МОТИВИ
към Решение №782/27.09.2017г.
по АНД
№2491/2017г. по описа на РС
- ПЛЕВЕН
Р.П.
*** е внесла мотивирано постановление с предложение да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание П.М.Ц. ЕГН: **********
- за това, че на 05.09.2017г. в гр. ПЛЕВЕН, управлявал лек автомобил „БМВ 320“
с рег. № ***, без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен
срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление №
17-0938-002385/12.05.2017г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР –
ПЛЕВЕН /в сила от 01.08.2017г./ – престъпление по чл.343в ал.2 НК.
В
хода на съдебното производство, Р.П. ***, редовно призована, не изпраща
представител.
Обвиняемият
П.Ц., редовно призован, явява се лично и с упълномощен защитник. Признава се за
виновен, като се ползва от правото да не дава обяснения. Защитникът счита, че
са налице предпоставките на чл.78а НК и обвиняемият следва да бде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание; пледира същото
да бъде в размер към минимума, предвиден в чл.78а ал.1 НК. В същия смисъл
пледира и обвиняемият Ц..
Съдът,
като съобрази събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
намира за установено следното:
П.М.Ц.
е роден на ***г***, понастоящем живее в гр.Плевен, жк ***, ***гражданин, средно
образование, разведен, не работи, неосъждан, ЕГН: **********.
Обвиняемият Ц. притежавал
издадено свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ №********* – категория В,
валидно до 25.07.2015г. След изтичане срока на валидност на СУМПС, обвиняемият
не предприел действия по подновяването му.
С Наказателно постановление /НП/ №
17-0938-002385/12.05.2017г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР –
ПЛЕВЕН /в сила от 01.08.2017г./, обвиняемият Ц. бил наказан по административен
ред на основание чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.150а ал.1 ЗДвП - управление на моторно превозно средство, без съответно свидетелство за
управление на МПС.
Въпреки
липсата на съответно свидетелство за управление на МПС, както и въпреки така наложеното административно
наказание, на 05.09.2017г.
в гр. ПЛЕВЕН, ЖК „СТОРГОЗИЯ“, в близост до ПГ по транспорт, обвиняемият П.Ц. управлявал
лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № ***. Бил спрян за проверка от
дежурни полицейски служители – св. Л.Х.Ц.и К.Ц.П.. В изпълнение на служебните
си задължения по контрол на пътното движение, свидетелите установили, че П.Ц. не
притежава съответно свидетелство за управление на МПС, а е имал издадено такова,
чийто срок на валидност е изтекъл. По случая, от страна на свидетеля Л.Х.Ц.бил
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. №229667/05.09.2017г.
С първо действие по разследването
– разпит на свидетел – очевидец – Л.Ц.– при условията на чл.356 ал.3 вр.ал.1
т.4 НПК, на 05.09.2017г. започнало бързо производство №Б – 457/2017г. по описа
на РП – ПЛЕВЕН. В хода на разследването, към наказателна отговорност за престъпление
по чл.343в ал.2 НК бил привлечен П.М.Ц.
ЕГН: **********.
Изложената
фактическа и процесуална обстановка се установява по категоричен и несъмнен
начин от приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, в това
число:
-
обяснения на обвиняемото лице, дадени в досъдебното
производство /л.14 от ДП/;
-
показания на свидетеля ЛЮДМИЛА ХРИСТОВА ЦАНКОВА, дадени в досъдебното производство /л.15 от ДП/;
- препис на АУАН
бл.
№229667/05.09.2017г. /л.2 от ДП/;
-
справка за нарушител на името на П.Ц. /л.4
– 11 от ДП /;
-
заверен препис на Наказателно
постановление /НП/ № 17-0938-002385/12.05.2017г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА при
СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН /л.12
от ДП, л.27 – 28 от делото/;
-
писмени доказателства за имущественото състояние и
трудова заетост на обвиняемия, изискани от ОД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“
– ПЛЕВЕН, ДИРЕКЦИЯ „БЮРО ПО ТРУДА“ – ПЛЕВЕН,
ОДМВР – ПЛЕВЕН, ДИРЕКЦИЯ
„ПРИХОДИ ОТ МЕСТНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ“ – ПЛЕВЕН, ТД
на НАП – ПЛЕВЕН /л.11 – 21, л.25, л.30 от делото/;
-
характеристична справка за обвиняемото лице /л.22 -
23 от делото/;
-
справка за съдимост на обвиняемото лице /л.20 от ДП/.
Съдът
преценява, че от посочените доказателствени материали следват по
безпротиворечив и взаимнопотвърждаващ се начин
фактите, приети от Съда и изложени по – горе. В доказателствената съвкупност
липсват противоречия, налагащи обсъждане по реда на чл.305 ал.3 изр.2 НПК.
На
тази основа, Съдът намира, че от обективна страна, обвиняемият П.М.Ц. ЕГН: **********
е осъществил състав на престъпление по чл.343в ал.2 НК - на 05.09.2017г. в гр.
ПЛЕВЕН, управлявал лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № ***, без съответно
свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление с Наказателно постановление № 17-0938-002385/12.05.2017г. на
НАЧАЛНИК на ГРУПА при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН /в сила от 01.08.2017г./.
Деянието
по чл.343в ал.2 НК е престъпление на просто извършване, т.е не предвижда
настъпването на нарочен престъпен резултат. Явява се довършено със самия факт
на изпълнителното деяние – управление на МПС без съответно свидетелство за
управление, което в случая се доказва пряко от показанията на свидетеля Л.Ц.,
както и от обясненията на обвиняемия в досъдебното производство. В тази насока е
и приобщената справка за нарушител на името на П.Ц., от която се установява,
наред с предходните административни наказания на обвиняемия за нарушения на
ЗДвП, също и обстоятелството, че към 05.09.2017г. същият не е разполагал със
съответно свидетелство за управление на МПС. Необходимо е да бъде отбелязано,
че действително, в миналото /до 25.07.2015г./,
обвиняемият е притежавал необходимото свидетелство за управление на МПС. След
изтичането на неговия срок на валидност обаче, независимо дали СУМПС е било
изгубено, унищожено или де факто – се е намирало без основание у обвиняемия или
трети лица, същото вече не е „съответно“ по смисъла на чл.343в ал.2 НК. Критериите
за „съответност“ на СУМПС са обективни и почиват на необходимостта от една
страна, да се гарантира редовността в документооборота /и в частност – този,
свързан с българските лични документи/, а от друга – да се гарантира наличието
на правоспособност да се управлява МПС, която на свой ред се свързва с
усвояването на определен минимум от познания, физически и умствени способности
на личността, които подлежат на проверка както при първоначалното издаване,
така и при периодичното подновяване на СУМПС. В тази връзка заслужава да бъде
отбелязано, че съобразно чл.13 ал.1 т.3 ЗБЛД, свидетелството за управление на
МПС е един от видовете български лични документи, а съобразно § 1 т.2
б."ж" от ДР на ЗБЛД, като "нередовен български личен
документ" се определя този, който е с изтекъл срок на валидност. В
светлината на тези аргументи, СУМПС с изтекъл срок на валидност, бидейки
нередовен български личен документ, няма как да бъде „съответно“ по смисъла на
чл.343в ал.2 НК, още повече, че българската държава, при липса на подновяване
на този документ, няма как да удостовери правоспособността на определено лице
да управлява МПС от дадена категория, при това – по причина, че същото лице не
е предприело необходимите действия, за да изиска от държавата издаването на
редовен документ от коментирания вид. Ето защо, липсата на „съответно“
свидетелство за управление на МПС обхваща широк кръг случаи – не само онези,
при които СУМПС изобщо не е издавано на водача, но и когато то е отнето на определено
основание или е изтекла неговата валидност, без да бъде подновено. В този
смисъл е и съдебната практика на върховната съдебна инстанция, намерила
отражение например в Решение № 44 от 19.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2161/2012
г., I н. о., Решение № 377 от 29.06.2010 г. по н.д. № 328/2010 г. на ВКС, Решение
№ 204 от 28.06.2012 г. по нак. д. № 518/2012 г. и други.
Обективният
признак – наличието на предходно административно наказание за управление без
съответно свидетелство за управление - се доказва пряко от заверения препис на Наказателно
постановление /НП/ № 17-0938-002385/12.05.2017г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА при
СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН, от което е видно, че е налице получено лично от
дееца и влязло в сила към 01.08.2017г. наказателно постановление за осъществен
състав на административно нарушение по чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП. От същото Наказателно
постановление следва и едногодишният срок, предвиден в чл.343в ал.2 НК.
От
субективна страна, деянието по чл.343в ал.2 НК е извършено при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК – обвиняемият Ц. е съзнавал, че няма
право да управлява МПС, съзнавал е, че е наказван по административен ред за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици, изразяващи се в противоправно управление на МПС, без съответната
правоспособност, в едногодишен срок от наказването за такова деяние по
административен ред и е целял настъпването на същите последици.
Следователно,
извършеното от страна на обвиняемия П.М.Ц. деяние е съставомерно по чл.343в ал.2 НК както от обективна, така и от
субективна страна. Съдът намира вината на обвиняемия в
извършване на това престъпление за доказана по несъмнен начин.
Наред
с това Съдът намира, че спрямо обвиняемото лице са налице материалноправните
предпоставки на чл.78а НК, като същевременно не са налице пречките, посочени в
същата разпоредба: престъплението, предмет на делото, спада в кръга на
престъпленията по чл.78а ал.1 б. “а” НК –
умишлено деяние, наказуемо с лишаване от свобода от една до три години и
глоба от петстотин до хиляда и двеста лева; обвиняемият отговаря на
изискванията по чл.78а ал.1 б. “б” НК – не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл.78а НК към момента на извършване на
деянието; деянието не е довело до причиняване на съставомерни имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване.
Ето
защо Съдът счита, че са налице законовите предпоставки обвиняемият П.М.Ц.
ЕГН: ********** да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание – глоба в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне размера на
наказанието, Съдът прецени обществената опасност на деянието, личната
обществена опасност на обвиняемия, оцени смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на
деянието, следваща от предвидената в закона наказуемост /лишаване от свобода
от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева/, е относително ниска. От друга
страна обаче, престъпленията по транспорта – и конкретно това по чл.343в ал.2 НК – се отличават с актуална и завишена обществена опасност към настоящия
исторически момент, което ясно проличава и от последните законодателни изменения
в санкционната част на разпоредбата /ДВ бр.74 от 2015г./, при което беше
увеличен размера на наказанието лишаване от свобода, а наред с това беше
предвидено и кумулативното налагане на наказанието глоба. Следователно, независимо
от формално относително ниската наказуемост на деянието, по същество
обществената му опасност се определя като умерена.
На следващо място, личната
обществена опасност на дееца, следваща от приобщената справка за съдимост, е ниска.
Същият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. В същата насока са и приобщените по делото
характеристични данни, от които е видно, че за обвиняемия Ц. няма данни за
нарушаване на обществения ред, злоупотреба с алкохол или наркотични вещества,
контакти с лица от криминалния контингент. Следователно, съвкупно преценено,
неговата лична обществена опасност действително се явява ниска.
Не се събраха доказателства за
обстоятелства, които смекчават отговорността на обвиняемия. Чистата съдимост е
предпоставка за прилагане на института за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание и поради това, на
самостоятелно основание, не следва да се цени като смекчаващо обстоятелство.
Отегчаващо отговорността
обстоятелство съставляват множеството административни наказания по влезли в
сила наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, сочещи на определен
дефицит в правосъзнанието на дееца, поне що се отнася до спазване на правилата
за движение по пътищата.
На тази основа, Съдът направи
извод, че е налице формален превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.
От друга страна, от приобщените данни за имущественото състояние и трудовата
заетост на обвиняемия е видно, че: същият няма действащ трудов договор; не е
регистриран като безработно лице; има декларирани на негово име превозни средства,
но не и недвижимо имущество. В този смисъл, така установеното ниво на
имуществено състояние на дееца и неговата ниска лична обществена опасност са
основните аргументи, налагащи определяне на наказанието към минималния размер,
предвиден в чл.78а ал.1 НК. Отчитайки обаче споменатото по – горе отегчаващо
отговорността обстоятелство, Съдът преценява, че полагаемото се в случая
наказание не следва да бъде в самия минимум на санкцията, предвидена в чл.78а
ал.1 НК; не следва обаче да е и значително над него, доколкото както
обществената опасност на деянието, така и тази на дееца, в настоящия случай не
предполагат подобен подход.
В съответствие с тези
съображения, Съдът призна обвиняемия П.М.Ц. ЕГН: ********** за виновен в това, че на 05.09.2017г. в гр.
ПЛЕВЕН, управлявал лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № ***, без съответно
свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление с Наказателно постановление № 17-0938-002385/12.05.2017г. на
НАЧАЛНИК на ГРУПА при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН /в сила от 01.08.2017г./ –
престъпление по чл.343в ал.2 НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 НПК вр. чл.78а НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание - ГЛОБА в размер на 1300 /ХИЛЯДА И ТРИСТА/ ЛЕВА.
Съдът счита, че така
определения размер на наказанието е
достатъчен, за да има необходимия превъзпитателен и превантивен ефект върху П.М.Ц. ЕГН: **********, както и
възпитателен и предупредителен ефект върху обществото. Определянето на
по – висок размер на наказанието, не би било съответно на извършеното деяние и
не би било справедливо. От друга страна, определянето на по – нисък размер на
наказанието не би подействало достатъчно превъзпитателно на обвиняемото лице, а
и предупредително върху обществото като цяло.
Върху така
изложените мотиви, Съдът основава решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: