Р Е Ш Е Н И Е № 18
Гр.Сливен, 10.04.2017г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти март, двехиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При
секретаря И.К., с участието на прокурора……, като разгледа докладваното
от съдия Ангелова т.дело № 60 по
описа за 2016г, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е пряк иск на увредения срещу
застрахователя на прекия причинител на вредите за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация чл.226 ал.1 от КЗ /отм/,
вр. с чл. 45 ЗЗД и цена - 160 000лв.
В исковата молба ищецът твърди, че с
влязла в сила присъда № 26 от 29.09.2015г. по НОХД № 360/15г. на СлОС подс. И.В.В.
е признат за виновен в това, че на 03.06.2015г. ,в гр.Сливен, по
бул."Банско шосе" в посока кв."Речица", в района на пътен
възел „Детелина", при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген
пасат" с рег.№ СН 9901 НН, нарушил правилата за движение, а именно:чл.6
т.1 , чл.21 ал.2 вр. ал.1 и чл.41 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
смъртта на П.Г.Ч.В. от гр.Сливен, като деянието му е извършено в пияно
състояние, поради което и на основание чл.343 ал.З предл.1 б."б", вр.
ал.1 б."в", вр. чл.342 ал.1, вр. чл.58а ал.1 от НК, е осъден на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 ал.1 от НК О за изпитателен
срок от ПЕТ ГОДИНИ.
Твърди,
че е син на починалата П.Г.Ч.В., а с
нейната смърт му причини неописуеми страдания и мъка. Останал сираче и бил
лишен завинаги от майчината топлина и ласки. Тя се грижела за него да е винаги
нахранен, изгладен и приготвен за училище.
Още не можел да преживее загубата. Навсякъде чувал гласа й и стъпките
и.. Останал завинаги лишен от нейната обич и грижа. Постоянно тъгувал и страдал
за майка си. За него сега се грижели баба му и дядо му, а баща му заминал да
живее в гр.Асеновград, като го посещавал само ваканциите. Постоянно плачел и
страдал за майка си и тя му липсвала изключително много. Никой не можел да
замени нейното присъствие и грижи.
Счита, че с оглед интензитета на причинените
му болки и страдания, критерият за справедливост налага определяне на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 160 000 лева лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 03.06.2015г.
Твърди, че в хода на съдебното производство се
установило, че виновният водач И.В.В. притежавал свидетелство за управление
на МПС и автомобилът, с който било извършено ПТП-то е застрахован в ЗК "ЛЕВ ИНС" АДq с полица № **************, издадена на 19.03.2015г., с
начална дата на покритие 23.03.2015г. и крайна дата - 22.03.2016г.
Моли да постановяване на съдебно решение, с ответника бъде осъден да му
заплати сумата 160 000 лв., ведно
със законната лихва от датата на увреждането 03.06.2015г. - представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на покойната му майка
П.Г.Ч.В., настъпила в резултат на ПТП от 03.06.2015г., гр. Сливен.
Ответникът
е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска изцяло- по основание и размер.
Оспорва
наличието на застрахователен договор,
сключен от ответното дружество за процесния автомобил, валиден към датата на
ПТП, като предвид представената в днешното с.з. застрахователна полица от
ищеца, не поддържа отговора в тази му част.
Оспорва твърдението за изключителна вина на
водача И.В.В. за настъпването на твърдяните
неимуществени вреди, като навежда довод за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на П.Г.Ч.В., изразяващо се в нарушаване на разпоредбите на
ЗДвП и ППЗДвП, а именно в неизползване на обезопасителен колан като пътник в
лек автомобил, в нарушение на вменените й по смисъла на чл.137а със ЗДвП
задължения, вр. чл.182 от ППЗДвП, с което поведение сама себе си поставила в риск.
Твърди, че тя
знаела, че водачът и нейн съпруг И.В.В. е бил под въздействието на
алкохол и въпреки това се е качила в лекия автомобил, управляван от него. С
това си поведение нарушила правилата за движение, поради което съпричинила в изключителна степен
настъпването на вредоносния резултат.
Оспорва
твърдението, че настъпването на ПТП от 03.06.2015 г., при което се твърди да са
възникнали претендираните неимуществени
вреди е в резултат единствено на противоправното поведение на водача И.В., като
навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
другия автомобил, участвал в процесното ПТП- Н.Г.М., изразяващо се в нарушение на вменените му по смисъла на
чл.20 и чл.21 от ЗДвП задължения, с което поведение поставил в риск собствения си и на другите
участници в движението живот. Твърди, че водачът М. при избиране скоростта на
движение не се съобразил с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост и
сам се е поставил в невъзможност да бъде в състояние и да спре пред всяко
предвидимо препятствие. Водачът М. не
намалил скоростта и при наличието на необходимост да спре, когато е
възникнала опасността за движението, той не могъл да реагира своевременно и
правилно, тъй като се движил с несъобразена с пътните условия и
по-висока скорост от разрешената за този участък от пътя. Това
противоправно деяние на водача било в пряка и непосредствена причинна връзка с
настъпването на произшествието.
Твърди, че предявения иск е в
прекомерно висок размер предвид наведения довод за съпричиняване на вредоносния
резултат, в посочената степен, от страна на
постр. П.Г.Ч.В..
Оспорва основателността на
акцесорния иск за лихва за забава, предвид аргументите, изложени относно
главния иск.
Оспорва
началния момент, от който се твърди да е изпаднало в забава
С
определение от 28.10.2016г., съдът
конституира И.В.В. като трето лице – помагач на страната на ответника,
като третото лице не е изразило становище по предявения иск.
В съдебно
заседание непълнолетното дете – ищец,
се представлява от процесуален
представите адв. Мл. Д., който поддържа
предявения иск.Моли да бъде уважен и претендира деловодни разноски.
В с.з. ответното дружество, се представлява от
упълномощен представител, който поддържа възраженията, направени в отговора на
исковата молба, с изключение на възражението за липса на твърдяната в исковата
молба застрахователна полица.
В с.з. третото
лице- помагач не се явява и не се представлява.
Въз основа на събраните
по делото доказателство, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 03.06.2015г, в гр.Сливен, по бул. „Банско
шосе“, в района на пътен възел
„Детелина", настъпил удар между лек автомобил, „Фолксваген пасат" с рег.№ СН 9901 НН, управляван от И. В.В. и лек автомобил „“Форд
Торнео Конект“, с рег. № СН5059 АТ,
управляван от Н.Г.М..
В резултат на
настъпилия удар, л.а „Фолксваген пасат“
напуснал пътното платно и се ударил в бетонна колона на пътен възел „Детелина“.
Водачът на л.а Фолксваген пасат" бил в пияно състояние, като
наличието на етилов алкохол в кръвта му
било 1,83 промила, при допустим минимум
от 0,5 промила.
В резултат на силния удар, настъпила смъртта на П.Г.Ч., която
пътувала на предната дясна седалка в л.а.. „Фолксваген пасат", управляван от нейния съпруг И.В..
Произшествието
било посетено от служители на ПП към ОДП – Сливен и бил съставен констативен протокол
за ПТП от 21.10.2015г.
За случая било образувано ДП № 36/2015г. по
описа на ОСО при ОП-Сливен, приключило с внасяне на обвинителен акт в СлОС.
С
влязла в сила присъда № 26 от 29.09.2015г. постановено по НОХД № 360/2015г. на
СлОС, И.В.В. е признат виновен в това, че на 03.06.2015г., в гр.Сливен, по бул.
Банско шосе", в посока кв."Речица", в района на пътен възел
„Детелина", при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген пасат",с
рег.№ СН 9901 НН, нарушил правилата за движение, а именно: чл.6 т.1, чл.21 ал.2
вр. ал.1,чл.41 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П.Г.Ч.В.
от гр.Сливен, като деянието му е извършено в пияно състояние, поради което и на
основание чл.343 ал.З предл.1 б."б", вр. ал.1 б."в", вр.
чл.342 ал.1, вр. чл.58а ал.1 от НК, му е наложено наказание три години лишаване
от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението е отложено за
изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила и на
основание чл.343г от НК е лишен от правото да управлява МПС за срок от пет
години.
Ищецът е единствен син на постр.П.Ч.,
а водачът на автомобила, в който е пътувала - нейн съпруг.
Към
датата на ПТП, И.В. е бил правоспособен водач, притежаващ свидетелство за управление на МПС и автомобилът, с който е
извършено ПТП е застрахован при ответното дружество – в ЗК "ЛЕВ ИНС"
АД с полица № BG**************, издадена на 19.03.2015г., с начална дата на
покритие 23.03.2015г. и крайна дата - 22.03.2016г.
Според
заключението на приетата по делото СТЕ, техническите причини, довели до
възникване на процесното ПТП били движението на автомобила, управляван от И.В.
с технически несъобразена скорост на движение, при налична мокра и хлъзгава
пътна настилка.
Автомобилът се
движел със скорост от 103 км/ч, която е над максимално разрешената. Освен това,
водачът предприел технически неправилна маневра – изпреварване на движещия се пред него лек автомобил “Форд“,
от дясната му страна. При достигане на дясната част, той допуснал загуба на странична устойчивост
при завъртане на волана наляво, което не съответствало на линейната скорост на
движение на автомобила и хлъзгавата пътна настилка. С тези си действия, водачът
на „Фолкваген пасат“ допуснал навлизане на управлявания от него автомобил в опасната
зона на спиране на л.а“Форд“. Загубата на странична устойчивост била резултат на конкретните действия на
водача и не се дължала на техническа неизправност на кормилното управление .
Водачът на „Форда“ не е имал техническа възможност да предотврати удара при
така предприетите действия от водача на „„Фолкваген пасат“, но водачът
на „Фолкваген пасат“имал техническа възможност да се съобрази с хлъзгавата и мокра пътна настилка, да намали
скоростта на движение до максимално
разрешената за участъка 50 км/ч, при което нямало да настъпи застигане „Форда“ и загуба на странична
устойчивост.
Автомобилът „Фолксваген
пасат" бил оборудван с триточкови
предпазни колани и въздушни възглавници, но пострадалата не била с поставен
предпазен колан, нито се задействали въздушните възглавници.
Според
вещото лице инж.Х.У., ударът бил страничен
за автомобила, откъм пострадалата и откъм тавана, тъй като имало преобръщане
във въздуха и после падне на автомобила върху терена. Пострадалата била
намерена между двете предни седалки
предвид извършената ротация. Въздушната възглавница се задействала при
челен удар, който отсъствал като механизъм в случая. Налице било едновременно
деформация на автомобила и преместване на тялото. Когато тялото било с колан,
той ограничавал тялото при изместването
му спрямо надлъжната ос, но в случая степента на изместване спрямо напречната
ос било значително по-голямо, като травмите настъпили изключително вследствие
движението на тялото спрямо напречната ос. Предпазните колани имали
възпиращо действие при челен удар и при преобръщане на автомобила, както и при
някои странични удари. При сериозни деформации в областта на тавана, какъвто
бил конкретния случай, действието на колана не можело да предотврати
вредоносния резултат. Налице било странично изместване на тялото на
пострадалата , като при този удар, предпазния колан не би могъл да фиксира
тялото в степен, която да предотврати травмите.
В деня на пътния инцидент, постр.П.Ч. получила
тежка, несъвместима с човешкия живот съчетана травма, с обхващане на гръбначния стълб, гръдния кош, корема и крайниците.
Гръбначният
й стълб бил счупен в областта на неговия шиен сегмент, непосредствено между
телета на шести и седми шиен прешлен.
Тежката гръдна травма обхващала контузия на
белите дробове, разкъсване на перикардната торбичка и контузия на сърцето,
разкъсване на черния дроб.
Тези
травматични увреждания довели до бързо изпадане в хеморагичен и травматичен
шок, като непосредствената причина за смъртта била именно изпадането в
състояние на хеморагичен и травматичен шок.
По време на ПТП, постр.Ч. била без поставен
обезопасителен колан, но според вещото лице Д-р Ч., даже да е била с
обезопасителен колан, пак би получила смъртоносни увреждания. Той счита, че за
гръбначно-мозъчната травма няма никакво значение дали пострадалата е имала
обезопасителен колан или не, тъй като тази травма била получена при
силен камшичен удар в областта на врата, защото при блъскането на
автомобила в бетоновото съоръжение с голяма скорост, главата рязко политала
напред и след това се отмятала назад, при което се получавало счупването на
гръбначния стълб в неговия шиен сегмент. Пострадалата изпаднала в състояние на
спинален шок, което състояние било
достатъчно да доведе но настъпването на
смъртта.
