Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 463 вр. чл. 278 ГПК Образувано е по частна жалба на „М.” О. гр. В. Т. подадена чрез пълномощника му адв. С. С. от ВТАК против разпределение на суми от 30.12.2011г. извършено от ДСИ при ВТРС по изд. дело № 203/2011г. Жалбоподателят сочи, че обжалва разпределението само в частта, в която на основание чл. 136 ал. 1 т. 6 ЗЗД сумата от 14 027, 49 лв. е разпределена в ползва на ТД на НАП С. по Удостоверение за наличие на публични задължения на „В. – П. П.”. Навеждат се доводи, че по отношение на задълженията, които длъжника има към държавата е образувано изп. дело в ТД на НАП С., по което има наложена възбрана върху негов имот, находящ се в гр. Б.. Публичния изпълнител бил описал този имот като е издал и разпореждане за окончателна оценка. Сочи се, че с разпределяне на суми на ТД на НАП по настоящото изп. дело ще се достигне до двойно събиране на едно и също задължение, както от ДСИ, така и от публичния изпълнител при ТД на НАП С.. Отправя се искане за отмяна на разпределението извършено от ДСИ при ВТРС в обжалваната му част. Не се претендират разноски. Останалите страни в производство / „В. – П. П.” и ТД на НАП С./ са уведомени за постъпилата жалба, но в законовия срок не са подали писмеÝи възражения. В писмените си мотиви ДСИ при ВТРС, в които излага становище за неоснователност на жалбата, доколкото наличието на производство по публично събиране е ирелевантно в случая, а от друга страна ГПК задължавал съдебния – изпълнител да присъедини държавата за дължимите й задължения Великотърновският окръжен съд, след като съобрази изложеното в жалба, както и доказателствата по делото, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 462 ал. 2 ГПК срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния - изпълнител и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Изпълнително дело № 203/2011г. по описа на ДСИС при ВТРС е образувано на 14.10.2011г. по молба на взискателя „М.” О., въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 24483/2010г. на РС С., по силата на който „В. – П. П.” гр. С. е осъден да заплати на „М.” О. сумата от 14 960 лв., представляваща сбор от неиздължени суми по три броя фактури, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.05.2010г., както и за сумата от 1134, 20 лв. – направени по делото разноски. В молбата изрично е посочено, че се иска принудително събиране само на част от вземането -11 860 лв., на разноските от 1134, 20 лв. и на разноските по изпълнението. На 14.10.2011г. ДСИ е изпратил на длъжника покана за доброволно /връчена на 11.11.2011г./, както и запорно съобщение до „Б. ДСК” ЕАД, с оглед на посочения от взискателя начин за изпълнение. На същата дата ДСИ е изпратил съобщение до ТД на НАП за започнатото срещу длъжника принудително изпълнение с искане за издаване на удостоверение за наличието или липсата на публични задължения. От авизо по платежно нареждане от 02.11.2011г. и направеното отбелязване от същата дата е видно, че „В. – П. П.” е извършил плащане на сумата от 16 636, 15 лв. по настоящото изп. дело. От приложеното по делото Удостоверение с изх. № *91646/11.11.2011г. се установява, че длъжника има към държавата публични задължения в размер на 196 221, 31 лв., за които е образувано производство по принудително изпълнение № 3221/2011г., както и че по последното била наложена възбрана върху имот на длъжника в гр. Б. на ул. „Т.” № 12 и било издадено разпореждане за окончателна оценка. Процесуалният представител на взискателя и длъжника са уведомени за удостоверението като на последния е указано да представи доказателства за евентуално плащане. В отговор на това длъжника е изпратил на ДСИ при ВТРС писмо от публичния изпълнител при ТД на НАП С. до председателя на СИС при РС С. във връзка с съществуваща конкуренция между публично и изпълнително производство по реда на ГПК, образувано в РС С.. На 30.12.2011г. съдебния изпълнител е изготвил разпределение на постъпилата по изп. дело сума в размер на 16 636, 15 лв., според което е отделена сумата от 1934, 20 лв. – направени разноски от взискателя в производството по издаване на изпълнителния лист и в изпълнителното производство, сумата от 14 027, 49 лв. в полза на ТД на НАП С., на основание чл. 136 ал. 1 т. 6 ЗЗД по Удостоверение с изх. № *91646/11.11.2011г. за наличие на публични задължения на длъжника и сумата от 674, 46 лв., представляваща сбор от държавни такси по чл. 53 ал. 1 т. 3 и т. 6 от Тарифата за държавни такси. За изготвеното на разпределение страните са уведомени с връчване на постановлението за разпределение на сума като взискателят „М.” О., настоящ жалбоподател, е уведомен на 27.01.2012г. При така установената факти по делото съдът счита, че по образуваното изп. дело процесуалните действия на ДСИ по разпределението на постъпилата сума са извършени в съответствие със закона, при съобразяване на действащите норми на ГПК. Разпределението е акт /постановление/ на съдебния – изпълнител, с който той определя кои притежания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко взискатели по едно и същото изпълнение и недостатъчност на с¾мата постъпила по изпълнението за цялостно удовлетворяване на всички взискатели. В конкретния случай освен „М.” О. взискател по делото е и държавата. Според чл. 458 ГПК тя е присъединен по право взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Процесното удостоверение от ТД на НАП за наличието на публични задължения на длъжника спрямо държавата и размерът им – 196 221, 31 лв. са получени от съдебния изпълнител на 17.11.2011г. т.е. предявени са от държавата своевременно, преди извършване на разпределението. Спазвайки разпоредбата на чл. 460 ГПК ДСИ е извършил разпределение на постъпилите по делото суми като най – напред е отделил суми за изплащане на вземанията, които се ползват с предпочтително удовлетворение. В чл. 136 ЗЗД са изброени кои са тези вземания и е посочен редът за предпочтително удовлетворение. Вземанията на държавата, освен тези за глоби са посочени в чл. 136 ал. 1 т. 6 ЗЗД и имат предимство пред притезанията на хирографарните кредитори, какъвто в случая е другия взискател по делото. Според ВТОС съдебния - изпълнител законосъобразно е определил държавата в лицето на ТД на НАП С. като участник в разпределението и правилно е съобразил реда на привилегированите вземания, поради което в съответствие със закона й е разпределил сумата от 14 027, 49 лв. по Удостоверение с изх. № *91646/11.11.2011г. за наличие на публични задължения на длъжника. В тази връзка неоснователни се явяват оплакванията на жалбоподателя, че с оглед матариалите по делото по този начин би се стигнало до двойно удовлетворяване на присъединения взискател. Към момента на извършване на разпределението по изп. дело не са били налице данни публичните задължения на длъжника да са погасени, поради което съдебния изпълнител, доколкото е уведомен за размерът им до релевантния момент е длъжен да ги включи в разпределението. Обстоятелството, че за тези публични вземания на длъжника към държавата има образувано производство по публичното им събиране не означава че те са погасени и не е пречка те респ. част от тях да се съберат по реда на чл. 458 и сл. ГПК. За разпределените по този ред суми в полза на държавата, ДСИ дължи да уведоми приходната агенция, а след като разпределението стане окончателно дължи предаването на отделената в полза на държавата сума. Съответно служителите на приходната агенция следва да редуцират публичното задължение на длъжника към държавата и да съобразят това обстоятелство в производството по публично събиране на задълженията на „В. – П. П.”. Във връзка с приложената кореспонденция между НАП и СИС на РС С., на която очевидно жалбоподателя гради оплакванията си следва да посочим, че разпоредбата на чл. 191 ал. 1 ДОПК дава отговор при наличие на конкуренция между публично и изпълнително производство по реда на ГПК, когато последното производство е образувано след като по отношение имущество на длъжника са наложени мерки за обезпечение на публични вземания. В настоящият случай обаче срещу възбранения от публичния изпълнител недвижимия имот в гр. Берковица, по процесното изп. дело, изпълнение не е насочвано. ДСИ при ВТРС е разпределил в полза на ТД на НАП парична сума постъпила по изп. дело чрез налагане на запор върху банкови сметки, а не чрез продажба на възбранения имот, поради което не е налице конкуренция между публичното и изпълнителното производство, за да влязат в действие съответната разпоредба от ДОПК. С оглед на гореизложеното обжалваното разпределение, извършено на 30.12.2011г. с постановление за разпределение на сума на ДСИ при ВТРС следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него като неоснователна следва да се остави без уважение. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА разпределението, извършено на 30.12.2011г. с постановление за разпределение на сума на ДСИ при ВТРС по изп. дело № 203/2011г., с което на основание чл. 136 ал. 1 т. 6 ЗЗД, сумата от 14 027, 49 лв. е разпределена в полза на ТД на НАП С. по Удостоверение за наличие на публични задължения на „В. – П. П.” с изх. № *91646/11.11.2011г. Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 274 ГПК пред В. апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |