Определение по дело №2461/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по жалба на И. И. И., представляван от адвокат Г. К. срещу отказ за възобновяване на административно производство по влязла в сила Заповед за задържане на лице с рег. № 3388зз-105/03.04.2023г., с рег. № 338800-11743/ 06.12.2023г., издадена от старши полицай при Пето РУ ОДМВР Бургас. В жалбата се твърди, че жалбоподателят бил задържан за срок от 72 часа със Заповед за задържане на лице с рег. № № 3388зз-105/03.04.2023г, издадена от старши полицай при Пето РУ ОДМВР Бургас, затова че управлявал лек автомобил след употреба на наркотични вещества (амфетамин), установено с техническо средство – престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Сочи, че мотивите, изложени в административния акт са бланкетни, неправилни и незаконосъобразни, поради което е налице липса на мотиви. По образуваното досъдебно производство, чрез изготвената съдебно-токсикологична експертиза се установява отрицателна проба за наркотични вещества, което според жалбоподателя обосновава основание за възобновяване по чл.99, ал.1, т.2 от АПК. Моли за отмяна на обжалвания акт и за присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание процесуалният представител, поддържа жалбата.

За ответника, редовно уведомен, представител не се явява и не взема становище по жалбата.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Жалбата е допустима като подадена от легитимирано за това лице, имащо право и интерес от оспорването на акт, в срока по чл.197 от АПК, и отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Заповедта е връчена на 06.12.2023г. на адв.К., а жалбата е подадена на 21.12.2023г.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Със Заповед за задържане на лице с рег. № 3388зз-105/03.04.2023г., издадена от старши полицай при Пето РУ ОДМВР Бургас, настоящият жалбоподател бил задържан за срок от 24 часа, от 10,35ч. на 03.04.2023г., на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с чл.343б, ал.3 от НК, за това, че управлява лек автомобил К. Р. с рег. № [рег. номер], собственост на В. ООД след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство. Заповедта е връчена на задържаното лице и същото е освободено на 03.04.2023г., 15,00ч. Заповедта не е обжалвана по административен и съдебен ред.

Образувано е досъдебно производство (ДП) № 183/2023г. по описа на Пето РУ, ОДМВР Бургас за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

В хода на досъдебното производство е изготвена на 19.09.2023г. съдебна химико-токсикологична експертиза от специализираната Химикотоксикологичната лаборатория към ВМА София, според която във ветите проби на кръв и урина от жалбоподателя не е установено наличие на наркотични вещества.

С постановление от 04.10.2023г. на прокурор от Районна прокуратура Бургас наказателното производството за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради несъствомерност на деянието.

Жалбоподателят е депозирал до административния орган, издал заповедта за задържане искане, регистрирано с вх. № 338800-11353-105/03.04.2023г., с което е поискано на основание чл.99, т.2 от АПК да се възобнови административното производство и на основание чл.91, ал.1 от АПК да се отмени като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице с рег. № 3388зз-105/03.04.2023г., издадена от старши полицай при Пето РУ ОДМВР Бургас.

По повод на горепосоченото искане е постановен оспореният в настоящото производство отказ за възобновяване на административно производство по влязла в сила Заповед за задържане на лице с рег. № 3388зз-105/03.04.2023г., с рег. № 338800-11743/ 06.12.2023г., издадена от старши полицай при Пето РУ ОДМВР Бургас. Мотивите за постановяване на административния акт касаят невъзприемането като ново обстоятелство по смисъла на чл.99, т.2 от АПК на изготвената съдебно-токсикологична експертиза, тъй като заключението на експертизата е станало известно след постановяване на акта, независимо че кръвната проба е взета на 03.04.2023г. Посочва, че отрицателният резултат за употреба на наркотични вещества, установен впоследствие има значение за отговорността, а не е основание за възобновяване на административното производство.

Въз основа на приетите за установени факти съдът направи следните правни изводи :

Производството по чл.99 от АПК е извънреден способ за контрол на влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, тъй като целта е да се преразгледа материалноправният въпрос, предмет на приключило производство с влязъл в сила административен акт. Възобновяване се допуска само при наличие на изчерпателно изброените в чл.99, т.1-т.7 от АПК правни основания. Само когато тези основания са налице, органът може да възобнови приключилото административно производство, да преодолее формалната законна сила на вече издадения акт и да се произнесе отново по вече решения от него въпрос, като го преразгледа.

Съгласно чл.99 от АПК, влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал.

Оспореният по делото отказ за възобновяване е постановен от органа, който го е издал, тъй като административният ред за оспорване на заповедите за задържане е изключен, а заповедта не е била обжалвана пред съда. Според чл.72, ал.4 от ЗМВР, задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Следователно атакуваният акт е издаден от компетентния за това административен орган.

Административният акт е в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до нарушаване на правата на жалбоподателя.

На следващо място, относно приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:

Искането за възобновяване е направено в тримесечния срок по чл. 102, ал. 2 от АПК от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. В случая химико-токсикологичната експертиза е изготвена на 19.09.2023 год., но жалбоподателят се запознал с нея при предявявате на досъдебното производство, което е станало на 26.09.2023г.. Искането за възобновяване е от 27.11.2023г., пораи което е в срока по чл.102, ал.2 от АПК.

Искането на жалбоподателя е за възобновяване на административното производство на основание чл.99, т.2 от АПК, според който влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство.

Спорният по делото въпрос е налице ли са открити нови обстоятелства от съществено значение за издаването на заповедта за задържане, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Текстът предвижда няколко кумулативно дадени предпоставки: новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които са съществували, но не са могли да бъдат приобщени по обективни причини към доказателствения материал по административната преписка, преди издаване на административния акт; новите доказателства следва да установяват съществуването на нови обстоятелства, които са възникнали преди издаването на акта, но не са могли да бъдат представени към административната преписка, независимо от положената дължима грижа от страната, която е имала задължението за доказването им; те да са от съществено значение за издаването на акта. Тези факти следва да не са били включени във фактическия материал при издаването на административния акт, но да имат съществено значение спрямо спорното правоотношение, т. е. ако те бяха установени към този момент, биха обусловили друг правен резултат.

В жалбата се твърди ново обстоятелство, съставляващо факт от действителността, който е съществувал към момента на съставяне на заповедта за задържане, а именно, че на 03.04.2023г. жалбоподателят не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Съдът споделя изцяло доводите в жалбата, че към момента на извършване на проверката жалбоподателят не е управлявал след употреба на наркотични вещества, но този факт е било възможно да се установи след изготвяне на заключението на съдебно-токсикологична експертиза, която установява отрицателен резултат. Или новото обстоятелство е, че към момента на извършване на проверката жалбоподателят не е управлявал след употреба на наркотични вещества. Тестът с техническото средство, който е отчел положителен резултат, но е бил оспорен по надлежния ред, установен в чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1), установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста. Установяването, че жалбоподателят не е управлявал след употреба на наркотици, е било възможно чрез изготвяне на експертизата по образуваното наказателно производство. Този отрицателен факт – че жалбоподателят е управлявал МПС, но не след употреба на наркотици, е от съществено значение за изясняване на спорното правоотношение и ако този факт беше станал известен към момента на постановяване на административния акт, би довел до друг краен резултат – заповедта за задържане не бил била постановена, тъй като не би имало основание за образуване на досъдебно производство за извършено по чл.343б, ал.3 от НК престъпление.

Принципно са верни мотивите на административния орган, че изготвената експертиза в хода на досъдебното производство не съставлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл.99, т.2 от АПК. Експертизата е способ за събиране на доказателства в наказателното производство, а доказателствата, според чл.104 от НПК, могат да бъдат фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в НПК. Чрез експертизата се установява именно тези факти – дали жалбоподателят към релевантния момент е бил употребил наркотични вещества или не. Тъй като е установено, че на 03.04.2023г. жалбоподателят не е употребил наркотични вещества, след което е управлявал МПС, то е налице основанието по чл.99, т.2 от АПК за възобновяване на производството по издаване на влезлия в сила индивидуален административен акт. Т. е тълкуването, възприето в определение № 11432/11.11.2021г., постановено по административно дело № 10222/2021г. на ВАС, VІІ отд.

В обобщение, оспореният отказ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като преписката се върне на административния орган за възобновяване на производството по издаване на заповедта.

Предвид основателността на жалбата, следва да се разгледа претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Представен е договор за правна помощ, сключен между жалбоподателя и адв. К., според който уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева е платено, поради което същото следва да се възложи в тежест на ОД на МВР Бургас, част от структурата на която е органът, издал оспорения по делото акт.

Мотивиран така и на основание чл. 200, ал. 1 АПК, Административен съд Бургас, двадесет и втори състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ отказ за възобновяване на административно производство по влязла в сила Заповед за задържане на лице с рег. № 3388зз-105/03.04.2023г., с рег. № 338800-11743/ 06.12.2023г., издадена от старши полицай при Пето РУ ОДМВР Бургас.

ИЗПРАЩА преписката на старши полицай "Патрулно-постова дейност"/ППД/, Пето районно управление/РУ/ Бургас, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас, да възобнови административното производство по издаване на заповед за задържане на лице, рег. № 3388зз-105/03.04.2023г.

ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на И. И. И., [ЕГН] разноски по делото в размер на 310.00/триста и десет/ лева.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България, от страните, участващи в административното производство..