РЕШЕНИЕ
№ 481
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20211110214388 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на ” ЕООД с ЕИК , подадена срещу наказателно постановление
(НП) № 475504 F 490577 от 04.11.2019 г. от началника на отдел „Оперативни дейности“
София в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което
на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „имуществена санкция”, в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 118, ал.1 от
ЗДДС.
В жалбата се претендира отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят акцентира на това, че за същото
нарушение на дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговския обект за срок от 10
дни, което счита за нарушение на принципа „ne bis in idem”. По съществото на спора
изтъква, че в конкретния случай дружеството не е имало задължението за издаване на
фискална касова бележка, тъй като процесната продажба е такава от разстояние, като
стоката е доставена на купувача чрез куриер, който е доставчик и на платежни услуги и
сумата е платена на дружеството чрез пощенски превод, а не предварително от клиента.
Поради това в жалбата се настоява, че сделката попада в изключенията
Жалбоподателят редовно призован, не изпраща редовно упълномощен процесуален
представител, не се явява и законен представител. От упълномощения адв. Т. Ц. са
депозирани писмени бележки с развити основания за отмяна на НП и искане за присъждане
на разноски на дружеството за адвокатска защита.
В съдебно заседание не се явява и представител на редовно призованата въззиваема
страна - началник отдел Оперативни дейности в ЦУ на НАП.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
1
На 09.05.2019 г. в гр. , в търговски обект – магазин „/, находящ се в гр. С, бул. „” № в
мол стопанисван от жалбоподателя „К св. Ф. Р. –инспектор по приходите в ЦУ на НАП
извършила проверка чрез контролна покупка. Той поръчал стоки /колие и гривна/, които му
били доставени чрез куриер – Еконт Експрес. Същите били заплатени с наложен платеж и му
били доставени със стокова разписка с посочен изпълнител “Oxette” на обща стойност
106.70 лева, но за продажбата не бил издаден фискален бон или бележка от кочан.
Свидетелят посетил и търговския обект на дружеството, където установил, че в него има
монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство модел и номер на ФП . От
същото бил разпечатан КЛЕН за дата 09.05.2019 г. От него и обясненията на продавача в
магазина, свидетелят установил, че за продажбата на колието и гривната на обща стойност
106.70 лева не е издаден фискален бон.
Дружеството-жалбоподател имало сключен договор с куриера Еконт Експрес, който е
регистриран и като лицензиран пощенски оператор. Видно от договора между тях, при
плащане на доставени стоки с наложен платеж на куриера, той превежда получените суми
на продавача по банков път с пощенски паричен превод, като на клиента издава разписка за
плащането. Именно по този начин – с наложен платеж чрез пощенски паричен превод е
заплатена и стойността на стоките на дружеството-жалбоподател.
В хода на проверката бил съставен протокол за извършена проверка (ПИП) №
/0.05.2019 г., където били отразени констатациите на проверяващите органи от НАП и
представител на дружеството, стопанисващо обекта бил поканен да се яви за съставяне на
АУАН.
С оглед на така установеното, на 05.06.2019 г. св. Ф. Р. в присъствието на
упълномощен представител на дружеството и свидетел при установяване на нарушението,
съставил АУАН № F 490577/05.06.2019 г., за това, че дружеството не е издало фискален бон
от регистрираното от дружеството фискално устройство за извършената доставка на стока
чрез куриер, платена с наложен платеж, на 09.05.2019 г., с което дружеството е осъществило
състава на нарушението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Копие от акта било връчено същия ден на
представител на дружеството, който не изложил възражения срещу констатациите по акта, а
само написал, че ще изложи такива. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН било депозирано
възражение, в което било посочено, че не е издаден фискален бон, тъй като сумата е
получена от дружеството чрез пощенски паричен превод.
Въз основа на АУАН № F 298151/25.04.2017 г. при пълна идентичност на описаното
нарушение и неговата правна квалификация, без да се вземе под внимание подаденото
възражение и приложените към него документи, било издадено обжалваното наказателно
постановление на 04.11.2019 г., с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
в размер на 500 лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС.
Наказателното постановление е връчено на дружеството на 21.09.2021 г., видно от
инкорпорираната в НП разписка, като на 28.09.2021 г. до ЦУ на НАП е изпратена и жалбата
срещу него.
Междувременно, за същото нарушение била издадена и Заповед за налагане на ПАМ, с
която обектът в мол бил запечатан за срок от 10 дни на основание чл. 186, ал.1 т. 1, б. а от
ЗДДС. Заповедта била обжалвана пред АС Благоевград, който оставил жалбата без
уважение. Но след обжалване на съдебното решение, ВАС с решение № 8806/06.07.2020 г.
отменил решението на АС Благоевград и заповедта за налагане на ПАМ, като приел, че не е
налице нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Х-18/13.12.2006 г., тъй като плащането е
извършено чрез пощенски паричен превод, следователно случаят попада в изключенията по
чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, следователно неправилно е прието, че дружеството е
допуснало и нарушение на чл. 186, ал.1, т. 1 от ЗДДС.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
2
Р., но преди всичко и от събраните по делото писмени доказателства (договор с Еконт
Експрес; удостоверение от куриера относно процесната пратка; фактура и товарителница за
пратката, разписка за плащане на цената й; банкови документи за превод от Еконт Експрес
към жалбоподателя; разпечатки от дневен финансов отчет от ФУ, протокол за проверка,
опис на парите в касата, заповед от 23.12.2015 г. и др.) приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет
от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля Р., тъй като същите са непротиворечиви
и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. В разпита си пред съда
свидетелят Р. пресъздава лично установените от него обстоятелства при проверката, като
акцентира, че за направената поръчка, получена чрез куриер, не е бил издаден фискален бон
от монтираното в обекта ФУ. Свидетелят уточнява, че стойността на поръчката е заплатена
на куриера чрез наложен платеж.
Детайлите относно самата сделка и начина на плащане на стойността на стоката, както
и получаването на сумата от самото дружество-продавач се установяват от приложените по
делото писмени доказателства, които са представени както с възражението, така и
допълнително с жалбата.
С оглед характера на настоящото съдебно производство и от гледна точка естеството
на констатираното нарушение, съдът счита, че е събрал достатъчно доказателства за
разкриването на обективната истина, като събраните гласни доказателства чрез показанията
на разпитания свидетел, обсъдени и във връзка с приобщените писмени такива, установяват
по безспорен и достатъчно убедителен начин гореизложената фактическа обстановка, по
същество съвпадаща с възприетата от органите на административно-наказателното
производство. Но основният спорен въпрос по делото касае правната характеристика на
сделката и дали тя попада сред изключенията, при които не се прилага задължението по чл.
118, ал. 1 ЗДДС.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 7-дневен срок /съгласно актуалната редакция към датата на подаването й/, от
надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при правилно
приложение на процесуалния закон, но при допуснато нарушение на материалния закон.
Съдът намира, че ясно и в пълнота е описано констатираното нарушение, обусловило
ангажирането на административно-наказателната отговорност на санкционираното лице,
респ. създадени са били достатъчно гаранции за правото на защита на санкционираното
лице, както и за разкриването на обективната истина при обжалването на наказателното
постановление пред съда. Посочена е датата на нарушението и кога то е било установено,
като са описани и основните му характеристики, включително и че в случая стоката е
доставена на купувача чрез куриер и за нея е платено с наложен платеж.
С оглед разпоредбата на чл. 193, ал.2 ЗДДС и приложената по делото Заповед № ЗЦУ-
ОПР 17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, следва да се приеме, че актът е
3
бил съставен, респ. атакуваното НП е било издадено от компетентни длъжностни лица. В т.
1.1 от заповедта изрично е предвидено, че НП по чл. 185 от ЗДДС се издават и от
началниците на отдел Оперативни дейности в ЦУ на НАП, а в т. 2.1 е определено, че
органите по приходите са оправомощени да съставят актове по ЗДДС.
Съгласно чл. 118, ал. 1 ЗДДС „Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или
чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ“ Като в издадената от министъра на финансите на основание законовата делегация
по чл. 118, ал. 3 от ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, е детайлизирано това задължение
и начина за отчитането на продажбите.
Но в актуалната към датата на вмененото нарушение редакция на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г. изрично е посочено, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. А в актуалната
редакция на същата разпоредба е добавено и че „Когато плащането се извършва чрез
пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид
документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.“ От изложеното
е видно намерението на законодателя да предвиди изрично уредени изключения от общото
задължение за издаване на фискален бон за всяка продажба, в случите, когато паричните
потоци са лесно проследими чрез плащането с банков или пощенски превод. Това правило е
доразвито и в разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата.
В случая е несъмнено установено, че плащането на стоката при продажбата от
разстояние е не при нейната поръчка, а с наложен платеж, като сумата е заплатена на
куриера Еконт Експрес, който е и лицензиран пощенски оператор. А след получаване на
сумата от клиента, още същия ден, сумата е преведена по банков път на дружеството-
продавач. Следователно, конкретната хипотеза попада сред изрично предвидените
изключения от правилото на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, доразвито в чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г., доколкото в случая стоката е заплатена на дружеството чрез
паричен превод от лицензиран пощенски оператор, а на клиента е издаден документ за
плащането от куриера Еконт Експрес.
С оглед на гореизложените мотиви, съдът намира, че в конкретния случай за
дружеството не е съществувало задължение да издаде фискален касов бон на датата и часа
на извършената продажба, тъй като същото е имало договор с куриера, регламентиращ
плащане на събраните чрез наложен платеж суми по банков път. Следователно, настоящият
съдебен състав прие, че дружеството не е извършило и вмененото му нарушение на чл. 118,
ал. 1 ЗДДС. Поради това и съдът намира, че неправилно и в противоречие с материалния
закон, наказващият орган е преценил, че с бездействието си на 09.05.2019 г. дружеството е
извършило нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, за което незаконосъобразно му е наложена и
имуществена санкция в размер на 500 лева. Наказващият орган необосновано е
пренебрегнал доводите в подаденото възражение срещу АУАН и не е изследвал в пълнота
фактическата обстановка по случая, като е игнорирал начина на плащане на стоката,
доставена чрез куриер и не е взел под внимание по какъв начин дружеството е получило
4
цената на продадената стока. А с оглед предвидените изключения в чл. 3, ал. 1 от Наредбата
тези обстоятелства са от изключително значение за правилното приложение на закона.
С оглед всички изложени съображения, съдът прие, че неправилно и
незаконосъобразно на дружеството-жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС поради липсата на нарушение на чл.
118, ал. 1 ЗДДС. Поради тези съображения, издаденото НП следва да бъде отменено в
цялост, без да се излагат допълнителни съображения за обществената опасност на
нарушението и индивидуализацията на наказанието.
С оглед изхода на делото и отмяна на НП, съдът следва да разгледа и претенцията на
адв. Ц. за присъждане на разноските за адвокатска защита. С оглед разпоредбата на чл. 63д
ЗАНН /идентична с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН след изм. с ДВ бр. 94/2019 г./ законът допуска
присъждането на разноски на жалбоподателя, като по делото в проведеното съдебно
заседание не е участвал упълномощения адв. Ц., но той е осъществил процесуалното
представителство на дружеството чрез подаване на жалбата срещу НП и подаване на
писмени бележки по съществото на спора. Той е представил пълномощно и договор за
правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на 300 лева за
адвокатска защита по делото. Размерът на възнаграждението е изплатен изцяло на адв. Ц.,
видно от представеното банково извлечение, което е отразено и в списъка на разноските.
Уговореното възнаграждение не е прекомерно с оглед размера на наложената с НП
имуществена санкция и предвидения минимален размер на адвокатските възнаграждения.
Следователно претенцията е изцяло основателна и възнаграждението следва да бъде
присъдено на дружеството в пълен размер.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 и чл. 63д от ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 17 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 475504 F 490577 от 04.11.2019 г. издадено от
началника на отдел „Оперативни дейности“ София в Централно управление на Национална
агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на
жалбоподателя ” е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер
на 500 лева, за нарушение по чл. 118, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ДА ЗАПЛАТИ на
жалбоподателя „ с ЕИК сумата от 300.00 лева, представляваща възнаграждение за
адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5