Решение по дело №3824/2011 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 08.06.2012 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-5 състав, в заседание при закрити врати, проведено на двадесет и девети март, две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                                          СЪДИЯ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

                                                                             

при секретаря Д.И., като разгледа докладваното от съдията т.д.№3824 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по чл.625 от ТЗ.

Образувано е по молба на Е.С.Ч. твърди, че ответникът „А.” ЕООД е неплатежоспособен, тъй като не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения по договор за заем от 27.11.2008 г., които възлизат в общ размер на 81 740 евро, от които 61 000 евро главница и 20 740 евро, възнаградителна лихва за периода 27.11.2008 г. – 20.09.2011 г. Тъй като ответникът не е в състояние да изпълни тези изискуеми задължения по търговска сделка и тъй като имуществото му не е достатъчно да покрие паричните му задължения, иска от съда да постанови решение, с което да обяви начална дата на неплатежоспособност, да открие производство по несъстоятелност и да го обяви в несъстоятелност. 

 Ответникът „А.” ЕООД не заявява становище по молбата. 

Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, а именно: 1. компетентният съд следва да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл.625 от ТЗ - длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Агенцията за държавни вземания за публичноправни задължения към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника; 2. Длъжникът да бъде търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да се констатира неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, визирани в разпоредбата на чл.608 от ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово търговско дружество – чл.742 от ТЗ; 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно – арг. от чл.631 от ТЗ.

В процесния случай писмената молба за откриване на производството по несъстоятелност е подадена от лице, което твърди, че е кредитор с изискуеми парични вземания по търговска сделка, като е спазено изискването на чл.78, ал.1 от ДОПК, видно от приложеното по делото уведомление.

От друга страна е видно, че ответникът е търговско дружество, като се установява от приложения към делото договор за заем, че на 27.11.2008 г. молителят е предоставил на ответника в собственост парична сума в размер на 61 000 евро, която ответникът се задължил да върне в срок до 31.08.2011 г. Видно е, че страните са уговорили, че ответникът ще дължи възнаграждение на заемодателя под формата на месечна лихва в размер на 0.01% от заетата сума. Ответникът във връзка с носената от него доказателствена тежест не установи обстоятелството, че е изпълнил задълженията си по договора за заем в уговорения срок, поради което към датата на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, е дължал на молителя сума в размер на 61 000 евро главница и 207.40 евро възнаградителна лихва за периода 27.11.2008 г. – 20.09.2011 г. /34 месеца х 0.01% от 61 000 евро/. Т.е. установява се, че ответното дружество има изискуеми парични задължения по визираната сделка в общ размер на 61 207.40 евро с левова равностойност 119 711.27 лв., за която сделка съдът приема, че е свързана с упражняваното от ответника занятие, респективно се явява търговска /чл.286, ал.1, вр. ал.3 от ТЗ/.

За да се прецени наличието или липсата на следващата предпоставка /за да се констатира дали длъжникът е неплатежоспособен/, е необходимо да се анализира какво е финансовото състояние на длъжника – каква е имуществената и капиталовата му структура, какви са краткосрочната /ликвидност и текущата задлъжнялост/ и дългосрочната /финансова устойчивост, респективно дълготрайна платежоспособност/ перспективи, какви са рентабилността и ефективността, като за целта се използват различни показатели.

Така, за да се извърши анализ на имуществената структура се използват показатели, установяващи какъв е делът на дълготрайните активи, респективно на краткотрайните активи в стойността на цялото имущество на длъжника. Установява се от заключението на назначената по делото ССЕ, които съдът кредитира изцяло, че имуществото на дружеството към 31.12.2011 г. е било в размер на 1 148 х.лв., от които 7 х.лв. - дълготрайни активи и 1 141 х.лв. - краткотрайни. Следва да се има предвид обаче, че колкото е по-голям относителния дял на дълготрайните активи, толкова е по-голяма величината на постоянните разходи (амортизации, разходи за поддръжка, ремонт, данъци и други), а с увеличаване на относителния дял на краткотрайните активи се позволява по-гъвкаво реагиране при неблагоприятна пазарна и икономическа среда.  

