РЕШЕНИЕ
№162/23.03.2017г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Д.А....................................................……….......и в присъствието на прокурор....……..………………………................................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №377 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.112,
ал.1 т.4 от Закона за
здравето /ЗЗ/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е
по жалба от А.М.А. ***, срещу Експертно решение №0312-083/27.06.2016г. на НЕЛК
– София.
Жалбоподателката счита решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като видно от наличните в медицинското ѝ досие документи, неправилно били установени диагнозите на заболяванията и степента на ТНР. Посочените в мотивите на ЕР доводи и констатации не отразявали реално здравословното ѝ състояние, поради което било налице и несъответствие на оценката за ТНР с обявената Методика по Приложение №2 към Наредбата за медицинска експертиза за работоспособността. Излага съображения, че повече от 10 г. страдала от различни заболявания, поради което била инвалидизирана на 19.04.2005г. с ТНР, определяна през годините в различни проценти и за различни периоди. Изброява ЕР на ТЕЛК и НЕЛК, видно от които, повечето от тях определяли процента ТНР в порядъка на 35% за срок от три години. Сочи също, че живее в крайна нужда, в общинско жилище под наем, не притежава движими вещи и недвижими имоти, и не разполага със средства за сносен начин на живот, вкл. за лечение. Като се имало предвид, че с напредването на възрастта ѝ се усложнявало и здравословното ѝ състояние, то обжалваното експертно решение за определените процент и срок на ТНР , било още по-необосновано.
По изложените съображения моли да се отмени Експертно решение №0312-083/27.06.2016г. на НЕЛК – Специализиран състав по очни болести в частта му, в която е определена 25.25% ТНР за срок от една година и преписката бъде върната за ново решаване по същество.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител като се излагат доводи, че не са събрани доказателства, че жалбоподателката се е лекувала, респ. че състоянието ѝ се е подобрило.
Ответникът – Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - София, в писмено становище чрез пълномощник-юрисконсулт оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С
Експертно Решение /ЕР/ №1899
от зас. №116/24.06.2005г.
на Специализирана очна ТЕЛК при МБАЛ-Пловдив, на А.М.А. е определена 54% ТНР за срок от 3
години и дата на инвалидизиране – 19.04.2005г. при водеща диагноза – други
болести на лещата. След това ЕР и след преосвидетелстване са последвали редица
други, с които при същата водеща диагноза процентът и срокът на ТНР са
променяни.
С ЕР №1708 от
зас.№088/21.05.2015г. на ТЕЛК – Хасково при МБАЛ АД – гр.Хасково след
преглед, на А.М.А. е определена 23.5%
ТНР за срок от 3 години с дата на инвалидизиране – 19.04.2005г. при водеща
диагноза – наличие на други функционални импланти. Съгласно решението, за придобитата
липса на акомодация /артефакия/ на двете очи са определени 20% ТНР, за намалено
зрение на двете очи с корекция /зрителна осторота/ са определени 15%, за
наличието на ВОЛ /вътреочни лещи/ – 10%, за наличната АХ /артериална хипертония, I гр. са определени 10% ТНР, а за
паническо разстройство и за диагностициран преди години световъртеж от
централен произход без прегледи и
стационарни пролежавания през последните 3 години, и при негативен неврологичен
статус, в решението е посочено, че не се следва % ТНР. Решението е получено от лицето на 21.05.2015г.
срещу подпис, видно от направеното в същото отбелязване.
ЕР №1708/21.05.2015г. на ТЕЛК – Хасково е обжалвано от А.М.А. пред НЕЛК. С писмо изх.№5571/29.05.2015г. на НЕЛК-София
А.М.А. е уведомена, че следва да се яви на преглед в НЕЛК на
27.06.2017г. в 8.00ч. при Специализиран състав по очни болести , а с писмо изх.№5571-Ж/29.05.2015г. на НЕЛК-София
е уведомена, че следва да се яви на преглед в НЕЛК на 08.05.2017г. в 8.00ч. при
Специализиран състав по сърдечно съдови заболявания. След водена кореспонденция
между жалбоподателка и НЕЛК, е определена по-ранна дата на прегледа – 27.06.2016г., за
което жалбоподателката е уведомена с писмо изх.№1761/25.05.2016г.
От НЕЛК- Специализиран състав по очни болести, е издадено обжалваното в настоящото производство ЕР №0312-083/27.06.2016г. на НЕЛК – София. Със същото е отменено ЕР №1708 от 21.05.2015г. на ТЕЛК – Хасково при МБАЛ АД – гр.Хасково в частта му на определената оценка на работоспособността като е определена трайно намалена работоспособност /ТНР/ 25.25 % , както и в частта му по отношение на определения срок на инвалидността, като е определен съкратен такъв от 1 година, и е потвърдено по останалите поводи: дата на инвалидизиране, причинна връзка и противопоказни условия на труд.
По делото е приложено и прието като доказателство медицинското експертно досие /МЕД/ на жалбоподателката. Приети са също и амбулаторни листове и епикризи.
По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза със специалист по очни болести.
Съгласно заключението, изготвено вкл. и след преглед на жалбоподателката, заболяванията на очите, тежестта и степента на уврежданията от тях са правилно установени от НЕЛК. Двете очи на жалбоподателката са оперирани за катаракта с изкуствени вътреочни лещи. Пациентката се оплаква от намалено зрение на дясно око, където е установена вторична катаракта. Зрение на дясно око с корекция = 0.3. Зрение на ляво око с корекция = 0.1. ПОС- спокоен. Лещи – оперативно отстранени с ИОЛ. Ст.тяло – лека деструкция. Очни дъна – в норма за възрастта. Съобразявайки се с Методиката по Приложение №2 към НМЕ, вещото лице дава заключение, че за намалено с корекция зрение на дясно око, при нормално за лявото, се следва 15% ТНР по част V, раздел I, за придобита липса на акомудация се следва 20% ТНР по част V, раздел III, т.1.2, за псевдофакията се следва 10% ТНР по част V, раздел VII, т.2. При така установеното вещото лице потвърждава ТНР 25.25%
В устно изложение в с.з. вещото лице поддържа заключението. На въпроса на процесуалния представител на жалбоподателката дали в периода 2015г. - 2016г. има данни жалбоподателката да се е лекувала, да е приемала лекарства, което да е довело до здравословно подобряване, вещото лице отговаря, че в този процент освен очните заболявания, влизат и 10% за артериална хипертония. За очните заболявания се взема решение според зрението на пациентката, което се установява от прегледа. Според вещото лице то не би следвало да се промени, освен ако пациентката заяви примерно, че вижда по-добре, а на следващия път заяви, че вижда по-малко или по-зле. Посочва, че вторичната катаракта, която има на дясното, е факторът, който променя зрението. При нея няма нужда от лекарства и от капки. Вторичната катаракта се влошава във времето и тя намаля зрението като го влошава. С лекарства нищо не би могло да се промени. На въпроса дали по тази логика след експертното решение от 2015г. жалбоподателката би следвало да е в още по-тежко положение и ТНР трябва да е в по-голям процент, вещото лице отговаря, че логически е така, но пациентката се преглежда и тя определя зрението. При прегледа според стандартите и съобразно това колко реда вижда, толкова се отбелязват. След направен преглед на жалбоподателката вещото лице е установило, че е направила лазер и вижда идеално, или ако не идеално, то почти на 70%.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Решенията на НЕЛК имат двояка правна природа - от една страна представляват експертиза на работоспособността/на степента на увреждане, а от друга съдържат белезите на индивидуален административен акт, доколкото с тях се създават права и непосредствено се засягат законни интереси на освидетелстваните лица.
Редът и условията за извършване на експертиза на ТНР/вид и степен на увреждане, са установени в чл. 101 –чл.113 от ЗЗ, Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) и в НМЕ.
Според императивната разпоредба на чл. 49, ал.1 ПУОРОМЕРКМЕ Националната експертна лекарска комисия се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза.
В настоящия
случай ЕР №0312-083/27.06.2016г.
е постановено от специализиран състав по очни болести на НЕЛК в съответствие с
водещата диагноза – наличие на интраокуларни лещи – т.е. изхожда от компетентен
орган по смисъла на чл. 49, ал.1
ПУОРОМЕРКМЕ.
Решението е обективирано в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, респ. същото е мотивирано в съответствие с изискването на чл.49 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. В решението е вписано и становището на консултиращите специализирани състав на НЕЛК, с което е спазено изискването на чл.49 ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ. Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопризводствените правила. Решението е взето след преглед на основание чл.50 ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ.
Решението е съответно и на материалния закон.
Спорният по делото въпрос е правилно ли е определен процентът трайно намалена работоспособност и срокът на същата.
Съгласно чл.63 ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ административният
орган следва да извърши преценка на установеното увреждане, стадият на неговото
развитие и обусловеният функционален дефицит и да се съобрази със съответната
отправна точка съгласно приложение №
1 към чл. 63 ал.1 от НМЕ. Съгласно чл.63 ал.3 от
НМЕ при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни
точки в приложение № 1, крайният процент на трайно намалената работоспособност
(вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на
отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и
степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2.
В случая водеща диагноза на жалбоподателката е наличие на интраокуларни лещи. НЕЛК се е произнесла при участие на консултиращи състави по сърдечно-съдови болести, нервни болести, хирургични болести, вътрешни болести, психични болести, УНГ болести и ортопедични болести, като видно от решението крайният определен % ТНР е формиран от установения функционален дефицит по очното и сърдечно-съдовото заболяване. По същия начин е формиран и % ТНР, определен в ЕР №1708/21.05.2015г. на ТЕЛК – Хасково т.е. по всички останали увреждания, извън тези, свързани с очното и сърдечно-съдовото заболяване, както ТЕЛК, така и НЕЛК не са определили % ТНР.
За установената АХ I стадий, лека степен НЕЛК /както и ТЕЛК/ е определила 10% трайно намалена работоспособност в съответствие с разпоредбата на т.1 от раздел VІ на част 4 от Приложение №1 към чл.63 ал.1 от НМЕ, който е най-високият предвиден такъв за това увреждане. За водещото очно заболяване НЕЛК е споделила изцяло оценката , дадена от ТЕЛК по различните увреждания, свързани с него.
С обжалваното решение НЕЛК е увеличила процента на ТНР от 23.5% на 25.25% като разликата в крайния определен такъв в случая се явява резултат от възприетия различен %, който следва да се прибави към процента, приет за основа по съответната отправна точка. Съгласно т. III от Методиката по Приложение чл.63 ал.3 от НМЕ „Когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност е посочен отделен процент, но не е посочена такава комбинация от увреждания, общата оценка на трайно намалената работоспособност се определя, като за основа се взема най-високият процент по съответната отправна точка и ако той не е 100 %, към него се прибавят от 5 до 20 % от сбора на процентите на останалите увреждания. Прибавеният процент е в зависимост от общото състояние на освидетелстваното лице, но не може да бъде по-висок от най-високия процент за останалите увреждания“.
В случая ТЕЛК е изчислила крайния % ТНР , приемайки за основа определеният такъв за придобита липса на акомодация /артефакия/ на двете очи съгласно част 5, раздел III, т.1.2 от Приложение №1 към чл.63 ал.1 от НМЕ, а именно 20%. По същият начин е процедирала и НЕЛК. При така приетата основа и от двете комисии по посочената отправна точка и доколкото основният процент е под 100, правилно НЕЛК е прибавила към него сбора от процентите по останалите увреждания, който сбор съгласно т. III от Методиката по Приложение чл.63 ал.3 от НМЕ е в рамките от 5% до 20%. Установява се, че към основата от 20% / най-високия по отправната точка/ ТЕЛК е прибавила 10% от сбора на процентите по останалите увреждания, при което е определила краен % ТНР от 23.5%. От своя страна НЕЛК е прибавила 15 % от сбора на процентите по останалите увреждания, при което е определила краен % ТНР от 25.25%., което е изцяло в полза на жалбоподателката. Този процент се потвърждава и от заключението по назначената СМЕ при уточнението на вещото лице, че в него се включват и 10% процента ТНР за установената АХ I стадий, лека степен.
При установения неврологичен статус на жалбоподателката, правилно НЕЛК не е определила % ТНР. Правилно не е определен и процент ТНР от консултиращия състав по вътрешни болести, доколкото от материалите по МЕД не се установява след проведено амбулаторно лечение през 2009г. да е налице клинично и ехографско проследяване с регистрирани бъбречни оплаквания. Правилно е прието също от консултиращия състав по психични болести, че диагностицираното паническо разстройство е терапевтично овладяно, поради което не се следва % ТНР. При установена липса на функционален дефицит, правилно не е определен и % ТНР за двустранна гонартроза от консултиращия състав по ортопедични болести. Според данните от МЕД и установения двустранен неврит на слуховия нерв с функционален дефицит в степен средна на тежко чуване, консултиращият състав по УНГ болести не е определил %ТНР. Що се отнася до установения от консултиращия състав по хирургични болести лимфедем, видно от документацията по МЕД и представените амбулаторни листове №1298/28.04.2016г. и №114/26.05.2016г., то е диагностицирано след произнасянето на ТЕЛК, поради което с оглед разпоредбата на чл.45 ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ правилно във връзка с това увреждане не е определен % ТНР.
При така установеното се налага извод, че крайният процент ТНР на жалбоподателката е правилно определен в съответствие с разпоредбите на Приложение №1 и Приложение №2 към чл.63 от НМЕ.
Съдът счита за правилно определен и срокът на инвалидността, като същият е в рамките, установени в чл.69 ал.1 от НМЕ. Необходимостта от кратък 1 годишен срок на инвалидност е мотивиран в решението с необходимостта от ИАГ лазер на вторичната катаракта на дясното око. Именно с оглед характера на увреждането и динамиката на неговото развитие / потвърдена и от вещото лице/ , е необходимо проследяване на същото. В случая инвалидността е определена за минималния период, с оглед възможността за осъществяване на лазерна интервенция и в тази връзка за подобряване /възстановяване на работоспособността. В тази връзка следва да се посочи, че такъв ефект по отношение на водещото очно заболяване е постигнат, видно от представената епикриза от 27.12.2016г. на Очен медицински център – Хасково ООД, което се потвърждава и от вещото лице.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.С оглед изхода на производството и предвид допуснатата по делото правна помощ, по аргумент от разпоредбата на чл.78 ал.7 изр.2 от ГПК , жалбоподателката следва да заплати в полза на Административен съд -Хасково разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 250.00 лв. , а на основание чл.144 от АПК вр. чл.78 ал.8 от ГПК следва да заплати на ответника разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, които с оглед обема на осъщественото процесуално представителство съдът преценява, че следва да се определят в размер 80.00 лв в съответствие с чл.27в от Наредбата за заплащането на правна помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.
2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.А. ***, срещу Експертно решение №0312-083/27.06.2016г. на НЕЛК – София.
ОСЪЖДА А.М.А. с ЕГН ********** да заплати в полза на Административен съд -Хасково разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лв.
ОСЪЖДА
А.М.А. с ЕГН ********** да заплати в полза на НЕЛК –
София юрисконсултско възнаграждение в размер 80.00 /осемдесет/ лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: