Р      Е     Ш    Е    Н     И     Е

 

град София, 05.02.2020 година

      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                            мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА възз.гр.дело № 2857 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

      Постъпила е въззивна жалба от В.К.В. и Е.Г.Г. срещу съдебно решение № 191639 от 10.08.2017г., постановено по гр. д. № 49522/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 54-ти състав, с което е признато за установено на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.К.В., ЕГН **********, с адрес *** поляна, ж. к. *********, вх. „*********дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес и седалище на управление:*** Б, сумата от 643.75 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж. к. *********, вх. „*********аб. № 251750, за периода от м. 04.2012 г. до м. 04.2014 г., сумата от 18.36 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. 04.2012 г. – м. 04.2014 г., ведно със законната лихва от 29.05.2015 г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 96.45 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на цената на топлинната енергия за периода 31.05.2012 г. – 19.05.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 30545/2015 г. на СРС, 54 състав, като е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за установяване на вземане за цена на топлинна енергия за разликата над сумата от 643.75 лв. до сумата от 745.57 лв., както и исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане за обезщетение за забава върху цената на топлинната енергия за разликата над сумата от 96.45 лв. до сумата от 111.18 лв., както и за установяване на  вземане на обезщетение за забава върху таксите за дялово разпределение за сумата от 4.18 лв. за периода от 31.05.2012 г. до 19.05.2015 г. С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за установено на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е.Г.Г., ЕГН **********, с адрес *** поляна, ж. к. *********, вх. „*********дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес и седалище на управление:*** Б, сумата от 643.75 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж. к. *********, вх. „*********аб. № 251750, за периода от м. 04.2012 г. до м. 04.2014 г., сумата от 18.36 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. 04.2012 г. – м. 04.2014 г., ведно със законната лихва от 29.05.2015 г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 96.45 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на цената на топлинната енергия за периода 31.05.2012 г. – 19.05.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 30545/2015 г. на СРС, 54 състав, като е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за установяване на вземане за цена на топлинна енергия за разликата над сумата от 643.75 лв. до сумата от 745.57 лв., както и исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване вземане за обезщетение за забава върху цената на топлинната енергия за разликата над сумата от 96.45 лв. до сумата от 111.18 лв., както и за установяване на  вземане на обезщетение за забава върху таксите за дялово разпределение за сумата от 4.18 лв. за периода от 31.05.2012 г. до 19.05.2015 г.

            Реливирани са доводи, че първоинстанционният съд е приел, че като наследници на Г.Г. ответниците по делото са длъжници на по ½ от претендирания дълг, без по делото да са били предоставени доказателства в тази насока. Твърди се, че към момента на смъртта на Г.Г., процесният апартамент не е бил негова собственост. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд се е позовал на ОУ на „Т.-С.“ ЕАД, които са без юридическа стойност, тъй като те не освобождават ищцовото дружество от задължението да представи  сключен между страните договор за предоставяне на конкретна услуга или доставка. Сочи се, че налаганата сградна инсталация нарушава общностното право на ЕС. Наведени са аргументи за допуснати нарушения при издаването на заповедта за изпълнение на осн. чл. 410 от ГПК, тъй като не е била индивидуализирана доставената топлина енергия, която е родово определена вещ, с израза „доставена топлинна енергия за период от… до…“. Изразява се становище за неправилност на извода на първоинстанционния съд за наличие на реален отчет, с който ищецът да докаже реалното ползване на топлинна енергия и размерът и, тъй като абонатната станция не е била въведена в експлоатация. Моли се съдът да прогласи нищожността на обжалваното решение, да го обезслили или да го отхвърли. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски.

            В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД. Представена е молба, с която се претендират направените по делото разноски пред въззивната инстанция. 

          Третото лице-помагач - „Н.”ЕАД, не взема становище по жалбите.  

Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу В.К.В. и Е.Г.Г. при условията на субективно и обективно съединяване искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед доводите, изложени в жалбата, съдът намира, че предмет на обжалване е първоинстанционното решение в частта му, с която са уважени частично предявените искове.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми, видно от приложеното ч. гр. д. № 30545/2015 г. на СРС, 54 състав, въззивникът-ищец - „Т.С.” ЕАД, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 29.05.2015г. и е постановена на 10.06.2015г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу В.К.В. и Е.Г.Г. за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжниците - В.К.В. и Е.Г.Г., възражение, поради което дължимите от тях суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, в частта, в която е обоснован окончателен извод за основателност на предявените от ищеца - „Т.С.” ЕАД срещу ответниците - В.К.В. и Е.Г.Г. искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД до размера, до който предявените искове са уважени. Прието е, че между страните е възникнало договорно правоотношение, по силата на което ответниците, в качеството на собственици на имота, имат задължение да заплащат стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот. Посочено е още, че ищецът е установил със събраните по делото доказателства, че е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в имота на ответника при спазване на изискванията на Общите условия по договора за доставка на топлинна енергия, както и на действащата нормативна уредба, доказано е количеството и стойността на доставената топлинна енергия за исковия период от време. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Настоящият състав следва да обсъди доводите релевирани в подадената въззивна жалба, досежно незаконосъобразността на обжалваното решение.

Не се доказват от приложените по делото доказателства твърденията на въззивниците, че не са наследили от техния наследодател Г.Г. процесния имот. От приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 64, том LLLXL, рег. № 31490/1997 г. се установява, че Г.И.Г.е закупил следния недвижим имот: апартамент № 29, находящ се в гр. София, общ. ********, ж. к. ********, ул. Проф. ********от С.Г.Т., който адрес е идентичен с настоящ адрес ж. к. *********, вх. Б, видно от удостоверение от ГИС – София, представен по делото. От приложеното по делото удостоверение за наследници № 7370/04.11.2013 г. се установява, че  след смъртта си на 03.03.2006 г. Г.Г. е оставил наследници по закон своята съпруга В.К. В. – Г. и дъщеря си Е.Г.Г.. По делото не са налице доказателства за разпореждане с процесния имот, поради което първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че ответниците са били собственици на имота за периода м. 04.2012 г. до м. 04.2014 г. и в това си качество са страна по неформален  договор за покупко-продажба на топлинна енергия с ищцовото дружество, осъществявана при Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди. Изложените от СРС в горния смисъл мотиви, както и констатацията, че откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ ползване, с което законът свързва възникване на договорната връзка по продажба на топлинна енергия за битови нужди, настоящият въззивен състав счита за законосъобразни, правилни и постановени при правилен анализ на събраните по делото доказателства.

Неоснователни са възраженията на ответниците за недоказаност на реалното доставяне и количеството на доставената топлинна енергия, тъй като доставената в сградата – етажна собственост топлоенергия е била измерена от средство за търговско измерване, за което от доказателствата по делото е установено, че е сертифицирано и преминало необходимите метрологични проверки. От събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в процесния имот,  находящ се в ж. к. *********, вх. Б, собственост на ответниците, е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че през процесния период от м.04.2012г. - м.04.2014г. посоченият в исковата молба имот е бил топлоснабден, както и се изчислява стойността на реално доставената в него топлинна енергия за същия период, количеството на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислено по формула, съгласно приложението към чл.61, т.6.1. от Наредба №16-334. Следователно се налага изводът, че сумите за топлинна енергия за имота на ответниците са начислени в съответствие с действащата за исковия период Наредба за топлоснабдяване и ЗЕ. Заключението по СТЕ е дадено от вещо лице, специалист в областта топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени формули за извършване на разпределението, като е даден отговор на поставените му задачи, предвид на което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че следва да го кредитира. Първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че от установената дължима сума за топлинна енергия следва да се приспадне платената сума за главница след подаването на исковата молба в размер на 200 лв., като ответниците са останали задължени за сумата от 1287.51 лв., като всяка от тях дължи половината от тази сума, т. е. сумата от по 643.75 лв., ведно със законната лихва до окончателното и изплащане, поради което искът е уважен до този размер на претендираните задължения.

Не е налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски на ищеца, като дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1 ГПК. Първостепенният съд при постановяване на съдебното решение в частта на разноските се е съобразил с т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съгласно което съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение в обжалваните части, вкл. и в частта на разноските, определени съобразно изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК. 

По разноските в настоящото производство:

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззивниците не се дължат разноски. По отношение на заявената претенция на въззиваемата страна за присъждане на направените разноски, настоящият състав намира за неоснователна доколкото няма подаден писмен отговор от същата, както и неин процесуален представител не се явява в съдебно заседание. При това положение в полза на въззиваемата страна не се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

 

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 191639 от 10.08.2017г., постановено по гр. д. № 49522/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 54-ти състав, в обжалваните части.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :         

 

 

                                       ЧЛЕНОВЕ : 1./           

 

 

                                                 2./