На следващо място за анализ на капиталовата структура се използват показатели за относителните дялове на собствения и на привлечения капитал към целия капиталов ресурс, като показателите дават най-обща представа дали функционирането се осъществява в преобладаваща степен от наличието на собствен капитал или е за сметка на чужд капитал. В случая е видно от заключенията на ССЕ, че за целия изследван период 2008 г. –2011 г., капиталовият ресурс на дружеството се състои само от привлечен капитал. По принцип колкото е по-голям делът на собствения капитал, толкова са по-големи финансовите възможности, но следва да се има и предвид, че използването на дълг до определено ниво е изгодно, тъй като нормата на възвращаемост на инвестирания в различни активи капитал обикновено е по-висока отколкото лихвения процент на кредитите, които са получени.

Когато се разглежда ликвидността /относителната способност на длъжника да трансформира краткотрайните си активи в парични средства и своевременно да изпълнява краткосрочните и текущите си задължения/ се използват различни показатели – абсолютни и относителни. Типичен абсолютен показател е нетният оборотен капитал /НОК/, представляващ разликата между краткотрайните активи и краткотрайните задължения и който ако е положителна величина, установява че длъжникът е в състояние да посреща краткосрочните си задължения. В процесния случай, за целия изследван период НОК е отрицателна величина, но доколкото визираният показател не може да бъде използван за сравнения във времето, се използват т.нар. относителни показатели или коефиценти за ликвидност /обща, бърза, незабавна и абсолютна/. Така съобразно заключението на вещото лице към 31.12., съответно на 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г., визираните коефиценти са били както следва: 1. Коефициент за обща ликвидност КОЛ, представляващ съотношение между всички краткотрайни активи, които могат да се използват за разплащания и сумата на краткосрочните задължения – 1.0019, 0.9809, 0.9841 и 0.9844 /0.8944 - като се вземе предвид задължението към молителя, което не е осчетоводено /изчислен от съда/. 2. Коефициент за бърза ликвидност КБЛ, представляващ съотношение между краткотрайните активи с изключени материални запаси и сумата на краткосрочните задължения – 0.4175, 0.1411, 0.0812 и 0.017. 3. Коефициент на незабавна ликвидност КНЛ, представляващ съотношение между краткотрайните активи с изключени материални запаси и вземания и сумата на текущите задължения, при който се елиминира и ролята на вземанията за уреждане на плащанията и коефицент на абсолютна ликвидност КАЛ, при който от краткотрайните активи, освен материалните запаси и вземанията се елиминират и краткосрочните инвестиции и който представлява съотношение между паричните средства и текущите задължения – 0.1018, 0.0101, 0 и 0.017. Следва да се има предвид, че КОЛ характеризира способността на длъжника да покрие краткосрочните си задължения, като по-високият коефициент осигурява по-добра такава възможност - счита се, че величината на коефициента е нормална, ако е в границите между 0.8 - 1. Този коефицент отразява хипотетичната възможност при продажба на всички краткотрайни активи или на част от тях да се изплатят всичките краткосрочни задължения. Разликата между КОЛ и КБЛ се дължи на относителния дял на материалните запаси в краткотрайните активи. Тъй като по правило относителният дял на материалните запаси е най-голям, елиминирането им води до рязко намаление на коефицента в сравнение с КОЛ /голяма част от краткосрочните задължения възникват във връзка с придобиване на част от материалните запаси/. Както бе посочено КАЛ се формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, но тъй като показателят за наличните парични средства е най-динамичен, доколкото паричните средства са най-ликвидни и могат да се променят не само всеки ден, а дори няколко пъти на ден и при осъществяване на дейността си едно предприятие е нормално да разчита на целия оборотен капитал, а не само на паричните средства като част от него, то този коефициент, ведно с КБЛ и КНЛ, следва да се приемат за помощни спрямо КОЛ, показващ възможността на предприятието да посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал. Т.е. включително с материалните запаси, краткосрочните вземания и краткосрочни финансови активи, които при реализирането им, което се осъществява при стопанските операции, се трансформират в парични средства. Помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като % от общия размер на краткотрайните активи, което път от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. В случая ниският коефициент на незабавна и абсолютна ликвидност се дължи на малкото тегло на краткотрайните финансови активи и паричните средства в общия размер на краткотрайните активи и сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/, поради което ниският коефициент на незабавна и обща ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо състояние на предприятието /в настоящия случай длъжникът не притежава краткосрочни финансови средства, поради което коефициентите му на незабавна и абсолютна ликвидност са изравнени/. На база на гореизложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения, а длъжникът е в състояние да покрие краткосрочните си задължение с краткотрайните си активи.

За анализ на дълготрайната платежоспособност на дружеството се използват: 1. Коефицент за Финансовата автономност на дружеството /възможността му да посреща дългосрочните си задължения и да предоставя сигурни гаранции на кредиторите си/, който се изчислява като отношение между собствения и привлечения капитал (задълженията) по данни на баланса за съответната година и за който е възприет норматив 0.33 /което означава, че собственият капитал на дружеството би следвало да бъде минимум една трета от всички задължения на дружеството, за да се осигурява нормално разплащане за дълъг период от време/ и 2. Реципрочният коефицент за финансова задлъжнялост, който показва зависимостта на дружеството от кредиторите му. В процесния случай за последните три години от изследвания период, визираният коефицент е отрицателна величина 0.33, което води до извод, че дружеството е изцяло зависимо от кредиторите си. 

При разглеждане на рентабилността се използва система от показатели, изразяващи определени съотношения между реализираните доходи и направените разходи или използвани активи. Рентабилността е способността на длъжника, дейността му да носи полза и способността на капитала да произвежда резултат, печалба. Така коефицентът за рентабилност на продажбите се получава чрез съпоставяне на финансовия резултат и нетния размер на приходите от продажби. Коефицентът за рентабилност на собствения капитал е съотношението между финансовия резултат и собствения капитал. Коефицентите за рентабилността на активите и пасивите са съотношението между текущия финансов резултат към активите и пасивите. Визираните показатели са положителни величини, когато финансовият резултат е печалба и показват темповете на възвращаемост на капитала и са отрицателни величини, когато финансовият резултат е загуба и показват темповете на декапитализация. В случая, за 2011 г. визираните показатели са 0, което води до извод, че в дейността си дружеството не отчита печалба.

Изложеното дотук води до извод, че оценката на имуществената структура на длъжника и на краткосрочната му платежоспособност, а така също и на рентабилността му е сравнително приемлива. Краткотрайните му активи имат по-голям дял от дълготрайните, а водещият коефицент на ликвидност – КОЛ, е със стойност в нормата /към настоящия момент е 0.8944/.   

Действително, видно е от заключението на вещото лице, че се наблюдават затруднения в дейността на длъжника. Въпреки това обаче е видно и че длъжникът продължава да е в състояние да изпълни текущите си задължения. Следва да се има предвид, че релевантно в случая е дали длъжникът е в състояние да покрива краткосрочните си задължения с краткротрайните си активи, а не дали го прави фактически, защо изпълнява едни, а не други задължения /извън случаите когато не разполага с достатъчно краткотрайни активи, какъвто очевидно не е процесния/ и какъв е правно техническият способ, избран от длъжника за изпълнение на задълженията му.

Ето защо съдът намира, че независимо че длъжникът е спрял изискуемите си плащания /към молителя/, дължими по търговска сделка, то затрудненията му са временни и същият разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на всички кредитори. Предвид изложеното не се установи наличието на следващата предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност срещу ответника, а именно наличието на състояние на неплатежоспособност, което да се явява пречка за изпълнението на изискуемите задължения на длъжника, произтичащи от търговска сделка, свързана с търговската му дейност, а молбата за откриване на производство по несъстоятелност следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ молбата по чл.625 от ТЗ на Е.С.Ч. ЕГН********** за обявяване в несъстоятелност на „А.-2” ЕООД, гр.С., ЕИК*********, на основание неплатежоспособност, като неоснователна.

            Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от връчването на препис на страните.

 

СЪДИЯ: