Мотиви на присъда № 627/17.09.2011г по НОХД № 816/2010г. по описа на Разградски
районен съд
Разградска районна прокуратура е внесла обвинителен
акт срещу Й.С.Г., роден на *** ***, живущ ***,
български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, не е
осъждан, ЕГН **********, с обвинение В ТОВА, ЧЕ: на 30.07.2011 г., около 06.30
часа в гр.Разград, по ул.”Странджа” по посока кръстовище с ул.”Дунав” до
бензиностанция ОМВ управлявал МПС л.а. марка „Мерцедес Е 220” с рег.№ *****, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, установено по надлежния
ред , а именно 2,715 ‰ промила на хиляда
– престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Производството по делото
пред РРС, се развива в отсъствието на подсъдимия на основание чл. 269, ал.3, т.1
и т.2 НПК, тъй като подсъдимият не бе намерен на посочения от него по делото
адрес, който му е и постоянен, въпреки наложената му МНО “Подписка” още на ДП.
Бе обявен за ОДИ, но местоживеенето му не бе установено.
В съдебно заседание
представителят на РРП поддържа обвинението.
Защитникът моли за
наказание в законовият минимум.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Св.М.В. и П.Б. *** били назначени в наряд за времето от 20.00
часа на 29.07.2011г. до 08.00 часа на 30.07.2011 г. Около 06.10 часа на
ул.”Марица” в гр.Разград до сградата на бившето ОКС срещу ОМВ те спрели за проверка лек автомобил марка „Мерцедес”
с рег.№ *****. Автомобила бил управляван от обв.Й.С.Г. ***. Те поискали
документите на водача и докато разговаряли с него, той им лъхнал на алкохол и
залитал. След това св.В. изпробвал Г. за алкохол с уред „Алкотест-Дрегер”
7410+. Електронната скала отчела 1.77‰ етилов алкохол.
За констатираното нарушение св.В.
съставил на обв.Г. АУАН № *****г., като с акта били иззети свидетелство за
управление на МПС № ****** – Република Испания, на името на обвиняемия. След
това на обв.Г. било предложено да даде кръвна проба и му бил издаден талон за
изпращане на медицинско изследване бл.№ ******* г. Обвиняемия дал кръвна проба.
Г. ***, където му била взета кръв за изследване. След това той бил задържан по
ЗМВР.
Видно от назначената химическа експертиза в кръвта на водача е установено
2,64 ‰ етилов алкохол.
Видно от назначената съдебно-медицинска
експертиза към момента на проверката концентрацията на алкохол в кръвта на Г. е
2,715 ‰.
Така, с деянието си, при пряк умисъл,
обв.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.343б, ал.1 от НК.
Обвинението се подкрепя от показанията на свидетелите М.В. и П.Б. ***.и прочетените на основание чл.
281, ал.5 във вр. с ал.1, т.2 НПК показания дадени на ДП /л.18-19 ДП/, /л.20-21
ДП/, препис от АУАН /л.4ДП/, препис от талон за изпращане на медицинско изследване/л.2 ДП/, Заповед за задържане
/л.23ДП/, справка/л.29 ДП/, химическа експертиза /л.22ДП/, съдебно –медицинска
експертиза /л.15-17ДП/.
От субективна страна
инкриминираното деяние е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла
на чл.11, ал.2 от НК. Деецът е съзнавал обществената опасност на деянието,
предвиждал е обществено опасните му последици и пряко е целял настъпването им.
Вината на дееца е свързана с обстоятелството, че е управлявала МПС след
употребата на алкохол.
Причина за извършване на
деянието е незачитане на установените правила за движение по пътищата от
подсъдимия.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
При индивидуализацията
на наказанието на дееца, съдът отчете като отегчаващи отговорността
обстоятелства високата обществена опасност на деянието - високото количество на
концентрация на алкохол- 2,71 промила – надхвърлящ
повече от два пъти минималното съдържание на алкохол в кръвта необходимо за
съставомерността на деянието. Отегчаващо отговорността
обстоятелство са и лошите характеристимни данни за подсъдимия – видно от приложената
характеристика същият е агресивен, особено след употреба на алкохол.
Смекчаващи отговорността
обстоятелства се явяват чистото съдебно минало, младата възраст и тежкото
имотно положение.
Даденото самопризнание на
ДП в случая не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като
липсват процесуални предпоставки дадените на ДП обяснения от подсъдимия да
бъдат прочетени в хода на съдебното следствие по чл. 279 НПК, респективно не могат
да бъдат ползвани при постановяване на. За да бъде смекчаващо отговорността
обстоятелство, самопризнанието следва да има процесуална стойност, а в случая
то няма такава предвид невъзможността обясненията на подсъдимия дадени на ДП да
бъдат ползвани при постановяването на присъдата. Така и Решение № 1085 от 30.12.2005 г. на ВКС по н.
д. № 577/2005 г., III н. о., докладчик зам.-председателят на ВКС Румен Ненков, Вж. и "Бюлетин на
ВКС", бр. 8/2005 г.
Поради гореизложеното Съдът
намира, че в случая е налице лек превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което наказанието ЛС което следва да се наложи на дееца следва
да бъде малко под средния. Средният размер се явява 7.5 месеца, поради което
съдът наложи на подсъдимия наказание ЛС за срок от 7 месеца. Съдът на основание
чл. 59, ал.2 НК приспадна времето през което подсъдимият е бил задържан по чл. 63, ал.1, т.1 ЗМВР от 07.00 часа на
30.07.2011г до 21.00 ч. на 30.07.2011г.
За
наказанието лишаване от свобода съдът счете, че не се налага реалното му
изпълнение. Подсъдимият до този момент не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, поради което е оправдано очакването целите по чл.
36 от НК да се изпълнят, без да се налага ефективно изпълнение на наказанието
лишаване от свобода. Налице са и обективните предпоставки за приложение на
института по чл. 66, ал. 1 от НК, поради което съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години и
седем месеца.
Съдът наложи
на подсъдимия, съгласно чл. 343г във вр. с чл. 343б, ал.1 НК и наказание “Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от
три години и седем месеца, считано от влизане на присъдата в сила, като
приспадна времето през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от
това право считано от 30.07.2011г. наказанието в този размер, според настоящия
състав се явява съответно на престъплението по смисъла на чл. 35, ал.3 НК и
едно по- леко наказание не би постигнало целите на чл. 36 НК.
На подсъдимият
бяха възложени на основание чл. 189, ал.3, във вр. с ал.1 НК направените
разноски в размер на 90 лв. направени на досъдебното производство и в размер на
90 лв. направени в съдебното
производство.
По изложените
съображения съдът постанови акта си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Атанас Христов/