, в размер
на 136 000 лв., като моля да се приеме гражданския иск и да бъде допуснат
за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство, а М.НА Ф. бъде
конституиран като граждански ищец.
ПРОКУРОРИТЕ /общо становище/
: Да се приеме, не възразяваме.
ЗАЩИТАТА : Считам, че не
трябва да се приема за съвместно разглеждане предявения граждански иск, тъй
като делото има сложен, снабден с много доказателства материал, поради което
съвместното разглеждане ще попречи или най-малкото ще удължи съдебното
производство. В този смисъл, моля същият да не бъде допуснат за съвместно
разглеждане по настоящото производство.
СЪДЪТ, след съвещание,
намери, че молбата за конституиране на посоченото като ощетено юридическо лице,
в случая М.НА Ф., като представител на държавата в съдебните производство за
престъпления, от които държавата е претърпяла вреда в областта на публичния
фиск, на първо място е своевременно предявена. В тази насока законодателят е
посочил, че твърдяното като ощетено юридическо лице има право да направи искане
за конституиране като граждански ищец - чл. 247б, ал. 4 от НПК, в седемдневен
срок от получаване на съобщението по чл. 247б от НПК. Видно от датата на
връчване на призовката на посоченото като ощетено юридическо лице – М.НА Ф.,
това е сторено на 13.04.2018 г., поради което молбата е своевременно предявена.
В тази връзка, Съдът намира, че изцяло са спазени и изискванията на чл. 85, ал.
3 от НПК, а именно молбата за предявяване на граждански иск е направена до
започване на разпоредително съдебно заседание пред първоинстанционния съд.
По същество, молбата съдържа
и всички необходими и изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл. 85,
ал. 1 от НПК. В същата са посочени нейният подател, а именно М.НА Ф., като
представляващ държавата, лицето срещу което се предявява иска, а именно
подсъдимият О.Б.С., твърдяното престъпление, от което се претендират
причинените вреди, а именно това по внесения о.а., както и характера и размера
на същите, а именно нанесени имуществени вреди, в размер на 136 000 лв.
Съдът не намира, че приемането
на предявения за съвместно разглеждане в днешното съдебно заседание граждански
иск би затруднило хода на съдебното производство, доколкото доказването на
същия в голямата си част се припокрива с предмета на доказване по делото,
съобразно твърдяното престъпление, за което е повдигнато обвинение на подсъдимото
лице.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 248, ал. 2 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ :
ПРИЕМА
за
съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от М.НА Ф., като
представляващ държавата, граждански иск, срещу подсъдимия О. Б.С., с който, на
основание чл. 45, вр. чл. 52, вр. чл. 86 от ЗЗД, се претендират причинени от
подсъдимото лице имуществени вреди за държавата, в размер на 136 000 лв.
КОНСТИТУИРА М.НА
Ф., като представляващ държавата в наказателните производства за престъпления,
с които се твърди, че държавата е претърпяла вреда в областта на публичните
финанси, като граждански ищец.
Настоящото определение не
подлежи на обжалване и/или протестиране отделно от присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ С. : Получил съм
препис от о.а., както и разпореждането на съда преди повече от 7 дни.
ПРОКУРОРИТЕ /общо становище/
: Да се даде ход на разпоредителното съдебно заседание.
ГИ - юрк. Г. : Да се даде
ход на разпоредителното съдебно заседание.
ЗАЩИТАТА : Да се даде ход на
разпоредителното съдебно заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ С. : Да се даде
ход на разпоредителното съдебно заседание.
СЪДЪТ,
с оглед становището на страните и служебно отчитайки, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото за разглеждане на открито разпоредителното
съдебно заседание, като и съобразно разпоредбата на чл. 247в от НПК,
ОПРЕДЕЛИ
:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО СЪДЕБНО
ЗАСЕДАНИЕ, по реда на чл. 248 от НПК.
СЪДЪТ
пристъпи към снемане самоличността на подсъдимото лице
:
О.Б.С. – на ** год., роден
на *** г. в гр.П., българин, български гражданин, неосъждан, с висше
образование, пенсионер, женен, с адрес : София, ж. к. „*********ап.**, ЕГН **********.
СЪДЪТ
провери самоличността на подсъдимия по представен документ за самоличност -
лична карта №*********, издадена на ******
г., от МВР - София.
СЪДЪТ върна документа за самоличност на подсъдимото
лице.
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимото лице в настоящото наказателно
производство, както и правото му на отвод на съдебния състав или на част от
него, на прокурора и на секретаря и правото му наказателното производство
спрямо него да приключи по някоя от диференцираните процедури, по реда на Глава
27 или 29 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ С.
: Разбрах правата си. Няма да правя отводи. Разбирам обвинението.
СЪДЪТ предостави
на страните възможност да изразят становище по въпросите, които се обсъждат в
разпоредително заседание, визирани в чл. 248, ал. 1, т. 1 - т. 8 от НПК, а
именно :
1. подсъдно ли е делото на съда ;
2. има ли основание за прекратяване или
спиране на наказателното производство ;
3. допуснато ли е на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело
до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и/или на пострадалия ;
4. налице ли са основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила ;
5. желаят ли разглеждането на делото
при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на
съдебни следствени действия по делегация ;
6. по въпроса относно взетите мерки за
процесуална принуда ;
7. имат ли искания за събиране на нови
доказателства ;
8.
за насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за
него.
ПРОКУРОР СЕРАФИМОВ :
По т. 1 – считам, че делото
е подсъдно на СГС.
По т. 2 - няма основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство.
По т. 3 - на досъдебното
производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
По т. 4 – към настоящия
момент не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила.
По т. 5 – не са налице основанията
за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или
съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник
и извършването на съдебни следствени действия по делегация.
По т. 6 - не считам, че се налага промяна на
мерките за процесуална принуда.
По т. 7 - нямам искания за събиране на нови доказателства.
По т. 8 - да се насрочи съдебното заседание и да се призоват лицата по списъка за призоваване
към обвинителния акт.
ПРОКУРОР ПЕТРОВ : Ще допълня
колегата по отношение на т. 3 на чл. 248, ал. 1 от НПК.
Присъединявам се към казаното от него. Считам,
че обвиняемият е научил за какво престъпление е привлечен в това качество,
дадохме му възможност да дава обяснение или да откаже да дава обяснение, участвал
е активно чрез своя защитник в производството. Не се е налагало да получава
писмен или устен превод на разбираем за него език – по чл. 55, ал. 3 от НПК, в
случай, че не владее български език.
На следващо място считам, че
изразеното становище на прокуратурата по диспозитива на обвинението изцяло и
категорично кореспондира с обстоятелствената част на обвинителния акт, от което
се вади извода, че в същата ясно, безпротиворечиво и разбираемо са описани всички
съставомерни, според нас, действия, извършени от обвиняемото лице, което е
довело до извода, че с тези свои действия, от обективна и субективна страна, е
осъществил състава на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност,
което кореспондира и с Тълкувателно Решение
№ 8 от м. февруари 2018 г., препращащо
към Тълкувателно Решение № 2/2002 г., относно
съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно тази,
която описах, че са налице всички описани съставомерни признаци на деянието,
описани в диспозитива на обвинението.
По останалите точки от
обсъжданите въпроси се присъединявам изцяло към колегата.
Нямам искания за събиране на
нови доказателства към този момент.
ГИ - юрк. Г. : Придържам се
изцяло към становището на държавното обвинение.
ЗАЩИТАТА : Считам, че о.а. съдържа
редица противоречия, неясноти и логически двусмислия, поради което считам, че е
налице основанието за прекратяване на съдебното производство.
Междувременно, преди да
развия становището си по т. 3, ще изразя становище по т. 1 и по т. 2.
При условие, че обвинението
е повдигнато правилно, делото е подсъдно на настоящия съд.
По т. 2 – няма основание за
спиране на наказателното производство.
По т. 3 ще развия моите
доводи. Считам, че обвинителният акт, както казах, съдържа определени неясноти
и противоречия, включително и двусмислия, които подробно ще опишем в хода на делото,
предполагам, че и състава ги е констатирал.
На обвиняемия първоначално
беше повдигнато обвинение по друг наказателен състав, по-точно на**.05.2016 г.
са дадени указания от прокурор Петров, че е налице основание за привличане на С. като обвиняем за
престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 6, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК. Съответно и следствието бе водено от съответния разследващ
орган, който спазваше именно тези указания.
Това безусловно е довело до объркване и неразбиране в какво точно е обвинен О.Б.С.
и въз основа на какви доказателства.
Ще се върна на т. 2, защото
се сещам, че все пак е налице грубо нарушение на условията за образуване въобще
на наказателно производство. В този смисъл, на 09.06.2015 г., до градския
прокурор е било изпратено писмо. Това писмо е поставено на бланка на
неизвестното на никого сдружение „План Б“. В хода на следствието се установи и
лично го констатирах и отбелязах в протокола за разпит, че този документ е
негоден да послужи като законен повод, тъй като не бе подписан. Впоследствие,
при 3-тото предявяване на делото, открихме, че този документ е подписан от неизвестно
лице, на неизвестна позиция, с неизвестни данни и с неизвестно име. Т.е. този
сигнал е изцяло анонимен. В случая, считаме, че е нарушен чл. 209, ал. 1 от НПК, тъй като по анонимни сигнали не може да се образува наказателно производство.
Моля съдът да констатира това, след съответна проверка. Считаме, че този
документ представлява негоден повод за образуване на наказателно производство.
По т. 4 – налице ли са
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила - считам, че не са налице.
По т. 5 - за разглеждането
на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен
заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация – не са налице тези
условия.
По т. 6 от 248 на НПК - относно
мерките за процесуална принуда. Обвиняемият О.Б.С. е изцяло инвалидизиран. Както
е известно на цялата българска общественост, преди 1 година или 2 години или
по-отдавна, той беше пребит, пребит до степен убийство. За радост неуспешно, което,
разбира се, не му попречи да седи години по болниците и в момента е
изключително трудно подвижен.
На този фон, мотивирайки се
със здравословното състояние, което обвинението счита за добро, те му наложиха
леката мярка „подписка“. Проявата на тази мярка се изразяваше в много често
посещение, в изключително ранните часове, в дипломатическия блок, в който живее,
от униформени служители на МВР, които да проверят събуждането на обвиняемия и
неговата наличност. Считаме, че тази мярка не е годна да изпълни никакво
предназначение, няма данни за отклонение или намерение за отклонение у
обвиняемия или да усложни наказателното производство. Същият е пътувал, пътува
и ще пътува в чужбина и винаги се завръща и според нас мярката е наложена като
дискриминационен акт върху един инвалид, който щял да се укрие.
В тази връзка, ще помолим Съдът да разгледа
налице са условията за нейното продължаване и ако сметне, че не са, да отмени
същата.
По т. 7 - искания за събиране
на доказателства – да, ще направим искане за събиране на доказателства, тъй
като в хода на следствието, а и след това, обвинението не е събрало никакви
доказателства в полза на обвиняемия.
По т. 8 - насрочване на
съдебно заседание и лицата да се призоват - нямаме възражения.
ПРОКУРОР ПЕТРОВ /реплика/ : Възползваме се от правото на
реплика по направеното възражение по т. 3 на чл. 248 на НПК, относно
допуснатите процесуални нарушения, довели, според защитата, до ограничаване
правото на обвиняемото лице.
На първо място, считам, че
не е основание за прекратяване на съдебното производство. Фактът, че е налице
образуване, според защитата, на ДП по
сигнал, за който те твърдят, че е анонимен, не е подписано от лице или
неизвестно за тях сдружение. Право на прокуратурата е да прецени достатъчното
данни и законността на повода, който да доведе до образуване на ДП, като тези действия
на прокурора не се контролират от съда, а от горестоящия прокурор, по реда на конституционния контрол.
По отношение на цитираните указания от**.*****., с които са дадени
указания на работещия по разследването за привличането на обвиняемия С. към наказателна
отговорност по съответния член на НК, те също не водят до ограничаване правата
му като обвиняем, защото в последствие обвинението е прецизирано. Знаем, обвинението
се повдига с обвинителен акт. В обвинителният акт има повдигнато обвинение, за
което същият е привлечен към наказателна отговорност със съответното постановление
за привличане на обвиняем, разпитан е като такъв, предявени са му материалите,
т.е. тези предходни указания по никакъв начин не водят до ограничаване правото му на защита, а именно да разбере, т.е. да се
защитава, по факти, за които е обвинен.
На следващо място, коментара
на събраните доказателства дали са годни или не, се прави в друга фаза на
наказателния процес, в случай, че Вие, преценявайки нашите становища, насрочите
делото за разглеждане по същество.
По отношение на мярката за
неотклонение искам да направя следното уточнение. В НПК е казано в кои случаи се определя мярка за неотклонение, а именно когато
има обосновано предположение, че обвиняемото лице е автор на деянието, за което
е привлечен към наказателна отговорност. В случая, по отношение на обвиняемия С. е определена най-леката мярка
за неотклонение, а именно „Подписка“, с негово задължение да не се отклонява от
адреса, на който живее или на който е посочил, че живее, но се е отклонявал от
тези адреси, без да има разрешение на органите на ДП.
В случай, че се твърди, че
се иска да се промени мярката, означава да се премахне обоснованото предположение,
че той е автор на деянието, за което е привлечен. Това нещо ще се случи с Вашия
краен акт, поради което Ви моля да
оставите без уважение искането на защитата в тази посока.
По отношение на останалите точки,
с колегите считаме, че няма промяна на нашето становище, изразено по-горе. Моля,
с Вашия акт да насрочите делото по същество.
ГИ - юрк. Г. : Присъединявам
се към становището на прокуратурата.
ПРОКУРОР ПЕТРОВ : Налага се
да напусна съдебното заседание, тъй като имам служебен ангажимент, поради това, че замествам
административния ръководител на
Специализираната прокуратура в момента. Съдебното заседание моля да продължи с участието
на другия представител на прокуратурата.
Съдът, като намери, че за
удовлетворяване императивното изискване на чл. 247в от НПК за задължително
участие на прокурор в откритото разпоредително съдебно заседание по наказателни
дела от общ характер, е достатъчно в залата да присъства и един представител на
държавното обвинение, освободи прокурор Петров от по-нататъшното участие в
откритото разпоредително съдебно заседание.
Прокурор
Петров напусна съдебната зала.
По така направеното искане
за прекратяване на съдебното производство от защитата и за изменение на мярката
за неотклонение, взета на подсъдимия С., както и за обсъждане на въпросите,
посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК, СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание,
съобразявайки становищата на страните, материалите по делото и приложимите разпоредби
на закона, намира за установено следното :
На първо място, липсва каквото
ѝ да е основание Съдът да ревизира становището на съдията - докладчик,
изразено в разпореждането на последния за насрочване на открито разпоредително
съдебно заседание, че делото е подсъдно на този съд. Тази преценка съдията-докладчик
е извършил още на онзи етап на съдебното производство, съобразно императивното
му задължение за това, произтичащо от разпоредбата на чл. 247а, ал. 2 от НПК и
състава на Съда не намира никакво основание същата да бъде ревизирана.
Действително, предявеното
обвинение спрямо подсъдимото лице, съгласно нормата на чл. 35, ал. 2 от НПК, определя
като родово компетентен първоинстанционен съд окръжния такъв, респективно СГС,
с оглед териториалната му компетентност и твърдяното местоизвършване на
престъплението, за което е внесен обвинителен акт.
На второ място, Съдът не
намира основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, независимо
от изтъкнато от защитата, че е допуснато нарушение при образуването на наказателното
производство, като същото е образуване въз основа на негоден процесуален материал,
а именно при липса на законен повод.
Действително, липсват
каквито ѝ да е възможности на съда да подлага на контрол образуването на
наказателно производство, било то от прокурора, било то от разследващия орган,
за последното със съставянето на протокол за първото действия по разследването,
когато е извършено в условията на неотложност. Единствено компетентен да
извърши такъв контрол е прокурора, досежно разследващия орган, или по-горестоящия
по длъжност прокурор, съобразно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 и ал. 3, вр. ал.
1 от НПК. Поради това, отговор на въпроса дали е законосъобразно образувано наказателно
производство не би могъл да бъде даден на този етап от съдебното производство,
още по-малко може да стане причина за прекратяване на наказателното такова от
съда, по реда на чл. 250, вр. чл. 248,
ал. 1, т. 2 от НПК. В този смисъл, следва да се посочи, че основанията за прекратяване на наказателното производство
са numerus clausus /лимитативно, изчерпателно/ посочени в чл. 250, т. 1 и т. 2 от НПК, като сред тях липсва изтъкнатото от защитата основание.
На трето място, Съдът намира
за неоснователно възражението на защитата за допуснато съществено отстранимо
процесуално нарушение, ограничило правото на обвиняемия да научи за какво престъпление
е привлечен в това си качество, състоящо се в това, че спрямо него първоначално е било предявено
обвинение с една правна квалификация, която в процеса на разследване се е
променила до окончателната такава, намери отражение и във внесения в съда
обвинителен акт. В този смисъл е необходимо да се изтъкне, че поставеният от
защитата въпрос е разгледан още в наказателно дело № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, по което с Тълкувателно Решение
№ 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, задължително за приложение от съдилищата, е указано,
че съществува едно - единствено обвинение, а именно последното предявено такова.
Нещо повече, в т. 2 на посоченото Тълкувателно Решение изрично е посочено, че
липсата на постановление за „частично“ прекратяване на наказателното
производство, когато липсва съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението, предявено на обвиняемия, не се изисква, още по-малко може да бъде
основание за прекратяване на съдебното производство. В тази връзка и
наказателният закон установява, че обвинението се повдига с внасяне на обвинителния
акт в съда срещу съответното лице – чл.
246, ал. 1 от НПК. До този момент предявените на обвиняемото лице евентуално различни обвинения имат тъй
наречения „работен” характер и от значение за наказателното, в частност
съдебното производство, е единствено последното от тях, естествено при липса на
съществено изменение в обстоятелствената им част.
СЪДЪТ, обаче, служебно
констатира други допуснати при съставянето на обвинителния акт отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита на
подсъдимия, в частност правото му да разбере в какво точно се обвинява.
Внесеният настоящ обвинителен
акт, въз основа на който е образувано НОХД № 200/2018 г. по описа на СГС – НО, всъщност е
втори по ред. Преди това, делото е било внесено с обвинителен акт, въз основа
на който е било образувано НОХД №
4769/2017 г. по описа на съда. Това съдебно производство е прекратено с
разпореждане на СГС – НО, 21 състав, от
26.10.2017 г., което не е било обжалвано или протестирано и е влязло в сила.
В същото, предишният съдия -
докладчик е отразил обобщено в 8 пункта нарушения, които е намерил за
съществени и отстраними такива, дали му основание да прекрати съдебното производство.
Настоящият съдебен състав намира, че тези, констатирани от предходния съдия –
докладчик и приети за съществени процесуални нарушения, са отстранени в настоящият,
внесен в съда обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 200/2018 г. При отстраняването им, обаче,
са допуснати други отстраними съществени процесуални нарушения. Същите касаят
изложените в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт факти, част
от които са противоречиви. Като такива, те несъмнено лишават от изрядност и от
необходимата яснота, досежно твърдените факти, повдигнатото пред съда
обвинение, респективно създават пречка за разчитане автентичната воля на
прокуратурата, кое точно от противоречивите обстоятелства поддържа, при наличие
на различни твърдения за едно и също такова.
На първо място, в обстоятелствената
част на обвинителния акт, на л. 7 и на л. 8 от него, се твърди, че конкретно
изброените фактури, посочени под номера от 1 до 30, са издадени по договора от 01.12.2006
г. Същевременно, последната от тези 30 фактури е с дата 03.11.2009 г., като по-надолу
в обвинителния акт прокуратурата твърди, че всъщност този първи договор от 01.12.2006
г. е преустановил своето действие на 01.08.2008 г., с подписването на втория
такъв, т. е. далеч преди датата на последната инкриминирана по първия договор
фактура с условен № 30 от 03.11.2009 г.
На няколко места в обвинителния
акт съществува изрично твърдение, че първият инкриминиран от прокуратурата
договор от 01.12.2006 г. е действал именно до 01.08.2008 г. Така например, на
л. 3 от о.а. изрично е отразено, че „Действието
на този договор продължило до 01.08.2008 г., когато между същите страни бил
подписан нов втори договор“.
Също така, отново там, с
категоричност са направени твърдения, че „С
подписването на втория договор било преустановено изпълнението на първия
договор от 01.12.2006 г.“. Същевременно, диаметрално противоположно е
твърдението за същото обстоятелство, направено на л. 8 от о.а., с поддържане на
становището, че „С подписването на втория
договор, действието на първия такъв с дата 01.12.2006г. не било преустановено“,
както и „След приключване действието на
договора от 01.12.2006г. на 20.11.2009г.“.
В тази връзка, неяснота и
объркване в твърденията на държавното обвинение се забелязват и относно
твърдяното влизане в сила и на втория договор, инкриминиран от него. На едно
място в обстоятелствената част прокуратурата твърди, че втория инкриминиран от
нея договор от 01.08.2008 г. е влязъл в сила на 01.12.2009 г. Това твърдение е безспорно
заявено с посочването на л. 10 от о.а., че „Въпреки
пълното неизпълнение на договора за изпълнение от 01.08.2008г., влязъл в сила от
01.12.2009г.“.
Същевременно, от друга
страна, за същото обстоятелство е изнесено различно фактическо твърдение от
прокуратурата, а именно, че договорът от 01.08.2008 г. не само че не е влязъл в
сила на 01.12.2009 г., както е посочено на л. 10 от о.а., а че същият е
действал от 01.08.2008 г. Такова е твърдението на прокуратурата, направено на л.
5 от о. а. с изречението, че „Договорът действал
за времето от 01.08.2008г. до 01.03.2010г.“.
Посочените разнопосочни
твърдения относно периода на действие, като крайна дата на първия инкриминирания
договор от 01.12.2006 г. и на втория такъв от 01.08.2008 г., касаещи както
твърдението за времето на прекратяване на първия договор, така и за времето на
действие, в частност влизане в сила спрямо страните по него, на втория договор,
създават непреодолима, според този съдебен състав, пречка за разчитане автентичната
воля на държавното обвинение, досежно тези обстоятелства, които безспорно са част
от инкриминираната по делото фактическа обстановка.
Други сходно противоречиви
твърдения, относно едно и също обстоятелство, СЪДЪТ установи и досежно по-горе
посочените 30 бр. инкриминирани от прокуратурата фактури, изброени и условно
номерирани от 1 до 30, на л. 7 – л. 8 от о.а. Вече бе изтъкнато, че последната
от тези 30 фактури, а именно с № 30, е с
дата на издаване, според държавното обвинение, 03.11.2009 г. – фактура № *********.
Непосредствено след изброяването
на фактурите от л. 8 на о.а., същите са коментирани, като прокуратурата твърди,
че „Всяка от горепосочените фактури“
е послужила за консумиране на твърдяното престъпно деяние от подсъдимият С., като
чрез тях последният предоставил на „С.Б.“ АД възможност да получи от държавния
бюджет неследваща се парична сума, представляваща данъчен кредит за „01.06.2007г. - 31.07.2008г.“.
За съда, а и за подсъдимото лице,
както и за останалите, участващи в наказателното производство, в неговата
съдебна фаза страни, от така направеното твърдение е невъзможно да се разбере
твърди ли прокуратурата, че с фактури от номер 15 до номер 30, а именно след 31.07.2008
г., подсъдимото лице е предоставило на „С.Б.“ АД възможност за получаване от
държавния бюджет на неследваща се парична сума, под формата данъчен кредит за
периода „01.06.2007г. - 31.07.2008г.“,
с оглед обосноваване на тази теза с фактурите, издадени след 31.07.2008 г., а именно фактури от № 15 до № 30, издадени за периода от 01.08.2008 г. до 03.11.2009
г.
Настоящият състав на съда не
би могъл да приеме гореизтъкнатото обстоятелство за очевидна фактическа грешка,
не само поради категоричността на заявените фактически твърдения, а и поради
обстоятелството, че по-нататък в обвинителния акт - л. 10, прокуратурата
обосновава именно по същия начин аналогично свое твърдение за дадена възможност
от подсъдимото лице на „С.Б.“ АД да получи от държавния бюджет неследваща се парична
сума, в което обаче коректно и точно са отразени съвпадащи си периоди. Конкретно,
с посочените на л. 10 от о.а. 4 бр. Фактури, от № 1 до №
4, а именно за периода от 01.12.2009 г. до 01.03.2010 г. Тук прокуратурата посочва
период, коректно съвпадащ с датите на инкриминираните от нея фактури, като е
отразила, че с тях подсъдимият С. предоставил на „С.Б.“ АД да получи от държавния
бюджет неследваща се парична сума под формата данъчен кредит за периода „01.06.2007г. - 31.07.2008г.“, както и да
намали размера на печалбата си.
На следващо място, налице е противоречие
между други от инкриминираните в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически
обстоятелства и обема на повдигнатото, посочено в диспозитива на същия
обвинение, касателно периода на инкриминираната деятелност на подсъдимото лице.
Последната е очертана за периода от 02.07.2007 г., което е направено както в
обстоятелствената част на обвинителния акт /л. 12/, така и в диспозитива на
същия /л. 15/. Същевременно, първата инкриминирана от държавното обвинение
фактура, за която се твърди, че е с невярно съдържание, е с дата 01.12.2006 г.,
т. е. предхождаща впоследствие инкриминирания период на твърдяна престъпна
деятелност. Конкретно, това е фактура с №
********** от 01.12.2006 г. За нея не
само, че е налице категорично твърдение, че е с невярно съдържание, а и че чрез
нея е дадена възможност на „С.Б.“ АД от подсъдимия С., конкретно чрез
съставянето и предоставянето ѝ на „С.Б.“ АД, тя да бъде използвана като
документ с невярно съдържание, с която неправомерно е намалена печалбата на „С.Б.“
АД за данъчната 2006 и данъчната 2007 г. /л. 6 от о.а./. Тази фактура - № ********** от 01.12.2006 г., която безспорно
е инкриминирана от държавното обвинение чрез направените еднопосочни фактически
твърдения, че е с невярно съдържание и че подсъдимият С., чрез съставянето и
предоставянето ѝ на „С.Б.“ АД, е дал възможност на това дружество да я
използва, за да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума и да се
намали печалбата на „С.Б.“ АД за данъчната 2006 - 2007 г., не кореспондира с диспозитива
на повдигнатото обвинение. Тя отсъства както от фактически и юридически
формулираното в заключителната част на обвинителния акт обвинение, така и от очертания
в същото период на инкриминирана деятелност, за чието начало е прието 02.07.2007
г., т. е. далеч след датата на издаване на тази първа инкриминирана в
обстоятелствената част на о. а. фактура (01.12.2006 г.). По този начин се
създава непреодолима, според мнението на този съд, неяснота всъщност инкриминира
ли се тази фактура, като част от повдигнатото обвинение на подсъдимия С. и трябва
ли той да се защитава и срещу така направените досежно нея фактически твърдения,
че е документ с невярно съдържание, който той е съставил и чрез който е предоставил
на „С.Б.“ АД възможност за получаване от държавния бюджет на неследващи се парични суми в особено големи
размери, или не.
Всички дотук посочени противоречия
и неясноти компрометират обвинението, което, в своята съвкупност на изложени
фактически твърдения в обстоятелствената част на обвинителния акт и подвеждането
им под съответната избрана от държавното обвинение юридическа квалификация в
заключителната част на същия, следва да е едно – единно цяло. Противоречията в
това единно цяло съставляват съществен проблем за точното, безспорно и ясно
разбиране на това, за какви фактически обстоятелства подсъдимия е такъв, респективно
в какво конкретно се обвинява и срещу какво следва да се защитава. Иначе
казано, неясен е обема на предмета на доказване по настоящото наказателно
производство, чийто рамки се очертават именно с обвинителния акт.
Визираните до тук процесуални
нарушения, допуснати при съставянето на настоящия о. а., попадат в кръга на
съществените, но отстраними такива, извършени на фазата на ДП, изрично посочени
в разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, респективно обуславят
прекратяване на съдебното производство и
връщане делото на прокурора, за отстраняването им.
Изложеното от Съда до
момента обезсмисля излагане на становището на последния, относно останалите
въпроси по т. 4 до т. 8 в разпоредбата чл. 248, ал. 1 от НПК, с изключение на
направеното от защитата искане за промяна на взетата мярка за неотклонение,
спрямо подсъдимия С..
Независимо от становището си
за прекратяване на съдебното производство, Съдът намира, че следва да се
произнесе по така направеното искане, тъй като е изрично сезиран с него.
СЪДЪТ не намира за основателни
възражението на защитата, относно определената на подсъдимото лице мярка за
неотклонение, а именно най-лека такава – „подписка“.
На първо място, като довод,
с който се иска нейната отмяна, защитата посочи инвалидно здравословно
състояние на подсъдимото лице. Такова, обаче, Съдът не установява не само от наличните
пред него материали по делото, а и такива не бяха представени в подкрепа на
този довод и пред съда, в днешното разпоредително съдебно заседание. Поради това,
Съдът не би могъл да направи извод за влошеност на здравословното състояние на
подсъдимото лице до степен, при която спрямо него не би могла да се упражнява,
респективно той да търпи, дори и тази най-лека мярка за неотклонение.
На следващо място, защитата
изложи обстоятелства, с които аргументира искането си, касаещи обаче не
законосъобразността на наложената на подсъдимия мярка за неотклонение, а
касаеща действията на служители на МВР по контролирането ѝ. В този смисъл,
Съдът отбелязва, че съобразно разпоредбата на чл. 60, ал. 3 от НПК, в компетенцията
на структурите на МВР е да контролира спазването на задължението по ал. 1 на чл.
60 от НПК, а именно ненапускане местоживеенето, без разрешение от съответния
орган на конкретния обвиняем и/или подсъдим. Следва да се изтъкне, че законът не
задължава обвиняемото и/или подсъдимото лице да пребивава постоянно, единствено и само на адреса, а
единствено му вменява в задължение, ако го напусне, да уведоми за това
съответния орган, пред който наказателното производство е висящо, за да може
същият да знае откъде да го призовава редовно.
Неразколебано, към настоящия
момент, е и наличието на основателно подозрение за съпричастност на подсъдимото
лице към вмененото му във вина престъпление.
Относно опасността от укриване
или извършване на престъпление – чл. 57 от НПК, Съдът намира преценката за интензивността
на същата за адекватна на наложената най-лека мярка за неотклонение.
Поради така изложените мотиви,
Съдът не намира, че са налице основания за отмяна на определената на ДП мярка
за неотклонение на подсъдимия О.С. и искането за отмяна на същата следва да
бъде оставена без уважение.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1,
пр. 1, чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал.
1, т. 6 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ :
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НОХД № 200/2018 г. по
описа на СГС – НО, 20-ти състав, поради допуснати на ДП съществени, отстраними
процесуални нарушения, засягащи и ограничаващи правото на защита на подсъдимото
лице, подробно посочени по-горе.
ОСТАВЯ без
уважение искането на защитата за отмяна на взетата мярка за неотклонение „подписка“,
спрямо обвиняемия О. Б.С., като
потвърждава същата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда, в частта му за произнасяне по чл. 248, ал. 1,
т. 3 и т. 6 от НПК, подлежи на обжалване и/или протестиране по реда на Глава 22 от
НПК, в 7-дневен срок от днес, пред Апелативен съд – гр. София.
При постъпили жалба и/или
протест делото да се изпрати на Апелативен съд – гр. София, на основание чл. 249,
ал. 5 от НПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16.30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: