№ 7532
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110157824 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба, с която „З,,“ АД, ЕИК: .., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „С..“ № 2 е предявило срещу ЗАД „О“ АД, ЕИК: .., със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „С..“ № 7, ет.5, с която са предявени установителни
искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. чл.411, изр. второ КЗ вр. чл.45 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на правото на вземания за сумата 6289.61
лв., представляваща платено на застраховано лице застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка за вредите, причинени на „М..“ с ДК № .. от настъпило на
06.01.2020 г. в курортен комплекс Пампорово, област Смолян, на път ..1, км.9+340, ПТП, по
вина на водач на трактор Т ... с ДК № .. гражданската отговорност на който е застрахована
по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, ведно със законна лихва от 19.07.2021 г. до изплащане на вземането и сумата
751.32 лв., представляваща лихва за забава за периода от 13.05.2020 г. до 16.07.2020 г., за
които суми в производството по частно гр. дело № 42303/2021 г. на СРС, 151 състав е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахованото при него МПС, за което при него е била образувана щета
№ ... Твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 6289,61 лева. Сочи, че
ответникът е застраховал гражданската отговорност на увреждащия автомобил, спрямо
когото възниква вземане за платеното обезщетение. Излага, че е предявил преписката на
ответника за плащане, но ответното дружество не е заплатило сумата.
1
Ответникът ЗАД „О“ АД е депозирал в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на настъпилото ПТП,
като твърди, че вина за същото има водача на лек автомобил „М.. S 500“ с рег № ..- Й. Й., а в
условие на евентуалност твърди съпричиняване от негова страна. Оспорва размера на
предявения иск, като твърди, че е с завишен размер и не отговаря на действителните
стойности за едицница труд към датата на настъпване на събитието. Оспорва размера на
претендираната лихва.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
С определението от 26.01.2022 г. по чл. 140 ГПК, в което е обективиран проектът за доклад
по чл. 146, ал. 1 ГПК, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 18.05.2022
г., съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между ищеца и собственика на лек автомобил марка „М..“ с ДК № .. е
съществувала валидна имуществена застраховка, а между ответника и претендирания
делинквент е съществувало валидно към 06.01.2020 г. правоотношение по застраховка „ГО”,
съответно в резултат на настъпило на 06.01.2020 г. ПТП е увреден лек автомобил марка
„М..“ с ДК № .., във връзка с което ищецът заплатил на увреденото лице обезщетение в
размер на 6274,61 лева.
Спорът между страните се концентрира изцяло върху размера на дължимото обезщетение за
причинените от процесното ПТП вреди. По този въпрос от събраните по делото
доказателства се установява следното:
По делото е изготвена съдебно-автотехническа експертиза, в която вещото лице е посочило,
че на 06.01.2020 г., около 17:40 часа, трактор „,,“ с рег. № .. се движи по път ..1 бул.
„Сливница“ и в района на км.9 +340, водачът предприема маневра за завиване на ляво, при
която реализира ПТП с намиращия се в лява лента л. а. „М.. S500“ с ДК № ... Всички
увреждания по л. а. „М.. S500“, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и
причинно[1]следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима
за възстановяване на л. а. „М.. S500“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП, е 22866,64 лева. Заключението е прието, като неоспорено от страните и приобщено
към доказателствата по делото, поради което и съдът го кредитира изцяло. Размерът на
щетите, установен посредством заключението по САТЕ е по-голям от изплатения от ищеца
такъв, предвид на което съдът намира предявения главен иск за основателен и изцяло
доказан по размер, заедно с претендираната законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.07.2021 г. до окончателното
изплащане.
Недоказано остана възражението за съпричиняване, тъй като се установи, че вина за ПТП
има водачът на л. а. „М.. S500“ с ДК № .. и не се събраха доказателства същият да е
способствал за причинените по управлявания от него л. а. вреди, който е правел маневра
изпреварване на бус, който карал пред него и тракторът предприел маневра на ляво без да
сигнализира, при което е реализирано ПТП. Така свидетелските показания и приетата по
делото експертиза.
2
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за лихва за забава предполага наличието на главен дълг и
изпадането в забава на ответника.
По делото се установи наличието на главен дълг. Ответникът не оспорва получаването на
покана за плащане, което обстоятелство се установява от събраните по делото писмени
доказателства. Така регресна покана вх. № ..13.04.2020 г. на л.25 от делото. За периода от
13.05.2020 г. до 16.07.2020 г., изчислен от съда при условията на чл. 162 ГПК чрез лихвен
калкулатор, размерът на лихвата за забава върху сумата от 6289,61 лв., възлиза на 113,56 лв.
Ето защо, искът за мораторна лихва следва да се уважи до установения размер от 113,56
лева и отхвърлен за разликата до предявения размер от 751,32 лева.
Относно разноските: При този изход на спора всяка от страните има право на разноски.
Сторените от ищеца разноски са: 160,76 лв. държавна такса, 250 лева депозит за вещо лице,
50 лева- депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл. 78, ал. 8
от ГПК се определя от съда и не може да надвишава размера, съобразно чл. 37 от Закона за
правна помощ, въз основа на което и предвид фактическата и правна сложност на делото,
като съдът намира, че същото следва да е в размер на 100 лв. В този смисъл направеното в
тази насока възражение за прекомерност на ответника е неоснователно. Така общо
сторените разноски в производството от ищеца са в размер на 560,76 лв., от които съобразно
уважената част на исковете следва да се присъди сумата от 509,97 лв., съответно за
заповедното в размер на 264,48 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му бъдат присъдени сторените от
него съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, възлизащи на 13,59
лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 151 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ЗАД „О“ АД, ЕИК: .., със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „С..“ № 7, ет.5 дължи на „З,,“ АД, ЕИК: .., със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „С..“ № 2, на основание чл. 411, изр. 1,
предл. 2 от Кодекса за застраховането сумата 6289,61 лв., представляваща регресно вземане
за престирано на застраховано лице застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка за вредите, причинени на лек автомобил „М.. S 500“ с рег № .. от настъпило на
06.01.2020 г. в района на курортен комплекс Пампорово, област Смолян, на път ..1,
км.9+340, ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението /19.07.2021 г./ до окончателното й погасяване, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата 113,56 лева- законна лихва за забава за периода от 13.05.2020 г. до 16.07.2020 г., за
които суми по ч. гр. д. № 42303/2021 г. по описа на СРС,151 състав е издадена заповед за
3
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за разликата над 113,56 лева до претендираните 751,32 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „О“ АД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „С..“ №
7, ет.5 да заплати на „З,,“ АД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„С..“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 264,48 лв. – разноски за производството по
ч. гр. д. № 42303/2021 г. по описа на СРС, 151 с-в и сумата 509,97 лв. – разноски за исковото
производство съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „З,,“ АД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „С..“ № 2 да
заплати на ЗАД „О“ АД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „С..“ №
7, ет.5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 13,59 лева –разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4