РЕШЕНИЕ
№ 1021
гр. Благоевград, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210100107 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№107/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по искова молба на ищеца “Агенция за контрол на просрочени задължения” АД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление гр.С*, *, представлявано от Я* – изпълнителен
директор, против ответника К. Н. Я., ЕГН **********, гр.Б* с която е предявен
положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК във
вр. чл.146, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във с чл.86, ал.1 от ЗЗД, чл.99 от ЗЗД,
за признаване за установено съществуването на вземане в полза на “Агенция за контрол на
просрочени задължения” АД срещу К. Н. Я., ЕГН **********, за следните суми: - сумата от
2000 лв. /две хиляди лева/ - главница по Договор за паричен заем №4151013 от 21.05.2021г.,
сключен между К. Н. Я. /Заемател/ и „И* /Заемодател/, която сума е платена от „Ф* в
качеството на поръчител по Договор за предоставяне на поръчителство №4151013 от
21.05.2021г., сключен между К. Н. Я. /Потребител/ и „Ф* /Поръчител/, като на 02 март 2020г.
е сключен Рамков договор за Покупко-продажба на вземания /цесия/ и Приложение №1 към
него от 02 юни 2022г. между “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД
/цесионер/ и „Ф* /цедент/, по силата на което вземането е прехвърлено в полза на “Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД /чийто правоприемник е “Агенция за контрол на
просрочени задължения” АД/, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 02.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането; - сумата от 64 лв. /шестдесет
и четири лева/ - договорна лихва за периода от 28.05.2021г. до 30.07.2021г.; - сумата от
334.73 лв. /триста тридесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/ - мораторна лихва за
периода от 29.05.2021г. до датата на подаване на заявлението – 25.04.2023г., които суми са
предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№422/02.05.2023г. по ч.гр.д.№934/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград.
В исковата молба се твърди, че на 21.05.2021г. между К. Н. Я. като Заемател и „И*като
Заемодател, е сключен Договор за паричен заем №4151013/21.05.2021г., по силата на който
заемодателят е предоставил на заемателя кредит в размер на 2000 лв., който заемателят се е
задължил да върне ведно с дължимата договорна лихва в размер на 64 лв., съгласно
условията на сключения договор, като заплати общо сума в размер на 2064 лв. на 10
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 206.40 лв., с първа погасителна вноска –
28.05.2021г. и последна погасителна вноска – 30.07.2021г. Съгласно клаузите на договора,
заемателят се е задължил в определен срок да предостави обезпечение – поръчителство от
две физически лица или банкова гаранция. В тази връзка, на същата дата 21.05.2021г. между
1
К. Н. Я. като потребител и „Ф* като поръчител е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство с №4151013, по силата на който потребителят възлага, а поръчителят се
задължава да сключи договор за поръчителство с „И*, по силата на който да отговаря
солидарно с потребителя пред „И* за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно Договор за паричен заем №4151013/21.05.2021г., както и за всички
последици от неизпълнението на задължението по договора за паричен заем. Твърди се, че
длъжникът не е изпълнил договорното си задължение да върне заемната сума съгласно
условията на договора за паричен заем, поради което на 30.05.2022г. заемодателят
„И*отправил искане в писмен вид за плащане на всички изискуеми задължения на
потребителя по процесния договор от поръчителя „Ф*, който извършил плащане по
поръчителството за дължимата сума в пълен размер на 2280.24 лв. към „И*. След това
съгласно клаузите на договора за предоставяне на поръчителство, дружеството-поръчител е
встъпило в правата на удовлетворения кредитор „И*
Сочи се, че на 02.03.2020г. е сключен Рамков договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ и Приложение №1 към него от 02.06.2022г. между „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК */чийто правоприемник е “Агенция за контрол на
просрочени задължения” АД, ЕИК: *, считано от 25.11.2022г./ като цесионер и „Ф* като
цедент, за цедиране на вземанията изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. До длъжникът е изпратено уведомление по реда на чл.99 от ЗЗД за
извършената продажба на вземания посредством писмо с обратна разписка.
Твърди се, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 2 000 лв.,
договорна лихва в размер на 64 лв. за периода от 28.05.2021г. до 30.07.2021г., мораторна
лихва в размер на 334.73 лв. за периода от 29.05.2021г. до датата на подаване на заявлението
– 25.04.2023г.
Сочи се, че за горните дължими вземания кредиторът “Агенция за контрол на просрочени
задължения” АД е подал заявление за издаване на заповед да изпълнение по чл.410 от ГПК,
по което е образувано ч.гр.д.№934/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград. Съдът
уважил заявлението, издавайки заповед за изпълнение. Заповедта била връчена при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Горните обстоятелства обуславяли правния интерес на
ищеца от предявяване на установителен иск за вземанията по издадената заповед за
изпълнение.
В отговора на исковата молба особеният представител на ответника – адв.Н. Б. оспорва
предявения иск като неоснователен. Счита, че липсват доказателства, които да установяват
усвояването на заемната сума от заемателя, както и за уведомяването на длъжника за
предсрочната изискуемост на кредита. Навежда, че на кредитополучателя не е предоставена
необходимата предддоговорна информация под формата на СЕФ. Навежда се възражение за
нищожност на договора за кредит, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК във вр. с
чл.22 от ЗПК. Направено е искане по чл.241 от ГПК за разсрочване на дълга, в случай на
уважаване на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът “Агенция за контрол на просрочени задължения” АД не
изпраща представител. В писмено становище преди съдебно заседание заявява, че поддържа
иска и моли за уважаването му.
В съдебно заседание ответникът се представлява от назначен особен предтавител, който
оспорва иска и пледира за отхвърлянето му.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 21.05.2021г. между „И*като Заемодател и К. Н. Я. като Заемател е сключен Договор за
паричен заем №4151013 при следните параметри на отпуснатия заем съгласно чл.2: размер
на отпуснатия заем 2000 лв.; вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по
продукт * размер на седмична погасителна вноска в лева – 206.40 лв.; срок на заема в
седмици – 10; брой вноски – 10; първа погасителна вноска – 28.05.2021г., последна вноска –
30.07.2021г.; фиксиран ГЛП – 30%; ГПР 34.97%; обща сума дължима от заемателя – 2064 лв.
Съгласно чл.3 от Договора, с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от
заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за
предадената съответно получената сума. В чл.8, ал.1 е предвидено, че в случай на забава на
коя да е погасителна вноска, заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху
забавената сума за всеки ден забава.
2
Съгласно чл.4 от Договора заемателят се задължава в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две
физически лица-поръчители, които отговарят на описаните в договора изисквания – да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният
размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов
договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И*; да
няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; поръчителят подписва
договор за предоставяне на поръчителство. 2. банкова гаранция с бенефициер – заемодателя,
за сумата по чл.2, т.7, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора; 3. Одобрено от заемодателя дружество – гарант, което
предоставя гаранционни сделки.
В тази връзка, 21.05.2021г. между К. Н. Я. като потребител и „Ф*като поръчител е
сключен Договор за предоставяне на поръчителство с №4151013, по силата на който
потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство, по
силата на който да отговоря солидарно с потребителя пред „И* за изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за
паричен заем, за сума, покриваща както следва: - задължение за връщане на заемната сума в
размер на 2000 лв.; - задължение за плащане на възнаградителна лихва; - задължение за
плащане на законна лихва за забава в случай на забава за плащането, разходи за събиране на
вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари /чл.1/. Договорът влиза в сила в случай,
че потребителят не изпълни задължението си по чл.4, т.1 и т.2 от договора за паричен заем в
указания срок за предоставяне на обезпечение. По силата на чл.3 за поемане на
задължението по чл.1 потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 336
лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 33.60 лв., на посочени
падежни дати, съвпадащи с падежните дати по договора за паричен заем. Уговорено е, че
потребителят заплаща възнагражданието по начините, установени в договора за паричен
заем за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, като „И*е
овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за
плащане на възнаграждение по договора за поръчителство.
По делото са представени 2 бр. Преводни нареждания от дати 30.05.2022г. и 02.06.2022г.
за платени суми в размер на 2276.88 лв. и 3.36 лв. от „Ф*в полза на „И* с основание „кредит
4151013“.
На 02.06.2022г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 02.03.2020г., сключен между „Ф* /цедент/ и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД /цесионер/, за цедиране на вземания, подробно
описани в приложението, включващо и вземането на „Ф* срещу ответника К. Н. Я.,
произтичащо от Договор за паричен заем №4151013. В Приложение №1 от 02.06.2022г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 02.03.2020г. вземането по
Договор за паричен заем №4151013/21.05.2022г. фигурира на ред 1426 и е в размер на
2 280.24 лв., от които: главница – 2000 лв.; договорна лихва – 64 лв.; законна лихва към
01.06.2022г. – 156.24 лв.
По делото е представено писмено потвърждение от „Ф* за извършеното прехвърляне на
вземания по посочения договор за цесия в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД. „Ф* е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията. По делото е приложено
Уведомително писмо от „Ф*чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД и
адресирано до ответника К. Н. Я., с което го уведомяват, че с Приложение №1 от
02.06.2022г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
02.03.2020г., задълженията му, произтичащи от Договор за паричен заем
№4151013/21.05.2022г., сключен с „И*и Договор за предоставяне на поръчителство
№4151013/21.05.2022г., сключен с „Ф*, са изкупени от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД. Уведомлението е изпратено, но е невърнато невръчено с отбелязване, че
пратката е „непотърсена“.
От заключението на вещото лице С. Т. по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се
3
установява следното: Размерът на усвоения кредит е 2000 лв. По счетоводните книги на
„Из* и на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД няма отразени плащания от
стрА. на ответника за погасяване на дължими суми по Договора за кредит. Вещото лице е
дало заключение, че по процесния договор дължимите вземания са: - главница в размер на
2000 лв., договорна лихва в размер на 64 лв. за периода от 28.05.2021г. до 30.06.2021г.,
мораторна лихва за периода от 29.05.2021г. до 25.04.2023г. в размер на 378.65 лв. по
изчисления на експерта.
На 02.05.2023г. ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е подал в
Районен съд-Благоевград заявление с вх.№8898/02.05.2023г. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника К. Н. Я., по което е
образувано ч.гр.д.№934/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград. Съдът е уважил
заявлението и е издал в полза на заявителя срещу длъжника Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №422/02.05.2023г. по ч.гр.д.№934/2023г. по описа на
Районен съд-Благоевград. Заповедта е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са
потребителят и кредиторът, съгласно легалните определения в чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК.
В конкретния случай, по делото се установи, че между „И* и К. Н. Я. е сключен Договор
за паричен заем №4151013 от 21.05.2021г. „Из* представлява финансова институцията по
смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, тъй като отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Обстоятелството, че дружеството предоставя кредити, го определя
като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. От друга стрА., ответникът К. Н. Я. има
качеството на потребител, съгласно чл.9, ал.3 от ЗПК. По силата на договора за кредит на
заемателя е предоставена посочената в чл.2.1. от договора парична сума в размер на 2000
лв., като получаването на сумата в брой е удостоверено с подписа на кредитополучателя
/чл.3/. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредитът е
усвоен от ответника в брой. В случая крайният срок на договора е изтекъл на 30.07.2021г.,
поради което всички вноски са с настъпил падеж и са изискуеми.
За да се произнесе по въпроса за дължимостта на падежиралите вноски, които включват
главница и договорна лихва, както и за дължимостта на остА.лите претендирани суми за
мораторни лихви и законна лихва, съдът първо следва да обсъди наведените от особения
представител на ответника възражения за нищожност на договора за кредит и/или на
отделни негови клаузи, за което съдът следи и служебно, поради което тези възражения не са
ограничени със срок /ТР №1/2020г. на ОСГТК на ВКС/.
В чл.5 от ГПК е установен принципа, че съдът е длъжен при решаване на делата да
осигури точното прилагане на закона. Нормите, уреждащи нищожността на сделките са от
императивен характер и за приложениието им съдът следи служебно. Общественият интерес
от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми преодолява
диспозитивното начало в процеса. Съдът следи служебно и при незаявено основание за
нищожност на договора, когато: 1. е нарушена норма, предвидена в закона в обществен
интерес; 2. е относимо към външната стрА. /формата/ на представения правопораждащ
спорното право документ; 3. е налице противоречие с добрите нрави; 4. е налице
неравноправна клауза.
Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит противоречи на
императивната разпоредба на чл.10, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което е недействителен
съгласно чл.22 от ЗПК поради липса на съществени елементи от неговото съдържание.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в договора за потребителски кредит задължително
да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
4
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение №1 начин. С въвеждането на изискването на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора
потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе. Горните законови изисквания
не са спазени.
В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 34.97%. Според съда обаче
възнаграждението за поръчителя представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде
калкулирано при изчисляването на ГПР. При включването на дължимото възнаграждение за
поръчителя, ежемесечно начислявано в погасителните вноски по кредита и представляващо
скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР, според изчисленията на съда
посредством онлайн калкулатор, възлиза на 80.82%, с който се надвишава допустимия
законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не
може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато
формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно
пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но
посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на
приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира. Нарушаването на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит на основание чл.22 от
ЗПК.
Поради изложеното съдът приема, че сключеният договор за потребителски кредит е
недействителен, поради което нищожен се явява и акцесорния договор за предоставяне на
поръчителство. В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било
обусловено от сключването на договора за предоставяне на поръчителство от стрА. на
кредотополучателя, с който е било уговорено последният да заплати възнаграждение. Макар
отношенията между кредитора и длъжника и между длъжника и поръчителя да са
представени като две отделни и самостоятелни правоотношения, произтичащи от отделни
договори /от договор за паричен заем и от договор за предоставяне на поръчителство/, то в
случая се касае за взаимно свързани и обусловени правоотношения. От справка в ТР се
установява, че едноличен собственик на капитала на „Ф* е кредиторът „И*. Независимо че
произтича от друг договор, възнаграждението за поръчителя съставлява разход по кредита
по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, защото икономическата тежест се понася от
кредитополучателя, който го плаща наред с другите парични задължения по договора за заем
– главници, лихви и пр., като същото съгласно условията на договора е платимо разсрочено
на вноски, дължими на падежа на погасителните вноски по договора за кредит.
Възнаграждението за поръчителство не попада в изключенията по чл.19, ал.3 от ЗПК,
съставляващи изчерпателно изброяване на разходите, които не се включват при изчисляване
на ГПР, въпреки заплащането им от потребителя. Както вече беше посочено,
възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. В същото
време, съгласно чл.3, ал.3 от договора за предоставяне на поръчителство, “И* е овластено да
приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на
5
поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на
поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства. След като кредиторът е едноличен собственик на
капитала на дружеството-поръчител, то очевидно с договора за поръчителство не се цели
реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „И* доколкото, плащайки задължението
на кредитора де факто поръчителят плаща вземането си сам на себе си. С уговарянето на
допълнително възнаграждение под формата на такса за поръчителство, оформена като
отделно съглашение с трето лице, свързано с кредитора по смисъла на пар.1, т.5 от ТЗ, която
такса е платима с вноските по договора за кредит, и която води до допълнителни разходи за
потребителя, се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК,
ограничаваща максималния процент на разходите по кредита. Със сключването на този
договор се цели единствено набавянето на допълнително възнаграждение за заемодателя по
договора за кредит, в нарушение на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК. Договорът за
предоставяне на поръчителство накърнява добрите нрави и има неравноправен характер.
Като краен резултат, сключвайки договора за поръчителство, ответникът се е задължил да
заплати още едно възнаграждение в полза на кредитора си „И*, който е едноличен
собственик на капитала на дружеството-поръчител „Ф* а последният всъщност не е поел
задължение по договора, тъй като реално обезпечава задължението сам пред себе си. В
обобщение, както договорът за кредит, така и договорът за предоставяне на поръчителство
са недействителни.
В настоящия случай ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД
основава претенцията си срещу длъжника на цедирано вземане от стрА. на „Ф* в качеството
му на поръчител, погасил главния дълг по договора за кредит и суброгирал се в правата на
кредитора.
Съгласно разпоредбата на чл.146 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението,
встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел
за даденото поръчителство.
Въпреки изрично разпределената от съда доказателствена тежест в доклада по делото, в
който искът е квалифициран именно като такъв по чл.146 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД,
ищецът не доказа, че в случая е учредено поръчителство, т.е. че е сключен договор за
поръчителство между соченото като поръчител дружество и кредитора досежно процесните
задължения, произтичащи от договор за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл.138 от ЗЗД, с договора за поръчителство поръчителят се
задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото
задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма. Поръчителство може
да съществува само за действително задължение. То може да се поеме и за бъдещо, и за
условно задължение.
При отсъствие на въведено от законодателя ограничение върху задълженията, подлежащи
на обезпечаване с поръчителство, договорът за поръчителство може да предхожда по време
сключването на главната сделка, но в този случай основните параметри,
индивидуализиращи главния дълг, който поръчителят обезпечава, следва изрично да са
посочени в сключения между поръчителя и кредитора договор за поръчителство, като при
паричен дълг основният индивидуализиращ елемент е неговият размер.
По настоящото дело е представен Договор за предоставяне на поръчителство, имащ
белезите на договор за поръчка, сключен между длъжника и поръчителя, по силата на който
поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с кредитора „И*. Страни по
договора за поръчителство обаче са поръчителят и кредиторът /длъжникът не е стрА. по
този договор/, поради което сключването на договора за предоставяне на поръчителство
между длъжника и бъдещия поръчител е било излишно, тъй като този договор няма за
последица учредяване на поръчителство.
Според настоящия съдебен състав по делото от стрА. на ищеца не бяха ангажирани
доказателства, установяващи сключването на валиден договор за поръчителство между „Ф*
в качеството на поръчител, и „И*, в качеството на кредитор, с който да е обезпечено
вземането на последното дружество по Договор за паричен заем №4151013 от 21.05.2021г.,
сключен с ответника К. Н. Я.. Ищецът не доказа наличието на валидно сключен договор за
поръчителство, поради което исковете, базирани на цедирано вземане от погасил главния
дълг поръчител, се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
6
След като липсват доказателства за сключен договор за поръчителство досежно
процесните вземания /в случая дори в исковата молба не се твърди такъв договор да е
сключен/, а за сключването на какъвто договор е поето задължение в чл.1 от Договора за
предоставяне на поръчителство, „Ф* макар да е платило чужд дълг, то това не е сторено в
качеството му на поръчител, а при липса на основание за плащането. Съответно би могъл да
претендира възстановяване на сумите не на основание изпълнение като поръчител, а като
платени без основание, респ. следва да цедира такова вземане - произтичащо от плащане на
чужд дълг без основание, а не на изпълнение като поръчител. Той обаче е цедирал свое
вземане, основано на изпълнение като поръчител, и по делото се претендират от цесионера
исковите суми при твърдения също за изпълнение от „Ф* в качеството му на поръчител.
Същевременно съдът, изхождайки от принципите на диспозитивното и състезателното
начало в гражданския процес, не може да присъди суми или да признае за установени
вземания на непредявено основание, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени. В
случая искът е квалифициран по чл.146, ал.1 от ЗЗД, тъй като видно от изложените в
исковата молба фактически основания, от които ищецът черпи правата си, предмет на иска е
цедирано вземане на поръчител, изпълнил задължението, срещу длъжника по главния дълг.
Касае се за претенция, основаван на регресни права, произтичащи от поръчителство, а не за
предявен иск за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД. В този смисъл е Определение
№600 от 24.08.2011г. по к.т.д.№959/2010г. на ВКС, както и практиката на окръжните
съдилища /напр. Решение №562 от 27.11.2023г. по в.гр.д.№418/2023г. на Софийски окръжен
съд и др./. Вземането не се претендира и на основание чл.74 от ЗЗД, а се претендира на
основание суброгационно право на поръчителя по чл.146 от ЗЗД. Уредената в чл.74 от ЗЗД
законна суброгация освен изпълнение на задължение, включва като елемент от фактическия
състав и правен интерес от изпълнението. Правният интерес се разбира като опасност от
настъпване на неблагоприятни имуществени последици по отношение на изпълняващия
чуждото задължение, и то само във връзка с отношенията му с кредитора по първоначалното
вземане. По делото липсват доказателства „Ф* да е поело задължение спрямо кредитора
„И*да отговаря солидарно пред него за процесните задължения по договора за кредит.
Следователно за него не е съществувала опасност от настъпване на неблагоприятни
имуществени последици, респ. не е бил налице правен интерес да изпълни чуждия дълг. Но
дори и да беше представен сключен договор за поръчителство, с който поръчителят се е
задължил спрямо кредитора, то за поръчителя отново би липсвал интерес да изпълни. Този
извод следва от направения по-горе А.лиз на отношенията между кредитор и поръчител и
съществуващата между тях свързаност, при която е видно, че поръчителят „Ф* всъщност не
бил поел реално задължение към кредитора, тъй като е обезпечил задължението сам пред
себе си, а плащайки на кредитора де факто плаща на себе си. Не се доказа твърдението, че
кредиторът е отправил покА. до поръчителя да изпълни вместо главния длъжник. Тоест
липсва правен интерес поръчителят да изпълни на кредитора.
Съдът е длъжен да даде защита на нарушеното субективно материално право само в
рамките и по начина поискани от ищеца. По делото не е доказано възникването на
поръчителство, респ. за сочения като поръчител не са възникнали правата по чл.146 от ЗЗД,
поради което не е могъл да прехвърли тези права на ищеца по силата на договор за цесия,
поради което тези права не са били придобити и от ищеца и същият няма вземания към
ответника. Но дори да беше представен сключен договор за поръчителство, то доколкото
същият би обезпечавал нищожен договор за потребителски кредит, той също би бил
нищожен. За разлика от хипотезите, при които кредитополучателят дължи на кредитора
чистата стойност по кредита, макар договорът да е признат за нищожен, нищожният договор
за поръчителство не произвежда действие, като на основание чл.138, ал.2 от ЗЗД
поръчителство може да съществува само за действително задължение. Поради това
поръчителят не е платил на валидно правно основание, в негова полза не е възникнало
правото по чл.146 от ЗЗД, същият не е имал и правен интерес да изпълни чуждото
задължение.
Следователно настоящият иск за установяване дължимостта на процесните вземания са
явява неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора съдът не присъжда в
полза на ищеца направените разноски по делото.
Водим от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ищеца “Агенция за контрол на
просрочени задължения” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление гр.С*
представлявано от Я*– изпълнителен директор, против ответника К. Н. Я., ЕГН **********,
гр.Б* положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от
ГПК във вр. чл.146, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във с чл.86, ал.1 от ЗЗД,
чл.99 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземане в полза на “Агенция за
контрол на просрочени задължения” АД срещу К. Н. Я., ЕГН **********, за следните суми:
- сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/ - главница по Договор за паричен заем №4151013 от
21.05.2021г., сключен между К. Н. Я. /Заемател/ и „И* /Заемодател/, която сума е платена от
„Ф* в качеството на поръчител по Договор за предоставяне на поръчителство №4151013 от
21.05.2021г., сключен между К. Н. Я. /Потребител/ и „Ф* /Поръчител/, като на 02 март 2020г.
е сключен Рамков договор за Покупко-продажба на вземания /цесия/ и Приложение №1 към
него от 02 юни 2022г. между “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД
/цесионер/ и „Ф* /цедент/, по силата на което вземането е прехвърлено в полза на “Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД /чийто правоприемник е “Агенция за контрол на
просрочени задължения” АД/, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 02.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането; - сумата от 64 лв. /шестдесет
и четири лева/ - договорна лихва за периода от 28.05.2021г. до 30.07.2021г.; - сумата от
334.73 лв. /триста тридесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/ - мораторна лихва за
периода от 29.05.2021г. до датата на подаване на заявлението – 25.04.2023г., които суми са
предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№422/02.05.2023г. по ч.гр.д.№934/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8