В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елка Хаджиева | |
Административно наказателно дело |
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: Производството е по чл. 59 и следв. от ЗАНН. Жалбоподателят моли да се отмени Наказателно постановление № ПО-02-14/13.02.2013 г. на Директора на Б. Д. З. Р. - Б., като незаконосъобразно поради съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с матералноправните норми и несъответствие с целта на закона като излага подробни съображения. В с.з. за въззиваемият юрисконсулт Т... оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли да се потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно и излага съображения. Съдът след като прецени твърденията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН /НП е връчено на 18.02.2013г., жалбата е подадена на 25.02.2013г./, за това е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна, а атакуваното наказателно постановление следва на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН да бъде отменено, по следните съображения: Установява се, че на 06.11.2012г. свидетелите Ч. М. на длъжност “гл. инспектор Д. контрол” и Д. Н.- Ф. на длъжност „Старши инспектор” към Б. Д.-Б. извършили проверка на водохващането на МВЕЦ Ц.. При проверката констатирали, че на водохващането има изграден отвор, чиято функция е да осигурява пропускане на минимални водни количества в реката след водохващането. Установили, че през рибния проход на водохващането преминава водно количество от 72 литра/секунда, за оводняване на речното корито след него и не се осигурява подаването на минимално водно количество от 201 литра/секунда след водохващането, необходимо за нормалното функциониране на екосистемите в руслото на река Д..., съгласно условията в разрешителното. След което свидетелите отишли в сградата на МВЕЦ Ц.... На проверката за водохващането нямало представител на жалбоподателя. В централата на МВЕЦ намерили оператора на централата – свид. Д.. За извършената проверка свид. М. съставил Констативен протокол № КД-01-733/06.11.2012г., който е връчен на свид. Д.. С писмо изх.№ КД 03-167/15.11.2011г. Б. Д. З. Р.- Б. поканила Ю. Д.- управител на „. Г. О. – С. за съставяне на акт на 06.12.12г. в 11.00часа в дирекцията Г.Б.. Писмото е изпратено с обратна разписка, получена на 19.11.12г. /л.20/. С Пълномощно от 15.09.2010г. Р. М. М., действащ като управител на „. Г. О. Г. С. упълномощил С. В. В. да представлява дружеството пред изброените институции, в т.ч. и пред БДЗБР-Б.. На 06.12.2012г. в Б. Д. З. Р.- Б. не се явил представител на жалбоподателя. Свид. Ч. М.- главен инспектор в Д. „Контрол” към Б. Д. З. Р.- Б. съставил на „. Г. О. – С. АУАН № КД-04-68/06.12.2012г. за нарушение на чл. 200 ал.1 т.2, във връзка с чл. 48 ал.1 т.11 от Закона за водите. На 17.12.2012г. акта бил връчен на С. В. В., който подписал същия. Директора на Б. Д. З. Р. Б., въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № КД-04-68/06.12.2012 г. е съставил Наказателно постановление № ПО-02-14/13.02.2013 г., против жалбоподателят, за това, че при извършена проверка на 06.11.2012 г. в МВЕЦ “Ц.” се констатира, че посредством водохващането, изградено на р. Д. в землището на с. Ц., О. Д., обл. С. се извършва водовземане, за работата на МВЕЦ “Ц.”. В момента на проверката се установява, че през рибния проход на водохващането преминава водно количество от 72 литра/секунда, за оводняване на речното корито след него. Не се осигурява подаването на минимално водно количество от 201 литра/секунда след водохващането, необходимо за нормалното функциониране на екосистемите в руслото на река Д..., определени в т.1.7 от “Условия на водовземането” на Приложение към Разрешително за водовземане № 41140179/26.01.2012 г. За извършената проверка на място е съставен Констативен протокол № КД-01-733/06.11.2012г., с което е осъществил състава на чл.200, ал. 1 т.2, във връзка с чл. 48 ал.1 т.11 от Закона за водите, поради което и на основание чл.201 ал.2 от Закона за водите, във връзка с чл. 52 ал.4, чл. 53 и чл. 83 ал.1 от ЗАНН му е наложил административно наказание - имуществена санкция в размер на 2000 лева. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства - показанията на разпитаните по делото свидетели –Ч. М., Д. Н.- Ф. и М. Д.. При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи: Съдът намира, че при съставяне и връчване на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на наказателно постановление. Съдът, счита, че административнонаказателното производство развило се срещу „. Г. О., Г. С... е образувано в нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН, тъй като акта не е връчен на жалбоподателя. АУАН № КД-04-68/06.12.2012 г. е връчен и подписан от С. В.. Дори в акта не е изрично посочено, че същият е връчен и подписан от С. В. като пълномощник. С последното са нарушени както императивната разпоредба на чл. 40 от ЗАНН, която изисква актът да бъде съставен в присъствието на нарушителя, освен по предвидените законови изключения, които в конкретния случай не са налице. От изискването за законоустановеност на нарушението следва, че актът за нарушение се съставя при стриктно и точно спазване на императивните норми на процесуалния закон - ЗАНН. Разпоредбата на чл.40 ЗАНН въвежда по императивен начин изискването за съставяне на акта в присъствие на нарушителя и при условията на ал.2 може да се със‗ави в негово отсъствие, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. Само когато нарушителят не може да се намери или пък след покана не се яви, разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН допуска актът за административно нарушение да бъде съставен и в негово отсъствие. Актът може да бъде съставен само в присъствието на нарушителя. Нарушител е лицето, на което се вменява виновно нарушение, в случая е наказаното О.. На актосъставителя е известен нарушителя – „. Г. О., със седалище и адрес: Г. С. О. С., Р. О., У. С. П. № 3. представлявано от Ю. Т. Д., тъй като същият е посочен, както в АУАН, така и в НП. Вярно, че е изпратена покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН, с писмо изх.№ КД 03-167/15.11.2011г., адресирана до Ю. Т. Д. като упавител на „. Г. О., за което е представена обратна разписка/л.20/, от която обаче не може да се разбере, кой е получил същата. Дори и да се предположи, че жалбоподателя е уведомен и е разбрал за образуване на административнонаказателното производство, т.е. е бил поканен да се яви за съставяне на акт за нарушение, то законодателят е предвидил съставяне на акт в отсъствие на нарушителя при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Лицето С. В., което получило препис от акта не е бил упълномощен с права да представлява „. Г. О. при подписване на актове и наказателни постановления. Видно от пълномощното – л. 17 по делото, това упълномощаване има характер на общо, по което пълномощникът няма представителни права на изрично упълномощен да представлява „. Г. О. при подписване на конкретно посочен в пълномощното акт за нарушение – в случая Акт за установяване на административно нарушение № КД-04-68/06.12.2012 г. Пълномощното на л. 17 от делото е общо и е за представителство пред държавните органи. Нормативната уредба на института на предявяване на АУАН и връчване на препис от него - чл. 43 ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН не съдържа забрана за предявяване и връчване на акта другиму. Напротив, при препращането от чл. 84 от ЗАНН и по правилото на чл. 180 ал. 2 и 3 от НПК, тази възможност следва да се счита за разрешена. В тази връзка възможно е извършване на обсъжданите процесуални действия по отношение на пълномощник, чиято пасивна представителна власт включва правото да получава АУАН. Съгласието на упълномощителя-нарушител с този начин на получаване на книжа в извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство изключва изначално възможността за засягане на правото му на защита по начина, който чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК определя като съществено процесуално нарушение. Без лицето С. В. като пълномощник на „. Г. О. да е овластен изрично с правата на процесуално представителство и с оглед ограничението по чл. 26 ал. 2 и ал. 1 изр. 1 от ТЗ предявяването на акта и връчването на препис от него на лице без представителна власт е в противоречие с процесуалните правила на чл. 43 ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН. Нарушението на тези правила е съществено, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя да се запознае с неговото съдържание, да изложи обяснения или възражения по акта, както и да направи такива в тридневния срок по чл. 41, ал. 1 ЗАНН от подписване на акта. Тълкуването на точния смисъл и действително съдържание на тези норми очертава единствено нарушителя, на когото са гарантирани упражняване на определени права. Не е допустимо разширително тълкуване, тъй като нарушителят може да бъде представляван от упълномощено лице. Делегиране на такива права по пълномощие не може да породи годни правни последици, предвид изискването за запознаване със съдържанието на акта, правото на обяснения и възражения. Тези права нарушителят не би могъл да упражни, без да е запознат с обстоятелствата на нарушението и неговата правна квалификация. В производството по установяване на нарушенията не е възможно тълкуването по друг начин на тези правила. Административно- наказателната отговорност на юридическо лице, в случая О. трябва да бъде ангажирана при спазване на всички правила на ЗАНН. Допуснатите нарушения при съставяне и връчване на акта, като основание за издаване на наказателното постановление са съществени и съставляват самостоятелно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно. Вместо административно-наказващият орган да върне акта, тъй като не е предявен на нарушителя по реда на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, незаконосъобразно е издал обжалваното наказателно постановление. Нарушението на тази правна норма води до неспазване на процедурата по издаване на наказателното постановление и заедно с останалите нарушения по съставяне, предявяване и връчване на акта за установяване на административно нарушение е основание за отмяна на наказателното постановление само на процесуално основание. При този извод не е необходимо разглеждане на спора по същество и обсъждане твърденията и доводите на страните в насока извършено ли е нарушението по чл.200, ал. 1 т.2, във връзка с чл. 48 ал.1 т.11 от Закона за водите, и законосъобразно ли е ангажирана отговорността на жалбоподателя за него. Всичко гореизложено обосновава извода, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, за това ще следва да бъде отменено. ВОДЕН ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ПО-02-14/13.02.2013 г. на Директора на Б. Д. З. Р. Г. Б., с което на „. Г. О.,ЕИК ................, със седалище и адрес: Г. С. О. С..., Р. О., У. С. П. № 3. представлявано от Ю... Т... Д... на основание чл.201 ал.2 от Закона за водите, във връзка с чл. 52 ал.4, чл. 53 и чл. 83 ал.1 от ЗАНН му е наложил административно наказание - имуществена санкция в размер на 2000 лева КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО . РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски административен съд в 14-дневен срок, считано от съобщението му до страните. СЪДИЯ : |