Р Е Ш Е Н И Е
№ 147/27.1.2020г.
гр.в., 27.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА , като разгледа докладваното
от председателя АНД
№
4756 по описа за 2019
год. и за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от „А.Б.” ЕАД ***, представлявано от А.В.Д. и М.М.
чрез пълномощника – юк г.х., против НП № В-0046976/30.09.2019 г. на Директора на Регионална дирекция за областите в., д., ш.,
р., т. и с. към Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. чл. 210в, вр.
с чл. 68 т.4 във вр.
с чл. 68з от Закона за защита на потребителите, на дружеството е наложено административно наказание – „имуществена
санкция” в размер на 5 000 / пет хиляди/ лева.
В жалбата се навеждат доводи
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед неправилно описание на
твърдяното нарушение, датата, на която
същото е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Оспорва се фактическата обстановка, посочена в НП.
Сочи се, че неправилно АНО сочи, че между
дружеството-жалбоподател и потребителя са налице различни договори. Твърди се, че между посочените лица е сключен един договор № *********/21.09.2017
г. , към който са подписани отделни приложения№ 1 за срок от 24 месеца, които
уреждат тарифните планове на ползваните от потребителката отделни електронни
съобщителни услуги, като се касае за един договор, в приложенията на който са
посочени параметрите на всяка заявена от потребителя услуга. В подкрепа на
твърденията се сочи, че договорът и приложенията към него са подписани от
страните на една и съща дата, а именно на 21.09.2017 г. и за задълженията,
свързани с този договор се издава една фактура. Като аргумент в подкрепа на
становището за наличие на един договор се сочи, че считано от началото на 2014
г. дружеството-жалбоподател е въвело еднотипен Рамков договор за потребителите,
като съдържанието на този договор е едно и също за всички потребители , а
клиентският номер е индивидуален и един
и същ зах всеки абонат през цялото време на ползване
на услуги от абоната, като по отношение на параметрите на всяка избрана услуга
се подписва допълнително споразумение, в рамките на приложение към договора. Твърди
се, че в конкретния случай е подписан с потребителката Рамков договор – Договор
№ *********/21.09.2017 г. , разпоредбите по който важат за всички електронни
съобщителни услуги, ползвани от лицето. Посочено е, че съгласно чл. 27.2 от
Общите условия на този договор „В случай, че неизплащането на сумите продължи
след изтичане на срока за плащане, А1 има право да преустанови достъпа на
абоната до мрежата/мрежите или да прекрати договора за услуги“, а в чл. 54 и
чл. 54.1 от договора е предвидена възможност за дружеството едностранно да
прекрати договора при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за
плащане. Излага се становище, че АНО неправилно е посочил мястото на извършване
на нарушението, с което е ограничил правото на защита на наказаното лице. Сочи
се, че в НП нарушението е описано като нарушаване на Заповед № 281/21.03.2016
г. на Председателя на КЗП чрез ограничаване на всички услуги на потребителя, като самото спиране на
услугите се извършва на софтуерно ниво от системата, която е базирана в
централата на дружеството в гр. София. Излага становище, че неправилно е
приложен материалния закон, като е посочена нарушена нормата на чл. 210в от КЗП, предвид неизпълнението на Заповед №
281/21.03.2016 г. Твърди се, че цитираната заповед касае различни по характер
отношения, доколкото разглежда случай, при който са сключени два отделни
договора на различни дати между А1 и потребителя. Сочи се, че действията по
спиране на предоставените услуги вп процесния случай
са извършени правомерно в съответствие с договорените между страните условия, с
оглед на което не е налице агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68 з,
във вр. С чл. 68 и т.4 от ЗЗП. Излага се становище,
че са налице предпоставките за квалифициране на случая като маловажен такъв по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, предвид липсата на доказани вредни последици за
потребителя, както и с оглед твърдението, че не са засегнати важни обществени
отношения и лични интереси, поради което и предвид инцидентния характер на
извършеното нарушениеи незначителността на
общественоопасните последици е налице несъразмерност между тежестта на
нарушението и наложената санкция. Иска се съдът да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно и необосновано, а при условията на евентуалност – да се
намали размерът на наложената санкция.
В съдебно заседание, въззивникът
редовно призован се представлява от юк Х., който поддържа жалбата. В заседание по
същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител.
След преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Във връзка
с постъпила в РД-КЗП-в. потребителска жалба на 09.01.2019г. в гр. в. заведена с
вх. № В-03-2697/27.12.18г. , подадена от Н. З. е извършена проверката в обект,
находящ се в град в., бул. "О. П. п." **, стопанисван от "А.Б."
ЕАД. Съгласно текста на жалбата потребителката има сключени договори за
предоставяне на услуги от "А.Б." ЕАД. В жалбата си потребителката
заявява, че не използва част от предоставяните й от дружеството услуги,
по-конкретно - мобилен интернет и на това основание на 27.11.2018г. подава
едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за предоставяне на
услугата "пренос на данни"- мобилен интернет. Г- жа Зайкова заявява,
че е уведомена от дружеството, че с оглед на подаденото заявление за
прекратяване на договора следва да заплати неустойки в размер на 130. 81 лв. В
жалбата си до КЗП- РД- в. потребителката твърди, че е уведомила дружеството, че
смята претендираната неустойка от страна на търговеца за прекомерна и в
необосновано висок размер, като прилага към жалбата, водената с"А.Б."
ЕАД кореспонденция.
На 09.01.2019г. г- жа З. входира
допълнение към жалбата, заведено с вх. №
В- 03-2697/09.01.2019г., в което заявява, че на 04.01.2019г. е преустановен
достъпа и до услугите телевизия, интернет, домашен и мобилен телефон, въпреки,
че е заплатила в срок дължимите суми по издадените фактури, относно
използването на гореописаните услуги. След проведен разговор с оператор на
дружеството й е обяснено, че достъпът до услугите е прекратен поради
незаплатените неустойки претендирани от търговеца. Г- жа З. заявява, че
дружеството й е ограничило достъпа до гореописаните услуги, които тя е
заплатила и по този начин търговецът се опитва да я принуди да извърши нещо
против волята и, а именно да заплати неустойката, която счита за непрекомерна,
за да използва услугите, за които е заплатила в срок.
В хода на проверката са изискани от
дружеството-жалбоподател документи, относими към
жалбата. На 17.01.2019г. с ППД №К-0111289 са предоставени документи и
становище, в което се заявява, че не е налице основание за преразглеждане на
оспорваните от потребителката неустойки. С гореописаното ППД на търговеца е
дадено нареждане да предостави писмена информация, на какво основание е
преустановен достъпът на потребителката до услугите телевизия, интернет,
домашен и мобилен телефон, както и да предостави договорите за гореописаните
услуги.
На 21.01.2019г. на е- maila
на КЗП- РД- в. от страна на търговеца са изпратени договори за предоставяне на
услугите интернет, телевизия, мобилен телефон. От търговеца е получена
разпечатка от електронна система с дата 21.01.2019г., за период 21.01.2018г.-
21.01.2019г., в която са отразени ежемесечните задължения на потребителката Н.
З., като месечните фактури по партидата са със статус „Затворена“.
Въз основа на представените документи е установено, че
между А1 и Н. З. е сключен договор № *********/21.09.2017 г. , към който са
подписани отделни приложения за отделни електронни съобщителни услуги, а
именно: 1/Приложение № 1 от 21.09.2017 г. към договор № ********* за ползване
на цифрова телевизия и интернет на тарифен план „Мтел Стандартен 50“;2/
Приложение № 1 от 21.09.2017 г. към договор № ********* за ползване на мобилен
интернет чрез номер ********** на тарифен план „Сърф XS“ с промоционална отстъпка от 62,5% от месечната
такса;, 3/Приложение № 1 от 21.09.2017 г. към договор № ********* за ползване
на мобилен интеренет чрез номер ********** на тарифен
план „Сърф М“ с промоционална отстъпка от 20% от месечната такса;4/Приложение №
1 от 21.09.2017 г. към договор № ********* за ползване на фиксирана телефонна
услуга чрез номер ********** на тарифен план „Мтел Безкрай Фикс
L“;5/Приложение № 1 към договора за ползване на
услугата „MTel Now Max“
на промоционална цена от 2.99 лева на месец. 6/Приложение № 1 от 21.09.2017 г.
към договора за ползване на мобилен интернет чрез номер ********** на тарифен
план „Сърф XS“ с промоционална отстъпка от
62,5% ог весечната такса
;7/Приложение № 1от 21.09.2017 г. към договора за ползване на допълнителни
пакети с телевизионни програми „Екстра MAX SD и Екстра Max HD“към
услугата цифрова телевизия. Между страните е склюйчен
и анекс към договора от 21.09.2017 г. за ползване на мобилен номер ***.
Констатирано е, че на 04.01.2019 г. е преустановен достъпът на потребителката
до услугата мобилен интеренет, по отношение на която
потребителката не е реализирала плащане на начислената й неустойка, която е
оспорвала. На същата дата от дружеството-жалбоподател е преустановено
ползването и на услугите интернет ,
телевизия, домашен и мобилен телефон,у по отношение на които същата е извършила
надлежно плащане. Търговецът не е
предоставил информация на какво основание е преустановил достъпа до услугите,
които З. е заплатила своевременно, а именно – за телевизия, интернет, домашен и мобилен телефон
При така установените факти е констатирано, че Действията
на "А.Б." ЕАД могат да се дефинират като "търговска
практика" съгласно Закона за защита на потребителите, която променя или е
възможно да промени съществено свободата на избор и икономическото поведение на
потребителката и в резултат на това да мотира вземане
на търговско решение, което не би взела
без поведението на търговеца. Невъзможността г- жа Зайкова да упражни правата
си по действащи договори както и спирането на услуги по договори, по които тя е
заплатила своите задължения е прието, че са действия пряко свързани с насърчаването на
услуга, изразяващо се в това, че за да използва услугите, за които е заплатила същата
трябва да заплати задължения по други договори, по които е възникнал спор.
Отказът от страна на дружеството да предостави
договорените и коректно заплатени от потребителката услуги е възприето , че е
осъществено за да се принуди да изпълни задължения по договора за мобилен
интернет, налагайки извъндоговорни
пречки същата да упражни правата си по други договорис мобилния операто, по които няма неизпълнени задължения, което е в противоречие с изискването за
добросъвестност и професионална
компетентност. Преценено е, че дружеството-жалбопосател
в качеството си на по- силна страна по договора използва принуда, за да измени съществено икономическото поведение
на потребителката и да я принуди да заплати задължения по договори, по които между нея и дружеството
е налице спор, който е подлежащ на разрешаване от компетентния български съд, с оглед на възпрепятствайки
я да упражни правата си по договори, по които е изряден платец. Констатирано е,
че по посочения начин търговецът отнема свободата на избор на потребителката по
отношение на нейното решение относно това дали да оспори задълженията по
договор, за който е възникнал спор или да ги плати, за да може да ползва
услугите, за които е заплатила. Установено е, че дружеството използва принуда
като налага на потребителката извъндоговорни пречки , когато тя желае да
упражни правата си по договори и да използва услугите, за които е заплатила,
като по този начин търговецът е възможно да има за цел да накара г- жа З. да
заплати задълженията си с оглед на това, че в противен случай няма да може да
използва и услугите , за които заплаща задълженията си.
Установено е, че така описаната практика е забранена със
заповед на Председателя на Комисия за защита на потребителите № 281/21.03.2016г. и
влязла в сила с решение
№ 4320/03.04.2018г. на Върховния административен съд на Република
България.
При така установените факти, е констатирано, че "А.Б." ЕАД с
предишно наименование "М." ЕАД е нарушил разпоредбата на чл. 210в от
Закон за защита на потребителите, като не е изпълнил заповед №281/21.03.2016г.
влязла в сила на 03.04.2018 г. на Председателя на Комисия за защита на
потребителите, относно забрана на нелоялна търговска практик. Преценено е, че нарушението е извършено в
град в. на 04.01.2019г., когато са спрени услугите на потребителката Зайкова, за
които тя е заплатила дължимата сума. При така установените факти, св. И.А. , на
длъжност инспектор при в РД на КЗП –в. съставила на дружеството АУАН №
0046976/08.04.2019 г. за констатираното нарушение, въз основа на който на
основание чл. 210в от ЗЗП е ангажирана административно-наказателната му
отговорност.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят
– св. И.А. и свидетеля по акта – К.Х.. Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото .
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост
на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане, но
по същество е неоснователна.
Наказателното
постановление № В
-0046976/30.09.2019 г. е издадено от компетентен орган - Директора на Регионална дирекция за областите в., д., ш.,
р., т. и с. към Комисията за защита на потребителите, видно от приложената по
делото Заповед № 101/09.03.2017 г. на Председателя на Комисията за защита на
потребителите.
В хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията
за нарушенията са индивидуализирани.
Като
неоснователни бяха оценени доводите на въззивника за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Евентуалното
установяване на неправилно посочената
фактическа обстановка влияе върху изводите за обоснованост на НП, но не и
относно процесуална законосъобразност на проведеното
административно-наказателно производство. Ясно и недвусмислено са посочени и
мястото и датата на извършване на нарушението, като оспорването на
обосноваността на НП по отношение на времето на осъществяване на деянието и местоизвършването му ще бъде обсъдено в аргументите по
същество.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна страна следното:
В хода на съдебното производство, въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства, които са взаимосвързани и
непротиворечиви, се установи по безспорен начин фактическата обстановка,
описана в НП.
Съгласно чл. 68и, т.4 от Закон за защита на потребителите търговецът
прилага нелоялна агресивна търговска практика, във връзка с ч.68з като без
наличието на договорни основания спира достъпа до услугите на потребителката,
по договорите, по които тя е изрядна страна. Тези действия на мобилния оператор
изразяващи се в спирането на достъпа до услуги, по договори, по които г- жа З.
е изряден платец са пряко свързани с насърчаването на предоставянето на услуги.
Видно
от приложеното по делото копие на Заповед № 281/21.03.2016 г. на Председателя
на КЗП, влязла в сила на 03.04.2018 г. е забранено прилагането от „М.“ЕАД наагресивна нелоялна
търговска практика по смисъла на чл. 68и т.4 във връзка с чл. 68з, във вр. с чл. 68 г ал.4 , от ЗЗП, „изразяваща се в това, че на
потребителите се създават всякакви
възможни пречки като спиране достъпа до услугата и невъдможност
да упражнят правата си по действащ договор. Потребителите са принудени да
заплатят спорно задължение по договор, за да могат да ползват правото си по
друг договор, по който нямат никакви задължения. Мобилният оператор смесва две
отделни правоотношения по два и повече различни договори за две отделни услуги.
По този начин компанията блокира действията на потребителите по договори, по
които те са изрядни платци и нямат задължения, с което нарушава правата им.
Съгласно трайната практика на ВАС, /в този
смисъл и решение на ВАС №
9525/18.08.2016 г. по адм. дело № 11791/2015 г./ поставянето на един и същ
номер на различни договори между две страни, не може автоматично да обоснове
наличието на рамков договор. Всеки един
от договорите, обхванати от сключения впоследствие рамков договор има пълно
съдържание, необходимо да регламентира правоотношенията между страните и при
положение, че нито един от тях не рефлектира по отношение на другите, то анализа на отделните договори
показва, че това е имагинерен рамков договор, който няма свое собствено
съдържание. Посочено е, че няма правна пречка между търговеца и потребителя да
бъде сключен рамков договор, който по своя характер е по-скоро организационен
договор, смисълът на който да подготви сключването на множество други сделки
между страните ,които в своите основни параметри да бъдат подчинени на един общ
режим. Този смисъл и специфика на рамковия договор, обаче се приема, че не е
налице, когато чрез същия се обвързва изпълнението на всяка от сделките с
обособен предмет с правомощия на търговеца да санкционира потребителя по всяка
една от сделките . Изложено е становище,
че обвързването между отделните съглашения чрез рамковия договор представлява
извъндоговорна пречка, за упражняване правата на потребителя по договора, по който той е изряден платец .
Тази пречка е обременителна и прекомерна, несъответстваща на преследваната
цел - гарантиране изпълнението на
задълженията на потребителя по конкретния договор, защото преминава прага на действително договореното между страните и
по недопустим начин обвързва неизпълнението на един договор с неизпълнението на
друг договор. Прието е, че това поведение на мобилния оператор безспорно е
търговска практика и тя променя и е възможно да промени съществено свободата на избор и поведението на средния потребител по отношение на услугите, които са предмет на
отделните договори и в резултат на това
да мотивира вземането на търговско решение, което следният потребител не би
взел без това негово поведение, поради което е нелоялна агресивна такава.
Въз
основа на анализа на събраните по делото доказателства, съдът констатира, че
фактическата обстановка по настоящото дело, разкрива идентична хипотеза с
търговската практика, осъществявана от дружеството-жалбоподател, която е забранена
със Заповед № 28121.03.2016г г.на Председателя на КЗП и е обсъдена като нелоялна и агресивна такава
в решението на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на „Мобилтел“ЕАД срещу
заповедта. Касае се за отделни съглашения между потребителя и мобилния
оператор, които са с различен предмет, а именно предоставянето на различни електронни
съобщителни услуги срещу конкретна
самостоятелна такса, дължима от
потребителя , които са без функционална
връзка помежду им, при което обвързването с рамков договор на двете сделки е
формално такова и постига недопустимия правен ефект, да поставя в зависимост неизпълнението
на едното съглашение с неизпълнението на другото.
Поради
изложеното, съдът намира, че правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството – жалбоподател на
основание чл. 210в от ЗЗП, доколкото поведението му представлява неизпълнение
на цитираната заповед на Председателя на КЗП за неизползване на нелоялна
агресивна търговска практика, която е запретена с цитираната заповед.
Съдът
намира, че правилно е посочена като дата на извършване на нарушението датата на
която е преустановено изпълнението на задължението на дружеството-жалбоподател
по договорите, по които потребителката е изпълнила задълженията си.
Не
е налице погрешно посочване на мястото на извършване на нарушението, тъй като
няма значение къде физически са извършени действията, довели до спиране на
услугите, а от значение е къде е довършено нарушението, т.е. на кое точно място
е приложена нелоялна агресивна търговска практика, т.е. там където в случая е
спряно предоставянето на услугите, а именно гр. в., където е сключен договора и
където е дължим резултата по изпълнението му. Като
съобрази, че с деянието са засегнати правата на потребителя, като недопустимо,
чрез прилагането на нелоялна агресивна търговска практика, е ограничена
възможността му да се ползва от услугите по един от договорите с
дружеството-жалбоподател, по които същият е изряден платец, съдът намери, че
случаят не е маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Доколкото,
видно от материалите по делото, прилагането на подобна практика не е инцидентен
случай в търговската дейност на дружеството – жалбоподател, което е и служебно
известен факт, съдът намери, че административното наказание се явява
справедливо по своя размер.
С оглед
на изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано.
Воден от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № В -0046976/30.09.2019 г. на Директора на Регионална дирекция за
областите в., д., ш., р., т. и с. към Комисията за защита на потребителите, с
което на „А.Б.“ЕАД на основание чл. чл.
210в, вр. с
чл. 68 т.4 във вр. с чл. 68з от Закона за
защита на потребителите, е наложено административно наказание – „имуществена
санкция” в размер на 5 000 / пет хиляди/ лева.а.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- в.: