Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и шести май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Антоанета Атанасова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 16892
по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от „Електроразпределение
Север“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес: *** Тауърс – Г, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258 срещу Р.И. Н., ЕГН **********, с адрес ***
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415 от ГПК за
установяване вземането на ищеца по отношение на ответника за сумата от 2106,44 лв., представляваща главница за
консумирана и незаплатена електрическа енергия, дължима по фактура №
ФМ0106289578/04.08.2020г., издадена за периода от 15.03.2017 г. до 23.07.2020
г.за обект с абонатен номер ********** с адрес гр. Варна, ж.к. Възраждане бл.72
Б, ап.37 и клиентски № **********, сумата от 40,37 лв., представляваща обща стойност на мораторната лихва, върху
главницата, считано от падежа на вземането 14.08.2020г. до 14.08.2020г., ведно със
законната лихва върху
главницата, считано от 04.11.2020 г. – датата на депозиране на заявлението
в съда, до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение №
261444/06.11.2020г. по ч.гр.д. № 14189/2020г. по описа на ВРС.
Ищецът твърди, че към момента на извършване на проверката
/23.07.2020г./ в системата на „Електроразпределение Север" АД титуляр на
процесната партида за имот, находящ се в гр. В., с абонатен №********** и клиентски №********** е Д.Н.С.. В Констативен протокол
№5300379/23.07.2020г.,
издаден от ЕПРМ е обективирано извършено демонтиране на СТИ, което е предадено
за проверка от БИМ. Констативният протокол е съставен на името на титуляра на
партидата Д.Н.С.и е подписан свидетел, който не е служител на ответното
дружество. С Констативен протокол №460/29.07.2020г. от БИМ - гр. Варна е установено наличие на
преминала енергия, която не е визуализирана на дисплея. Издадено е становище за
начисление на електрическа енергия за периода от 15.03.2017г. до 23.07.2020г.
Ищецът
твърди, че в тази връзка „Електроразпределение Север" АД на основание чл. 6, ал. 4 от Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия е издало корекционната фактура на вписания към
този момент титуляр на партидата , с когото дружеството е в договорни
отношения. Твърди, че е изпълнил изцяло своите задължения.
Сочи, че едва на 06.08.2020г. от Р.И.
Неделчева с ЕГН ********** е депозирала Заявление №5465917 за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение
Север" АД при Общи условия за обект, находящ се в гр. В., с абонатен №********** и клиентски
№**********. Твърди, че
към момента на извършване на
проверката, така и към момента на периода на корекцията, собственик и ползвател
на процесния имот, находящ се в гр. В. е Р.И. Н. с ЕГН **********.
Ищецът счита, че е налице правно основание за
възникването на оспорваното материално право, а именно вземането на
„Електроразпределение Север" АД към Р.И.Н. за потребена електрическа
енергия на стойност 2106,44лв., конкретизирано по размер с фактура
№**********/04.08.2020г. и
се дължи от ищеца на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че в
изпълнение на чл. 45 от ПИКЕЕ, е извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на ответника от служители на
„Електроразпределение Север" АД, за което е съставен Констативен протокол № 460.
Ищецът
твърди, че с писмо изх. №
59018_КП15300379_2/04.08.2020г. е
изпратило констативния протокол от техническата проверка и фактурата, в
изпълнение на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ, ответника е уведомен за
извършената корекция на сметка за потребена електрическа енергия в резултат на
констатираното неизмерване. Сочи, че процесното вземане се дължи от ищеца. Ищецът претендира съдебно-деловодни разноски.
В
едномесечния срок за отговор ответникът оспорва вземането.Не оспорва, че
ответникът снабдява с ел.енергия жилището й в гр. Варна, ж.к. Възраждане бл.72 Б,
ап.37, както и че е подала заявление на 06.08-2020г., партидата на жилището да
се прехвърли на нейно има. Възразява, че тя е потребила соченото количество
ел.енергия. Сочи, че издадената фактура
е на друго лице и за стар период. Оспорва като незаконосъобразна извършената
корекционна процедура. Претендира разноски.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По ч.гр.д. №14189/2020г. на ВРС
е издадена заповед за изпълнениепо чл.410 от ГПК срещу Р.И.Н., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес: *** Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата от
2106,44 лв. (две хиляди сто и шест лева и четиридесет и четири стотинки),
представляваща главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия,
дължима по фактура № ФМ0106289578/04.08.2020г., издадена за периода от
15.03.2017 г. до 23.07.2020 г.за обект с абонатен номер ********** с адрес гр.
Варна, ж.к. Възраждане бл.72 Б, ап.37 и клиентски № **********, сумата от 40,37
лв. (четиридесет лева и тридесет и седем стотинки), представляваща обща стойност
на мораторната лихва, върху главницата, считано от
падежа на вземането 14.08.2020г. до 14.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.11.2020 г. – датата на
депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, сумата от 42,94 лв. (четиридесет и два лева и деветдесет и четири стотинки) – държавна
такса, както и сумата от 50,00 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно
Констативен протокол № 5300379 на 24.07.2020
г. служители на "ЕРП Север" АД са извършили проверка в обект, находящ
се в гр. В., който не е
представен в цялост, поради което не се
установява присъствалите лица при проверката, съставителите, както и
извършените действия.
Видно от становище за
начисляване на ел. енергия от 10.10.2019г., е начислено допълнително количество ел. енергия в
размер 1639,34 кВтч за период 04.09.2018-02.12.2018г.
По делото е представен Констативен протокол №460/29.07.2020
г. от последваща проверка на БИМ, РО-Варна ведно от които, се установява намеса
в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои
от две тарифи Т1 и Т2. Дийствително потребената енергия се разпределя върху
невизуализираната тарифа Т4-011043,8 КВч. Не е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера. Електромерът съответства
на метрологични и технически характеристики, отговаря на изискванията за
точност при измерването на електроенергия.
От заключението на СТЕ прието от съда и неоспорено от
страните се установява, че процесният електромер тип АСЕ 2000 - „ACTARIS"
с фабричен № 7149 872 е произведен през 2008 г., като същата
година е минал задължителната проверка за годност в БИМ. На 14.03.2017 г. е бил монтиран в
обекта на потребление - гр.В., което е видно от приложения по делото
КП №1186 072 от
горната дата (стр.21 от делото), след като е преминал последваща проверка за
годност в лицензирана лаборатория. Срокът му на метрологична годност е 6 години и изтича през 2022 г. Към датата на
проверката - 23.07.2020 г., уредът е бил
годно техническо средство за измерване на ел.енергия. Електрическата енергия натрупана в
регистър Т4 в размер на 11 043 Kwh е отчетена от процесния СТИ.
Съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ
доказано от независимото изследване в БИМ. Натрупаното количество ел.енергия в
регистър Т4 е възможно да бъде отразено там само в следствие на човешка намеса.
Извършените математически изчисления по фактура № 0106 2895
78 са коректни
и са извършени след протичане на скрития регистър Т4 на електромера. При
изчисленията са употребени правилните цени на електроенергията, определени от
КЕВР - по
технологични разходи за отделните подпериоди. Процесната
измервателна система, измерваща електрическата енергия на процесния обект,
присъединен към мрежа ниско напрежение е с мощност 13,2 Kw, което е много под 100 Kw.
От заключението на допълнителна СТЕ прието от съда и
неоспорено от страните се установява, софтуерно въздействие върху паметта на
електромера е осъществено чрез използване на външно устройство използващ
софтуер, който осъществява комуникация по определен протокол и се легитимира
пред вътрешния софтуер с определена парола за достъп до настройките на СТИ.
Въздействието е извършено в периода от монтажа на процесното СТИ на процесния
обект до датат на демонтажа,т.е. от 14.03.2017г. до 23.07.2020г. мже да се приеме, че софтуерната намеса е
осъществена с помощта на комуникация през инфрачервеният порт на електромера и
е резултат от волеви човешки действия с определена цел, а не резултат от техническа
грешка.Установената в регистър Т4 електроенергия е преминала през процесния
електромер. Не е установено дружеството ищец да разполага с оригинален софтуер
на производителя, като за прочитане на стойностите, записани в тарифните
регистри, служителите използват програмата Meter View версия 4.5.1. Тази програма позволява само да бъдат
прочетени данните в тарифните регистри.Външна намеса в тарифната схема на
електромера означава, че с процесното устройство е осъществена комуникация,
през инфрачервения порт, посредством произволен софтуер, по определен протокол
за комуникация, който се е легитимирал пред вътрешният софтуер с определена
парола за достъп да настройките на СТИ и е заявил да бъде включена нормално
неизползвана тарифа Т4, да натрупва потребената в процесния обект
електроенергия за определени времеви интервали от денонощието в невизуализиран
тарифен регистър. Отчетената електроенергия за периода 14.03.2017г. до
23.07.2020г. от 23050 КВч, плюс определената за доплащане от 11 043 КВЧ, общо
34093 КВЧ, за същия този период в обект с аб.№ ********** е в рамките на
допустимото количество, т.е. може да бъде доставена.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото
дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока,
предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение, при подадено в срок възражение от
длъжника и има за предмет посочените в заповедта суми.
Искът е с правно основание чл.422 вр. чл.415
от ГПК и има за предмет да се установи
съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на
ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е
издадена заповедта за изпълнение.
За успешното провеждане на иска в тежест на
ищеца е да докаже твърдението си, че с ответника са се намирали в договорни
отношения за доставка на електроенергия, т.е. че последният е материалноправно
легитимиран да получи процесната сума. От своя страна при установяване
наличието на твърдяната облигационноправна връзка от страна на ищеца, той носи
тежестта да докаже осъществяването на релевантните за възникване на вземането
предпоставки и неговия размер.
Няма съмнение, че съгласно ОУ титуляр и задължено лице
към ЕРП е собственикът на имота, а само при доказано ползване от друго лице, на
правно основание - това лице.
Основният въпрос е дали между страните към датата на начисляване на задълженията по
процесните фактури по между им е имало
договорни отношения за доставка на електроенергия за обект на
потребление с адрес: гр.В., с клиентски №**********.
Съгласно
разпоредбата на чл.4, ал.1 от ОУ на Договора за снабдяване и
разпределение на ел.енергия, потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо
лице - собственикът или ползвател на имот, присъединен
към електроразпределителната мрежа на „Енерго про-мрежи” АД, което ползва
ел.енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата.
Обобщено
принципът е, че потребената в обекта ел. енергия се заплаща от собственика, но
само ако са налице всички предпоставки, посочени в Общите условия.
От събраните по делото доказателства не се установи, към датата на проверката-23.07.2020 г., ответницата Р.И. Н. да е собственик на имот с адм.адрес гр.В. и да има
качеството потребител на ел. енергия за
процесния имот. Независимо от дадените
указания на осн.чл.146, ал.2 от ГПК ищецът не ангажира доказателства в тази
насока.
Видно от
представено по делото Заявление №5465917/06.08.20г. Р. Неделчева е подала
същото за достъп и пренос на ел.енергия за процесния имот с адрес в гр.В. едва
на 06.08.20г., т.е. след датата на извършената проверка - 24.07.2020 г.
Следва да се отбележи, че в случая корекционната
процедура е извършена по реда на уредени в Раздел IX от Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, издадени от председателя на КЕВР, обн. ДВ, бр.
35 от 30.04.2019 г. В нарушение на същата
начисленото количество ел.енергия е фактурирано на името на Д.Н.С., не е
спазена и процедурата по чл. 49, ал. 4 във вр. с ал. 3 ПИКЕЕ, да бъде изпратен съставения
констативен протокол в седемдневен срок от съставянето му на абоната.
С оглед на което искът се явява неоснователен
и следва да се отхвърли изцяло, както и акцесорния за обезщтетение за забава.
По разноските:
Направено е възражение от ищеца
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответницата. Съгласно
чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не
може да бъде по-малко от определения в
същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата
на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът
не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/
09.07.2004 г. ограничение и е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско
възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба
Наредбата №1/9.07.2004г. не води
до извод за прекомерност, предвид обективно съединени два иска, за всеки един
от които минималното възнаграждение е от по 300 лв., както в исковото, така и в
заповедното производство. Поради което,
изплатеното адвокатско възнаграждение не следва да бъде намалявано поради
прекомерност.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното
искане ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в исковото
производство разноски – 400 лв. за заплатено адв.възнаграждение.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по
чл.410 от ГПК разноски, които предвид изхода на спора следва да се присъдят 300
лв. за адв. възнаграждение в полза на ответника.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „
Електроразпределение Север“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес: ***
Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 иск за приемане на установено в
отношенията между страните, че Р.И.Н., ЕГН **********, с адрес *** му дължи вземането за сумата 2106,44 лв. (две
хиляди сто и шест лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща
главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия, дължима по фактура
№ ФМ0106289578/04.08.2020г., издадена за периода от 15.03.2017 г. до 23.07.2020 г.за обект с абонатен номер
********** с адрес В. и клиентски № **********, сумата от 40,37 лв. (четиридесет лева и тридесет и седем стотинки), представляваща обща стойност на мораторната лихва, върху главницата,
считано от падежа на вземането 14.08.2020г. до 14.08.2020г., ведно със
законната лихва върху
главницата, считано от 04.11.2020 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане, за които суми
е издадена заповед за изпълнение № 261444/06.11.2020г. по ч.гр.д. № 14189/2020г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „
Електроразпределение Север“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес: ***
Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 да заплати на Р.И.Н., ЕГН **********,
с адрес *** сумата 300 лв. (триста лева), представляваща разноски в производството по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 14189/2020 г. на ВРС.
ОСЪЖДА „Електроразпределение
Север“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес: *** Тауърс – Г, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258 да заплати на Р.И.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 400 лв. (четиристотин лева), на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Варненски окръжен
съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: