Присъда по НОХД №1662/2020 на Районен съд - Велико Търново
Номер на акта: | 1 |
Дата: | 15 януари 2021 г. (в сила от 30 януари 2021 г.) |
Съдия: | Даниел Йорданов |
Дело: | 20204110201662 |
Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
Дата на образуване: | 2 ноември 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
ОБВИНЕНИЕТО срещу подсъдимия П. П. В. от с. Полски Сеновец е по чл. 354а, ал. 3,
пр. 2, т. 1 от НК, затова, че на 04.09.2018 г., в гр. Велико Търново, до магазин "Била" в кв.
"Бузлуджа", без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества, по
смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП, включени в Списък I - Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, класифицирани като
наркотични вещества с Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно 2,469 грама коноп
/канабис, марихуана/ с активно действащ компонент тетрахидроканабинол 5,4 % на
стойност 14,81 лева и 0,604 грама коноп /канабис, марихуана/ с активно действащ
компонент тетрахидроканабинол 1,5 % на стойност 3,62 лева, всичко на обща стойност
18,43 лева.
Представителят на ВТРП подържа повдигнатото обвинение, като пледира за налагане
на минимално наказание при условията на чл. 55 от НК.
Подсъдимият се признава за виновен и прави пълни самопризнания по обстоятелствата
изложени в обвинителния акт по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Защитникът му също не оспорва фактическата обстановка, като счита обаче, че
деянието осъществява състава на маловажен случай по смисъла на чл. 354а, ал. 5 от НК.
Алтернативно поддържа, че са налице основания за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият П. П. В. е роден и живее в с. Полски Сеновец, общ. Полски Тръмбеш.
Същият е със средно образование. Не работи постоянно като получава доходи от
инцидентна трудова дейност в строителството. Движи се в компания на лица,
представляващи интерес за органите на МВР по линия кражби и разпространение на
наркотични вещества. В. е осъждан за престъпления като с влязло в сила на 24.09.2014 г.
определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1126 г. на ВТРС бил осъден за
извършени престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и
по чл. 215 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК като му е определено общо наказание
пробация, което изтърпял до 06.04.2015 г. С влязло в сила на 09.06.2016 г. определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 1051/2016 г. на ВТРС бил осъден за извършено на
22.05.2016 г. престъпление по чл. 343 в, ал. 2 от НК на наказание пет месеца лишаване от
1
свобода, чието изпълнение било отложено за срок от три години.
На 04.09.2018 г. подсъдимият В. пристигнал в гр. Велико Търново и се разбрал с
М.П.П. да закупи от него марихуана. Сделката извършили около 22.00 ч. на автобусната
спирка в близост до магазин "Била" в гр. Велико Търново. Като В. закупил за 50 лв. 2
пакетчета с марихуана - едно с тегло 2,469 гр., а другото - 0,604 гр. и ги прибрал в десния
джоб на панталона. Докато още не се били разделили след сделката, били забелязани от
служители на РУ гр. Велико Търново, които решили да им извършат проверка. При
установяване на самоличността им, лицата видимо се притеснили, поради което ги попитали
дали държат в себе си предмети, забранени от закона. Тогава В. признал, че има у себе си
два броя полиетиленови пликчета с марихуана, които закупил от Петров за сумата от 50
лева. Полицейските служители докладвали за установеното от тях на ОДЧ, след което
извършили личен обиск на двете лица. При извършения обиск /л. 49, т. 1/ у В. били
намерени две полиетиленови пликчета, съдържащи зелена листна маса като извършващият
обиска ги предал на разследващия орган /л. 47, т. 1/. При тестването на съдържанието им в
хода на огледа им като веществени доказателства, същите дали реакция за канабис.
От заключението на вещото лице по назначената и изготвена химическа експертиза на
намерените в десния джоб на панталоните на В. полиетиленови пликчета се установява, че
същите съдържат растителен материал от цветни и плодни връхчета на конопено растение,
като едното е с тегло 2,469 грама със съдържание на активно действащ компонент
тетрахидроканабинол 5,4 % на стойност 14,81 лева, а другото - 0,604 грама коноп /канабис,
марихуана/ с активно действащ компонент тетрахидроканабинол 1,5 % на стойност 3,62
лева.
Изложените фактически обстоятелства се установяват чрез фактите, наведени в
процеса чрез показанията на разпитаните свидетели, от протоколите за личен обиск,
доброволно предаване, оглед на веществено доказателство, от заключението на вещото лице
по назначената физико-химическа експертиза, както и от приложените писмени
доказателства и доказателствени средства. Левовата равностойност съгласно Постановление
№ 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството /обнародван ДВ брой№ 15/1998 г./ - по 6 лв. грам, е 18,43 лв.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна,
умишлено при форма на вината пряк умисъл, състава на престъплението по чл. 354 А, ал. 5,
вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.
Конопът /марихуаната/ е наркотично вещество от групата на високорисковите, описани
в Приложение № 1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/. От доказателствата по делото безспорно се установява, че на
посочените по-горе дата и място подсъдимия е държал високорисково наркотично
вещество. Безспорна е и липсата на надлежно разрешително за това. Престъплението е на
просто извършване, тъй като за съставомерността на деянието законът не изисква
настъпването на други общественоопасни последици извън самото деяние - държане на
високорискови наркотични вещества.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване - знаел е, че държи
наркотично вещество, забранено от закона и че прави това без надлежно разрешение.
2
Съдът счита, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Съгласно
цитираната разпоредба едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на
обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Преценката по този въпрос се прави на основата на фактическите данни
по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и другите обстоятелства,
които имат значение за степента на обществена опасност и морална укоримост на
извършеното. При разискване на въпросите, които поставя правната квалификация на
осъщественото при условията на чл. 93, т. 9 НК престъпление и обсъждане на
обективираната в термина маловажен случай законодателна воля, ВКС е категоричен и
последователен в своите решения, че следва да се преценят в кумулативна даденост както
фактите относно обществената опасност на деянието, проектирана в неговите времеви и
пространствени измерения; в реализирания механизъм; в индивидуализиращите
инкриминирания предмет белези; в липсата или незначителността на настъпилите вредни
последици; в мотивите и подбудите, ръководещи дееца; в социалните отражение и отзвук на
посегателството; така и съществуващите данни за личността на извършителя на
неправомерния акт. Конкретиката на приетата и доказателствено обезпечена фактология
предпоставя маловажност на престъпния акт, само когато извършеното, оценено при
съблюдаване комплекса от фактори, правнозначими за тежестта на противоправното
посегателство и личните качества на дееца, представлява по-ниска степен на обществена
опасност и морална укоримост, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. В случая определящо за правната квалификация на деянието е количеството
и стойността на предмета на престъплението, като един от обективните белези на деянието.
Касае се до наркотично вещество с нищожното тегло от малко повече от 3 грама и ниска
стойност от 18.43 лева. Касае се до наркотично вещество, което е било предназначено за
лична употреба, държано в изключително кратък времеви интервал. Подсъдимият е в млада
възраст, като съжалява за постъпката си. Разбира се всички тези обстоятелства не са
извинителни и не декриминализират простото държане на наркотично вещество, но във
всички случаи, в аспекта на изискванията на чл. 93, т. 9 от НК, следва да се отчетат като
аргумент в полза на тезата, че случаят е маловажен. Всички тези обстоятелства преценени в
своята съвкупност, са от категорията на тези, които дават основание за преквалифициране
на престъпното деяние като маловажен случай, по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, в
който смисъл е и константата съдебна практика.
Действително подсъдимия има две предходни осъждания, едното от който като
непълнолетен. Лошите характеристични данни на подсъдимия обективирани в неговото
съдебно минало, обаче не са факт сам по себе си изключващ извода за маловажност на
деянието - Решение № 25 от 19.02.2008 г. на ВКС по н. д. № 694/2007 г., II н. Ето защо тези
предходни осъждания, не промениха извода на съда за "маловажност" на настоящото
деяние.
Предвид горното съдът прие, че деянието е маловажен случай по смисъла на чл. 354а,
ал. 5 от НК и призна подсъдимия за виновни в извършването именно на това престъпление,
като го оправда изцяло по първоначално повдигнато му обвинение.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прие младата възраст
на подсъдимия и изминалия дълъг период от извършване на деянието до реализиране на
наказателната отговорност.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства – предишна съдимост.
Причини за извършване на деянието са ниската степен на правна култура у
3
подсъдимия, незачитане на законоустановения ред в страната.
Деянието се отличава с по ниска степен на обществена опасност сравнено с други от
същия вид. Относно обществената опасност на дееца, съдът отчита, обстоятелството, че
подсъдимият е млад човек, осъждан, работи, макар и инцидентно. Смекчаващите вината
обстоятелства в случая не са нито изключителни, нито многобройни, поради което и най-
лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко. С оглед на това и
като взе предвид завишената степен на обществена опасност на подсъдимия и ниската
такава на конкретното престъпление, съдът приложи задължителната в случая норма на чл.
373, ал. 2 от НПК, респективно чл. 58 "а" ал. 5 от НК и определи наказание на подсъдимия
при условията на чл. 54 от НК, а именно "ГЛОБА" в размер на 500 лева - средния размер
съобразно разпоредбата на чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК. При определяне размера на
наказанието глоба, съдът взе предвид имотното състояние и доходите на подсъдимия
/декларация на л. 51, том 3 от ДП/.
По този начин и с това наказание, съдът счита, че по отношение на подсъдимия ще
бъдат постигнати целите, както на специалната, така и на генералната превенция на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
С присъдата е указано и как да се подходи с приобщените по делото веществени
доказателства.
Присъдиха се и направените по делото разноски, които подсъдимият да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС.
Мотивиран така съдът постанови съдебният си акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4