Решение по дело №317/2022 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 52
Дата: 20 март 2023 г.
Съдия: Огнян Кирилов Маладжиков
Дело: 20223430100317
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Тутракан, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20223430100317 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
2944/20.07.2022 на „Ф. и к.“ ООД с ЕИК *** против Г. Е. А. с ЕГН
**********.
Предметът му касае установяване на вземането по Заповед №
25/23.02.2022 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч.гр.д.№ 9/2022 на РС Тутракан и връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя по
посочения от ищеца адрес на ответника потребител в гр. Главиница – чл. 113
ГПК, който съвпада с регистрирания му настоящ адрес, и от цената на иска,
която е 500 лева.
Ищецът „Ф. и к.“ ООД твърди, че е сключил договор за
потребителски кредит с № 000-КЗ-08159318/22.12.2016 г., въз основа на
който е отпуснал сумата от 500 лева на ответника, като главница по заема.
Предаването на парите е станало чрез изплащане на каса на „И.“ АД. Към
1
настоящия момент не са постъпвали погасителни плащания. Моли за
уважаване на иска, като се установи със съдебно решение, че ответникът
дължи сумата от 500 лева, която е предмет на издадената заповед за
изпълнение. Ищецът претендира разноски.
Ответникът Г. А. се представлява от назначен особен представител
адвокат, който оспорва иска. Счита го за недопустим, тъй като не е спазен
едномесечният срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Оспорва наличието на
облигационно договорно отношение, тъй като не са спазени редица
изисквания на закона в т.ч. за форма и съдържание на договора за
потребителски кредит, оттук същият е нищожен, вкл. на осн. чл. 26 от ЗЗД.
Оспорва получаването на сумата от 500 лева от ответника. Прави възражение
за изтекла петгодишна погасителна давност за вземането. Възразява за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание ищецът не се представлява, изразил е писмено
становище, с което поддържа иска, прави искане за събиране на
доказателства. Особеният представител на ответника поддържа отговора,
моли за отхвърляне на исковата претенция.
След преценка на направените искания, събраните доказателства
и закона, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Искът е с правна квалификация по чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. Закона за
потребителския кредит вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 422 вр. чл. 415, ал. 3 вр.
ал. 1, т. 2 ГПК.
В изпълнение на указаната доказателствена тежест ищецът следваше
да докаже, че ответникът се е възползвал от сумата по кредита в размер на
500 лева, т.е. че я е получил. Този факт се явява съществен за
основателността на иска и без неговото доказване разглеждането на всички
останали твърдения в исковата молба и събраните доказателствени средства е
безпредметно. Кредиторът по издадената заповед за изпълнение не успя да
докаже, че сумата от 500 лева е получена от ответника. Личи от
кореспонденцията между ищеца и третото неучастващо по делото лице
„Изипей“, че първият е предал на втория сумата от 500 лева, която е следвало
да се изплати на ответника. Нито ищецът обаче, нито третото неучастващо по
делото лице успяха да представят разписка или друг документ, който да е
противопоставим на длъжника и необходим за пълното и главно доказване, че
2
е получил процесната сума. Искането да се задължи „Изипей“ да даде
писмено становище дали е изплатил сумата е отхвърлено с мотивирано
определение в откритото съдебно заседание, което съдът не намира за
необходимо да преповтаря.
Искът се явява неоснователен поради недоказаност, че вземането е
възникнало, и следва да се отхвърли изцяло.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Форуком и компания“ ООД с ЕИК *** против Г.
Е. А. с ЕГН ********** за установяване дължимостта на главницата в размер
на 500 лева по договор за предоставяне на кредит № 000-КЗ-
08159318/22.12.2016 и законната лихва от 22.10.2016 г., за които по ч.гр.д.№
9/2022 на РС Тутракан е издадена Заповед № 25/23.02.2022 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, поради невъзникване на вземането
спрямо ответника.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
3