В с.з. Д-р Ч. поясни, че и при
страничен удар може да се получи счупване на гръбначния стълб между пети и
шести прешлен, а също при рязко спиране на автомобила, при удар отзад и при
челен удар. Ако автомобилът бъде блъснат
отпред отдясно или отред отляво, или отстрани, главата политала по посоката на
удара и пак се получавал същия механизъм.
Травмите в
областта на гръдния кош и корема били
смъртоносни и можели да се получат даже при поставен обезопасителен колан. Тези
травми били получени вследствие на
притискане на тези области на тялото между деформиралите се части в купето на
автомобила, в неговата предна дясна част.
Смъртта на
пострадалата при инцидента П.Ч. се отразила пагубно на единственото й дете В.И.В., което към датата
на завеждане на исковата молба е навършило 14години. То било силно привързано към майка си, а между
тях имало изключително силна емоционална връзка. В. се затворил в себе си и не споделял болката
си с околните. Непрекъснато търсел присъствието на майка си и говорел за нея. Приживе
майката била изцяло отдадена на детето си, а то много болезнено преживявало
липсата й. Никой и нищо не били в
състояние да я заместят . Тя изцяло
поемала грижите по неговото обучение, възпитание и домакински задължения, тъй
като бащата работел на смени и не можел да отделя нужното време за детето си.
Смъртта на
майката се отразила негативно и на
успеха на детето в училище, като се наложило близка приятелка на майка му св. Калина Христова, нейната дъщеря и съученик да му помагат за подобряване на
успеха в училище.
През учебната 2016/2017г той е ученик в
8 клас в ОУ“Пейо Яворов“-гр.Сливен и постепенно си поправил успеха, но
предходната учебна година се наложило да
посещава частни уроди, за да може да завърши годината.
След
настъпването на трагичния инцидент, бащата И.В. ***, като взел и детето В. със
себе си, но след няколко месеца- за Коледната ваканция, то се върнало и
заживяло в дома на своите баба и дядо по майчина линия,
които изцяло поели грижите
по отглеждането и издръжката му.
Детето
споделило пред социалните работници, изготвили социалния доклад по делото, че
се чувства добре при тях и желае да
живее при тях.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства, ценени като относими, допустими
и неоспорени. Приема изцяло заключението на изслушаните съдебно-медицинска и
съдебно-техническа експертизи, т.к. са обосновани, ясни и неоспорени. Кредитира
показанията на двама разпитани свидетели като конкретни, преки и
непосредствени. Съобрази и изготвения по делото подробен социален доклад.
Така приетото за установено от
фактическа страна, води до следните правни изводи:
Искът е допустим, а преценен по същество- основателен
и доказан в пълен размер.
Предявен е пряк иск по чл. 226 ал.1 от КЗ
/отм./ на пострадало лице срещу застрахователя на деликвента за плащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от
03.06.2015г, виновно причинено от водача на МПС, застраховано при ответника, по риска „гражданска отговорност“
на автомобилистите.
За да възникне субективното право по чл.226
ал.1КЗ /отм/, е необходимо наличието на застраховка „гражданска отговорност“ на
процесното МПС, сключена между деликвента и ответното застрахователно дружество, валидна към датата
на настъпване на ПТП-то, настъпило
застрахователно събитие, претърпени вреди , вина на водача, установена с влязла в
сила присъда, причинна връзка между
виновното и противоправно поведение на водача и настъпилия вредоносен резултат
Страните не спорят относно наличието на
застрахователно правоотношение между ответника и водача на автомобила, валидно към деня на
увреждащото събитие, по застраховка “гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Не спорят и относно наличието на влязла в сила присъда по НОХД № 360/16г на СлРС, с която
деликвента И.В. в бил признат за виновен и осъден
за извършено престъпление по чл.343 ал.3, предл.1б“б“ вр. с ал.1 б.“в“
вр. чл.342 ал.1, нито за механизма на
ПТП и на получените увреждания.
Съгласно чл. 300 от ГПК, гражданият съд
е обвързан от постановената присъда относно деянието, авторството,
противоправността и вината на дееца.
Затова, в настоящото производство ищецът следва да докаже единствено вида и
степента на претърпените вреди и че са настъпили в причинна връзка от деликта.
Вредите
по вид, интензитет и продължителност са безспорно установени от събраните гласни и писмени доказателствени
средства.
Съобразно
критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно
същестуващи обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай.
Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда
от преценката на конкретни обстоятелства, като: вид, характер, степен на
увреждане, възраст на увредения, начин и обстоятелства при които е получено
увреждането, продължителност на претърпените болки и страдания и техния
интензитет и пр.
Човешкият живот е безценно благо и
много трудно може да се определи паричният еквивалент, който справедливо да
компенсира мъката на пострадалите. Като
съобрази родствената връзка между ищеца и починалата от ПТП, отношенията на обич и привързаност между тях
, начина, по който смъртта на майката се е отразила детето, младата
възраст на починалата - 39 г, интензитета и продължителността на преживяните
душевни болки и страдания и техния
необратим характер, съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени
вреди- претърпени болки и страдания от
загубата на най-свидния човек за едно дете - майката, сумата от 160 000лв-
На
основание чл. 84 ал.3 ЗЗД , върху
обезщетението се дължи законна
лихва от датата на увреждането 03.06.2015г. до окончателното изплащане.
Тъй като се касае за деликт, съгласно
чл.84 ал.3 ЗЗД, длъжникът е в забава и без покана.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постр.Ч., тъй
като не била с поставен предпазен колан и макар за знаела, че съпругът й употребил алкохол преди да шофира,
се качила при него в автомобила.
Настъпването
на смъртта на постр.П.Ч. вследствие на получените при ПТП тежки увреждания е
било неизбежно – с или без предпазен колан и този извод е категорично
изведен от експертите, изготвили приетите по делото две експертизи.
Според заключението на съдебно - техническата
експертиза, предпазният колан е предназначен за предотвратяване на линейно
преместване на тялото на пътника в автомобила – отзад напред, като е налице в известна степен възпиращо действие за линейно преместване и в
странично направление. С оглед механизма на ПТП и движението на автомобила след
настъпилата загуба на управление, предпазният колан и въздушните възглавници не
биха допринесли за намаляване на травмите на пострадалата. Ударният процес
бил при страничен удар, в дясната зона и тавана, където пространството
на пострадалата било ограничено от настъпилите деформации по автомобила.
Заключението на съдебно-медицинската
експертиза е категорично, че предвид деформациите на купето на автомобила, дори
да е бил поставен предпазен колан, пострадалата пак е щяла да получи
смъртоносни увреждания, а за настъпването на гръбначната травма, чийто
механизъм бе подробно изяснен, е без значение дали е поставен или не предпазен
колан. Тази травма е получена от
камшичен удар, който се може да бъде предотвратен от колана, а вследствие на
притискането от деформациите на купето на автомобила, в неговата предна
дясна част, са получени травмите в гръдния кош и корема, които са
смъртоносни самостоятелно и биха се получили и при поставен предпазен
колан.
В с.з. вещото лице Д-р Ч. поясни, че
и при страничен удар може да се получи счупване на гръбначния стълб между пети
и шести прешлен, при рязко спиране на автомобила, при удар отзад, при челен удар също. Ако автомобилът бъде блъснат отпред отдясно
или отред отляво, или отстрани, главата политала по посоката на удара и пак се
получавал същия механизъм.
Тъй като се установи, че механизмът
на ПТП и получените увреждания са такива, че нямат отношение към поставянето на
предпазен колан, няма да намери приложение редукцията по чл. 51 ал.2 ЗЗД.
В този смисъл е Решение
№252/05.02.2015г по т.д. № 3320/2013г на ВКС, 1 т.о., постановено по реда на
чл. 290 ГПК/
Що
се отнася до знанието на
пострадалата за употребата на алкохол от съпруга й непосредствено преди да
управлява автомобила, по делото не се събраха никакви доказателства.
Съгласно т.7 от ТР №1/23.12.2015г на ВКС по тълк.дело №1/2014г на ОСТК, налице
е съпричиняване на вредата, когато
пострадалото лице е пътувало с автомобил, управляван от водач, употребил
алкохол над законоустановения минимум, ако този факти му е бил известен.
Следователно, правнозначим за прилагането на
чл. 51 ал.2 ЗЗД е фактът на знанието на пострадалия за употребата на алкохол от
страна на водача на МПС, чийто пътник е.
Управлението на МПС след употреба на
алкохол е обстоятелство , повишаващо риска от настъпване на ПТП и на
вредоносния резултат, който риск пострадалия е поел. С това рисково поведение,
увреденият допринася за настъпването на вредата за себе си по смисъла на чл. 51
ал.2 ЗЗД, в случай че възникне ПТП, обусловено от употребата на алкохол от водача.
Правновалидното знание на
пострадалия за употребата на алкохол от водача подлежи на установяване в
съдебното производство с всички допустими доказателствени средства, като е
достатъчно доказване на знание у
пострадалия за употреба на алкохол от водача, без да е необходимо доказване на
вида и количеството алкохол, прието от него.
Фактът на знанието би придобил правно значение за
прилагане на чл. 51 ал.2 ЗЗД само при наличието на две кумулативни предпоставки
– увредения да е в състояние да формира правно валидна воля и настъпването на
ПТП се дължи на употребата на алкохол от страна на водача.
Ако тези две предпоставки не са
налице, няма да намери приложение редукцията по чл. 51 ал.2 ЗЗД. В този смисъл
е Решение №252/05.02.2015г по т.д. № 3320/2013г на ВКС, 1 т.о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК/
В настоящия казус е установено, че
настъпването на ПТП се дължи на високата скорост, с която водачът И.В.
управлявал автомобила, поради което, при
неправилно предприета маневра изпреварване, не могъл да го овладее и се сблъскал в
бетонна колона. Установено е също, че при този сблъсък, той бил в пияно състояние и това противоправно
поведение е част от присъдата, т.е. било е предмет на изследване в наказателното
производство.
Въпреки дадените от съда указания, ответникът
не ангажира доказателства, установяващи знанието на пострадалата, че съпругът й
е употребил алкохол над законоустановения минимум и дали е могла да предположи опасността същия да предизвика ПТП.
Ответникът поиска събиране на писмени
доказателства – съдържащите се по досъдебното производство: протоколи от разпит на обвиняемия и на всички
свидетели.
Тези протоколи представляват официални
документи за изявления на частни лица. Като официални документи, те се ползват
с обвързваща доказателствена сила само
относно това, че лицето е направило изявление със съответното съдържание, не и
че това изявление съответства на действителността. Протоколът за разпит на
свидетел установява само факта на даване на показания с отразеното в протокола
съдържание, на посочената дата и пред съответния орган. В съответствие с
принципа за непосредственост и устност в гражданския процес, за да бъдат ценени показанията на тези
свидетели, е необходимо да бъдат
разпитани пред гражданския съд,
каквото искане не бе направено от ответника.
Третото възражение на ответника касае
твърдението му за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на другия
участник в ПТП- Николай М., но от заключението на СТЕ се установи, че той не е
допринесъл за настъпване на ПТП, нито е
могъл да го предотврати.
При този изход от спора,
ищецът има право на разноски на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК. Той е ангажирал
адвокатска защита при условията на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, поради което на осн. чл. 38
ал. 2 вр. чл. 36,
ал. 2 ЗА, вр. чл.7
ал.2 т.5 от Наредбата №1/09.07.2004г
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на процесуалния представител на ищеца-
адв. Мл.Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 6 530лв.
Ответникът дължи 4% държавна
такса върху уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди, а именно сумата 6400 лв.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНЯ “ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Лозенец“, бул.„Черни връх“№ 51Д, представлявано заедно от
Изпълнителните Директори М.С.М.Г.и П.В.Д., с ЕИК *********, да заплати на непълн.
дете В.И.В. ***, ЕГН -********** и съдебен адрес ***, офис № 6, чрез адв.М.Д.,
със съгласието на неговия баща и законен представител И.В.В. с ЕГН- **********, сумата 160 000
лева /сто и шестдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от настъпилата при ПТП на 03.06.2015г смърт на неговата майка П.Г.Ч. - В., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането 03.06.2015г до
окончателното изплащане, както и сумата 6 530 лв. - разноски по
делото.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ“ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Лозенец“, бул.„Черни връх“№ 51Д, представлявано заедно от
Изпълнителните Директори М.С.М.Г.и П.В.Д., ЕИК
********* да заплати по сметка на СлОС държавна
такса в размер 6 400 лв.
Решението е постановено при участието на трето
лице - помагач на страната на ответника - И.В. ***, с ЕГН- **********.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-гр. Бургас,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: