Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                    2020г.,  гр.София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на петнадесети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 11869 по описа за 2017г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

В исковата молба А.А.А. твърди, че на 17.03.2017г., около 23.35ч, в гр.Пловдив, бул. „Марица“, посока от изток на запад, в района на бл. № 150 намиращ се в ляво на пътното платно, настъпило ПТП причинено виновно от Н.А.Д., при управление на л.а. марка „Фолксваген голф“, с рег. № ********, който с неустановена скорост и по неизвестни причини се отклонил наляво, преминал през лентата за насрещно движение и непосредствно преди напречната пешеходна пътека се качил с предното си ляво колело на левия тротоар, където се ударил в електрически, метален стълб от уличното осветление, с предна лява част, в който ищеца пътувал като пътник на предна, дясна седалка до шофьора, в резултат на което последният пострадал тежко. За ПТП бил съставен Констативен протокол с пострадали лица. Отговорността на ответника била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица № BG/22/116002825759, валидна от 03.11.2016г., до 03.11.2017г. 

Твърди, че в резултат на ПТП претърпял изключително тежки травматични увреждания. Откарана бил по спешност в болнично заведение, където претърпял множество изследвания, медицински интервенции и оперативна намеса. Била поставена на постелен режим, без възможност да става, ходи до тоалетна и се храни самостоятелно. Търпял изключителни болки и страдания, каквито търпи и към момента.

Претендира присъждане на сумата 30000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на изтичане на тримесечният период за произнасяне по искането за обезщетение от ответника – 15,08,2017г.

В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответника не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с виновния водач, , както и, че на на твърдяната дата е настъпило ПТП с пострадал ищеца.

Оспорва механизма на ПТП, вината на водача на л.а. марка „Фолксваген голф“, с рег. № ********, причинната връзка между инцидента и твърдяните от ищеца вреди, а в отношение на евентуалност вредите по вид и техният интензитет.

В отношение на евентуалност  възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, т.к. е пътувал без обезопасителен колан.

Оспорва претенцията по размер.

В допълнителната искова молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът оспорва възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, с която възраженията и доказателствените искания се поддържат.

Третото лице помагач на страната на ответника Н.А.Д.  - водач на л.а. марка „Фолксваген голф“, с рег. № ********, не изразява становище по основателност на иска.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От Констативен протокол за ПТП и заключението по САТЕ се установява следното:

На 17.03.2017г., около 23.35ч, в гр.Пловдив, бул. „Марица“, посока от изток на запад, в района на бл. № ***намиращ се в ляво на пътното платно, настъпило ПТП причинено от Н.А.Д., при управление на л.а. марка „Фолксваген голф“, с рег. № ********, който с неустановена скорост и по неизвестни причини се отклонил наляво, преминал през лентата за насрещно движение и непосредствно преди напречната пешеходна пътека се качил с предното си ляво колело на левия тротоар, където се ударил в електрически, метален стълб от уличното осветление, с предна лява част, в който ищеца пътувал като пътник на предна, дясна седалка до шофьора, в резултат на което последният пострадал тежко.

Съгласно заключението ПТП е настъпило изцяло поради действията и неадекватното управление на водача на л.а. марка „Фолксваген голф“, с рег. № ******** - Н.А.Д.. Няма данни за външна причина.

От заключението по СМЕ се установява следното:

Вследствие ПТП, като пряка и непосредствен последица ищеца е получил травматични увреждания: „Травматично изкълчване на лявата тазобедрена става с отделили се костни фрагменти от главата на бедрената кост и вътреставно. Разкъсно контузни рани на лицето и главата. Контузия на гърдите и корема“.

Тазобедрената травма е тежка по вид. Често води до бързо образуване на артрозни изменения с последващи периодично явяващи се болки и ограничения на движението на тазобедрената става.

Механизмът на полученото изкълчване сочи, че към момента на ПТП ищеца е пътувал на предна, дясна седалка до шофьора без обезопасителен колан. При настъпилият челен по вид удар на автомобила под възникналите мощни инерционни сили тялото на ищеца внезапно се е изместило в предна посока, като лявото коляно е получло удар в арматурното табло, който е довел до „аддукционно движение“ на левия крак навътре с последващи изкълчване на лявата бедрена става, т.е. излизане на главата на бедрената кост от тазобедрената ямка на таза. След това тялото на ищеца е преминало през предното панорамно стъкло, вследствие което е получил множествени порезни наранявания в областта на лицето и главата.

Уврежданията на тазобедрената става и костни фрагменти от главата на бедрената кост са довели на иищеца „Трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по дълъг от 30 дни“, в случая – 5 месеца.

Претърпените мекотъканни увреждания в областта на лицето и главата са довели до „Временно разстройство на здравето неопасно за живота“.

Постъпил е за спешна медицинска помощ в увредено общо състояние. Извършено е „провизорно наместване на главата на бедрената кост“, след което е поставен на директна екстензия. По късно след надлежни изследвания е опериран планово, при което е извършено под обща анестезия „наместване на изкълчената лява тазобедрена става, като левият крак е оставен отново на директна екстензия“. След изписването 4 месеца не е било разрешено да стъпва на ляв крак. Последвала е рехабилитация. Общо оздравителният период е приключил за 5 месеца. През този период е търпял болки и страдания, като през първите 3-4 месеца непосредствено след злополуката и около месец по време на рехабилитацията болките са били с интензивен характер. През останалото време – периодични и при промяна на времето. Тогава е бил принуден да ползва седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените болки през първите 4 месеца се е придвижвал с патерици, без да стъпва на ляв крак, което е довело до значителни затруднения при обслужване в ежедневието и при придвижване.

Към момента общото здравословно състояни е стабилизирано. Ищецът се придвижва самостоятелно, с леко накуцване. Има болки при промяна на времето, при което ползва обезболяващи средства. Общият обем на движенията са трайно намалени при отвеждане встраниот 15 градуса.

Наред с изкълчването на тазобедрена става са констатирани вътреставни костни фрагменти, което е лош прогностичен белег. След 4-5 годни от злополуката болките в ставата ще зачестят поради начеваща коксартроза. Движенията ще намалят обема и силата си. Не са изключени някои реконструктивни операции на ставата и евентуално ендопротезиране.

Съгласно заключението ако ищецът бе пътувал с обезопасителен колан към момента на ПТП щеше да има увреждания в областта на гърдите от колана, но нямаше да получи процесната тазова увреда и тялото му нямаше да напусне автомобилното купе през предното панорамно стъкло и да изпадне от него.

От показанията на свидетеля Ф.Н.А.– майка на ищеца се установява, че след ПТП видяла синът си в болницата, на системи, с шини, целият бинтован, със затворено око. Не можел да говори. В болницата бил около месец. Оперирали го. Казвал, че го боли и сега куцал. И сега го боляло и вземал аулин. Като го изписали не можел да ходи и три месеца свидетелката го гледала у дома. Движел се с патерици. После почнал полека да ходи. Боляла го и устата. Не можел да се храни.

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяни вредоносен резултат.

Между страните е прието за безспорно че по отношение на увреждащия автомобил е била налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица № BG/22/116002825759, валидна от 03.11.2016г., до 03.11.2017г. 

Съдът намира заключението на приетите САТЕ и СМЕ за обективно и компетентно дадени и като съответстващо на останалите доказателства по делото им дава вяра изцяло. Въз основа тях и неоспорените писмени доказателства приема за установени елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние извършено от Н.А.Д. виновно и противоправно, в нарушение на правилата установени в ЗДвП, а именно – управление на л.а. с несъобразена с пътните условия скорост и в резултат загуба на контрол върху него, както и настъпилите като пряка и непосредстсвена последица вреди - причинените травматични увреждания на ищеца, а именно: „Травматично изкълчване на лявата тазобедрена става с отделили се костни фрагменти от главата на бедрената кост и вътреставно. Разкъсно контузни рани на лицето и главата. Контузия на гърдите и корема“.

Въз основа събраните доказателства приема за доказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат:

Ищецът е пътувал на предна, дясна седалка до шофьора без обезопасителен колан. Съгласно събраните доказателства ако бе пътувал с обезопасителен колан към момента на ПТП щеше да има увреждания в областта на гърдите от колана, но нямаше да получи процесната тазова увреда и тялото му нямаше да напусне автомобилното купе през предното панорамно стъкло и да изпадне от него. Следователно налице е поведение на пострадалия, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.

С оглед изложеното, настоящия състав определя 60% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от страна на ищеца.

Съдът цени показанията на свидетеляФ.Н.А.– майка на ищеца при условията на чл. 172 ГПК и ги кредитира изцяло, като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства.

Въз основа тях и заключението по приетата СМЕ приема, че Тазобедрената травма е тежка по вид. Често води до бързо образуване на артрозни изменения с последващи периодично явяващи се болки и ограничения на движението на тазобедрената става.

Оздравителният период за ищеца е продължил 5 месеца. Претърпял е множество медицински интервенции и оперативна намеса.  Поставен е на директна екстензия. След изписването 4 месеца не е било разрешено да стъпва на ляв крак, придвижвал се е с патерици. Последвала е рехабилитация. Търпял е интензивни болки и страдания през първите 3-4 месеца непосредствено след злополуката и около месец по време на рехабилитацията. През останалото време е търпял болки периодични и при промяна на времето. Тогава е бил принуден да ползва седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените болки през първите 4 месеца се е придвижвал с патерици, без да стъпва на ляв крак, което е довело до значителни затруднения при обслужване в ежедневието и при придвижване. Към момента е в стабилизирано общо състояние, като се придвижва с накуцване. Има болки при промяна на времето, при което ползва обезболяващи средства. Общият обем на движенията са трайно намалени при отвеждане встрани от 15 градуса. Наред с изкълчването на тазобедрена става са констатирани вътреставни костни фрагменти, което е лош прогностичен белег. Не са изключени някои реконструктивни операции на ставата и евентуално ендопротезиране.

Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.

По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 30000,00лв. След приспадане от размера на определеното обезщетение от 30000,00лв. на сума съответна на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца или на 18000,00лв., дължимото безщетение е в размер на сумата 12000,00лв., за претърпените неимуществени вреди. За сумата 18000.00лв. представляваща горница над присъдените 12000,00лв.  до определеният размер от 30 000,00лв., предявения иск следва да бъде отхвърлен поради установено съпричиняване.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за мъж на 32 години към датата на произшествието, претърпял увреждания, доказани съобразно заключението на СМЕ: „Травматично изкълчване на лявата тазобедрена става с отделили се костни фрагменти от главата на бедрената кост и вътреставно. Разкъсно контузни рани на лицето и главата. Контузия на гърдите и корема“.

Претърпял е множество медицински интервенции и оперативна намеса.  Поставен е на директна екстензия. След изписването 4 месеца не е могъл да стъпва на ляв крак, придвижвал се е с патерици. Последвала е рехабилитация. Търпял е интензивни болки и страдания през първите 3-4 месеца непосредствено след злополуката и около месец по време на рехабилитацията. Търпял е значителни затруднения при обслужване в ежедневието и при придвижване. Към момента се придвижва с накуцване. Има болки при промяна на времето, при което ползва обезболяващи средства. Общият обем на движенията са трайно намалени при отвеждане встрани от 15 градуса.  За в бъдеще не са изключени някои реконструктивни операции на ставата и евентуално ендопротезиране.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от датата на изтичане на тримесечният период за произнасяне по искането за обезщетение от ответника – 15,08,2017г.

По разноските:

Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.

На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси и разноски в производството, поради което такива не му се присъждат.

Претендираните от ищеца разноски са в размер на 1430,00лв., формирани от дължим за защита от адвокат хонорар, на основание чл. 38 ЗА.

Ответникът е направил разноски в размер на 600.00лв. за депозит за вещи лица  и юрисконсултско възнаграждение                                              .

Съобразно уважената и отхвърлена част от иска ответникът следва да заплати на ищеца сумата 572,00лв., а ищеца на ответника сумата 360,00лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 480,00лв., както и сумата от 400,00лв. - заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, ул. „**********, представлявано от М.С.М.-Г.и П.В.Д., ДА ЗАПЛАТИ на А.А.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, партер, адвокат Й.Д. - - САК, при участието на Н.А.Д., ЕГН **********,***, сумата 12000,00 /дванадесет хиляди/лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания вследствие травматични увреждания, които се намират в пряка причинна връзка с ПТП настъпило на 17.03.2017г., около 23.35ч, в гр.Пловдив, бул. „Марица“, посока от изток на запад, в района на бл. № 150 намиращ се в ляво на пътното платно, настъпило ПТП причинено виновно от Н.А.Д., при управление на л.а. марка „Фолксваген голф“, с рег. № ********,  в който ищецът пътувал като пътник, чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица № BG/22/116002825759, валидна от 03.11.2016г., до 03.11.2017г., ведно със законната лихва върху нея считано от изтичане на тримесечният период за произнасяне по искането за обезщетение от ответника – 15,08,2017г., до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за сумата 18000.00 /осемнадесет хиляди/лв. представляваща горница над присъдените 12000,00 /дванадесет хиляди/лв.  до определеният размер от 30 000,00 /тридесет хиляди/лв., поради установено съпричиняване, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, ул. „**********, представлявано от М.С.М.-Г.и П.В.Д. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Й.Д. - САК, с адрес: *** качеството на процесуален представител на А.А.А., ЕГН **********, сумата 572,00 /петстотин седемдесет и два/лв. представляваща сторените пред СГС съдебни разноски съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 38 ЗА.

ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, партер, адвокат Й.Д. - - САК, ДА ЗАПЛАТИ на З. „Л.И.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, ул. „**********, представлявано от М.С.М.-Г.и П.В.Д. сумата 360,00 /гриста и шестдесет/лв., представляваща сторените пред СГС съдебни разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, ул. „**********, представлявано от М.С.М.-Г.и П.В.Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 480,00 /четиристотин и осемдесет/лв., представляваща държавна такса, както и сумата 400,00 /четиристотин/лв. - заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: