Определение по дело №53/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение от 09.05.2013 г., постановено по Г. дело № 19/2013 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил молбата на М. Д. А. - Н. за отмяна на приети решения на проведено на 23.12.2012 г. Общо събрание на собствениците на обекти в С., намираща се в режим на Е. С., находяща се в Г. К., У. „. Й. № 1. Б. „.-3, В. „Б”, обективирани в протокол от 23.12.2012 г. С решението М. Д. А. - Н. е осъдена да заплати на Е. С. на сградата, находяща се в Г. К., У. „. Й. № 1. Б. „.-3, В. „Б”, разноски в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Срещу постановеното първоинстанционно решение е подадена въззивна жалба от М. Д. А. - Н. чрез упълномощен представител, в която се излагат доводи за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Въззивницата изтъква съображения, че по делото не били представени доказателства, установяващи правото на С. на етажните собственици, от които да може да се направи извод относно това дали същите притежават самостоятелни обекти в сградата, както и относно размера на съответстващите на тези обекти общи части. Твърди, че представените по делото пълномощни не били приложени към протокола от проведеното на 23.12.2012 г. общо събрание на собствениците, каквото било изискването на ЗУЕС (чл. 14, ал. 5), поради което и неправилно бил изчислен кворумът. Това обстоятелство довело до опорочаване на всяко едно от извършените гласувания по въпросите от дневния ред, и респективно на всяко едно от взетите от общото събрание решения. Въззивницата счита, че от приетите по делото доказателства не можело да се установи наличието на право на С. върху самостоятелен обект в сградата в режим на Е. С. за О. Т. А. В жалбата се излагат и твърдения, че процесуалният представител на етажната С. бил неправилно легитимиран поради наличие на специални законови разпоредби. Сочи се също, че претендираните разходи за адвокатско възнаграждение не били извършени на законово основание поради липса на валидно решение на общото събрание на собствениците за извършването им. В жалбата се твърди също, че тези разноски не следвало да се включват в общите разходи, тъй като не представлявали нито неотложен разход, нито били направени във връзка с дейност по общото управление на етажната С.. В жалбата се излагат и съображения за несъществуваща фигура „управител на общото събрание на етажната С.”, като се твърди, че съгласно ЗУЕС изпълнителният орган се наричал „управителен съвет (управител) на етажната С.”. Въззивницата счита, че било императивно изискването в ЗУЕС за провеждане на отчетно-изборно събрание в рамките на мандата на управителния съвет (управителя), тъй като възможност за продължаване на функциите до осъществяване на следващ избор не била предвидена относно касиера и контролния съвет. На следващо място, във въззивната жалба е направено оплакване, че съдът неправилно бил заместил понятието „собственик на самостоятелен обект” със „собственик на самостоятелни обекти”. Твърди се и че бил осъществен незаконосъобразен избор на касиер, тъй като не била спазена процедурата, предвидена в чл. 17, ал. 7, т. 2 ЗУЕС, а изборът бил осъществен от управителния съвет на етажната С.. Въззивницата моли съда да отмени изцяло обжалвания първоинстанционен акт. Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

В отговора на въззивната жалба ответникът по нея - Е. С. на С., находяща се в Г. К., У. „. Й. № 1. Б. „.-3, В. „Б”, представлявана от председателя на Управителния съвет О. Т. А., чрез упълномощен представител, излага доводи за правилност, законосъобразност и обоснованост на първоинстанционното решение, тъй като решенията на общото събрание на етажните собственици били законосъобразни, като при вземането им не били нарушени разпоредбите на ЗУЕС. Моли същото да бъде потвърдено. Претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивницата, чрез депозирано от процесуалния й представител писмено становище, поддържа жалбата.

В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба, представляван от председателя на Управителния съвет О. Т. А. и от процесуалния си представител, оспорва същата.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от това, се явява процесуално допустима и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на етажната С., предявен с молба от М. Д. А. – Н., в качеството й на собственик на апартамент № *, находящ се в Г. К., У. „. Й. № 1. Б. „.-3, В. „Б”, за отмяна на приети решения от проведено на 23.12.2012 г. общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в С., намираща се в режим на Е. С., находяща се на посочения по-горе адрес. В първото съдебно заседание по делото е направено изявление от процесуалния представител на ищцата за оттегляне на основание чл. 232 от ГПК на предявения първоначално при условията на обективно кумулативно съединение, иск с правно основание чл. 43 от ЗУЕС. Производството по този иск е прекратено с влязло в сила определение на първоинстанционния съд.

В исковата молба ищцата излага съображения за допуснати нарушения при насрочването и провеждането на процесното общо събрание, които нарушения водели до незаконосъобразност на взетите на същото решения.

В отговора на исковата молба, ответникът оспорва иска като неоснователен, тъй като твърденията на ищцата за нарушение на разпоредбите на ЗУЕС, във връзка с насрочването и провеждането на общо събрание на етажните собственици, както и доводите за незаконосъобразност на процесните решения на проведеното общо събрание, обективирани в протокол от 23.12.2012 г., не били подкрепени с доказателства.

Въз основа на събраните от решаващия съд писмени доказателства, доколкото пред настоящия, такива доказателства, имащи характер на нови не бяха ангажирани, и въззивната инстанция изгради своето становище:

Безспорно в производството е обстоятелството, че М. Д. А. –Н., имаща качеството на собственик на обект в С. в режим на Е. С., съставляващ апартамент № *, находящ се в Г. К., У. „. Й. № 1. Б. „.-3, В. „Б”, е легитимирана да води процесния иск.

От прочита на приетото по делото писмено доказателство, наименовано „известие” се установява, че на посоченото основание чл.12(1).1 от ЗУЕС, подписаният управител на ОСЕС Огнян Александров е свикал отчетно-изборно събрание на етажната С. на 23.12.2012 г. от 10.30 час при посочен дневен ред от девет точки.

По делото е приложен протокол от проведено по реда на ЗУЕС на 05.12.2010 г. общо събрание на собствениците на обекти в режим на Е. С. в блок, находящ се в Г.К., У. „. Й. № 1. Б. „.-3, В. „Б”. От прочита на същия се установява, че по т.1 от дневния ред на събранието е избран Управителен съвет, макар и наименован „домсъвет”, в състав: О. Т. А.-председател, макар и наименован и домоуправител ; Г. Т. Г. –касиер и И. Д. П. –член.

Приобщено по делото е и заявление с В.№ 94-Е-372/20.12.2010 г. на Община К., установяващо, че по реда на чл.44 от ЗУЕС, във варианта към ДВ бр.6/2009 г., са предоставени на общинската администрация необходимите данни за вписване в регистъра на сградите в режим на Е. С. на процесната С.. Установява се също, че в Е. С. на С., находяща се в Г.К., У. „. Й. № 1. Б. „.-3, В. „Б”, органите на управление са Общото събрание на собствениците и Управителен съвет в състав О. Т. А., Г. Т. Г. и И. Д. П., а председател на Управителния съвет е О. Т. А. Приобщено към доказателствата по делото е и заявление с В.№ 94-Е-1/03.01.2013 г. на Община К., установяващо наличието и към настоящия момент на цитираните обстоятелства, в частност и на органите на управление.

В хода на тези констатации, съдът изгради своето становище. Съгласно разпоредбата на чл.12,ал.1,т.1, във вр. с чл.10,ал.1,т.2 от Закона за управление на етажната С., общото събрание се свиква от изпълнителния орган на етажната С. – Управителен съвет в състав или еднолично избран Управител. Безспорно в производството беше установено, че такъв изпълнителен орган в Е. С. в С., находяща се в Г.К., У. „. Й. № 1. Б. „.-3, В. „Б”, е избрания Управителен съвет. Разпоредбата на чл.19 от закона, предписва, че когато изпълнителният орган на етажната С. е Управителен съвет, то той се състои от нечетен брой членове, но не по-малко от трима, като членовете му избират от състава си председател. Длъжностните характеристики на председателя на Управителния съвет и на Управителя, който както беше посочено е законово предписан едноличен орган на управление на етажната С., определено са различни. В този аспект са основателни изложените от ищцата доводи,макар и не съвсем изрядно формулирани, за допуснато припокриване в ответната Е. С. на тези различни по своя характер и съдържание на правомощията им, длъжности. И така органът на когото законът, в частност цитирания чл.12, ал.1, т.1, е делегирал право да свиква общото събрание в казуса е определено избраният изпълнителен орган на ЕС – Управителния съвет, доколкото процесната Е. С. не е избрала законово допустимия едноличен изпълнителен орган-Управител. В този смисъл в производството се установява, че в противоречие с цитираната законова разпоредба общото събрание на етажните собственици от 23.12.2012 г. е свикано еднолично от председателя на Управителния съвет,макар и наименовал себе си „управител на ОСЕС”, а не от Управителният съвет, който в казуса единствен има правомощието да го направи.

Така формулираният извод обосновава незаконосъобразността на свикването на общото събрание от 23.12.2012 г. на Е. С. на С., находяща се в Г.К., У. „. Й. № 1. Б. „.-3, В. „Б”, което пък обстоятелство само по себе си е достатъчно основание да се приеме, че взетите решения в своята цялост, като взети на незаконосъобразно свикано общо събрание са незаконосъобразни. Последното налага тяхната отмяна изцяло, без да се навлиза в обсъждане по същество на останалите доводи досежно провеждането на самото събрание.

Ето защо, депозираната молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на решенията на общото събрание на процесната Е. С. от 23.12.2012г., обективирани в протокол от същата дата, се явява основателна. Това налага отмяната на атакувания първоинстанционен акт , изцяло.

При този изход на делото, доколкото същите са изрично поискани само за настоящата инстанция и такива се доказват в размер на 315 лв., се следват на жалбодателката разноски само за въззивно производство.

Ето защо съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от 09.05.2013 г., постановено по Г. дело № 19/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд, изцяло, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ взетите на проведеното на 23.12.2012 год. общо събрание на собствениците на обекти в С., намираща се в режим на Е. С., находяща се в Г. К., У. „. Й. № 1. Б. „.-3, В. „Б”, обективирани в протокол от 23.12.2012 г., решения като незаконосъобразни.

ОСЪЖДА Е. С. на С., находяща се в Г. К., У. „. Й. № 1. Б. „.-3, В. „Б”, представлявана от председателя на Управителния съвет О. Т. А. да заплати на М. Д. А.- Н. от Г. К., У. „. Й. № 1. Б. „.-3, В. „Б”, А. *,с ЕГН *, сумата в размер на 315 лв., съставляваща направени във възивното производство разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията на чл. 280, ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.